parsi, аз ревах тогава от безсилие, дни на ред я молих, умолявах по всякакви начини да ми каже, е на края успях да измъкна "проблема", така че няма да е лесно, но съм сигурна че ще успееш да разбере какво е провокирало това състояние.
Да, и на мен не ми казваше, но аз питах двете съседчета и те ми казваха всичко. И ще не ще, обяснява после, къде ще ходи
. Сега започвам с какво става, след отговор нищо просто казвам, че ще звънна на съседското и тя си казва, като обикновено започва с: Добре де, но ти ще ми се караш или не ми се говори, но ...
Стефи, ми на 16 септември родителите щяха да се избият, че едни влязли и снимали децата, пък другите по-балами ли били да не ги снимат как влизат и ядат питка и мед, то тез неща толкова важни. Щяха да смажат децата. И като крещят и блъскат наред да влязат...
Миналата седмица се прибира девойката, крачетата и сини отпред, но много сини и едни дълбоки синини. Питах аз, как стана тая работа, къде толкова се удря. Каза ми, че едно момиче седнало в стола пред нея и я ритало ей така на игра през цялото време. Сто пъти и казвала, че я боли, но тя се смеела и ритала по силно. Е хора, не вярвах, че ще го изрека, но гнева в мен просто надделя. Викам, девойке, другият път в който тази лигла си позволи да те ритне, връщаш, но колкото можеш по-силно. Да изреве много здраво и да не смее друг път да посегне. Въпросната лигла я наби втория ден, следващата седмица и беше намазала боичките и хвърляла нам кво си и т.н.
Аз дето се казвах, че няма да падна толкова ниско, да карам детето си на простотия да отвръща с простотия...
Жалка е цялата тази работа. Влюбих се в Швеция. За седмица престой там, така си починах. Няма викове, няма простотия, няма агресия. Усмихнати и спокойни хора. Там това поведение на таз девойка те няма да приемат, докато тук стана начин за оцеляване и нещо нормално. Съжалявам, но и аз не го приемам и няма да го приема. Да превърна детето си в буклук, който само мачка, удря и сее терор. Тези хора не могат да осъзнаят едно, че тези деца с увеличаване на възрастта искат надмощие и в къщи, като прилагат същите методи, с които са били мачкани като деца. Обикновено завършват трагично. Имам пред себе си много доказателства. Разбити семейства, наркомания, алкохолизъм, кражби и по-тежки престъпления. Не се чувствам добре в разни компании, детето ми също. И то все ме пита, защо еди коя си и обяснява, че якето и е грозно, пък то не е. Ако е за да я кара да се чувства зле, защо и трябва? И детето не го възприема, защото така е възпитано. Хвърля по някоя сълза всяка вечер, че и скъсали еди кое си, че не и върнали другото, че и смачкали трето, ритали, блъскали...