Успех и от мен, Delusion.

Момичета,днес завърши пак с неуспех поредният ми опит инвитро:(( Няма смисъл да обяснявам какво чувствам - знам , че за съжаление повечето от вас сами са изпитали тази мъка и ме разбират прекрасно. Не знам дали въпросът ми е за тук, но в момента ми е трудно да разсъждавам трезво, така че ме извинете или насочете. Питането ми е следното-какви алтернативи имам според вас и остават ли въобще някакви, ако поради определени причини махнем последващи опити инвитро и осиновяване.
Благодаря предварително и много успех на всички момичета в процедура!!!

marsi, garden,
благодаря

Ирина - ако това е само втори опит ... мисля че това не е войната, а само битка

нека и момичетата с повече опит се включат

Ирина,съжалявам за отрицателния резултат,но ако това ти е втори опит не разбирам защо толкова бързо се отказваш- борбата за дете не е лека и не винаги нещата се случват бързо или от първи -втори опит.Понякога трябва повече време,търпение ,вяра и сили за да сбъднеш мечтата си.
Първо  - предвид възрастта ти предполагам ,че имаш възможност за още един опит по фонда.
Второ - има фондации към които можеш да се обърнеш за финансова помощ,ако вече не успявате да се справяте сами - мога и на лични да ти пиша повече за това.
Трето - незнам какъв съвет очакваш да ти даде някой,ако не знаем какъв е проблема при вас- разбира се винаги има възможността нещата да се случат и по естествен начин,ако правите опити в подходящо време,спазвате някаквъв все пак здравословен начин на живот и т.н
Извинявай,ако не ти звуча състрадателно,разбиращо и т.н,Но когато човек падне и загуби битка трябва някой да му каже,че това не е края ,а само ново начало и ти трябва да намериш начин да се вдигнеш,да погледнеш реално на нещата и да намериш своя път и решение.
Успех ти желая и не падай духом- решение винаги има и изход също- нищи,че сега не го виждаш!

Момичета,днес завърши пак с неуспех поредният ми опит инвитро:(( Няма смисъл да обяснявам какво чувствам - знам , че за съжаление повечето от вас сами са изпитали тази мъка и ме разбират прекрасно. Не знам дали въпросът ми е за тук, но в момента ми е трудно да разсъждавам трезво, така че ме извинете или насочете. Питането ми е следното-какви алтернативи имам според вас и остават ли въобще някакви, ако поради определени причини махнем последващи опити инвитро и осиновяване.
Благодаря предварително и много успех на всички момичета в процедура!!!

Не знам какво очакваш като отговор честно казано. Разбирам болката, изживявала съм я много пъти, но аз имам 6 опита зад гърба си, като последният към момента е успешен.Бих си позволила да съм и по - пряма, но няма да го направя. Чудя се как можеш толкова лесно да се откажеш от мечтата си ...
Съвета ми е да си починеш малко и да направиш план занапред, да обсъдите ситуацията с доктора, да потърсите проблема, да се направят допълнителни изследвания ... За съжаление рядко се успява от раз ..., в повечето случаи борбата е жестока и дълга. 
Второ, ако имаш проблем от чисто финансова гледна точка, има доста коледни инициативи, които евентуално биха ти били от помощ. В съседна тема лимончето пусна линк. Аз ще пусна също.

http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&view=article&id=1290%3A2013-10-28-20-59-36&catid=179&Itemid=108

Успех по пътя, независимо кой ще избереш !

Ирина,и аз като теб след второто неуспешно икси се отказвам от още опити,като имаш предвид ,че съм използвала само един от отпусканите 3 опита.Ние решихме да осиновим дете.Решението го взехме ,даже днес поситихме социалните.За друг вариант се сещам инсеминации,но пък ти не даваш много инфо как е положението при вас и защо отхвърляш тези два варианта??Не знам ,всеки сам си знае най-добре.Проблемите толкова непреодолими ли са?Успех ,каквото и да решиш!!!

тодорова,
не ми се сърди че питам, но защо се отказвате, ако имат еоще два опита по фонда, а и медицината напредва не с дни а часове.

аз някак си все си мисля че няма начин да няма начин, ама и аз съм много в началото, кой знае след няколко години какво ще мисля

Момичета, нека бъдем толерантни към чуждите решения и избори в живота. Не вярвам някой тук да се е отказал от мечтата си. Нормално е понякога след множество неуспехи, човек да помисли и за други начини и нови пътища в борбата си. Тук сме да споделяме и да намерим подкрепа, а не упреци. Нека не преминаваме границите.
Освен това, Ирина не виждам да е казала, че се отказва, а пита за други алтернативи. Всеки си знае докъде му е предела, колко може да понесе и докъде може да стигне.

Делюжън, осиновяването също е начин и аз мога само да поздравя Тодорова за това решение, сигурна съм, не го е взела лесно. Иска се кураж и мъдрост за това.

Ирина, за да ти отговрим на въпроса, е необходимо да дадеш повече информация за твоя случай. Каква е причината за стерилитет във вашата двойка? Какви изследвания и манипулации сте правили досега? Какво казва лекарят ти за неуспехите? Съжалявам, че и този път не се е получило при теб. Аз също имам зад гърба си неуспехи и знам, че чувството на безнадеждност и отчаяние, мъката са огромни в този момент. Но знам също, че човек намира в себе си неподозирани сили и се изправя и продължава напред, когато му дойде времето. Изживей си мъката, поплачи си, дай си почивка. Когато дойде моментът да продължиш напред, сама ще разбереш. Имаш нашата подкрепа!

Успех, момичета!

Ми,да ти кажа чесно ама да не обидя някой-не ми се спуска по спиралата.Така го чустваме и аз и моя мъж.За нас не е задължително детето да е биологично,бих казала че не сме тесногръди и ще е ок да си имаме детенце чрез осиновяване,само ние ще сме неговите родители.Не сме и престарели аз съм на 29 той на 30,само мъжки фактор(засега)и ако някога след години пак ни се връща във филма,ще го направим. А на теб ти пожелавам много положителен тест!!!

Тодорова, искрено те поздравявам и ти пожелава съвсем скоро да посрещнете своето прекрасно дете в дома си!

момичета,
съжалявам ако съм прозвучала грубо,

опитах се да използвам "битката не е войната" в окуражителен тон

то тука ако не с еподкрепяме не знам къде

тодорова, ирина

 

Тодорова, адмирации и от мен!   

Не смятам, че съм била некоректна с когото и да било в предния си пост. Целта на написаното беше да дам кураж, защото не веднъж съм изпадала в бездната на отчаянието след поредния неуспех и знам колко важно е човек да успее да върне вярата, и надеждата си.
Относно осиновяването смятам, че всеки взел това решение е достоен за уважение!
Аз не виждам разликата м-у желанието за дете с наш генетичен материал и това то да не е с такъв. Лично за себе аз взех решението, че ако не се получи и този път ще прибягна до донорска яйцеклетка. И ако трябва да съм докрай откровена ще споделя, че решението наистина не го взех лесно, напротив имаше моменти, когато беше ужасно болезнено. В един момент обаче узрях и осъзнах, че не гените, а това, че искам да усетя нов живот, който расте в мен е от значение. Не мисля, че това е тесногръдо или че имам предразсъдъци, това е въпрос на личен избор, усещания и убеждения.

Тодорова, поздравления и от мен.
За мен също не е имало значение дали детето е биологично или не. Исках директно да започнем с осиновяване, без да пробваме с ин витро. Половинката обаче не ме подкрепи. За него гените са много важни. Близките около мен също. Опитваха се да насадят собствените си страхове от осиновяване върху мен. А аз нямах такива.
Желая ти успех!

Тодорова, браво, има и други с подобни разсъждения на твоята възраст!

И аз като осиновител да се изкажа тук...

Аз мисля, че всяко семейство трябва да извърви своя си път до своето дете. При някои двойки случайната бременност е катализатора за брак и семейство, други забременяват спонтанно, трети правят 1,2,3-5-8 и повече опита асистирана репродукция и при тях идеята за осиновяване не седи на дневен ред. Други пък си поставят лимит на опитите или осиновяват след като са изчерпали силите си, емоциите си, средствата си... за лекарства, процедури, лекари. Търпели са болки, страдания, крайни емоционални състояния. Много ясно си спомням как се чувствах при първия си неуспех - от еуфория, надежда и сигурност само след една дума от лекаря се сринах до пълно отчаяние.

Лично към Ирина: мила много добре разбирам в какво емоционално състояние си. Нямам идея обаче какво очакваш като съвети от нас "другите момичета". Лично аз докато бях на вълна Ин витро много се дразнех, ако някой с лека ръка ми препоръча осиновяване. Случвало се е дори да отговарям, че не е моя работа да осиновявам и това не е за мен. След като пък тръгнах по пътя за осиновяване имаше хора, които ми казваха, че не трябва да се отказваме от опитите, дори че подавайки едновременно документи за осиновяване и за следващия опит по фонда едва ли не "предавам собственото дете".
Някъде тогава молитвите ми от "Боже помогни ми да забременея" се промениха в "Богородице помогни ми да стана майка".
Това, което искам да кажа Ирина, е че вие двамата трябва да вземете решение, което да е угодно за вас двамата. А ние тук сме за това- да те подкрепим каквото и да решиш.

Има и друго решение- вашето семейство да се състои само от вас двамата. Еденици са обаче двойките, които честно застават един срещу друг, поглеждат се и намират в себе си сили да си кажат че двамата са си достатъчни един за друг. Ето това е истински трудно решение, но пък е достойно, защото е изстрадано.

Пожелавам ти мъдрост и сила!

Още едно мнение и от мен. Аз още чакам мъжа ми да узрее и се възприемам като бъдещ осиновител. Сигурна съм, че до 2-3 годи ще пиша и като осиновител. Ако бях сама, щях да се откажа още на 2рия опит, но мъжа ми имаше (и още има) предразсъдъци по темата. cofee lungo е права, че всяко семейство само извървява пътя си и всяко решение е достойно за уважение!

Лемон, ВериМи
 

аз обаче, явно нямам още никакви "майчински инстинкт"  - вчера изядох един кит кат, а днес абсолютно по  навик си направих кафе ... но се спрях на третата глътка 

ама пък снощи изядох няколко парченца ананас 

А защо да не си пиеш кафенцето, като ти е сладко???  Странно....
И да ядеш и правиш това което ти прави удоволствие?

Позволявам си да се включа в тази тема. Ирина, сега си много емоционална, сетивата ти са изострени и настроенията ти са крайни. Разбирам те напълно. Всяко едно от момичетата е минало през това по свой начин. Не взимай крайни решения в такова състояние. Дай си време, обсъдете възможностите, потърсете информация и може да се окаже, че варианти, които сте отхвърляли, да изгреят в нова светлина и да намерят нов смисъл за вас.
Тодорова, поздравления и дано скоро се срещнете с вашето детенце!