Еми, и аз имам един такъв екземпляр в къщи. Да ти кажа, че ще става по-добре, ще те излъжа, но поне истериите спират с времето като я оставям сама да взима решенията. Но твоята приятелка е права, аз съм я оставяла, не веднъж е стигала по пижама до асансьора, но все пак суетата й надделяваше и се връщаше да се облече и то с каквото аз съм приготвила

Една позната детски психотерапевт предложи метода  learning experience, като не иска да се облича да не насилвам. Излизаме както е, сама да разбере, че е студено и не може така.
Да, ама тя живее в Австралия, а тук с това студено време пък и не мисля, че нещо много ще се впечатли Елиа.

Ако и е студено ще се  впечатли, ако не и е, нямаш зор да е по-облечена.  Аз заведох Ивана по сандали без чорапи на 10 градуса температура.  Не и направи впечатление, вероятно защото нагоре беше добре облечена. Но ако и е студено иначе, сама си казва, че иска да се облече.

Еми, и нас не ни подмина тоя период. Той нямаше претенции за дрехи, а въобще не даваше да се преоблича. Почваше да крещи, да се опитва да се тръшка и всички подобни екстри.
Опитвахме и с добро, и с лошо, но не помогна.
Най-накрая го информирах, че каквото и да прави, аз трябва да го преоблека и той да реши дали ще ми позволи доброволно, или ще плаче. Имаше голям рев около седмица и после спря. И на мен ми се вкисваше деня, но нямаше какво друго да правя.
Целия период продължи може би около 2 месеца. Сега нямам проблеми.

mgstra, същата работа! И вчера изведнъж като с магическа пръчка, облича се, няма петенции няма истерии, все едно нищо не е било!!
Само дето аз всяка сутрин съм на тръни.

За всеки подобен проблем с поведението на детето лека полека установих едно нещо.След първоначалното шашкане и натиск от моя страна гледах да се поуспокоя и си казвах,спокойно ще отмине.Малките някак усещат нашата нагласаи ако приемаме неподчинението и капризите по-леко,сякаш по-бързо се кротват.А,помага и ако не се обсъжда проблема пред детето  или с който и да било.И ако може да не издаваме дори с поглед или нервно поведение тревогата си,че ей сега сигурно пак ще направи сцена.

За всеки подобен проблем с поведението на детето лека полека установих едно нещо.След първоначалното шашкане и натиск от моя страна гледах да се поуспокоя и си казвах,спокойно ще отмине.Малките някак усещат нашата нагласаи ако приемаме неподчинението и капризите по-леко,сякаш по-бързо се кротват.А,помага и ако не се обсъжда проблема пред детето  или с който и да било.И ако може да не издаваме дори с поглед или нервно поведение тревогата си,че ей сега сигурно пак ще направи сцена.

Точно така е.

Момичета, при едната ни дъщеря се наложи посещение при детски хирург. От доста време, през определен период изтича секрет от пъпчето. Личния лекар, твърдеше, че това не е проблем, да мажем със спирт и да слагаме бебешка пудра. След допълнителна консултация с друг педиатър записахме час при хирург. Хирургът прегледа детето и обясни, че вероятно се касае за киста, разположена около пъпа,  която периодично се пълни с течност и след това се пука. Тъй като в момента не прегледа секрет нямаше, лекарят каза, че трябва да го посетим, когато отново потече и вероятно ще се наложи операция, за отстраняване на кистата.
Има ли някоя мама, която се е сблъсквала с подобен проблем?

Заключвам тази тема, напълни се.
Ето я новата: http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=50458