0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #520 -: Декември 07, 2013, 18:23:51 pm »
mominasylza, не че е особена утеха, но на база това което ми се случва с Дани...явно наистина повечето деца имат сополиво-кашлящи периоди (от секретите са и кашлиците), които с възрастта - изчезват толкова мистично, както са се и появили. "Мистично" казвам в смисъл, че медицината не дава отговор тези неща откъде и защо, само се констатира наличието им, изписват се симптоматични препарати да облекчат и чакаме и се ослушваме.

Моят син алергични прояви не е имал, няма и досега (поне алерголожката не счита, че е свързано с алергия сегашното му състояние). Хвърчи като истребител, няма температура, яде като ламя, но...като е заточил едни секрети и край няма, та няма. Хайде да обвиня скорошното тръгване на ДГ, ама няма да е коректно, понеже и преди това е имало подобен период. Назален и гърлен секрет - чисти като изворна водица излизат най-редовно. Обаче точи се този сопол, оттам почва да кашля, при толкова кашляне и то дълго време, ако и гърдите да са чисти, дишането се обостря. При това положение - почерпка с "Вентолин" (не препоръчвам, споделям). Като няма бактерии да борим - в носа солена водица да се промива и това е всичко, което мога да направя. И на УНГ го водих да видят третата сливица, с очакването че е аха-аха за операция точно сега, обаче не - увеличена е в рамките на нормалното за възрастта му, има вина за секретите, но дори на теория не е за отстраняване...

Ей го, втора седмица е у дома, пи АБ предната седмица, 7 дневен курс, на 8 часа и да е имало някаква бактерия виновна за секретите - щеше да е "лека й пръст"...пък и все щеше да се види на пробите. Ами не е бактериално явно, не е и алергично, какво е - никой не може да ми каже, ама си продължава и в момента. Примирих се, че така ще е докато си мине само (както е станало с Ивана на Боби, а и други такива случаи знам) и медикаменти давам, само ако вече стане много зле нещо, да го облекча, а не "да лекувам" неясно какво.  :?

П.П. И още нещо извън темата, което моля да не приемаш като критика, само като добронамерен съвет, защото наистина е това :D Често майките на малки деца, които са постоянно с тях - се изкушават и увличат да говорят в мн.ч. когато говорят за детето си. "Ние ядем, ние рисуваме, ние тичаме, ние проходихме...ние акаме кашаво"  :lol: Последното предполагам и сама виждаш колко нелепо и комично звучи. Всички ние отдавна ходим, тичаме, рисуваме, проговорили сме и пр. тези неща сега тепърва ги правят децата ни, затова за околните вкл. за доста други майки - този вид говорене в мн.ч., предизвиква насмешка, а при честа комуникация и раздразнение. Опитай се да го избягваш в бъдеще, дори поради факта, че говорейки по този начин пред самото дете за него - започваш да го затрудняваш в осъзнаването му като отделна личност и да го объркваш на тема: "кой/коя съм аз, коя е мама, кои сме "ние"...". Не е фатално разбира се, но не е и полезно със сигурност :)
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #521 -: Декември 07, 2013, 18:49:37 pm »
Jbrul, благодаря ти за отговора.Права си за последното и аз се усещам, че говоря в мн.ч..Дъщерями се казва Сиана.Благодаря.
*

    Бубулина

  • *
  • 1352
  • Благоденствие да сполети тази къща!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #522 -: Декември 07, 2013, 19:12:27 pm »
Мириам, аз по принцип винаги съм твърдо зад мненията на Jbrul, дори и сега в известна степен също заставам. Но въпреки това, те съветвам да слушаш, какво ти пее cofee lungo. Постът е изключително професионален, добронамерен и, по мое мнение правилен. "Психолог" не значи "психиатър" , нито означава, че детето ти има някакви отклонения. Повсеместно е мнението, че ние само си търсим повод да заизваждаме едни тестове и да бъркаме на хората в главите, но повярвай ми, това не е така! Децата наистина са различни, това е факт. Но за някои от нещата има норми и това също е факт. При все това, аз бих обърнала внимание на думите на директорката, при дори най-малко съмнение в себе си...Защото дори да не са добре платени, тесни специалисти и тн, те в никакъв случай не искат да навредят на децата и често пъти, именно в такова обкръжение могат да бъдат хванати проблемите навреме. Надали някой ще препоръча намеса на специалист, просто за да се разходи детето ...А и специалистите са за да покрият някакви нужди, нали? Всичко може да е съвсем безобидно и да не се нуждае от последваща терапия. Някои проблеми обаче, могат да се хванат съвсем навреме и да бъдат преодоляни. Ти си майката и, ти решаваш в крайна сметка. Направи това, което чувстваш за правилно и успех! :)
« Последна редакция: Декември 07, 2013, 19:18:36 pm от Бубулина »
"Това,което не ни убива, ни прави по-силни!"

*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #523 -: Декември 07, 2013, 19:47:29 pm »
На кратко - каза ми, че детето ни постига резултати (той е 2-ра група) само когато се занимава някой индивидуално с него. Когато трябва да работи в колектив не се справя  и даже май изобщо нищо не прави. Аз това като цяло си го знам. Прави ми впечатление, че на 4г. и 5мес. почти той не рисува нищо определено - просто драска. Иначе си е абсолютно здраво, прекрасно  :D бих казала дете.

От цитираното по какво се съди, че детето има проблем? Защото не е талантлив художник? Защото не иска "да работи в колектив"? Или понеже не иска - значи непременно не може. Щом МОЖЕ нещо технически да го прави сам и като му е кеф - значи го може по принцип и просто си решава кога да го прави, кога да не го прави, което не прави детето нещо "дефектно". И аз не искам "да работя в колектив", неприятно ми е, не е кЪт да не мога ;) Да ида на психолог, барем на 33г ми посочи какви дефицити в развитието имам, че да е така положението при мен... Има си хора, които са просто силно изявени индивидуалисти и са такива от деца, те не са ненормалници и нямат дефицити. Просто не обичат наложена насила компания, или някакви занимания с които не им се занимава в момента.

Детето няма говорни дефекти, физиологични проблеми, разпознава каква марка е кола-играчка, кара тротинетка на две гуми на 4,5 г., но понеже изисква от педагожките персонално внимание при заниманията си - да иде на психолог. Ми не, да идат на психолог тия педагожки начело с директорката, дето за толкУ години бачкане с деца не са разбрали, че децата са егоисти, изискват внимание, неприятно им е да бъдат "неглижирани в стадо" и просто повечето се примиряват с тази ситуация по принуда. Ако някое не се примирява и им "изиграе контра" - не се развивало нормално, да го видел лекар....  :?

Съжалявам, че се вбесявам толкова от темата, ама съм го патила на свой гръб ей това отношение от "педагожките" и нарочване, че съм едва ли не "сбъркано дете". Само защото имах предпочитания с кого да си играя в ДГ, а не исках с всички, понеже някои деца ми бяха крайно неприятни като поведение, не им се подчинявах на командите на другарките всеки път и ненавиждах групови игри (пр. народна топка). Ми то ако бях на ДГ в наши дни - не на психолог, на психиатър щяха да ме пратят и да ме обявят за асоциална и н'ам какви чудеса още.

Кафенцето е прекрасен професионалист, да. Но тя работи с деца с увреждания все пак и с тях ситуацията е друга малко, или много. Нередно е да се третират като потенциално увредени всички деца, които просто се държат по-различно от очакванията на персоналите в детските заведения. А аз в случая - друго не виждам, поне от споделеното тук от майката, а на база споделеното от нея - сме коментирали всички. Ако има и още нещо, особено и показателно в ситуацията, което тя не е споделила - склонна съм и да си преосмисля позицията. Но на база изнесеното дотук...не виждам проблем. Никакъв.
« Последна редакция: Декември 07, 2013, 19:50:31 pm от Jbrul »
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #524 -: Декември 07, 2013, 20:56:21 pm »
Добре де, а ако на детето нищо си му няма, дали то няма да се стресира от тази консултация с психолог или ресурсен учител?! Аз мисля, че те са много чувствителни, усещат и настроенията в къщи, и притесненията. Как се отразява стреса? Ако на майката до сега през ум не и` е минавало, че има проблем с детето и`, най-вероятно няма. Защо да преживяват това всички?
До някъде и аз като Мириам съм мнителна и предполагам, че има задна мисъл в това. Дали са повече пари за градината, дали е помощ от още един човек. Може пък да си мислят, че по-честото наличие на специалист би им помогнало, знам ли. Освен това е изчакала другите родители да си тръгнат, ами ако прилагат този номер и на други и който клъвне?! Ми и моето дете (макар и по-малко) иска постоянно някой да се занимава с него и е супер щастлив от това.
*

    Бубулина

  • *
  • 1352
  • Благоденствие да сполети тази къща!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #525 -: Декември 07, 2013, 22:00:54 pm »
Аз, а сигурно вече и колежката, искрено съжалявам, че изобщо се обадих по въпроса, заради което и премълчах първоначално... :wink:
"Това,което не ни убива, ни прави по-силни!"

Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #526 -: Декември 07, 2013, 22:29:02 pm »
 :D М-И не зная като как си представяш срещата с детски психолог и от какво точно трябва да се стресира детенце. Нито съм страшна на външен вид, нито ръпам деца, нито пък им причинявам болка някаква. Напротив. Даже мнението на съпруга ми за работата ми гласи: "да ти имам професията, по цял ден си играйкаш с децата". Имам безброй картинки, интересни игри, давам да ми пипат лаптопа /щото е служебен :wink: /, знам повече песни,стихчета, приказки, игри от мама и двете баби взети заедно.
 А ако майката е притеснена за детето си,след срещата си с психолог излиза с ясен план за работа какво може да очаква и горе-долу с какви темпове се движим.
Jbrul, харесвам те и често съм съгласна с мненията ти, но с последното не съм съгласна. Наистина родителите най-добре познават децата си, но хайде позволете и на горкия български учител да поназнайва нещичко оттук-оттам, че по цял живот деца гледа. Още повече с неволно изпуснати реплики по адрес на учителството не правите услуга на децата си. Те имат нужда най-малкото да имат доверие в компетентността на този възрастен, с който трябва да прекарат дните си. А ако мама вярва на госпожата и не говори за нея с пренебрежение като за леля Пена ще е по-спокойно.

Момина сълза, аз съм родител на осиновено дете и искрено ти казвам, че докато не проговори на 2г /точно/ никак не бях спокойна, ако на 2г.6м. не ми говореше с разширени изречения и не ми разказваше елементарно какво са правили в градината бих била силно обезпокоена. В момента на 2г.8м. разказва елементарно приказка по поредица от картинки. Но пък нали родителите си знаели най-добре, гледам, че ти вече не я мислиш тази подробност с развитието на речта, ми дори и другите хора успокояваш...

ПП. Хайде да погледнем първият пост на д-р Бърди в първата тема "Оценка на моториката" и да си говорим отново за червени флагчета, че отдавна нещо не сме чели назад
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=22516.1000

Брех как включих на бързи и аз посреднощ и взех да конкурирам Jbrul-чето с писания.
« Последна редакция: Декември 07, 2013, 22:34:24 pm от cofee lungo »
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #527 -: Декември 07, 2013, 22:37:46 pm »
Изобщо не се опитвам да подценя ситуацията или работата и труда. Просто те не са вещи, а хора и усещат, чувстват.
Като специалисти сигурно по-добре от мен знаете, че изникват въпроси в детските глави, също и отговори и през погледа на възрастта им понякога са доста страшни.
Това горе не беше обвинение, просто въпроси.
Сигурна съм, че консултацията ще даде отговор на майката, въпросът ми беше, не пречи ли излишния стрес ако нищо за 4г не я е притеснило в тази посока?

Брех как включих на бързи и аз посреднощ и взех да конкурирам Jbrul-чето с писания.

Мисля, че за тази година изтърва медала  :D
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #528 -: Декември 07, 2013, 23:28:22 pm »
Кафенце, наясно си че те харесвам и уважавам не просто като потребител и мисля за първи път имам резерви към твоя позиция за нещо. И те не са толкова към самата ти позиция и професионално мнение, аз вече казах че ако наистина се налага намеса - дала си абсолютно правилния съвет.

Възраженията ми са в следната посока. Детските заведения са противоестествени места за отглеждане на деца - няма какво да се правим на "умрелите лисици" по темата. Да, такъв е животът днес, да - налага се, да - не можем да ги отглеждаме като малки в истински нормална среда - у дома, на свободен режим, да си контактуват с роднинските и приятелските деца от махалата, както е било преди 100-ина години (и още 1900 преди това). Защото развитието на света ни и налагането на начин на живот, който не кореспондира с естественото развитие на човешките същества - не е проблем на същите тези същества и не те са увредени и нуждаещи се от консултации и помощ, понеже не се вписвали в "изискванията на образователната система на държавата Х". Много по-сериозен проблем т.е. набор от проблеми би следвало да има едно дете и не само в ДГ, а и у дома, системно при това, че да се вкарват родителите му в такива филми.

Да, лично аз считам голяма част от хората работещи в детски заведения за крайно негодни за работата, която вършат и те не се ползват с моето доверие, но не защото са лоши професионалисти, а защото са грешно обучени такива. Като те научат нещо грешно - ти си го "прилагай правилно" до гроб, ама резултатът пак ще е калпав. В ДГ работят все още моите собствени учителки, а младите им колежки - са получили същото обучение, като динозаврите в бранша и вършат същите простотии като едно време. Е, сега поне не смеят да удрят, щото по соц-а и това си позволяваха. ЕСТЕСТВЕНО, че това което пиша тук на теб - не бих си позволила, не само да го кажа, ами бегло да го покажа пред сина си като мое мнение.

ПЪЛНО МАЛОУМИЕ е да се казва, че дете имало евентуален проблем (тотално невидим за родителите му), защото не се вписвало поведението му в изискванията на някакво измислено звено тип: "паркинг за деца", каквото в природата НЕ съществува. От биологична гледна точка - детето си се развива съвсем ОК, ама щото на тия в ДГ не им пасвало на схемата и таблицата - не било ОК. ДГ съществуват другарки (ако цитирам Джам), за да моЕ ние с вас да бачкаме от тъмно до тъмно и до гроб, а не да отглеждаме читаво деца. Понеже, ако вършим второто - нЕма кой да бачка. А държавата иска да й се раждат още бачкатори, отглеждани като бройлерите в птицефермите, за което ДГ са чудесно местенце. Калъпче, принуда, набиване на правила и тяхната неизбежност, смазване на всякаква индивидуалност. Искрено се чудя на родители считащи, че то в ДГ детето им се учело на няк'ви супер важни неща, ставало способно и независимо... Та детските заведения -  не са мерило за нищо. Мерило е поведението в семейството, поведението в среда с деца, на място различно от ДГ (т.е. среда в която нищо не е принудително и под час)


Та Кафенце, моето конкретно възражение е ДГ и поведението на детето там, да бъде приемано като някакъв главен фактор за оценка на развитието на същото това дете. В твоите компетенции персонално - аз съмнения нямам, чела съм те достатъчно, за да ги нямам. Но в тези на сумати "педагози" - имам и още как и то съвсем основателно. Назад са, яко са "соц", мързи ги, не са мотивирани поради мизерните си доходи. В никакъв случай не са по-големи авторитети и по-наясно от един заинтересован и грамотен родител (а точно в нашия форум не мисля, че има някой който да е в друга категория) как и що за дадено дете. Институционализирането на грижата за децата ни - стана толкова нормално, та чак се приема, че някви си хора в някакво държавно учреждение 100% знаят по-добре от родителите нещо, понеже "били имали опит". С какво имат опит? Със "стадно отглеждане на деца под режим". Моите уважения, ама деца читаво не се гледат в ДГ, че това да ни е нормата, че на база тази "норма" да правим оценки за нещо.

Детските заведения са просто необходимо зло в наше време и е разумно да се приемат като такова и нищо повече. :wink:
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #529 -: Декември 08, 2013, 01:05:34 am »
От цялата ситуация и аз не разбрах, каква е драмата, че детето не желае да рисува.
И ако не желае да рисува, например, работи ли с пластелин, обича ли да строи с конструктор?

Аз например никога не съм била добра в рисуването и не исках да рисувам, нашите обаче бяха решили, че понеже ме бива с пластелина и работя добре в школата по малка пластика и керамика, ще ме набутат в рисувателна паралелка.
Пак не рисувах добре, просто обичам триизмерното изкуство - да усетя с ръка всичко, не с око.

А за разкази и приказки, като казахте, вие изобщо успявате ли да довършите някоя приказка? Защото след първото прочитане, ако тръгна втори път да чета, Ники решава, че ще я режисира, както иска и започва той да ми разказва...неговата си версия :lol:
Преди държеше до запетайка да чета точно, сега разказва свои приказки и чат-пат трейлъри за следващата вечер.
[/url][/url]
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #530 -: Декември 08, 2013, 08:23:18 am »
м....да,в България всеки разбира от всичко!
Ми тогава защо като кашля детето не турите по една слушалка,ами го водите при някакви си там специалисти?
Те в гората едно време и без това не са имали такива екстри-доктори....
То и аз в къщи имам микроскоп,ама като реша,че трябват изследвания отивам в лаборатория,не си правя в къщи паразитологичните....
И какво им е страшното на психолозите?Нали това са учлили толкова години,това е практиката им.
Със сигурност бих завела дъщеря си на консултация-и без това не знам с интуицията си какво и как трябва да е,НЕ БИХ РАЗЧИТАЛА НА ТОВА-тази ми каза,онази ми сподели....После може би ще се опитам да анализирам резултатите,ама какво ли разбирам аз от детска психология?
Иначе и бузана връзва само прости изречения,ама от първата седмица разбрах,че лошите деца ги наказват в ъгъла...не ги бият,Jbrul,а тези които не искат да спят ги изолират отделно,да не пречат.Ама не виждам как иначе ще ги отглеждат,ако нямат респект от пожите(както им казва Йоана).
Аз друг проблем имам-прекалено много я гуши едната госпожа и тя разбира се свиква да се налага.Същото опитва и в къщи-да ни манипулира.Бясна съм,че понякога не знам какво иска...а тя просто иска да я глезим.Еми -не съм съгласна да диктува тук правилата!
Дайте съвет.
« Последна редакция: Декември 08, 2013, 08:41:42 am от kisela_2000 »


Desunt inopiae multa, avaritiae omnia
*

    Бубулина

  • *
  • 1352
  • Благоденствие да сполети тази къща!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #531 -: Декември 08, 2013, 10:14:40 am »
Не знам какво се хванахте за това рисуване? Никой не очаква от детето да нарисува Мона Лиза или да стане втори Пикасо....Детските рисунки са естествена част от развитието на фината моторика, на определена възраст изглеждат по един начин, на друга - по различен. Никой не говори за оцветяване на фигури, за вкарване в рамки, за рисуване на профил и анфас и прочие...
Ако детето на проходи до 3г.възраст сигурно повечето от вас ще хукнат по специалисти....Но ако не прави неща, които връстниците му правят - става "уникален", "различен", "самостоятелен" и прочие...
Както каза и Кафенцето тия безкрайно оплюти лелки в градината /особено в градината, не в яслите/ имат педагогическо образование и дългогодишен опит за работа с деца. Никой не говори, че в настоящата ситуация или по принцип са ВИНАГИ прави, но не бива да се пренебрегват напълно. Кой беше казал : "Доверявай се, но проверявай"  :) :) И само между другото, първата детска градина е създадена в края на 19-ти век в Германия, та не виждам нищо толкова лошо, нито толкова соц...

Кисела, поговори за това с госпожата. Просто и обясни, че не желаеш да гушка твърде детето ти, въпреки, че оценяваш това.  :wink:
"Това,което не ни убива, ни прави по-силни!"

*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #532 -: Декември 08, 2013, 10:48:54 am »
Bobbie , алерголога ни каза, че теста се прави след 3 г и половина, но смята че е от влагата.
Оффф, това го чувам от България за 3ти път. Не знам какво да ти кажа, знам че се правят след 1г. , опитай да намериш друг, който да направи. Моят алерголог е и педиатър отговорен за цвло детско отделение в болница. Той ме накара да изчакаме до годинка, а преди това само кръвен направи, да се сигурен, че не е АБКМ, но нямат толкова много неща в него. После сме ходили и на специалист по астма и там за втори път правиха тестове за алергия. Та не е вярно, че не се прави или че не били точни. Не са точни в смисъл че може да се променят след време, затова на малки деца не дават инжекции за алергия, но иначе показват за момента. Под годинка не правят, нещо заради кожата беше, ама ще те излъжа, много тънка ли била какво ли. Но на вас не би трябвало да има проблем  да се направи.
« Последна редакция: Декември 08, 2013, 11:41:42 am от Bobbie »


  
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #533 -: Декември 08, 2013, 11:33:49 am »
... Иначе вече 4 ден сме със спазъм.

Как така 4 дни със спазъм? Бронхоспазъм, спазъм на ларинкса? Не всяка кашлица е спазъм.
Студеният въздух или запарена баня помагат да се облекчи състоянието на тази непрестанна кашлица. Отделно, по препоръка на Бърди сменихме Пулмикорт с Фликсотид.

Върни се назад в темата и прочети какво препоръча д- р Бърди в нашия случай. Може да помогне и на Вас да потърсите къде е причината.
При нас се оказа виновна третата сливица. Като я махна, ще пиша дали има подобрение.
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #534 -: Декември 08, 2013, 17:07:12 pm »
"...ама от първата седмица разбрах,че лошите деца ги наказват в ъгъла...не ги бият,Jbrul,а тези които не искат да спят ги изолират отделно,да не пречат.Ама не виждам как иначе ще ги отглеждат,ако нямат респект от пожите(както им казва Йоана)."
"...Еми -не съм съгласна да диктува тук правилата!..."

Такааа. Аз к'во аджеба разправях досега? Поради факта, че много деца трябва да бъдат отглеждани в група - налага се да има такава организация и правила, че да е възможно изобщо да се справи човек. Което в превод означава, че децата биват ограничавани в нормалното за възрастта им поведение, понеже обстоятелствата в ДГ налагат това да се направи. И което не ще да им се впише в правилата - почват "да му намират махна". Какво значи "лошо дете"? Аз подобни квалификации не използвам когато правя забележка на Дани за нещо. Казвам, че еди кое си което е направил е лошо, обяснявам защо, не му казвам на него, че е лош. Думичката "наказание" я нучи в ДГ, аз такава практика - нямам (да наказвам). Но след като аз съм го пратила там - трая си по такива въпроси, никой не ме е накарал насила я да го водя на ДГ, нито съм идиот да не си давам сметка, че с толкова много  деца накуп - няма начин да ги гледат както аз си го гледам у дома. И за нищо не им мрънкам на персонала. Хич не съм съгласна на сина ми да се внушава, че бил лошо дете, понеже бягал и поради това - наказали го да стои до една стена. Ами деца са, затворени в една стая цял ден, имат много енергия, да бягат и беснеят е повече от нормално по принцип. Хубаво, ама в ДГ - няма чалъм всяко да си прави каквото си ще и му казвам, че щом госпожата казва нещо да го направи (или да спре да го прави) - трябва да я слуша.

Но така, или иначе - нормалното и здраво детско поведение в ДГ - бива ограничавано по какви ли не начини, проявите на същото се квалифицират като лоши, за тях следва наказание. Поради тази причина - лично за мен не е водещ критерий как ми се развива детето, според това дали спазва "детскоградинските нормативи". Отказът му да прави каквото и да било по нареждане на госпожата в определен от нея момент (да пее, рисува, танцува, да моделира с пластелин...) е нещо съвсем нормално от моя гледна точка, не "проблем". Вие като си гледате децата у дома, ако откажат да седнат да рисуват по ваше нареждане - няма да сметнете, че нещо не са У ред. Ама ако същото се случи в ДГ - вече е проблем  :lol: Страшна логика, дума да няма.

В крайна сметка обаче, всеки родител си отговаря за детето и разбира се е свободен да се вързва на приказките на педагозите на воля, както и да се консултира с психолог, ако е притеснен за детето си. Аз само споделих защо за мен персонално - тяхното мнение няма особено значение. Педагози, които считат наказанието за нормален възпитателен подход  - от моя гледна точка са кофти педагози. Синът ми за една седмица посещения там започна да говори на "бе" например, което не ме радва особено, но...такова е положението в ДГ.

П.П. Писах, че по мое време си позволяваха и да удрят деца, а не че сега някой си го позволява.  :wink: Същите тези "педагози" дето и сега работят в ДГ го правеха и не мисля, че те точно са размислили по темата и вече считат, че един звучен шамар пред групата не е добро възпитателно средство. Просто вече не смеят да си го позволят. Та толкова за моето доверие в "педагозите" и техните "обективни оценки" за каквото и да било. Но предостатъчно се "обяснявах" по темата, та смятам да спра за късмет на четящите тук  :lol:
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #535 -: Декември 08, 2013, 17:45:32 pm »
Bobbie , ще потърся мнение на друг алерголог, но и педиатърът каза че няма смисъл да боцкаме детето.Sia, с бронхоспазъм сме и нищо не помага.Това с банята го правя, облекчава я за кратко и после пак започва да кашля много.Когато я изкарвам на разходка се чуства по- добре, не кашля толкова много, но прибера ли я започва пак.Ужасно е :( В четвъртък сме на пулмолог в София, при д-р Райчева в "Детско здраве".Не знам колко е добра, но се надявам да ми даде отговори и да не я "претупа", както повечето правят.Лека вечер на всички.
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #536 -: Декември 08, 2013, 20:27:34 pm »
.Когато я изкарвам на разходка се чуства по- добре, не кашля толкова много, но прибера ли я започва пак.
Още една причина да се тества детето за алергии. Астмата се активира и от студен въздух, а на вас вие по-добре далеч от къщи.  Какво им е обяснението, че преди 3г не можело? Тук аз понеже много съм се интересувала, въобше всеки имунолог казва, че няма значение след 1 годинка. Пък и вие сте на 2.5, точно на 3 ли трбява да е, може би някой ще се съгласи и сега да го направи. На Ивана, когато като малка имаше алегия към жълтък и го показа кожният тест, на 1г и 2м го правихме. После го правихме пак на около 2г. за да видим дали го е израстнала за да дадем ваксината за грипа и показа, че няма и наистина като дадох след това яйце нямаше вече и после бихем и вксината. Та мисълта ми е, че поне при нас си показваха много добре тези тестове. Вярно е както казват, че на тази възраст се сменят, ама мен ме е интересувало за момента как е.

Освен това дори и в България правят кръвен тест за общ IgE за деца под 3г. което показва алергии, без да казва какви. Поне това направете, ако друго не искат да ви направят
« Последна редакция: Декември 08, 2013, 20:34:21 pm от Bobbie »


  
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #537 -: Декември 08, 2013, 21:08:55 pm »
Мами, моля ви за бързо мнение. Дъщеря ми на 3год. и 1 месец от сутринта е с температура - 38, без други симптоми. Дадох панадол свещичка, преди него другия през устата го повърна, след обаждане по телефона на педиатърката. Свали температурата. Следобяд в 16 часа имаще 39. Пак сложих свещичка, но не подейсва, свали до 37,4. И пак вдигна, в 20 часа имаше 38. Дадох нурофен, все още не сваля. Кога най-рано мога да се пробвам да дам панадол през устата?
Благодаря
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #538 -: Декември 08, 2013, 21:30:55 pm »
cofee lungo, да права си повечето от връстниците и говорят, но дори и лелките в яслата ми казаха, че това че не говори сега не означава, че няма да проговори.И да, всяко дете си е индивидулно и е личност.Смятам, че тя сама ще реши кога да проговори.Тя казва много думи, но просто не свързва изречения.А и да добавя, че е голям, ама голям инат и само да усети, че я принуждавам да прави нещо, отговорът е НЕ или Не Мога.Така че смисъл да я насилвам да говори няма.Хората с които общувам са на мнение, че дете което казва думи, няма как да не проговори, било то и на 3 години.Имам познати, децата им са проговорили на 3г или 3г и половина.И наистина аз бях много притеснена от този факт, че тя не говори, дори и рев е имало, но вече не го мисля.Сега за мен е важно здравето и.Забравих да спомена, че ужасно много говори на бебешки език, който не разбирам.Аз на 1 г и 2 месеца вече съм пеела песнички, баща и на 2г.Иначе като цяло се развиваме като по книга- на 1 г - проходихме , вече имаме всички зъби (20), тежим 13 кг. и сме 94 см.Нормално, много енергично дете.
« Последна редакция: Декември 08, 2013, 21:33:09 pm от mominasylza »
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #539 -: Декември 08, 2013, 21:39:22 pm »
tipin, аз в тази ситуация съм давала през 4 часа, но само Нурофен.Иначе можеш да редуваш и Нурофен и Ефералган( свещички) през 4 час.На моята само тази комбинация и помагаше.Погледни гърлото, и ушите.Това е което мога да ти кажа, аз така правя.Лека вечер и дано да свалите по бързо t и повече да не вдигате.