0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #500 -: Декември 05, 2013, 22:10:43 pm »
м-и, пием Ериус.Най- вероятно е от влагата, но не съм сигурна.И педиатърът така каза, е от влажния въздух.Въпреки, че сме на Сингулар и АБ, Вентолин, Урбазон на таблетки в момента пак не можем да заспим от влажна и гадна кашлица.Ужасно ме е страх да не получи нов спазъм.
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #501 -: Декември 05, 2013, 22:30:57 pm »
Какво пие за кашлица и отхрачване?
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #502 -: Декември 06, 2013, 09:56:32 am »
Здравейте мами,
Пиша ви със свито сърце и молба ако някоя от вас се е сблъсквала с подобна ситуация (дори и да не е за вашето дете) да сподели опит. Вчера като взимах детето от детската градина, директорката ме обикаляше няколко минути и като видя, че няма други родители ми каза, че иска да говори с мен. На кратко - каза ми, че детето ни постига резултати (той е 2-ра група) само когато се занимава някой индивидуално с него. Когато трябва да работи в колектив не се справя  и даже май изобщо нищо не прави. Аз това като цяло си го знам. Прави ми впечатление, че на 4г. и 5мес. почти той не рисува нищо определено - просто драска. Иначе си е абсолютно здраво, прекрасно  :D бих казала дете. Директорката се опасява да не стане по-натам късно и да тръгне на у-ще неподготвен. Тя предлага да го заведем на психолог и ако той каже някаква диагноза, имаме право на индивидуален учител, който да идва в групата заради нашето дете. Честно да ви кажа не мога да имам 100% доверие, че ситуацията е наистина такава, а не се гонят някакви други амбиции...Но аз така или иначе се обезпокоих и сами се сещате какви мисли ми минават през главата. Аз забелязвам, че когато нещо го интересува дори ме изненадва - например той  е голям почитател на малките колички (автомобили) и всеки път когато пазаруваме в Кауфланд, мъжът ми му купува по една. последният път позна, че количката е VW само по надписа (на латински) на опаковката и ние с мъжът ми зяпнахме. Няма абсолютно никакъв говорен дефект/проблем, нито в моториката - кара тротинетка само с 2 колела. Но като цяло си върви по-бавно с развитието във всяко едно отношение. Първото зъбче му изби на 1г. 5 мес. за наш ужас! С говоренето също дълго забавяше смислените изречения и караше на думички само. Ние така или иначе ще си го заведем на психолог. В тази връзка - ако препоръчате някой свестен за София ще съм много благодарна.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #503 -: Декември 06, 2013, 15:46:55 pm »
Момичета, а защо доктора няма да се включва вече?  :(
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #504 -: Декември 06, 2013, 16:31:28 pm »
м-и пием сиропа на д-р Бобев, а преди това Димекс, Проспан и още един, но не се сещам как му беше името.От днес сме вече и на пулмикорт, защото снощи направихме пак спазъм, който още не съм овладяла.Какво да правя вече пробвах всичко, явно е на алергична основа, но не мога да разбера от какво.Живеем в това жилище от както се е родила нищо не съм променяла и не мога да разбера какво става с моето дете.Ужасно ме е страх.Благодаря ви.
*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #505 -: Декември 06, 2013, 16:52:26 pm »
Ева, предполагам, че е уморен!

Мириам, не съм сигурна, че учителка ти представя нещата на 100%. Не може ли да потърсиш второ мнение на някой друг от колектива.
 И двете ми деца проговориха късно, като до 2 и 8 месеца казваха само 5 думи. Сега не можеш да им затвориш устите, всичко знаят.
Антъни също не може да работи добре в колектив, на 5 г. и половина не можеше да схване, че 1 +1 = 2, за него беше равно на 11. Всички си пишеха имената, а той не можеше - пишеше всички букви, но разбъркани. Учителката в първи клас в Канада все казваше, че изостава, изостава с материала, и настояваше да работя с него допълнително, което аз направих, но само го стресирах повече. Той абсолютно отказа да чете. Тогава го оставих. Вторият срок обаче той сам напредна и почти изпълни задължителните норми. Обаче независимо от трудностите в училище,  той има страхотен усет към изкуство - картините му не са просто рисунки, а носят голям емоционален заряд. Различни и оригинални са :).

  Сега в България са пак първи клас -  в началото, специално на Антъни,  му беше страшно трудно, мрънкаше доста, но аз  без да го насилвам, само с поощрения и игрови форми,  постигна много добро писане, и все по-добре чете. С това искам да илюстрирам, че Децата са различни. Разбира се, има някои крайпътни камъчета, за които трябва да следиш. Но ако като цяло детето е контактно, весело, храни се и спи добре, и знае неща, разбира общи положения, може да запомня, смятам, че не трябва да се притесняваш. Не мисля, че сте за психолог, но ти си решаваш. В интернет има много информация какво би трябвало да прави едно дете на 4.5, така че можеш да потърсиш и да почетеш. Не се вкарвай във филми.

Между другото, моят кръщелник, на 4.5 не рисува, само драска, всеки опит да го приобщя към изкуството, се оказа неуспешен. Детето си е напълно нормално, и много будно и интелигентно.
Поздрави
« Последна редакция: Декември 06, 2013, 17:10:32 pm от ema2 »
We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #506 -: Декември 06, 2013, 16:57:38 pm »
Miriam така като чета това си е едно нормално разиващо се  4 годишно дете  :D не знам защо се е притеснила чак толкова госпожата
« Последна редакция: Декември 06, 2013, 16:59:34 pm от graco »
"Всеки от нас се ражда, защото преди това Бог го е обикнал, оценил, видял е смисъл в това и той да стане част от мирозданието"

Митрополит Антоний Сурожки
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #507 -: Декември 06, 2013, 21:31:11 pm »
Какво да правя вече пробвах всичко, явно е на алергична основа, но не мога да разбера от какво.
Нали каза, че сте били на алерголог, не правиха ли тестове за алергия?
Не е задърлжително да е от алергия. Ивана беше тествана за 48 различни неща и няма алергия към нищо. Но носът си и тече няколко месеца без нищо. После спря. Това не е толкова рядко,според моята лекарка някои деца така реагират докато им се изгради имунитета.
Димекса не спира ли сополите? Само дето е много гадно лекарствои дрогира и аз затова предпочитах да не го давам, само в най-тежките дни съм давала по половин доза, че да намали малко.


  
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #508 -: Декември 06, 2013, 23:15:53 pm »
Мириам, и моят син рисува само драсканици, а пък първият му зъб изби няколко дена преди да стане на 5 м.  :lol: Не смятам, че се развива бавно. Дори напротив.

*

    mini

  • *
  • 8160
  • purple addicted
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #509 -: Декември 07, 2013, 04:50:00 am »
Мириам, искам да ти кажа, че има педагогики, които абсолютно отричат това, което правят с децата ни в детските градини и яслите
моята детегледачка е последовател и активен член във Валфдорската инициатива тук в града, децата ми се отглеждат предимно по този модел и в него няма нищо задължително- децата се оставят да творят така, че сами да се изявяват в това, което обичат да правят
там например се смята, че не трябва да караш детето да оцветява в контур, защото така се ограничава въображението му
а и от къде да знаеш какво точно ви показва с "драсканиците", може да влага специален замисъл в тях, който нашата роботизирана система да не успее да разпознае
важното е, че е здраво дете и си комуникира добре с вас, другото не е задължително
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."
"Прекалено много хора харчат пари, които не са спечелили, за да си купят неща, които не им трябват, за да впечатлят хора, които не харесват" Уил Смит
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #510 -: Декември 07, 2013, 07:01:33 am »
Мириам, моите и двете не говорят правилно. Ивана е на 3,5г и днес за първи път каза, че нещо е "за мене" до сега само в трето лице говори за себе си. В градината миналата година имаха безплатни прегледи от логопед и учителките я бяха сложили в списъка на децата,на чиито родители ще предложат понеже са назад в говора. Аз отказах,макар после да ме гложди известно време, но сега знам,че съм била права. Сега Ивана е най-напред в групата по всички показатели, освен граматиката. Много хора ще кажат какво толкова, по-добре да се види, но аз лично не мисля,че излишни интервенции са безвредни, недоверчива съм, не знам дали е осователно. Както и да е,мисълта ми е, че ти най-добре си знаеш детето и ако има нещо не съвсем наред,ти първа ще се усъмниш. Така че слушай инстинкта си, по-добро не можеш да направиш. Не се оставяй да ти набутват всякакви черни мисли в главата,какво ако не си права,ако си сбъркала и т.н., защото и за теб е много стресиращо.


  
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #511 -: Декември 07, 2013, 07:53:30 am »
Мириам на дедето ти се предлага т.н. "ресурсно подпомагане". Аз работя като психолог в ресурсен център в Плевен от 6 години, а цялата ми практика -12 години работя с деца с различна степен на увреждане именно в детските градини с деца на възрастта на твоето.
Може би наистина си усетила Честно да ви кажа не мога да имам 100% доверие, че ситуацията е наистина такава, а не се гонят някакви други амбиции... Другите амбиции които могат да се гонят са финансови - детските градини са на делегиран бюджет, а бюджета за дете "на ресурсно подпомагане" е двоен. До тук с другите амбиции.

За да се успокоиш трябва да си отговориш на някои въпроси:
1. Ти самата имаш ли притеснения за развитието на детето? -  Ако отговорът ти е категорично НЕ, няма нужда да четеш нататък, защото каквото и да мислят учителите, право на родителя е как ще се обучава детето му и никой не може да те накара да вземеш друго решение освен това, в което си убедена самата ти.
Ако отговорът ти е може би или да:
2. В кои области може би имаш притеснения
- обща моторика - тичане, скачане, катерене и слизане изкачване по стълби, провиране, прескачане, ходене по тясна пътека
- финната моторика - явно те притеснява, че не рисува, но за рисуването се иска талант, а тук говорим за цялата дейност с ръцете - хващане на молив и прибори за хранене, умения да закопчава копче, връзва, нанизва, увлича ли се по мозайка, работа с пластилин, и още дейности с ръцете
- внимание - тук явно са едните притеснения на учителите - за волева устойчивост на вниманието на възрастта на детето ти може да се говори вече. Трябва да знаеш обаче във какви моменти се привлича и задържа и в кои моменти не успява да задържи вниманието си. За устойчивост на вниманието говорим, ако се задържа в една дейност повече от 15 минути. Ти знаеш най-добре в кои игри и занимания се задържа най-добре - пасивните да гледа телевизия например или активните - мозайки, пъзели, лабиринти и т.н.
- памет - колко бързо запомня тихчетата за тържествата, колко дълго ги помни, как разказва приказка - с насочващи въпроси или без, с колко подробности разказва случка, която сам е преживял и др.
-мислене- разбира ли причинно-следствената връзка на събития и явления от близката му среда, умее ли да разгадава гатанки и т.н.
-реч - богатство на изказа, умения да разказва, граматически правилна реч.

Ако големият проблем е че детето ти не работи по книжките, които всяка година купуваме, да знаеш, че тези книжки са само помагало и в никакъв случай не са критерий. Критерий обаче са ДОИ /Държавни образователни изисквания/, които са публикувани на сайта на МОМН и можеш да направиш справка, за да се ориентираш къде е твоето дете.

Ако решиш все пак да се консултераш с психолог:
1. попитай директорката в градината ви ходи ли ресурсен учител, срещни се с нея, попитай къде и как можеш да се срещнеш с психолог от ресурсния център /имаш право да го повикаш на територията на градината и да присъстваш на обследването, както и да получиш писмено заключение/. Безплатно е.
2. В Център по психично здраве може да се извърши оцента на интелекта на детето ти. Не зная в софия къде се намира, но зная, че не ти е необходимо направление от личен лекар, само трябва предварително да си запишеш час. Безплатно е.
3. Можеш да посетиш клиничен психолог, на който имаш доверие и да обсъдиш развитието на детето си.
Ако избереш  2 или 3 е добре да имаш от детската градина Психолого-педагогическа характеристика, която да представиш.

Ако имаш повече въпроси пиши, може и на лични. Успех каквото и да решиш.
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
*

    Бубулина

  • *
  • 1352
  • Благоденствие да сполети тази къща!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #512 -: Декември 07, 2013, 10:17:39 am »
Момичета, дайте съвет.  :) На 26,11,2013 сложиха на Ивайло Приорикс /ваксината срещу шарките и заушка/. На 28,11,2013г вдигна еднократно Т 38,4, която свалих с Нурофен. Педиатърката му каза, че нямало как да е реакция от ваксината...НО! На следващият ден му избиха много ситни пъпчици по цялото тяло, вкл.лицето. След няколко дни, пъпките изчезнаха сами, не съм ги третирала с нищо. Вчера /след почти седмица /отново вдигна Т-38,4 - два пъти, свалях я с Нурофен. Днес- сутринта отново.
Възможно ли е това все още да е реакция от ваксината? Носът му прихърква малко, но наистина малко, а и педиатърката му каза, че хремата също може да е част от страничните реакции. Прихъркването се появи заедно с Т. Иначе, като цяло детето е жизнено, яде и е игриво.
За протокола да отбележа, че с изключение на ваксините за хепатит, винаги е реагирал на всички останали с Т 38,4.
"Това,което не ни убива, ни прави по-силни!"

Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #513 -: Декември 07, 2013, 13:56:23 pm »
Бубулина, по-скоро втората температура е от Приорикса, реакция се проявява почти винаги след около седмица.... въпреки че първият случай наподобява симптоматиката заради пъпките, но по-скоро е нещо друго...  Аз доста се притеснявах от тази ваксина и доста разпитах за нея, включително и д-р Бърди, който ми обясни че тя мнооого рядко дава реакция, при нас наистина нямаше такава, слава богу....Иначе според много мами е ужасна ваксина, с отвратителни странични ефекти... Дано сте добре!
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #514 -: Декември 07, 2013, 14:08:25 pm »
Напълно споделям мнението на Мини относно отглеждането, възпитанието и обучението на децата. Признавам си, че не съм запозната какво представлява "Валфдорската система", само съм го чувала като понятие, но явно съвпада с моите родителски инстинкти.  :lol:

Не мисля, че персоналът в ДГ и ясли е злонамерен, или преследва користни цели в ситуации като споделената от Мириам, но е факт че в тези учреждения се залага на някакво "матрично" отглеждане и възпитаване на децата, без отчитане на индивидуалните нужди, желания и интереси на всяко едно поотделно. И оттам всяко, което мръдне от матрицата - оп "имало проблем". Да, да, ама не. (Моето дете ходи на частна градина т.е. за да ми кажат едно, или друго - не гонят тайни финансови цели, понеже си плащам и без това.)

Моят опит с посещението на Дани на ДГ е все още скромен (няма и 2 месеца), но вече ги забелязвам някои странности на системата. У дома например, когато има желание да твори - отива и си взима сам лист от тези в принтера, взима си моливите и започва да "рисува". На неговата възраст - рисунките разбира са абстрактни, но аз виждам как за няколко месеца от безразборно драскане малко по малко започва да рисува разни прости форми - кръгчета, квадратчета... Много по-добре държи молива, движенията му са много по-координирани и прецизни. Какво обаче ми казват от ДГ: "Той абсолютно отказва да рисува с другите деца". Това естествено с тон нашепващ, че нещо не му е особено наред. Питам аз подробничко за какво точно става дума? Ами то еди кой си ден в седмицата от еди колко си часа (30 мин. примерно) им раздавали някакви шаблони на всичките и им казвали СЕГА да рисуват. Синът ми обаче казвал, че сега не му се рисува, а му се играе с нещо си. Или, че му се пее и започва да пее  :lol: Което за мен е повече от нормално поведение за дете на 2,9 годинки първо. Второ - намирам за абсолютно нормално и "здраво" поведение да правиш когато и каквото желаеш и за каквото имаш "муза", а не да правиш такива неща по команда. И не само при децата, а и при възрастните хора, еле като говорим за забавления и творчески занимания, а не за елементарен "битов ред" от вида на хранене, спане (училище, работа). Апропо и за яденето съм предупредила, че ако той не желае да се храни в даден момент, или с определена храня - не искам да настояват, да го карат насила и пр. Гладен няма да умре със сигурност, а и той е човек, не машинка - нормално е да има понякога понижен апетит, или такъв да му липсва в точно определен час. Персонала ме гледаше наистина като извънземно, когато им дадох подобни инструкции за храненето на Дани. Малко по-късно разбрах и защо ме гледаха така.  :lol: Ходих да си го взимам лично няколко дни и се засичам с други родители и ха познайте. Един през друг питат и децата си и персонала дали детето яло, какво яло, колко яло...баси яденето. Други въпроси не чух аз.
Пример. Ако ние се съберем с вас на някое заведение, да се видим, да хапнем, пийнем, потанцуваме, попеем... Би ли ви се сторило нормално да извършваме горепосочените дейности по команда и заедно? На една ще й се яде, в същия момент на друга ще й се танцува, на трета ще й се пее. Е, по каква логика ние сме нормални и здрави хора в тази ситуация, ама децата в аналогична - "явно имат проблем". Ами не - нямат, проблем има в мозъците на хора, които са обучавани, че децата трябва да бъдат поставени в калъп и което не влиза в същия - да бъде обявено за "черна овца" и "проблемно".

Пиша всичко дотук, с уточнението, че считам за нормално децата да имат характер, предпочитания какво, кога и дали да правят, както и че децата стават способни да извършват дадена дейност по различно време и на различен етап от развитието си. Моето още си щъка с памперс например, а и аз не съм правила дори бегъл опит да сваляме същия. Е, има в групата му деца на около 2 години, които са без памперс вече. Сега да реша, че моето нещо не е У ред значи? Небъдно. И ей така както си ходи с памперса моичкият - има говор като на 4-годишно, борави с много и сложни думи и изрази, не е говорил "по бебешки" никога, отчасти защото и аз доста наблягам в това отношение нещата да са така, но и защото той просто беше способен да го направи по-рано в сравнение с други свои връстници. Но това не прави него "по-развит", нито другите деца "по-назад с развитието" Това само показва за пореден път, че при различните деца, разни неща се случват добре по различно време и това е повече от нормално, не вид "патология". Не рисува като Рембранд и по команда - да. Но реди пъзели на таблета си и играе една игра изискваща и координация и логика, която той сам си разучи как се играе на принципа: "проба-грешка", та дори направил 1300 точки вече. Пък аз още не съм особено наясно как се играе същата.  :lol: Но пък както казах - щъка с памперс, обсебващ е, не се заиграва сам почти, а постоянно иска някой да му прави компания, рядко нещо което прави ще му ангажира вниманието повече от 30 мин.  Та такива неща да бъдат изкарвани "болестно състояние" едва ли не - хич не съм съгласна.
И честно казано, на мястото на Мириам - бих си пуснала покрай ушите казаното от директорката и да й тегля две майни наум и дотам. Не защото не съм заинтересован родител, а точно по обратната причина. Аз съм повече и много по-ефективно с детето си и много по-добър поглед имам върху развитието му, че да чакам леля Пена от ДГ да ми каже, ако  евентуално проблем има. Ако има - аз ще съм го  видяла доооста преди леля Пена, това 100%.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #515 -: Декември 07, 2013, 15:22:31 pm »
Jbrul, ако в твоята частна детска градина директор е "леля Пена", то в държавните детски градини директорите имат педагогическо образование и стаж по една камара години.
Преди да си дам мнението на Мириам се представих с опита, който имам при работата си с деца с увреждания. От опита си зная, че родителите най-трудно признават, че детето им има проблем. Имала съм случай да ми кажат че на бащата доведения брат и вуйчо му по лилинкина линия късно проговорили и затова и тяхното дете щяло да проговори късно.
Разбира се, че в образованието има много трески за дялане, както и във всички направления в нашата държава. Но когато застава директора и води такъв сериозен разговор с родител, най-малкото съм уверена, че не е изсмукано от пръстите. Защото този разговор и насочването на детето към консултация с психолог води след себе си немалко последствия - явяване на детето пред комисия ЕКПО  /Екип за комплексна педагогическа оценка, който е на пряко подчинение на Регионалните инспекторати по образование - това е един вид ТЕЛК на образованието/. Тези последствия никой ръководител на която и да е институция не би пренебрегнал само за да си чеше езика. Мириам повярвай това не е било махленско намиране на приказка, нито разговора е бил с цел да обиди теб или детето ти. Разговора е целял да насочи вниманието ти и ако прецениш да вземеш мерки, като тези мерки съвсем не е задължително детето да се ползва от услугите на ресурсен учител. Можеш да го водиш на психолог, логопед или частен учител, или сама да се занимаваш вкъщи допълнително с детето в насока внимание или финна моторика. Пред вас има много възможности и е добре да си информирана какви са тези възможности.


ПП. Извън частния случай на Мириам. Работата ми в насока "интегрирано образование" винаги е била и искрено вярвам, че ранната превенция е необходимо зло, без което е по-зло. Искрено вярвам, че е в пъти по-добре с децата да се работи още в детската градина, да се формират устойчиви навици и училищни умения и подкрепата да приключи още в детската градина, ако се налага и да се отложи детето една година от постъпване в 1 клас, и детето да продължи без ресурсен учител, отколкото да си криеш главата, да отричаш и като стане в  6 клас да разбереш че детето някак си така и не се е научило да чете. последното също е от опит.
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #516 -: Декември 07, 2013, 15:45:29 pm »
Не cofee lungo, не е директор "леля Пена", БЕЗ педагогическо образование, нито персоналът е без такова. ;) Което не означава автоматично, че някой от тях има по-добър поглед върху развитието на моето дете от мен самата, нито че то има проблем, който "аз не искам да призная". Отбелязах, че градината е ЧАСТНА, единствено за да подчертая, че каквото и в негативен аспект да каже персоналът за моето, или друго дете - то няма да бъде казано с цел точене на пари под разни форми възможни и легални (каквито ти самата описа в предишния си пост).

Частна, или не ДГ - все тая, еднакво зле е и в двата вида, еднакво остарели схващания и модели на отглеждане на децата има. Те от мое време не са се променили както забелязвам. И не - не са добри тези модели. Единствената причина да пратя моя син на ДГ е нуждата му от редовно общуване с връстници - не "обучение", "възпитание" и пр "екстри" от страна на персонал там. Ако имаше опция "дневен център", "занималня" и от вида за толкова малки деца - щях да избера това, а не ДГ.

Консултации със специалисти, оценка на детето от разни държавни органи, ресусрсни учители...това не е изобщо безобидно, нито подходящо да се прави "за всеки случай", че да си подложа детето на подобни неща, понеже видиш ли ти великите "педагози" били мислели нещо си. Няма педагози, които да знаят повече за дадено дете от неговите родители, освен това детето е ТВЪРДЕ малко, за да се правят подобни заключения като направените на база посочените неща.

Пристрастна си, понеже си В системата и някак вярваш, че всичките ти колеги са компетентни и съвестни колкото теб поне. Ама не са. Повечето ми приятели с деца са получавали подобни "диагнози" и "оценки" за децата си именно в ДГ, пък видиш ли ти сега поотраснали - нямат никакви дефицити за нищо и без психолози и пр. намеси. НапраУ да не повярваш.   :lol: Пък на драгата госпожа в ДГ, дето е сама с 30 хлапета на главата - никак не й изнася 29 да рисуват примерно, а едно да иска да прави нещо друго и да я ангажира допълнително. И по тази причина доста често - въпросното дете бива нарочвано за "проблемно", понеже изисква допълнителна грижа и внимание, а не че нещо му има реално "ненаред". Като не им уйдиса на "матрицата" - се почва мрънкоча и не е било веднъж-дваж да съм го видяла това с очите си, не е да съм го чела в интернет.

Иначе - съгласна, при РЕАЛЕН проблем - трябва да се постъпи по предложените от теб начини. Но истината е, че твърде рядко проблемът е реален и твърде често неопитните родители биват вкарвани в егати филмите от т.нар. педагози, БЕЗ никаква нужда от това.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #517 -: Декември 07, 2013, 16:48:33 pm »
Ооооо, момичета, ще ме разплачете с вниманието си! Ema2, graco, bobbie, blue sky, mini, coffee lungo, jbrul (дано не съм пропуснала някой), благодаря ви от сърце!
Coffee lungo, толкова изчерпателен отговор - много полезна информация! Ситуацията е точно както си я описала - директорката със сигурност е разговаряла с учителките на детето (които са 3, тъй като имаме една нова), със сигурност и сама се е убедила в казаното от учитлеките преди да разговаря с мен. Аз съм повече от сигурна в това и дори съм изненадана, че някой ми предлага разрешение на проблем - ей така наготово. Точно поради това съм мнителна относно мотивите за всичко това. Защото е рядкост в БГ, особено в държавна институция.
Имайки предвид всичко, което сте написали и разбира се моето и на съпругът ми мнение, може би засега няма да предприемаме нищо. Аз като родител до този момент винаги съм била с мисълта, че имаме едно здраво и добре развиващо се (макар и не толкова бързо в някои отношения) дете. И аз съм на мение, че ако има някакъв проблем родителите първи го забелязват.
Ще пиша ако все пак решим да ходим по доктори.
Благодаря ви още веднъж! :D
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #518 -: Декември 07, 2013, 17:07:07 pm »
Bobbie , алерголога ни каза, че теста се прави след 3 г и половина, но смята че е от влагата.Категоричен отговор няма.Иначе вече 4 ден сме със спазъм.Не мога да си го обясня.Четох и за коклюша, защото симптомите са подобни.Като почне да кашля през 4 секунди, слез 30мин. кашлица бузите и стават червени.От носа тече бистър секрет, който е леткав и разтеглив, кихаме често.Вечер е ужас, кашлицата става през 2-3 секунди и сънят е мираж.Това ни е положението.Ужасно е.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част IX
« Отговор #519 -: Декември 07, 2013, 17:24:36 pm »
Забравих да спомена, че сме много диви и енергични, тъчаме и лудеем много.
 Miriam , искам да ти кажа, че ние сме на 2 г и 6м и не говорим казваме само определени думи.Аз също много се притеснявах, но спрях да го мисля.Също обичаме да драскаме много по листове.Спри да се притесняваш, детето ти си е добре то е индивидуална личност и само ще реши какво и кога да прави, не го притискай.Говори с него и според мен не го води по лекари, защото тогава наистина можеш да го стресираш. Но това е мое мнение, ти си тази която ще реши има ли нужда или не.