Напълно споделям мнението на
Мини относно отглеждането, възпитанието и обучението на децата. Признавам си, че не съм запозната какво представлява "Валфдорската система", само съм го чувала като понятие, но явно съвпада с моите родителски инстинкти.
Не мисля, че персоналът в ДГ и ясли е злонамерен, или преследва користни цели в ситуации като споделената от
Мириам, но е факт че в тези учреждения се залага на някакво "матрично" отглеждане и възпитаване на децата, без отчитане на индивидуалните нужди, желания и интереси на всяко едно поотделно. И оттам всяко, което мръдне от матрицата - оп "имало проблем". Да, да, ама не. (Моето дете ходи на частна градина т.е. за да ми кажат едно, или друго - не гонят тайни финансови цели, понеже си плащам и без това.)
Моят опит с посещението на Дани на ДГ е все още скромен (няма и 2 месеца), но вече ги забелязвам някои странности на системата. У дома например, когато има желание да твори - отива и си взима сам лист от тези в принтера, взима си моливите и започва да "рисува". На неговата възраст - рисунките разбира са абстрактни, но аз виждам как за няколко месеца от безразборно драскане малко по малко започва да рисува разни прости форми - кръгчета, квадратчета... Много по-добре държи молива, движенията му са много по-координирани и прецизни. Какво обаче ми казват от ДГ: "Той абсолютно отказва да рисува с другите деца". Това естествено с тон нашепващ, че нещо не му е особено наред. Питам аз подробничко за какво точно става дума? Ами то еди кой си ден в седмицата от еди колко си часа (30 мин. примерно) им раздавали някакви шаблони на всичките и им казвали СЕГА да рисуват. Синът ми обаче казвал, че сега не му се рисува, а му се играе с нещо си. Или, че му се пее и започва да пее
Което за мен е повече от нормално поведение за дете на 2,9 годинки първо. Второ - намирам за абсолютно нормално и "здраво" поведение да правиш когато и каквото желаеш и за каквото имаш "муза", а не да правиш такива неща по команда. И не само при децата, а и при възрастните хора, еле като говорим за забавления и творчески занимания, а не за елементарен "битов ред" от вида на хранене, спане (училище, работа). Апропо и за яденето съм предупредила, че ако той не желае да се храни в даден момент, или с определена храня - не искам да настояват, да го карат насила и пр. Гладен няма да умре със сигурност, а и той е човек, не машинка - нормално е да има понякога понижен апетит, или такъв да му липсва в точно определен час. Персонала ме гледаше наистина като извънземно, когато им дадох подобни инструкции за храненето на Дани. Малко по-късно разбрах и защо ме гледаха така.
Ходих да си го взимам лично няколко дни и се засичам с други родители и ха познайте. Един през друг питат и децата си и персонала дали детето яло, какво яло, колко яло...баси яденето. Други въпроси не чух аз.
Пример. Ако ние се съберем с вас на някое заведение, да се видим, да хапнем, пийнем, потанцуваме, попеем... Би ли ви се сторило нормално да извършваме горепосочените дейности по команда и заедно? На една ще й се яде, в същия момент на друга ще й се танцува, на трета ще й се пее. Е, по каква логика ние сме нормални и здрави хора в тази ситуация, ама децата в аналогична - "явно имат проблем". Ами не - нямат, проблем има в мозъците на хора, които са обучавани, че децата трябва да бъдат поставени в калъп и което не влиза в същия - да бъде обявено за "черна овца" и "проблемно".
Пиша всичко дотук, с уточнението, че считам за нормално децата да имат характер, предпочитания какво, кога и дали да правят, както и че децата стават способни да извършват дадена дейност по различно време и на различен етап от развитието си. Моето още си щъка с памперс например, а и аз не съм правила дори бегъл опит да сваляме същия. Е, има в групата му деца на около 2 години, които са без памперс вече. Сега да реша, че моето нещо не е У ред значи? Небъдно. И ей така както си ходи с памперса моичкият - има говор като на 4-годишно, борави с много и сложни думи и изрази, не е говорил "по бебешки" никога, отчасти защото и аз доста наблягам в това отношение нещата да са така, но и защото той просто беше способен да го направи по-рано в сравнение с други свои връстници. Но това не прави него "по-развит", нито другите деца "по-назад с развитието" Това само показва за пореден път, че при различните деца, разни неща се случват добре по различно време и това е повече от нормално, не вид "патология". Не рисува като Рембранд и по команда - да. Но реди пъзели на таблета си и играе една игра изискваща и координация и логика, която той сам си разучи как се играе на принципа: "проба-грешка", та дори направил 1300 точки вече. Пък аз още не съм особено наясно как се играе същата.
Но пък както казах - щъка с памперс, обсебващ е, не се заиграва сам почти, а постоянно иска някой да му прави компания, рядко нещо което прави ще му ангажира вниманието повече от 30 мин. Та такива неща да бъдат изкарвани "болестно състояние" едва ли не - хич не съм съгласна.
И честно казано, на мястото на
Мириам - бих си пуснала покрай ушите казаното от директорката и да й тегля две майни наум и дотам. Не защото не съм заинтересован родител, а точно по обратната причина. Аз съм повече и много по-ефективно с детето си и много по-добър поглед имам върху развитието му, че да чакам леля Пена от ДГ да ми каже, ако евентуално проблем има. Ако има - аз ще съм го видяла доооста преди леля Пена, това 100%.