На родителите ни-след като видяхме сърдечна дейност,това важи и за двете лели и най-добрата ми приятелка,а на всички останали-кумове,прабаби,приятели-като влезнах в 6тия месец Чакахме максимално заради предишни аборти,нищо,че бяха съвсем в началото.

Първо казах на приятелката ми.След това казахме на свекърите.Нашите не знаят и ако можеше да разберат след раждането щеше да е супер 

На мен ми се наложи да кажа на няколко близки приятели веднага след теста, просто знаеха че правим ин-витро и нямаше как да не попитат, а аз и не исках да ги лъжа. Майка ми беше с мен в Истанбул по време на ин-витрото и веднага разбра, тя и преди теста беше сигурна.

На свекърва ми мъжът ми каза, като видяхме плодните сакчета (аз бях против, ама била му майка все пак). Е реакцията беше - как ще гледате две? От тогава близо месец не се е обадила да пита как сме и да и кажа, че само на едното се чу сърцето.

Колегите разбраха наскоро, след като видяха болничен за 30 дни от ЖК, шефа знаеше от самото начало, понеже му казах и за опита и се наложи да ме покрие няколко дни като не ми стигна отпуската и нямаше как да се върна от Истанбул.

Ако питате мен, бих искала да кажа след третия месец, но така се получи.

Хайде и аз да споделя...Първо казахме на моето семейство(майка ми, баща ми и сестра ми), още щом излезе резултата от теста им казах щастливата новина, но нямаше как да скрия защото те бяха в течение с процедурата.На родителите на съпруга ми казахме след като чухме сърчицето, а на приятелите ни казахме около средата на 3-тия месец.В офиса споделих, чак като влязох в 4-тия месец( преди няколко дни). А на други роднини казваме като се видим и ме попитат, защото вече не мога да си скрия коремчето

Хайде да събудим малко темата, вижда ми се интересна 
Ще се радвам и 47 Smiles, която повдигна въпроса, да се включи да сподели как в крайна сметка стана съобщаването 
При нас ситуацията е следната: Никой не знаеше, че започваме процедура и не се е налагало да казваме на никого при резултата. Т.к. след неуспешната инсеминация не го понесох много добре и този път седнахме заедно и отворихме резултата и веднага се обадихме на док, т.ч. може да се каже че тримата първи заедно разбрахме  . После писах в Зачатие и миналата седмица казах на една приятелка, защото с нея правехме паралелно процедури в същата клиника (приятелки сме от предишна работа и тя отиде там по моя препоръка, но тя е с инсе) и нямаше как да не и кажа, а и изгарях в нетърпение да споделя с някого а мъжът ми не дава
Засега имам разрешение ако много се разчуствам да кажа на сестра ми, която не е в БГ, а на родителите обмисляме варианта за РД на майка ми в началото на март, когато ще сме чули вече сърцето и ще е около 8-9 седмица Ама да видим
Приемам и идеи за оригиналност 

На майка ми, с която живеехме тогава заедно казах ден след като видях положителен тест. Разговора се завъртя в посока плетене на детски дрешки. Тя все мечтаеше да има внуци и да им плете. И аз съвсем спонтанно й казах, че скоро ще й се отдаде възможност. Първите секунди въобще не зацепи. Но след като осъзна какво й казвам, замръзна.....мълчание и последва рев...
На брат ми казах в 6 г.с след първия преглед. Като го видях му прошепнах на ушенце - Ще ставаш вуйчо  Разрева се и той, че и двамата с него борихме стерилитет дълги години. Към момента и двамата се радваме на прекрасни дъщери 
Най-добрата ми приятелка разбра първа, бях сама като правих теста. Обикалях като луда из апартамента. Не исках да казвам на никой, дори и на мъжа ми по телефона. Та с нея имахме уговорка в този ден да ходим по магазините да купува латекс, правеха ремонт, тя беше бременна в 4-ти месец. Моето присъствие по магазините беше, за да нося баките с латекс Взе ме от нас, след като оставихме мъжа й я накарах да отбие от пътя. Бръкнах в чантата и извадих теста. Рекацията й беше също ревлива и зададе въпрос - Е, къде сме тръгнали двете за латекс? Купихме латекс, но разфасовките бяха от по литър, да не ни тежи 
В работата казах сравнително бързо, защото позицията ми изискваше подготовка на заместник. Не знаех как ще протече бременността и дали няма да се наложи по-рано да изляза в болничен. Просто съвестта ми не даваше от днес за утре да изчезна.
Останалите не толкова близки хора разбраха от наедряващото коремче

Mousyt, включвам се с отчет 

Първо казах на мъжа ми в минутата, в която го разбрах - преди кръвния тест правих уринарен сутринта вкъщи. Той обаче каза, че втората чертичка е много бледа и отрицателните ми тестове преди пак така изглеждали  Аз се спуках да му обяснявам, че не е така. Кръвният същия ден обаче потвърди.
10 дни по-късно казах на една приятелка и колежка, която единствена знаеше за ин витрото. Тя ме сюрприза също. Била бременна в 3-тия месец  Не бързала да ми каже, защото знаела, че съм в процедура и да не ме разсейва излишно.
След като видяхме точицата на ехогарафа казахме на родителите, на сестра ми и на брата на мъжа ми и на семействата им.
На мениджърите в офиса казах като бях във втория месец и половина, а на останалите колеги почти в края на четвърти месец.

Ники, това с кофите с латекс искрено ме разсмя 

Това с латекса наистина е добро
А за разделението мениджъри - колеги искрено ме изненадвате 
Аз ако кажа на мениджърите, и то с молба да са дискретни, трябва да съм готова след 30мин всички да говорят за това  Т.ч. ще го мисля....моята позиция е такава, че и преди да бях забременяла да им бях казала, пак нямаше да са доволни с измислянето на заместник, т.ч......

А за разделението мениджъри - колеги искрено ме изненадвате 

Към онзи момент бях мениджър на отдел. Трябваше да кажа на прекия си ръководител и на хората, които управялавм. Какво направих аз. Извиках шефа, французин с три деца Беше ми шеф от около година, но не е ставало на въпрос, че имам проблем със забременяването. Шефовете ми преди него знаеха и ме подкрепяха. Казах му, че съм бременна, разказах му историята си набързо и колко е чакано детето. Много се зарадва, на излизане от стаята ме попита - Тайна ли е? В България научих, че не се казва веднага  Казах му, че не е тайна и е свободен да каже, на който пожелае. Той работеше в една стая с други мениджъри. Отишъл и им казал разбира се 
Веднага след разговора с него си седнах на бюрото и написах e-mail на хората, които управлявам. Събджекта на мейла беше - Имам новина голяма и в самия мейл дописах - Ще ставам мама  И така уведомих 10 човека наведнъж. Последваха сълзи от радост, поздравления, сълзи от мъка, че съм щяла да ги оставя на друг шеф и те така.
След това излязох в обедна почивка, когато се върнах имах три бележки на бюрото си с поздравления и мили тесктове. Бележките бяха от част от мениджърите от стаята, в която работеше шефа.
Те това е моята история с казването в работата 

Ще ви разкажа по-късно как разбраха най-близките ми колежки от фирмата, няма такъв смях 

А за разделението мениджъри - колеги искрено ме изненадвате 
Аз ако кажа на мениджърите, и то с молба да са дискретни, трябва да съм готова след 30мин всички да говорят за това  Т.ч. ще го мисля....моята позиция е такава, че и преди да бях забременяла да им бях казала, пак нямаше да са доволни с измислянето на заместник, т.ч......

Имах причина да кажа първо на тях.
В началото на октомври правят графика за работата ни до март-април следващата година. Трябваше да са наясно, че няма да може да разчитат на мен до края.
Освен това работата ни е свързана с командировки. Някои бременни отказват да пътуват. Аз обаче им казах, че няма проблем, но просто да не ме планират за март и април и да предвидят своевременно някой, който трябва да навлезне в моите ангажименти и да ги довърши.
Така, че нямаше как да не са първи те
Освен това са много печени и много се радваха за мен. Аз работя в моята фирма почти 12 години и сме много близки с тях.
Единствено на тях разказах и че сме с ин витро. Те даже ми казаха, че е трябвало да действаме по-рано след като не са се получавали нещата по естествен път.

P.s. Ники, писали сме едновременно 

Заедно с половинката. Така и нямах сили да му поднеса новината по специален начин.... След няколко дни Зачатие. Към трети месец част от най-най-близките приятели (щото попитаха), в четвърти мама, а в пети - свекърите (това предстои, и като гледам ще е по-скоро показване щото баш бременна си изглеждам вече  ).
Ако съдя по реакцията на мама свекърите може и да ме лупнат с нещо по главата    . Тия наште родители хич не ги бива да покажат радост. Но пък дори и такива си ги обичам.

Аз още не съм казала на родителите  Честно казано, още не се чувствам достатъчно бременна за това, но планираме края на другата седмица да ги зарадваме, защото вече започва да ми става сложно да се крия и обяснявам с някои неща....ние сме си близки и общуваме и според мен усещат че нещо става (поне моите)
Иначе онази вечер не се сдържах и казахме на сестра ми по телефона и тя се разпищя от радост Тя е в течение за проблемите ми и дори беше казала да и кажа като започнем ако имам нужда от пари да помага и сие и понеже нямахме възможност целия януари да приказваме спокойно не и бях дори подметнала, че сме започнали и сега като и казах и голям кеф  А тя понеже има две деца вече и веднага взе да дава акъл как щяло да ми е лошо и как започва да стяга два куфара с дрешки и неща да ми праща  И както нямаше да ме разпитва, снощи пак се обади и ме държа половин час на телефона да и разказвам и да пита кога ще кажа на родителите, че явно и тя вече едвам се сдържа 

Аз пък не разбирам как може бъдещите баба и дядо да не знаят от началото, ама това си е мое мнение, де.
При нас семействата знаеха, че ще правим процедура, както и колегите ми. Казах им да не ми слагат смени в еди-коя си седмица. И всички ми стискаха палци. 

Ако снаха ми ми каже, чак когато вземе да й личи, ще се обидя. Честно.

При нас родителите си нямат идея, че сме правили инвитро процедури, нито че иизобщо сме имали репродуктивни проблеми. Не искахме да ги тревожим, а да ни помогнат с нещо - не могат.
Колегите разбраха от ХР-а, който безкрайно бесен от нахалството ми да забременея обяснил на събрание на над сто души че съм бременна, защото съм правила инвитро, и ако правилно съм разбрала натъртил че да се забременее по този начин е унизително. Добре че колегите ми са свестни и не му се връзват.

При нас родителите си нямат идея, че сме правили инвитро процедури, нито че иизобщо сме имали репродуктивни проблеми. Не искахме да ги тревожим, а да ни помогнат с нещо - не могат.
Колегите разбраха от ХР-а, който безкрайно бесен от нахалството ми да забременея обяснил на събрание на над сто души че съм бременна, защото съм правила инвитро, и ако правилно съм разбрала натъртил че да се забременее по този начин е унизително. Добре че колегите ми са свестни и не му се връзват.

Вашия HR май си проси жалба 
Някакъв етичен кодекс имате ли? Как може да говори по този начин за някой, а и най-вече, когато този някой отсъства 

Ужас, че има такива хора 
Аз много искам да споделя с родителите си, но досега не чувствах че имам какво  -просто все чаках да съм сигурна, че не сънувам Сега ще изчакаме още една седмица, защото мама има РД и искам да използвам повода 

Аз пък винаги съм била на мнение, че няма смисъл да се бърза и да се уведомяват всички. Ако зависи от мен преди да мине 7 месец не бих казала на никого.
В интерес на истината в нашия случай родителите и на двете страни разбраха веднага, защото отсъствията ни бяха ясни и нямаше как.

Първият път всички знаеха за процедурата - родители, приятели, семейство. Съответно и разбраха веднага резултата. Никога не съм крила проблемите си със забременяването от никого.

Сега, при този опит знаеха колегите - заради излизанията ми от работа, и някои приятели. Работодателят ми беше уведомен около седмица преди стартирането.
На родителите си този път реших да спестя вълненията около процедурата. Резултата им го поднесохме в 12 г.с. - Дядо Коледа имаше още един подарък под елхата .

Да не пропусна да се запиша и тук
Миналата седмица мама имаше РД и бяхме решили тогава да им кажем. Бяхме на заведение само четиримата с тях и мъжа ми и беше идеален момент. Т.к. те от доста време се канят да правят ремонт на банята и тоалетната, да сменят тръби и т.н. и все не събират време и кураж реших да ги подбутна малко Направих ваучер по подобие на тези от сайтовете за намаления за 50% отстъпка от ремонт Използвах модела на истински такъв и го направих да изглежда достоверно, с всички баркодове, условия за ползване и срокове В заведението подадох плика с ваучера на майка и и казах да чете наред и да не пропуска редове, да не се отказва и да не ми се кара  Тя се ошашка като видя за какво е и го прие като бъзик, но изпълни всичко и зачете....най-отдолу в "Условия за използване", след всички уговорки, че стойността не се връща и т.н. бях сложила условие :"Ваучерът е със задължителност на изпълнението до дата ХХ (термина), защото след това ще сте заети да гледате внуче". Ами последва задъхване, разтреперване, рев,.....страшна емоция  И двамата с татко си глътнаха езиците и цяла вечер гледаха странно. Дори не попитаха кога ще се роди и какво и как 
Длъжна съм да уточня, че те не бяха информирани за конкретния опит, но са в течение на проблемното ни забременяване, а и майка каза че е подозирала че нещо става, но не е можела да бъде сигурна, че е това И все пак се изненадаха много 
Очаквайте продължение със свекърите в следващите дни

Прочетах цялата тема, отне ми доста. .. след всеки пост заминаваше кърпичка в коша,  благодаря за споделените емоции ...
С каката казах веднага след като си направих теста. Майка и татко бяха много щадтливи, а брат ми най- гордия бъдещ вуйчо. Свекарите -  щом чуха новината и не продумаха 3дена , затова сега бях по потайна.
Мъжът ми разбра веднага, защото чу реакцията ми щом видях теста, на моите родители казах след като чухме сърчицето. Този път реших, че няма да се дразня на свекърите. Казах на мъжа ми той да им каже когато си иска. След това ги видях поне 5 пъти и още няма реакция... но много им здраве
Баба ми беше на гости при леля в Германия, точно се бяха събрали всички на вечеря и им звъннах по skype. Говорихме за всичко и за всички и накрая тя ме попита дали има нещо друго сериозно, а аз ми Да. Тя се притесни... а аз продължавам - пак ще ставаш баба. Реакция-спря им интернета. След малко се обадиха и бяха много щастливи