Скоро никой не е писал в темата . Аз реших да се оплача, че дано ми поолекне малко. Вчера се скарахме с мъжа ми и пропуснахме деня на О (почти съм сигурна , че беше снощи) . Днес вече и Т ми е висока и ми е много криво. То и да бяхме правили секс едва ли щеше да се получи , но поне щях да имам надежда през следващите 2 седмици. В такива моменти ми става много тъжно - виждам как минават месеци, години, дъщеря ми вече порасна , а толкова искам да й дарим братче или сестриче. Но всъщност кои сме ние , че да даваме.....явно има висша сила, която дава. И наистина не знам какво да мисля, след като знам как е зачената дъщеря ми преди малко повече от 7г. - от веднъж .
Мъжа ми пие третата опаковка Андроситол. Следващия месец ще видим има ли подобрение в спермограмата . Макар че и сегашната не е лоша, но има още какво да се желае. И ще видим какво ще стане. Вече и на Коледно чудо не смея да се надявам , защото Коледи и Нови години минават и заминават. Обещах на мъжа ми, че до лятото няма да го занимавам с лекари ( той изпитва ужас от тях, цяло чудо е , че успях да го заведа на уролог), но и до тогава ако не стане ще трябва да посетим клиника.
Извинявам се за негативния пост , но знам че тук има хора , които могат да ме разберат !
И хайде , мисля, че е ред на някоя хубава новина