Здравейте,мили майчета,чакащи следващата си рожба!Темата е прекрасна,наистина!От години само ви чета ,но сега,именно заради тази темичка,се реших да се регистрирам!Нашето чудо се появи след 2 години опити и сега е на 1г и 4 месеца.От както се е родила (на 20 ден след раждането) ние започнахме с опитите за 2ро детенце,но до момента безуспешни.Аз от 16 годишна съм с диагноза ПКЯ,заради което често ми се случва да нямам ову,с нередовен цикъл съм и още куп други проблеми.Мъчно ми е,понякога и аз се чувствам алчна и сякаш не съм достатъчно благодарна,че Господ ме е дарил с най-прекрасното нещо на света,но искам да имам поне две дечица.. Искам дъщеричката ми да си има някого,след като си отидем един ден,искам да порасне с някого,с когото да споделя всичко.Няма ищо по-хубаво от това да разстеш със сестра или брат(близка възраст).С моята сестра имам 1.5г разлика и никога не съм се чувствала сама.Имам и 2ра сестричка,която сега се чувства така,понеже аз с нея имам 14 години разлика.Преди няколко месеца ми дойде за първи път след раждането (преди това се надявах да хванем 1вото яйце,понеже съм чувала че има много случаи на забременели момичета след раждането),но уви.Дойде ми,че знаех какво да следя и търся за овулация,но вече няколко месеца нищо.Сега УЖ ми закъснява(казвам "уж",понеже един с един цикъл не си приличат),ако съдя по предния цикъл,а той беше 32 дни,вече съм с три дни закъснение.Тестове-отрицателни.Не спирам да се надявам всеки месец.Свива ми се сърцето,но не плача.След всеки отрицателен тест просто прегръщам дъщеря си и се успокоявам.Пожелавам ви успех,напълно разбирам терзанията ви и колкото и да странно за всички около нас(предвид това,че вече си имаме дечица),аз знам че вълненията и надеждите са със същата сила,както и преди да видите заветните две чертички с първото(за някои и с второто) детенце!Прегръщам ви силно!Много се извинявам за дългия пост,но страшно много ме разчувствахте с тази тема!