Благодаря Ирена, това звучи доста успокоително,
аз си мисля да започнем опитите за бебе, някъде от към 8ия месец след секциото и разбира се ако лекарите позволят

papilio съжалявам за това което си преживяла.
Момичета,благодаря ви за подкрепата  .
От какво го е страх мъжа ми ли?Сигурно аз съм до някъде виновна,че в някои случаи му обяснявам  в повече,а в други, като например една инсеминация ,нищо не му обяснявам как се прави.Да,за мен се е притеснил мъжа ми и то доста.Мъжа ми е от хората ,които ходят в много краен случай на лекар и 3 год  дори ми се караше ,че всичко ни е наред и че няма нужда да ходим да се изследваме.Не знам,не го виня за загубеното време.В четвъртата година успях да пусна всички хормони,проследяване на овулация,която е редовна, да направя цветна снимка и да завърша с лапароскопия.Реално с всичко отхвърлено до сега като проблем има момичета които си забременяват ,а при нас май се оказва психологически фактор .Как,как да се справя  с това да не го мисля ?Сигурно и при вас го има този проблем,но наистина вече ми писна всички около мен да ми казват  как да се успокоя и щяло да стане,да не съм се занимавала с лекари.
Интересно ми е след като имаме общо дете с мъжа ми имунологичини изследвания и тромбофилии нужно ли е да се пускат?Никога не съм имала аборти.

В четвъртата година успях да пусна всички хормони,проследяване на овулация,която е редовна, да направя цветна снимка и да завърша с лапароскопия.Реално с всичко отхвърлено до сега като проблем има момичета които си забременяват ,а при нас май се оказва психологически фактор .Как,как да се справя  с това да не го мисля ?Сигурно и при вас го има този проблем,но наистина вече ми писна всички около мен да ми казват  как да се успокоя и щяло да стане,да не съм се занимавала с лекари.

Ето това е разковничето, мила .. спокойствието.
Клиширано, нали?
И въпреки че се дразнех на всички, които ми го казваха, и ме съветваха за това, се убедих, че са прави!
И ние като вас направихме всички необходими изследвания и не откриха нищо ...
Последният път, което беше отдавна, лекарката ми каза, че съм била кълбо от нерви.
Права е!За тия неща трябват спокойствие, нагласа и отпущане - при положение, че няма здравословен проблем, както в случая ..
Обаче, и аз не зная рецептата.Просто е по-силно от мен, допуснах да стане по-важно от всичко, за което някога съм копняла и мечтала ..
Извинявам се за голямото отклонение.
Винаги съм насреща, ако мога да помогна с нещо, дори само ако искаш да поприказваш с някого ... с каквото мога с всичко съм насреща.
papilio, изпращам ти силна прегръдка.Пожелавам ти скорошна успешна бременност до края!

Мъжа ми е от хората ,които ходят в много краен случай на лекар и 3 год  дори ми се караше ,че всичко ни е наред и че няма нужда да ходим да се изследваме.Не знам,не го виня за загубеното време.

Моя е същия и  дори когато се налага да му се  сложи инжекция си я слага сам   Доста време ми повтаряше същите неща, докато накрая не осъзна , че няма как 3 г да не се получава безпричинно. Лекувахме едно- сега май ще се наложи друго-направо не знам .....

Аз се отказах! След 4 години опити, изследвания, две инвитро процедури и много сълзи си мисля, че съм на път да си прецакам тотално нервната система, а 10 годишното ми момченце има нужда от здрава и грижовна майка. На моменти се намирам толкова далеч от реалнотста, а тя е едно прекрасно дете и страхотен мъж, има ли смисъл да ги пренебрегвам, заради непостижими мечти. Като малка мечтаех за три деца, и въпреки всичко аз всеки ден чувам думата "Мамо". Не искам да натрапвам мислите си, просто споделям преживявания! Пожелавам ви успех!

По ирония на съдбата обикновено ни се дава това, което не можем да оценим, и съответно ни се отнема това, което искаме най-много ..
Ние си мислим, че едно е добро за нас, а може да бъде нещо коренно различно.
Аз отдавна не се вторачвам в нищо, не го преживявам както в началото, гледам по-философски на нещата.
Чашата е наполовина пълна, не наполовина празна.
Ако е рекъл Господ ще стане, ако ли не, да са ни живи и здрави синчетата!Да станат истински хора - ние ще дадем всичко от себе си за това!

nel_iv, мислите ти са напълно логични. И аз вече се поуспокоих малко, но все още се боря, като разбира се се опитвам това да не се отразява на прекрасните хора в семейството ми (макар че едва ли е възможно). Аз също от малка съм си мислела  , че ще имам 3 деца. Израснах без братя и сестри до себе си и винаги ми е било много мъчно за това. Още повече , че дъщеря ми толкова много иска да си имаме бебе , че сърцето ми се къса. Добре , че е разумно и прекрасно дете . Обяснила съм й, че не винаги става. И ние с татко й също много го искаме и тя е наясно , че може да имаме, а може и да нямаме. Само майка й ако можеше да го приеме някак си да го проумее 
Иначе сте много прави -трябва да се радваме и да оценяваме , този Божи дар , който си имаме в къщи и да благодарим за него , защото това е най-важното.
Прегръщам ви момичета 
Важното е да сме живи и здрави, а Господ си знае работата. Аз често се замислям върху това през което минавам и преосмислям някои неща в живота си. Мисля, че всичко ни се дава за да осъзнаем по добре някои неща.
Изключвам случая с papilio,  на която се е случило такова ужасно нещо, и други подобни случаи,  за които едва ли някой би могъл да се наеме да даде  обяснение.

Здравейте,момичета!

Постояно ви наблюдавам  и чета  темичката , накрая реших и аз да се запиша.... много искаме да имаме второ детенце.
Родих първото си дете след 3 миседа,имаше много мъка ,сълзи ,чакане ,тъстове ....като се замисля  настръхвам   .Преди година решихме пак да пробваме ,но досега съм  с два спонтанни аборта
Причината ни е ясна,имунологичен проблем,взимам мерки ,но пак не става. Не сме се отказали и  продължаваме с опитите , днес имам положителен тест за овулация

Добро Утро!
И снощи си легнах в добро настроение и се събуждам с такова.
Вчера бях на поредният преглед след раждането и всичко вече ми е наред, имам си и циъл, пуснахме и цитонамазка и понеже добре се възстановявам казаха , че най-рано след 6 месеца можем да започнем с нови опити. Но до тогава пък трябва много да се пазим да не направим беля че няма да е никак добре. Така , че на пролет мисля да се включваме в отбора.....пък ако е писано

Здравейте, мамита ! 
Вече мога да се похваля, че дай Боже м.юни отново ще стана мама, вчера видяхме сърчице и поне за сега мога да си отдъхна, след двата миседа, това беше най - дългото чакане.
Искрено се надявам и от сърце желая на всички ни, пак да гушнем в прегръдките си малки, сладки вързопчета. 

Цвете Честито сърчице!Леки оставащи месеци и пухкав финал накрая.

Честито Цвете 
Лека и спокойна бременност

Честито и от мен,Цвете!

Би ли споделила (може и на лични) правихте ли някакви изследвания след  тези миседи,ако да,
 какви ?

Честито И от мен Цвете, скоро всички да те последваме......

Честито И от мен Цвете, скоро всички да те последваме......

Дано още повече момичета да видят двете чертички!

Искам да споделя историята на едно момиче, която ми дава невероятно много надежда.
Цитирам я

Днес коментирахме с лекарят ми неуспеха след второто ми Икси.Решихме да пусна генетични изследвания и да търсим причината.От лабораторията ми взеха 13 спринцовки с кръв Shocked и се разбрахме след 2 седмици като излезе резултата да отида и да преценим как ще действаме.Мислехме опита 3 подред да е за март месец.Прибрах се аз и веднага на кафе в приятелка,даже и телефона си забравих,звъни моя на домашния на приятелката ми да се прибирам,че телефона ми се скъсал да звъни.Като се прибрах гледам 4 неприети повиквания от клиниката,звъннах аз,на регистратурата ми викат лекарят ви търси иска да говори с вас.Свързаха ме с него и той ми вика,бременна сте #Crazy #Crazy #Crazy.От кръвните изследвания излязло 240 Чхг,направо полудях,Другата седмица да си взема час при гинеколожката за преглед.Веднага отидох да си взема уринен тест-положителен,втората черта малко по слаба от контролната и това е на 24 ден от цикъла ми ,даже нямам и закъснение.Направо не мога да дойда на себе си и това след 6 години вторичен стерилитет.И сега незнам какво да правя,за лекарства нищо не ми е казал да пия или да си слагам вагинални таблетки?Бях спряла и фолиевата даже ,че се бях отчаяла.

Вярвайте, че наистина с упоритост всичко се постига и не спирайте да се борите за да постигнете мечтите си!Аз съм голям песимист и продължавам да не вярвам,че в момента ми се случва точно това, за което съм мечтала от поне 6 години.

Прекрасна история Тед. Благодаря ти, че я сподели   Много е вълнуващо ....

Аз се отказах! След 4 години опити, изследвания, две инвитро процедури и много сълзи си мисля, че съм на път да си прецакам тотално нервната система, а 10 годишното ми момченце има нужда от здрава и грижовна майка. На моменти се намирам толкова далеч от реалнотста, а тя е едно прекрасно дете ..

На път съм да взема това решение ..
Уморих се да съм тъжна и разплакана, да пропускам как детето ми расте покрай мен ... а аз да вярвам в една надостижима мечта!
Дори и аз вече не знам в какво вярвам.
Но знам, че губя и мъжа до себе си ... 

Цитат на: nel_iv в Ноември 09, 2013, 15:23:34 pm

Аз се отказах! След 4 години опити, изследвания, две инвитро процедури и много сълзи си мисля, че съм на път да си прецакам тотално нервната система, а 10 годишното ми момченце има нужда от здрава и грижовна майка. На моменти се намирам толкова далеч от реалнотста, а тя е едно прекрасно дете ..

На път съм да взема това решение ..
Уморих се да съм тъжна и разплакана, да пропускам как детето ми расте покрай мен ... а аз да вярвам в една надостижима мечта!
Дори и аз вече не знам в какво вярвам.
Но знам, че губя и мъжа до себе си ... 

И двете звучите толкова тъжни, иска ми се да ви дам кураж за да продължите. Но наистина трябва да сте силни. Да се опитвате най-близите ви хора да не ви виждат тъжни, депресивни и най-вече децата които имате. Знам колко е трудно, но не е невъзможно.
Аз самата не искам да се отказвам, въпреки , че мъжът ми е със смесени чувства относно още една бременност. Постарах се и се старая всеки ден детето ми да ме вижда само усмихната и да не разбере и за миг за мъката ми. Да позволявам си да плача , но не и да ме виждат (може би ще ме упрекнете за това) На моменти се чувствам,че съм в собствения си ад, но осъзнавам и че семейството което имам е и моят рай. За тях ще направя всичко да са щастливи, но няма да се откажа и от собствените си мечти.
    
  освен това по коледа стават чудеса, миналата година дядо коледа ми изпрати подаръка който си бях пожелала, но не успях да разопаковам, ще му напомня , че и тази година съм слушкала много, както и всичи вие, нали

Зная, че се опитваш да ни успокоиш, papilio и ти благодаря, за което ...
Но вече не вярвам в Коледните чудеса.
Много Коледи отминаха, и Великден, и РД и т.н. все поводи, за които да се "хванем", но това мечтано чудо все не идва, а може би никога няма да дойде ...
Миналият месец ми закъсня 3 дни, този ми подрани 4 дни?!
Нямам сили да се боря ...

Тед, при вас не се ли открива някаква причина?
Аз съм решила към лятото ако няма резултат да  се обърнем към клиника. Сега едно след друго изскачат някои неща , които лекуваме и затова имам още надежда, че това като оправим ще стане, че другото и т.н. Не смятам да се отказвам на този етап. Но все си мисля, че за да не става има някаква причина , която трябва  да се открие. Иначе в Коледното чудо и аз спрях да се надявам ,  Преди си го пожелавах за Коледа за НГ , за РД , за Рд на дъщеря ми , а  и тя самата си го пожелава. И винаги вярвах , че ще се случи. Сега все още не съм изгубила надежда че ще се случи, но едва ще е на Коледа
Момичета , болката е голяма и както беше писала една съфорумка , всички си мислим, че ще получим някой ден компенсация за страданията си, но дори и да забременеем, всички нерви , страдания и болка , които сме преживели, няма да се заличат. Затова трябва да се стараем да се съхраним за да сме полезни за децата си.
И все пак дано повярваме отново в Коледнитее чудеса