Леле с тия маазни баници. На път за работа имам тъкмо три баничарници. Първата подминавам, в повечето случаи и втората, но третата рядко успявам да подмина, еми не мога , че и като си купя още в колата със шеметна скорост. Така беше до съвсем скоро, сега даже като ги гледам се чудя от къде ми дойде тази лакомия. По принцип не си падам по баниците , но явно това беше странността в апетита. Месо не ми се яде, отдавам го повече на жегата. Домати, сирене, праскови и грозде в промишлени количества, сутрин си тръгвам с една кутийка с праскови и грозде (както и в момента) и това ми е закуската, че и част от обяда. Не искам да си спомням за баниците, че голям срам. Определено съм загубила апетит към определени храни, храня се по-малко. Също не страдам от това. Колкото по късно ме подгони вълчия глад толкова по-добре.