Mousyt, аз не по темата баш, ами по "другата тема" защо си стигнала до сълзи. За бебето - евала, така трябва както приемаш ти нещата, адмирирам позицията и настройката ти. За мъжа ти...какво да ти разправям, ако почна - ще ти побелее косата от раз
Но не можах да подмина, понеже лично го преживях и то доста така....интензивно беше при нас. Свиквай отсега, че като дойде бебето в къщи - от теб се очаква да знаеш и можеш всичко, нищо да не ти тежи, да не те уморява и пр. С тати обаче, к'ва е тази местно-национална идиотия, че той имал нужда и право да се адаптира, ей така 5-10 години към простият факт, че си му родила дете, вместо да го гледа наравно с теб и да понася наравно не само радостите и тежестите - не мога да ти обясня. Мога само да ти потвърдя, че и татито е убеден в тия неща и всите стринки, чинки , познати - близки и далечни. Като гледам - отсега са започнали "обработката", като си вземете детето у вас - още по-лошо става с този тип "настройки". И е повсеместно, за съжаление.
Сега може да имаш време да ревеш по темата, с бебето у дома - и затова няма да имаш време. Ако има опция, горещо ти препоръчвам още сега да го хващаш за врата мъжа ти, разговори, пилене, скандали ако щеш - ама да си изясните (т.е. ти на него) какво следва да прави и как да се държи с бебе в къщи. Всякаква там рода, която да му припява как той милия трябвало ся да свиква нЕколко години с детето си, докато ти сама опъваш каиша - аут, ама яко. От опит говоря, при това горичво-кисел, затова си позволявам да говоря изобщо.
"Романтиката" на "ще имаме дете" - приключи за вас, както приключва и за всички имали късмета да се сдобият с живо и здраво такова. Оттук насетне е повече екшън и гърч, докъм 3-4 годинки, отколкото романтика и розови балончета - иска се "стягане в кръста", добра организация и по-малко емоционално-истерични прояви (или по-добре никакви) на родителите, че да гледате дете добре и да си останете двойка. Демек - рационален подход, не разни али-бали. Повтарям ти - от опит ти казвам тези неща, не нещо да ти попарвам радостите и настройките . Дано бебето ти е кротко, спящо, неинатливо, всичко най-най ти желая по въпроса и да е много здраво дете. Ама и такова да е - пак си е зор и тати сега като се скатава още...
Че го и оправдават за тия неща. Няма мегдан за тия оправдания, това са местни изгъзици и в тях няма
никаква здрава логика, те са си чист сексисъзъм. Игнор тотален и си гони твоето до дупка.
Той милия...спяло му се, той милия - требе ся да свиква...ай сиктир бе! Аз как "свикнах" за 2 сек. ща не ща. "Честито, ей ви го госпожо принцът, а ся се оправяйте". Не помня някой да е считал, че на мен ми е леко шок цялата раУта, та трябва да свиквам, та да се наспивам, та н'ам какво си. Като не спях година и половина с моя дзвер и си позволих лукса просто да го кажа, като факт така..."Еми така е то да имаш дете, ти какво си мислеше?". Еми това си мислех, ама също си мислех, че тия деца ги правят двама души, не се самооплождам налЕ, ама баща му не само си спи, ами даже не си идва в къщи, че наследникът му пречи да спи.
Аааа ми то ся мъжете, ми те така били, ми той ся имал нужда да свикава... Масово това. Ей такива елементи - направо ги изхвърляй от вас ти казвам.
Докато е време и си дръж на твоето, да не идваш на моето накрая.