И така. Дойде време да започна наново с вълненията и упоритостта
От доста време не съм писала, да си призная, не съм имала и достатъчно време да чета.
Накратко - през 2008 забременях с две прекрасни госпожици, които пред 2 седмици станаха на 4 годинки. 4 години, през които минах и през ада и през рая, за да стигна до тук. Таткото ни изостави - благодаря му за което.
От известно време сме с "нов татко", както казват те
И...започваме с опитите за братче или сестриче. Надявам се с оглед на спонтанната ременност, която се случи, когато те бяха още бебета (и за последствията и финала на която не ми се мисли), този път, както каза д-р Личева, да не се налага външна намеса и да се справим сами.
понеже не знаех от къде точно да се включа наново и къде да си пусна темичката, реших да е в този подраздел, но ако админите решат, че не е за тук - моля да се чувстват свободни да преместят на по-подходящо място.
Късмет на всички, които чакат двете черти.