Аз съм от експерименталните шестгодишни и класа ни беше с деца родени от януари до юни включително. А в първи курс в университета, мама получаваше детски за мен, защото бях на 17.  И първи клас спяхме на обяд в училище. Не съжалявам, че съм от шест годишните, не ми е тежало никога. В първи клас се научих да чета и пиша, преди това не знаех и не мисля, че съм била ощетена с нещо. Е моите деца са октомври и януари, така че Елена ще тръгне на 7, а Стефан на 6,8.  Мен по ме тормози факта, че ще трябва да ходят на занималня, защото няма кой да ги гледа в къщи, а занималнята я свързвам с това, че едно време на занималня ходеха слабите ученици, които не можеха сами да си научат уроците. Но това са си мои предразсъдъци, сега вече нещата не стоят така, просто децата които са на занималня, няма кой да ги гледа в къщи...

да се похваля, че прекарахме страхотен уикенд на драгалевски въздух- страхотна компания, децата косиха трева, правиха си кал, пекохме ядене на скара, танцуваха хора около огън ... ето такива емоции трябва да се стремим да им осигуряваме редовно[/color]

Eeeeeee, kak не съм надушила скарата, че да дойда!

Мерси Блу, не ги помня всичките. А и те са си съобразени по райони, добавят оценки, изобщо мазало

Ти да не мислиш, че ги знам всичките?! За някои просто имам информация от опит. 

мини, радвам се за вас! 

Да Моника е родена декември 2006 година и ще тръгне септември на училище в 1 клас на 6 год и 9 месеца. Единствено за мен това не води до ужасна драма. Мнението на доста хора е да я оставя да си "поживее" в градината още една година. Нещо, което нямам никакво намерение да правя...
Аз също съм тръгнала на училище на 6 години. В класа имаше деца с година и отгоре по-голями си спомням. Не скърбя особено по затритото ми детство и не разбирам, защо повечето хора правят огромна драма от това. Но на мен често ми се случва  . Разбирам, че не съм единствената убиица на детски безгрижни дни  . Горките ни деца. 
Здраве и усмивки желая.

Е то и аз тръгнах с набора си, въпреки че още нямах навършени 7. Трудно ми е да го обясня това на нашия тати, но и не се напъвам много де. Той е роден февруари и според него детето трябва да тръгне на училище, след като е минал РД-то със 7 свещички. Пък аз нали съм родена средата на ноември, като Ники, не го намирам за нужно. Сега например със зъби и нокти браня правото си да съм на 41 моля, моля, защото, понеже, видите ли ноември е още далееече

И аз така, тръгнах на 6, защото съм каот теб средата на Ноември. Ти си моята зодия значи .
 

Това за набора не важеще ли за вискчи, че мъжът ти не го разбира. Всеки моя тнабир търгваше същата година, не зависимо дали рожденият им ден е след 15ти Септември. В класа никога не сме имали деца от следващия набор. Дори се учудвам, че имате право на избор да изчаквате, ако желаете.

По повод заформилият се разговор. Тук тръгват на 6, като и предучилищната от 5 е задължителна, като тя е половин ден. Аз не виждам никаква разлика дали ще ходи на предучилищна или на детска градина, че дори и в първи клас не е кой знае какво, само дето вече не се спи. Има класни стаи, в които има кръгли маси и играчки и децата могат и на земята да седят ако искат. Единствената разлика е, че имат дъска. Те и учебници нямат поне до към 4ти-5ти клас някъде ( не знам точно), само някакви хвърчащи листа им дават за всеки урок и те си ги носят в къщи лист по лист.  А тази лудост, тетрадка за домашна работа, въобще не съществува като понятие. Учителят не иска ( и с право) да носи 20 тетрадки и при положение, че няма изискване, никой няма такава тетрадка. Всяко домашно си се предава на лист, който заема само домашното. 

Леле като помня като малка то бяха подвръзии, пък етикети, пък тетрадка за работа в клас, тетрадка за домашна работа, тетрадка за не знам какво си... И чантата ми късаше гърба, чудно как не си изкривихме гръбнаците всички. А и сега четох, че същите проблеми имат с тежестта.  Аз от както съм тук подобна тетрадка не съм ползвала и хич не ми и липсва. Папка с метални кръгове, листове с дупки, закачаш лист по лист, късаш, махаш, слагаш разместваш - много по-ефективна работа. Всичко предмети са там, на едно място ( ако искаш де). Това също е вариант, ако искате да намалите тежестта на чантите.

А ние с тези реформи в образованието, докато порастне Божидар за училище, не се знае какво ново ще измислят. Гери, а сега не спят ли първи клас на училище? И аз съм била на 6г и половина и спяхме на училище. Беше весело - на едни легла наредени едно до друго и на 2 етажа Нямам някакъв лош спомен на ограбено детство.
А какви са тези препоръки в немско, че ми стана любопитно?
Боби, и аз си спомням това с тежките чанти. Първи клас съм била 16 кила въшка, а чантата ми е тежала сигурно над 5кг - 1/3 от теглото ми. Не знам защо не го въведат и тук това с уроците на листове.
Мини, браво на вас. Много се радвам на семейства, които водят децата си на такива почивки, а не само по all in хотели на спане и ядене, молове и т.п.

Бебе, съвсем в сбит вариант системата е такава: Има три вида у-ща в Германия, като в повечето провинции децата се профилират след четвърти клас. Гимназията, където са децата с най-висок успех. Другото е нещо като техникум, където учат различни професии, не само технически специалности. И третият вид е за слабаците. След четвърти клас всяко дете получава препоръки към кой от трите вида учебно заведение да се насочи (на някои места имат и смесени у-ща от номер две и три, мисля). Ако завършиш гимназия, държиш матура по пет предмета (не съм сигурна за броя на предметите) и с оценките от матурата директно кандидатстваш в университета, където няма входящ изпит. Ако си се насочил към специалност, която няма ограничение в броя на студентите, значи със сигурност ще можеш да следваш това, което искаш. Не е като в Бг - например 100 бройки за психология, а в повечето специалности приемат всички кандидатствали. За право, медицина и др. обаче броят студенти е ограничен и там вече гледат оценки, стажове и др. От подобието на техникума не можеш да следваш в университет, а в по-практическо насочено висше училище, да речем нещо като колеж, въпреки че пак излизат бакалаври. Ако искаш да учиш в нормалния университет, който е по-теоретично насочен, тогава трябва да изкараш още една година у-ще и да положиш допълнителни матури. От третия вид не можеш да следваш директно. Май това е накратко. Немците следват до много късно. Докторатът също е на почит много повече отколкото в България например. Затова се стига до парадокса, че студентстват и на по 30 +. Докато си намеря работа и се сетят за децата (ако се сетят изобщо, защото има много млади хора, които не искат деца, за да не им пречат да се развиват професионално, за да не им огряничават свободата, немците са народът, който най-много пътува, или защото ще им излязат много скъпо. Дори се стига дотам, че можеш да намериш информация колко ще ти струва едно дете от раждането до дипломирането в университета. Някъде бях попадала на цифра от порядъка на 140 000 евро. Та, ако си някой по-пресметлив, веднага ще си направиш сметката как можеш да похарчиш тези парички за себе си.  в България не съм срещала такова нещо, но това са част от националните особености. Не ме разбирайте грешно! Всеки народ си има предимства и недостатъци. Аз търся приятели, при които преобладават предимствата. ).

Дори се стига дотам, че можеш да намериш информация колко ще ти струва едно дете от раждането до дипломирането в университета. Някъде бях попадала на цифра от порядъка на 140 000 евро.

Спомням си коментара на една девойка след закупуването на памперси, мляко и не помня още какво. Момичето се тюхкаше колко парички е похарчило и завърши с: То тва дете ми излиза златно 

bebe_2013, до колкото знам в момента не спят в първи клас.

blue_sky, в потрес съм от немската система на обучение. Това на 9-10 годишно дете да му сложат етикет и да му отнемат шанса да развие потенциала си на по късен етап не мога да го приема. Напомня ми на филма "Гатака"...

Лидия, вероятно е било казано на шега. Ти можеш да прецениш по-добре. Но в Бг на никой няма да му хрумне да си записва ежедневните разходи по детето, за да каже после, че му е излязло еди-колко си. А и все пак стандартът е друг. Тук взимат 186 евро детски (най-богатите мисля, че не взимат, но едва ли им и трябват). А памперсите са по-евтини отколкото в Бг.

Гери, и аз си мисля, че в рано да може да се прецени потенциала на едно дете. Затова съм доволна, че при нас е след шести клас, въпреки че като всяка майка си мисля, че моето е много умно. 

т.е. при тях след 4ти клас има нещо като нашите гимназии и техникуми след 7-8ми клас, плюс някакво слабо, така да се каже, училище, дето няма аналог тук. Само че тук каквото и средно училище да завършиш, ако учиш може да кандидатстваш. Немска му работа Щом при тях работи тази система от години, сигурно си е добра за тях. Но наистина си е малко стил "Гатака", или поне на нас така ни звучи... ограничаващо. Кое дете в 4ти клас е узряло с план за бъдещето си? Аз в начално и в гимназията исках да стана лекар, 11ти клас реших - икономист и такъв ме приеха, а накрая учих за инженер Не съжалявам за избора си и се радвам, че съм имала такъв.
Хех да почвам да смятам и записвам, колко ми струва моето слънчице.  То ние още от бременността сме в преразход... тюх

Наистина много е гадна немската система, да не кажа абсурдна. Всеизвестен факт е, че не само мозъка на детето а и социалният статус на родителите играят роля там. Според мен на всяко ниво на образование би трябвало да има опция да  настигнеш другите. До колкото разбирам, ако си завършил едно от по-ниските 2 вида училища, можеш да учиш допълнително и да кандидатстваш.
Вероятно е нещо като нашите техникуми. От там можеше да се кандидатства за университет, но нека реално си представим колко човека завършили сменна гимназия или Цвятко Радойнов(примерно) са отишли в уноверсиситет. На мен така ми звучат нещата, може да бъркам.

Боби, и на мен не ми допада системата, но е такава. И не, не се притеснявам за бъдещето на децата ми. Знам, че ще направим всичко възможно, за да получат добър старт в живота. Висшето образование тук е добро. Не че е задължително да следват. Сами ще преценят някой ден. Искам да са здрави и да станат добри и щастливи хора.
За американската система не знам почти нищо освен следната история: имах един съученик във френската, който имаше успех около четири. В единайсти клас отиде в Щатите и каза, че знаел по-добре френски от учителката. След това завърши и колеж.   

Боби, и на мен не ми допада системата, но е такава. И не, не се притеснявам за бъдещето на децата ми. Знам, че ще направим всичко възможно, за да получат добър старт в живота. Висшето образование тук е добро. Не че е задължително да следват. Сами ще преценят някой ден. Искам да са здрави и да станат добри и щастливи хора.
За американската система не знам почти нищо освен следната история: имах един съученик във френската, който имаше успех около четири. В единайсти клас отиде в Щатите и каза, че знаел по-добре френски от учителката. След това завърши и колеж.   

Аз нямам кой знае какви наблюдения над средното образование, но смятам че висшето и нагоре са добри. Пак естествено си има и посредствени хора, както и такива които знаят много. Но отново опираме до условия - тук са в пъти по-добри и ако искаш да научиш нещо ти е улеснено, само да искаш да учиш.  Но честно казано не знам дали има голяма разлика между американец завършиш посредствено и българин завършил с тройки.
Преди 5-6-7 години в България влезнах в една книжарница и разглеждах учебници и жената ми каза, че еди кой си учебник по микробиология бил популярен. Купих го от люпопитство и честно казано не можах да появярвам, защото учебника се оказа, че ми е набор.   Искрено се надявам да ме е излъгала, за да го купя и да не е вярно, че по него се учи.

А за системата на средно образование - много неща се разправят, но в крайна сметка като погледнем резултатите американците са много пред нас по резултати от PISA. Как става така на мен не ми е ясно, защото и аз уж бях с впечатления като на твоя съученик, ама това са към днешо време резултатите.
Според мен по другите предмети са как да е, но често са много зле по математика, масово не разбират за какво става дума.  И въпреки това и по това ни минават, честно не знам как се получава, но явно аз в България съм живяла в някакъв мой свят откъснат от средната реалност, защото моите съученици не са били така.

Идеята за системата ми беше обаче, че независимо от къде идваш и кой я баща ти, можеш да отидеш и в Харвард, ако имаш успеха за това.  Премането ти там не зависи от препоръките дадени ти като малко дете от някой си учител.Препоръки се взимат предвид, но от времето точно преди кандидатстването, грешка направена преди години не ти държи цял живот. Както всъщност е и в България и както според мен би трябвало да е навсякъде. 

Имах навремето един преподавател, който преподаваше и в Америка. Та той казваше за тяхното висше - „Вие само си мислите, че учите тук. В България учат лекарите (според Мели и те вече не толкова ) и поповете.“ Там прекарвали много време в библиотеката, четели и правели разни занятия през цялата учебна година. А тука знаете как е - чете се няколко дни преди изпита. Там работели здраво по това, което учат защото почти всеки студент е със студентски заем, струва му много скъпо това учене и това - „абе да имам некво вишу“ не било познато. Който бил отишъл да учи знаел, че да, образованието ще му помогне да печели повече и се стараел наистина. Пак казвам това по думите на преподавател, работел и там. Сега колко е вярно .....
За средното им пък - на позната щерката ходи там за година, в семейство и учеше в тамошно училище. Нейното мнение беше, че не им съвпада материала с нашия, примерно математиката, не учат много световна история и география. Но пък беше впечатлена от часовете с чисто практическа насоченост - как се разпределя семеен бюджет, как се пишат молби, СВ, мотивационни писма .... ей такива неща, които наистина ще им трябват, още като завършат. Другото което много я беше впечатлило, че там е стандарт на поведение, да се подкрепя желаещия да се развива. Нейните думи бяха „ те може да са глупави и мързеливи, без грам амбиция, но видят ли някой, който има желание за нещо повече, му помагат. Или поне не му пречат на принципа  - тоя/тая за к`во се мисли“. И за това не знам доколко е така, просто това е споделяла девойката.

Нейните думи бяха „ те може да са глупави и мързеливи, без грам амбиция, но видят ли някой, който има желание за нещо повече, му помагат. Или поне не му пречат на принципа  - тоя/тая за к`во се мисли“. И за това не знам доколко е така, просто това е споделяла девойката.

И това е така навсякъде, не само за учене, но и в работата е така. Майсторите не си пазят занаята а с удоволствие го предават и въобще манталитетът е такъв, че се цени желанието да научиш нещо повече. Дето викаш, дори  тези, които ги мъзи да учат, дори и те го оценяват в другите

Да ,за университета е така - зает си през цялата година. Няма такова нещо като един изпит накрая. То си е като в училище - тестове(контролни?) по няколко на семестър и накрая финален на всичко. Отделно проекти разни,които изискват ровичкане по библиотеки, а по природните науки и лабораторни упражнения и понякога домашни за всеки час се предават. Непрекъснато има нещо. 

Ей това с практическата насоченост все съм се чудела що го нямаме по-изразено. На времето учехме да шием, да плетем, да връзваме ел вериги по трудово обучение, кован свещник правихме от ламаринка. Малко отгоре-отгоре, но все е нещо. Мисля, че на никой няма да му е излишен по един съкратен курс по готварство, шиене, ел грамотност. Не знам сега дали има такива занятия изобщо - поне колкото при нас. Хехе почнах и аз като бабите "...по наше време ехеей... пък ся..." 
И сега малко по бебешка тема, че на нас училището ни е още далеееече. Рекохме онази вечер да го пооставим момчето да си пореве малко, че все на ръце иска да се приспива и тука по-опитните така ме учат. Обаче то като ревна и чак взе да повръща. Толкова гадно ми стана, че слушам акъли. Много жален беше мъничкия ми и ми стана едно виновно, че съм го оставила да плаче. Не знам грешно ли е, че се носим на ръце, ама сега не смея до го оставя да ревне. Явно с възпитанието ще е по-нататък, сега ще ни учи той Ама както писа Блу

Искам да са здрави и да станат добри и щастливи хора.

И аз така. Иначе вече ми се усмихва и не иска да спи по цял ден, а да го забавлявам. Винаги съм се чудела, как така майки с бебета казват "от детето не успях нито да изчистя, нито да сготвя" и сега разбрах

Бебе, нищо грешно няма да си гушкаш детето  Гушкай, целувай, разнасяй на ръце, сега му е времето 

И аз - солидарна с Ники!
А разказа на Бебе -2013 г. ми припомни,как аз - водейки се от чужди съвети- оставих детето си на 1 година и 2-3 месеца да заспива само следобеден сън. И влязох в банята, че да не го чувам как мрънка, че е сам. Така ми бяха казали - остави го да поплаче и после ще си заспи само.
 Като се върнах при него - реве истерично и скача в кошарата, а брадичката му при всеки подскок се удря в горната част на преградата, за която се държи. Добре, че леглото беше от тези сгъваемите, облечени в плат. Но пак имаше следи от кръв по преградата, може би от венците или от леко прехан език, не можах да разбера точно.  Почувствах се ужасно и после още дълго време си лежах при него, четейки детски книжки или разказвайки истории, докато заспи. Та чак до сега - на 6 години - за вечерния сън. Изключение прави заспиването с гледане на детско филми, когато разрешим, а това е рядко - понякога в петък или в събота вечер.
Та от тогава не слушам чужди съвети