Харесвам нашата лекарка и знам, че не изписва с лека ръка антибиотик, но все пак засега ще задържа даването на моя отговорност.
Смайли, щом не изписва АБ, или нещо с АБ (като въпросните капки) "ей така", кое те кара да се съмняваш, че назначеното лечение е адекватно? Ако в момента има бактериална инфекция и все още е локална и с капките може да се стопира развитието на гадинките и плъзването им, че да ви направят наистина голяма беля...то отидат ли нещата на бронхит, яка кашлица и температура - с капки няма да се оправи и ще трябва да даваш орален АБ.
Маги има право (и за съжаление лично се убеди), че при малки деца - състоянието се влошава много бързо, за часове, изобщо...неслучайно за новородени и за деца под три години си има съвсем отделни специалисти. Неслучайно и лекари, които по принцип не работят с деца - не се наемат да работят с тях, дори като услуга за приятел, защото "при тях всичко е различно" (ако цитирам).
Иначе пръскалките за нос и бейби вак - чистят прекрасно, да се включа и аз в хвалбите.
И у нас ги ползвам все още в някои случаи, въпреки че Дани може да духа, ама това което вади помпата е в пъти повече. Та усетиш ли, че се е събрал секрет - вади го, колкото пъти се налага - толкова, важното е да не се събира и да не се стича постоянно. Не казвам, че без предписаните капки няма да се разминат нещата, да не ме разбереш погрешно.
Казвам много изкъсо да следиш състоянието на малкия и при най-леката промяна в посока "по-зле" - води на лекар пак, не чакай да видиш "какво ще стане". Чакане, което човек може да си позволи с дете на 3 годинки по въпроса и то да е ден-два - при толкова малко дете като твоето - не е разумна опция.
Лили, това което наричаш "майчина интуиция" - всъщност е добро познаване на детето, което се случва с времето. Майката е постоянно с детето, има много повече наблюдение върху него и много точно отчита кое е и кое не е обичайна реакция, поведение, състояние при него - да. Но пак казвам - това идва с времето, по съвсем обективни причини. И когато се води детето на лекар - майката е добре да каже всичко, което на нея й е направило впечатление, отчита като нетипично състояние и поведение на детето си при конкретен проблем. Така помага и на лекаря да постави много по-адекватна диагноза и да назначи точното лечение. При дете на възрастта на моето и по-голямо - историята на предишни заболявания, начинът им на протичане - също са фактор при такава оценка. В общи линии, така "задобрява" човек в един момент, че като видиш само количеството на сополите и чуеш как звучи кашлицата на ден първи - ти е ясно дали нещата ще завършат с АБ, или ще се разминат със спрея, помпата и малко Панадол.
И всъщност - отиваш на лекар, за да чуеш баш това, което си очаквал, че е, ако имаш право - и сам можеш да си напишеш рецептата с лекарства, но все пак - оставяш тази част на човека, дето това е учил и работил доста години. Повярвай ми - има защо да е така, има и разлика между нашето поназнайване тук и истинското знаене по тези въпроси на хората в бели престилки. Просто трябва балансирано и разумно отношение по тези въпроси. Ако някой има съмнение в компетентността на посетения от него лекар - струва си усилието да посети друг и не си струва риска да си прави нещо на своя глава, особено с много малко дете/бебе.
Нагледала съм се на неприятни случки с деца под една година, които попадат в болница накрая, защото мама била на мнение, че предписания АБ е излишен, "ама тя тая лекарка ей така изписва АБ на всички, аз няма да го дам защото според
мен няма нужда...". Разбира се - всеки има изборът да научи някои неща по лесния начин и по трудния начин.