0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #880 -: Август 20, 2014, 23:18:59 pm »
Стоека, кърмиш ли я или е на АМ?
За повдигането, аз направо повдигнах матрака и подложих голяма възглавница отдолу. Да я храниш права чак не, но примерно да не е хоризонтално, а главата по-високо. Възможно е да е рефлукс по принцип и да си наддава, но вероятно ще има и други симптоми. Примерно често хълцане, хъркане на нослето, повръщане на пресечено часове след хранене. Не е нужно винаги да е на фонтан. Гледай след като се е наяла да оригне, ако повръща така непосредствено след хранене с оригване вероятно ще се оправи. Ако е след хранене повръщането, може и да преяжда.
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #881 -: Август 20, 2014, 23:21:33 pm »
За целта се повдига целият матрак на кошарата - например с две дебели книги отдолу. Нищо от това не помогна при Дани де, но той беше неспокоен, непрекъснато от кърмене до кърмене, освен повръщането, дъговидното извиване, примляскването, пъшкането и пр.
Ти кърмиш ли? (че не помня и да си казвала). Щом детето е спокойно през повечето време, ако храниш с АМ - просто смени на АМ - АР и всичко ще се намести и без други гимнастики. Или понеже е преждевременно родена - има опция да сгъстиш сегашното АМ, ако е някакво особено специално. Там не съм запозната. Ако кърмиш обаче - вкарвай целият арсенал в действие - храниш максимално изправена, държиш във вертикално положение поне 30 мин. след хранене, слагаш я да спи под наклон, в количката правиш същото и се надяваш да го израсте.

Рефлукс може да се диагностицира и с УЗ, може и по различни други белези, които са характерни и различно изявени (не само като сила, може и да не са налични всички накуп и с еднакво тежка изява). А и зависи  кой ги гледа същите. За някои педиатри - говорим за рефлукс само ако се повръща всичко на фонтан и детето не наддава, иначе "нямало проблем". С което никак не съм съгласна, а и не само аз де. Ако за теб детето ти има проблем и дискомфорт - търси решения. Ти си с него постоянно и ти имаш най-точна преценка дали става дума за пренебрежим и лек дискомфорт от време на време, или не само.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #882 -: Август 21, 2014, 05:04:12 am »
Като чуех някоя майка да казва, как кърменето е такова удоволствие, такава незаменима връзка с детето и така нататък и ми идеше да се самоубия ритуално, викайки междувременно, че съм най-ужасната майка на света. При мен всяко кърмене беше съпроводено с адски болки до 6 месец, да не споменавам колко трудно започна, освен това имах някакво напрежение, нервност и сякаш топка нерви се загнездваше в мене, просто броях минутите кога ще се нахрани това дете и ми идеше да рева с глас, когато пак ставаше време за кърмене. Не знам дали не беше някаква следродилна депресия това, но ми беше много трудно, голяма мъка. Единадесет месеца кърмих и се радвах като приключих. Оттогава си мисля, че живот и здраве при второ дете ще си го спестя, ако се чувствам пак така.
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #883 -: Август 21, 2014, 11:53:56 am »
orchidblossom, и при мен беше така и двата пъти, но аз не издържах толкова, а и не пиша толкова подробно, за да не плаша младите кърмачки тук.

*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #884 -: Август 21, 2014, 17:06:22 pm »
И моята "радост" от кърменето беше същата  :lol: Не мога да кажа, че и трудно ми е било, или болезнено - просто ей тая "топка" дето споменаваш ми се навдигаше и стане ли време пак да го храня ме избиваше студена пот. Не само ние тук, познавам и други жени, които са реагирали по този начин, но не го коментират, за да не ги гледат като психично болни. Не съм имала никаква депресия аз, може би имам някаква дисфункция, която не ми позволява да "разпозная" като приятен процеса. Не съм идеална много ясно, та сигурно затова ми беше кофти. Ако не беше рефлуксът - пак нямаше да изтрая дълго да кърмя, втори път пък - хич няма и да започна. За щастие - това не е от нещата касаещи пряко здравето и живота на детето ми. Ако беше - щях да стискам зъби и да кърмя, к'во да праИш.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #885 -: Август 21, 2014, 17:32:44 pm »
Аз пък съм от тези, които са кърмили с истинско удоволствие  :D
И не защото си мисля, че кърмата е незаменима, а защото наистина нямах дискомфорт. Абсолютно никакви болки, разранени гърди или подобни проблеми. Кърма също имах, а ми беше и много лесно, тъй като можех да храня малкия, където и да съм, без да мисля за допълнителни екстри от рода на шишета, АМ, вода.
Спрях да кърмя, когато малкия беше на 7 месеца, защото започнах процедурите за второ дете. Малкия никак не е страдал, тъй като преди това бях започнала да храня смесено - кърмене + шише. 1 месец още давах замразена кърма, като редувах със АМ. Никакви драми не е имало - и за мен и за детето.


Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #886 -: Август 21, 2014, 17:38:56 pm »
... а ми беше и много лесно, тъй като можех да храня малкия, където и да съм, без да мисля за допълнителни екстри от рода на шишета, АМ, вода.
Ето това е най-голямата екстра на кърменето  :P
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #887 -: Август 21, 2014, 18:39:48 pm »
Присъединявам се към групата. Когато бебето ми плачеше,  не можеше да засуче, ако успееше да засуче болката беше .... Рагади, кремчета, мисълта за всяко следващо кърмене ... болка физическа и психихическо натоварване. Цедих се. Единстното нещо което ме е натоварало по всякакъв начин беш че ТРЯБВА да кърмя и това само в моята глава. Мъжа ми, околните близки много по-от рано ми казваха да се откажа, явно ми и личеше .... а не съм лигла опрделено. Имах съмнения, но не угрозения. Някой да дойде да ми каже че съм лоша майка, пука ми.
За статистиката - приятелка с  две деца, в един и същи месец раждани, през две години. Първото от раждането на АМ, второто до 2г. кърмено. Кърменото е по-болнаво.
На 23.01.2014 в 10,49 Нора пое първата си глътка въздух.
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #888 -: Август 21, 2014, 19:48:21 pm »
Въпреки, че съм кърмила, не приемам да съм мазохистка. Може би нямаше да си причинявам тези мъки, тъй като не мисля, че ако на мен ми е толко голям стрес кърменето, то ще бъде полезно и за детето.
Надявам се и с второто да изпитвам само удоволствие от кърменето, ако не - ще си пие АМ без да имам угризения, че съм лоша майка.
И пак за статистиката - определено не ми е болнаво детето, даже и педиатърката се учудваше, че толко малко я посещаваме, при положение, че е най-редовен в яслата (и в момента даже със сборните групи).


*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #889 -: Август 21, 2014, 21:22:34 pm »
mgstra, исках да кажа, мисля, че боледуването е до дете, а не дали е кърмено или не. И да, да се кърми е прекрасно, но явно не винаги се получава. Разбира се,  че един стрес се отразява и на детето.
На 23.01.2014 в 10,49 Нора пое първата си глътка въздух.
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #890 -: Август 21, 2014, 21:38:16 pm »
Такава тема сте захванли, че не мога да се сдържа ;)
Аз опит с кърменето нямам... но покрай цеденето, прибирането, стерилизирането, контейнерчета, помпи.... все си мисля, че този довод
, а ми беше и много лесно, тъй като можех да храня малкия, където и да съм, без да мисля за допълнителни екстри от рода на шишета, АМ, вода.
е много силен ;) Но и аз мисля, че ако кърменето е травмиращо, то не би имало полза от него ;) Не трябва да се превръща в самоцел...
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #891 -: Август 21, 2014, 22:03:57 pm »
Mousyt, за теб е силно казано, защото твоето не е баш нормалното кърмене.
Но ако само кърмиш, ще разбереш колко е лесно. И аз като започнах да събирам и замразявам кърма, стана тегаво, но пък така успях да направя плавен прехода от кърмене към хранене с шише и после с АМ, защото знаех, че ще се наложи да преустановя кърменето, заради започване на процедурите.


*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #892 -: Август 21, 2014, 22:15:09 pm »
Mousyt, за теб е силно казано, защото твоето не е баш нормалното кърмене.
Но ако само кърмиш, ще разбереш колко е лесно. И аз като започнах да събирам и замразявам кърма, стана тегаво, но пък така успях да направя плавен прехода от кърмене към хранене с шише и после с АМ, защото знаех, че ще се наложи да преустановя кърменето, заради започване на процедурите.

Аз точно това имах предвид - че нормалното кърмене би трябвало да е по-лесно логистично ако щеш от вариантите с цеденето или с АМ, заради липсата на шишета, стерилириазне,... Надявам се да успея поне да опитам ;) Ама ще видим бебо на какво мнение ще е :D Засега залагаме на замразяването и съхранението  :wink:
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #893 -: Август 21, 2014, 22:32:46 pm »
Маузи, време е за нова лентичка.  :)

Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #894 -: Август 21, 2014, 22:37:22 pm »
Цеденето е най-лошият вариант от всички. Поне за мен беше така.
Имахме обективни причини да не мога да го кърмя и трябваше да цедя.
Като бях сама вкъщи, а бебо имаше сериозни колики и едва заспиваше за по 15-20 мин и се будеше с плач, цеденето беше направо като "мисията невъзможна". Започвах да цедя, спирах, пак започвах и така до безкрай. Нощното хранене заедно с цеденето ми отнемаше час и половина. Сега с АМ сме готови за 15 мин.
Да не говорим и че нямаше време за излизане за разходки.
Като бебо сам се отказа да яде кърмата, напрово почувствах облекчение.
Храненето наистина не трябва да се свързва с лоши емоции.
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #895 -: Август 21, 2014, 22:37:45 pm »
Mousyt, дано си кърмиш бебето и да ти е приятно като си дойде у дома.
Аз, с ясната уговорка, че си е до човек, "лайфстайл" и пр. - бях по-затруднена отвсякъде, докато кърмех. Ясно, че аз кърмех само в началото, а тогава е и най-тегавото, дори да няма болки, кървящи зърна и пр., понеже то суче 40 мин. пък заспива, пък дъвче тази гърда без да суче....лудите ме хващаха. Уж се насуче - оп наакан (моят беше от кърмачетата дето след всяко хранене дрискат  :lol:), таман го оправиш, уж да заспи (то пък и повръща, сумти, гъне се) и след всичко това...нямаше и час - хайде пак 30-40 мин. висене на гърда. И това 24 часа в денонощието. Както и Авалон казва - околните взеха да ме питат, защо не спра да кърмя, смятай как съм била освирепяла и колко ми е личало. Иначе, извън кърменето - ВСИЧКО ми беше радост и удоволствие с бебето. Но на първата седмица се чувствах много болен мозък, че просто като дойде ред да го кърмя - рязко ми се променяха емоциите спрямо детето ми.  :oops: Започнах да го приема като източникът на несгодите ми в тези момент, несъзнателно разбира се... Сега ми е лесно да си анализирам емоциите тогава и на какво се дължаха, тогава - не можех. Повтарях си, че това трябва да ми харесва, че е приятно, че....ама не го чувствах така.

Като минах на харанене с АМ - чувствах се и много по-щастливо и по-спокойно, беше ми и в пъти по-удобно на мен лично. Отделно, че малкия като мина на АМ - яде, не се гърчи и след три часа иска пак. Сам. Като часовник беше, аз режим не съм му правила, той сам си го направи. Бях се наслушала за "хамалогията" с шишета, каква мъка било, па занимавка. Дръжки.  :lol: 20 бр. шишета ползвах, дозирам в тях АМ на екс, мятам в хладилника, бутилирана бебешка вода. Като ще яде - вадя готово шише, дозирано, сипвам водата, 50 сек. в микровълновата и го храня. В пъти по-лесно и по-бързо отколкото да се паркирам някъде, че да кърмя. Като започна сам да държи шишето - само го давах и си ходех и си вършех каквото искам, не да съм като спънат кон, че той щял да суче. Всичките шишета мръсните - в съдомиялната, стерилизирам ги на 2 пъти (по 10 на сесия), пълня ги отново и пак в хладилника. Това ми беше "хамалогията" като време, усилия и каквото се сетиш. Само да му сгъна изпраните дрехи и завивки ми отнемаше повече време и усилия от това ;)

При излизане с детето, на целия багаж който неизбежно се помъква, ама баш налЕ 1-2 шишета с дозирано АМ и бутилка вода са това, което ще ми натежи и е усложнение. Като поотрасна и спрях да се чалдисвам на тема вода на ХИП (по 4лв. за 1,5 литра), пък подгрята, пък чудеса - бутилка розов "Девин", купена от първата лафка, или кафене и му разбивах АМ перфектно.  :lol: Даже в горещо време го предпочиташе така. Така, или иначе се размитах с мини-охладителна чанта, в нея стоеше АМ, ако е топло времето, както и слънцезащитната ни козметика, моята вода и пр.

Споделям го това чисто информативно, а не като агитация да не се кърми! (да не ме захапе някой сега).   :lol: Просто, като си организираш храненето с АМ с малко мисъл, та да ти е удобно, много по-малко те ангажира същото, отколкото ако кърмиш. Чисто физически. Не задруго, ами все пак кърменето изисква твоето тяло да е на разположение на детето за целта, да спреш някъде, да седнеш, да го накърмиш. Не е като да му дадеш шишето и да продължиш да буташ количката, или да си шеташ, или каквото там... Та ако на някоя кърмачка се наложи такова хранене, или на някоя майка не й се получи все пак кърменето - наистина, да не се филмира предварително, то каква хамалогия и цапотия е с АМ. Няма страшно. Бях си разхвърлила по една кутия запечатано АМ по колите, в майкини, свекървата, ей така за всеки случай. Никога не опрях до тях де, ама нали съм идиотка - всички рискове бяха покрити.  :lol: То ще речеш, че ходех някъде, където да няма АМ да се продава на всеки ъгъл, ама...

Ще си позволя да посоча и едно предимство на некърменето, но то е за самите родители все пак и е за времето, когато детенце поотрасне. Някои кърмачета - отказват прием на каквото и да било от шише, дори на изцедена кърма, после пък на вода. Абе не щЪт шише, искат гърда. И като са на 4-5-6 и нагоре месеца и родителите имат възможност да ги оставят на някого за часове, или ден-два и да си обърнат внимание насаме - не стааа раУтата. Или и за кеф да не е , по работа - няма оставяне това коалче сучещото. Ако е захранено дете - ОК, няма да му стане нищо, че пропуснало кърмене-две, ама тогава пък има рев и писък, щото то заспива само на гърда, или само на гърда се успокоява...абе все за нещо трябва тази гърда. Ама тя не се откача, та където гърдата - там и мама трябва да е. Една приятелка - жива я ожалих ви казвам с ей тоя филм, почти две години. Какво ли не пробва - ей докато не го отби това дете - нямаше мърдане без него за повече от два часа. Като приключи, каза, че НИКОГА повече не би кърмила, ама не вярвам наистина да го направи де. Дано има и второ дете. Ама за второто - гаранция ще тика и залъгалката и ще го учи на смесено хранене, че беше за антидепресанти по едно време на този "режим".
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #896 -: Август 21, 2014, 22:41:59 pm »
Да бе, 20 шишета ??? Направо ме уби  :lol: Ние сме само с 2  :oops:
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #897 -: Август 21, 2014, 22:48:10 pm »
Ех, кърменето...

Ще си призная пред вас честно и почтено. Кърмих до осмия месец на Малечка, когато тропнах с крак и рекох - ''Пие ми се мартини, и Асан е 'ора".  :lol:

Моята беше много ящна (вече не е, и Слава Богу), все гладна и особено в началото животът беше кърми-изцеждай-кърми-изцеждай-спи->отново. Но пък има и една друга страна - ако не причинява извънредни неудобства, разбира се, кърменето е... чувствително по-изгодният вариант. След като спрях (е, и пийнах мартини, де, няма какво) си дадох сметка за какъв разход става дума. Направо ми се изплаши окото... За здравето ѝ - все още не съм забелязала някакви фрапантни ползи/вреди.
Вече, на година и четири месеца, гледа на гюрултия прясното мляко - адаптирано или не, набляга на кисело, сирена, кашкавали и подобни.

Та... Съветът ми е човек да си взема решенията не под натиск, а воден от това кое е най-добре за всички. Защото ако се принесем в жертва ритуално, и бебчето/бебчетата ще изгубят - вместо щастлива и уверена родителка, ще си имат майка на ръба на оцеляването с всички съответни последствия.
« Последна редакция: Август 21, 2014, 23:10:28 pm от Prunus Avium »
“A ship is safe in harbor, but that's not what ships are for.”


― William G.T. Shedd
*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #898 -: Август 21, 2014, 23:03:39 pm »
Да бе, 20 шишета ??? Направо ме уби  :lol: Ние сме само с 2  :oops:

Еми 20 маци, щото гониш удобство и леснотия ;) Не на всяко хранене да вадиш кутия, че да дозираш, че после да миеш на ръка... Дозирам на екс - мерителната лъжичка и заглаждам отгоре с нож за мазане на филийки - трак, трак, като машинка бях хахахах. Не повече от 7 мин. ми отнемаше да дозирам 20 шишета. И после само вадя от хладилника, като излизам на разходка - отварям и си взимам дозирани, не да се перпенкам. 20 имах от малките. Като взе да яде повече, мисля, че 14 въртях от големите, но тогава ядеше и на по-голям интервал. А и като са повече шишета - пълнят съдомиялната, пусна и стерилизатора там за разкош и аре. Употребените - не ги миех веднага, мятах ги в едното гнездо на мивката да киснат във вода с разтворен препарат за шишета в нея (не с дни разбира се).

Права е Prunus Avium - храненето с АМ си е много по-скъп вариант, което е от значение при доста хора, хич друго да не е.
Напълно споделям позицията, че каквото и да се избира, не само за храненето - не трябва да е самоизнасилване за родителите от никакъв тип. Изнервени и нещастни родители - няма как да са оптимално "добри". Нещо като не ви понася и го виждате - по-добре хич не го правете, вместо да лудвате, киселеете и пр. Така полза няма за никого, вкл. за детето. Бебетата особено са супер сетивни. Убедена съм, че моето е усещало нервността и раздразнението ми докато суче. Убедена съм, защото по-късно, в различни други случаи съм виждала как е уж безпричинно тревожен, само защото аз съм и не мога да го прикрия. Та... "голяма услуга" щях да му спретна, ако се бях насилвала да го кърмя...да вземе да реши, че го мразя  :lol: :lol: :lol:

НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Помагаме си взаимно: Бебета от 0 до 12 месеца. Част IX
« Отговор #899 -: Август 22, 2014, 02:15:07 am »
Да, за мен финансовата гледна точка беше важна. Аз купувах по една кутия на 10 дни след петия месец, за дохранване и пак скъпо ми се виждаше, че купувахме Лактана, пък тя 20 лева беше. И отделно това непрестанно натякване колко е хубаво да се кърми, пък за детето, пък за майката, пък за цеия световен мир, нали. Просто се чувствах ДЛЪЖНА да кърмя, че и да ми харесва. А пък, че жените в моята рода нямаме зърна и никоя не е кърмила повече от 20 дена, това няколко поколения назад... Кърменето е чудесно нещо, наистина, но не е за всеки и не винаги е най-доброто за всички страни.