Оливче, включвай бабешките методи за сваляне на Т, тогава.
Момичета, изследваха ни, няма нищо, ще правим изследването за хеликобактер, чрез изпражнения - при него и при мен. То е ясно, че ако един го има, всички го имаме.
На гастроендоскопия няма да се подлагам - видях какъв е ад, тук отказват масово да го правят с упойка, ще си го спестя. Вече проблеми със стомаха нямам, ако се разболея от рак на стомаха след години - ще го мисля (това е най-мрачната диагноза, а и баща ми е с такъв).
След последвалия разговор, и малко разговори (да се чете конско) с бабата може и да оправим нещата. Мисля, че вече сама осъзна вредата от мисленето "нека поне хапне нещо" и шоколадчетата, кроасанчетата и глупостите, които му купуваше последния месец, след като тръгнах на работа и не го следях. Детето ми показваше къде ТЯ крие шоколадите, за да има достъп само той. Ок, обяснявах, казвах, виках и сега - мяу, един месец диета, препоръчаха минимални дози течен парафин за регулиране на перисталтиката, само плодове и всякакви изкуствени гадости да се махнат. За огромно нейно съжаление обясниха, че не трябва да го насилваме да яде.
С малко диета, строг контрол над баба и тати може и да се оправят нещата. Изследване ще пусна, разбира се, но се видя, какво става, като не съм викаща. Всички мислят, че не ми пука, а какво си изживях и мислих няколко нощи - неее, не го отчитаме. Ама аз съм агресивна, викаща, лоша, създавам стрес на детето и м исля да си хвана багажа и да се изнеса в друга страна сама, да оставя спокойните да се справят!
Разбира се, от седмици има ново двайсе - че е кривоглед. и на очен ще го заведа, ок. Но защо мнението на работещата майка не се приема за меродавно? Преди това беше, че само аз се грижа за него и не забелязвам, сега нямам време да го наблюдавам.
Както и да е, не се нервя, защото нямам сили вече. Майка ми, баща ми, детето, баба ми почина, ако започна да се съобразявам с всяко мнение, най-много да има кампания на Зачатие "да вкараме Вени в лудница".
Гери, браво на децата! Много важно посещение е първото!