Каталинка, след приключване на бременоста започнахме да търсим причината и се оказа ,че сме с мъжки фактор.Диагнозата е олеготератоазоспермия,лошото е че нещата се влошават с времето и не се повлиява нито от пиенето на добавка и спирането на цигарите.Може би има връзка с балансираната транслокация и диабета.При всички тези фактори се насочихме към  АРТ.Цяло чудо ще е ако нещата се случат по естествен начин при нас.Осъзнавам ,че бюджета ми е твърде ограничен и може би няма да стигнат за ПИД.И аз напоследък се чувствам твърде безпомощна и уплашена,но има я и надеждата че може да ни се случи и "голямото чудо".

   

Каталинка като те слушам, единственото нещо, което в момента можеш да направиш е да си довлечеш още здравословни проблеми. Знам че е много трудно да сме стабилни психически, но с негативни мисли и тръшване на дъното не се постигат резултати. Казвам ти го чисто добронамерено. Имаш огромна нужда да се разсеяш и да си стъпиш на краката. За да се получат нещата първо трябва да им позволиш да се случат, а не да си повтаряш че е невъзможно, понеже колкото повече го повтаряш и го вярваш, толкова по невъзможно става. Знамче не е лесно, знам че е трудно в днешно време да се хвърлят толкова много пари на вятъра и да ти е все тая, но трябва да си намериш начин да загърбиш всичко и да продължиш на пред. Пари се събират, колкото и да е трудно и колкото и време да изисква, докато здравето не. А ти в момента освен че си си дала парите, правиш същото и със здравето си, което е много по важно. Решения има, не се предавай. Само трябва да се успокоиш и да ги видиш. По някога отнема години за да се постигне мечтата, но не е казано че като се забави, значи никога няма да дойде. Ще видиш, че като решите един по един проблемите и ще стане и бебенцето.
В случаи като твоя, когато транслокацията е при жената, донорската яйцеклетка също е решение. При нея няма да има нужда от ПИД и няма да има гиметичния проблем. За това се превръща като при едно обикновено ин витро. Хубавото в случая е че бебенце, макар и да не носи твоята генетична информация, ще расте в теб, ще си ти тази, която ще го носи и усети родилните болки и ти ще си му майка на 100% . И не е нужно на никого да му става ясно. Колко бебета родени от ин витро мислиш са със яйцеклетката или спермата на родителите. Ноне се и знае...докато при мъжете нещата са по разшични. Ако се наложи донорска сперма за мъжа е по трудно да приеме че детето е негово, понеже така и така не участват както жената в целия процес.
Мисълта ми е тази че начини има...по един или друг начин, когато силно го искаш...не е невъзможно. Но ако седиш и се давиш в съшзи, повтаряйки си че никога няма да бъдеш родител, то сама ще си го предизвикаш.

За това се успокой, и си пренавий мисленето, че е въпрос на време и ти да гушкаш детенце. Защото едно дете се нуждае от силна майка, която да се бори...и ако не се борим, няма да поличим.

Моята приятелка на скоро ми сподели че е осиновена. Каза че майка и не можела да си има деца, понеже матката и била спряла да се развива още в детска възраст. С мъжа и в момента в който са разбрали са решили да си осиновят. И това не е лесна процедура и е отнела много време, но ето че моята приятелка е получила хубаво семейство, а в случаи като на майка и не ПИД, не 10 бона, ми и чудо не може да и помогне.

За това...смело на пред и не мисли колко са сложни нещата, а че няма невъзможни такива.

Прегръщам те силно и ти давам цялата си подкрепа и позитивна енергия.

Имайте предвид, че дори при двойки без проблеми с кариотипа успешно оплождане инвитро/икси и успешен трансфер не гарантират, че ембрионите ще се имплантират и ще настъпи бременност.

С това имам предвид, че с или без проблеми с кариотипа, дори да бъдат подбрани чрез ПИД добри ембриони, за съжаление просто няма гаранция за успех. Могат обаче да бъдат отстранени възможни пречки за имплантацията (например миоми) или за износването (например високо ТСХ) спред преценката на репродуктивния ендокринолог и конкретната пациентка.

Много често тук е бил повдиган въпросът кое е по-болезнено - изобщо да не настъпва бременност или многократно да се забременява лесно, но бременността да приключва рано. Няма еднозначен отговор. Съчувствам ви много и ви пожелавам скоро да се радвате на своите деца!

БРАВО ,Beralentinia!
Мила ти постави началото на тази полезна тема и много ми допадна последният ти пост.Нека да направим място в живота и съзнанието си за малко оптимизъм.
Ще се радвам ако в следващите месеци се появи хубава новината в тази тема
 

Beralentinia, много точно и хубаво казано. Браво
Борбата за дете е едно предизвикателство, с което трябва да се справим. Това е. Така го приемам аз и не се чувствам като жертва, нито съм седнала да се самосъжалявам, нито пък искам някой да ме съжалява. След това победата ще е по-сладка.

Ние всеки момент ще подадем документи за осиновяване (събрали сме ги вече), но не се отказваме и ще направим нов опит скоро (надявам се да започнем след 10-15 дни). Ще ми бъде четвърти за тази година, с пари от кредит и лекарства от момичетата тук (благодаря ви, момичета!!!).
В момента сме съсредоточили усилията си да запазим любовта си и да се съхраним каквито сме, надяваме се суетнята около ваденето и подаването на документи, срещи, курсове, както и самият факт сам по себе си, че имаме алтернатива несвързана с финансови средства да ни помогне в това отношение. Момичета, отдавайте се на (и създавайте) красиви моменти, развивайте връзката си и бъдете щастливи! Обичайте се!

Beralentinia благодаря за подкрепата,знам че си права така е,но не всеки човек е толкова силен.Аз ще спра да се жалвам,защото досаждам.
Сега за първо време ще гледам по-най бързия начин да премахна другите проблеми,които ме тревожат в момента най-много.За ТСХ си пия хапчетата,а за миомата прочетах една рецепта с билки и вчера ги издирих и от днес вече ги пия,дано има някакъв ефект,но в най-скоро време ще ида на някой лекар,може би пак в Малинов да видим,но като че ли вече им нямам доверие,а от друга страна не искам да ходя по още доктори,нямам свободно време,а и както казах не съм от София,а тук няма добри док.Предполагам ще ида до Малинов и дано този док.разбира наистина от този проблем.Това в момента ми е най-голямото притеснение много е важно док.на който попаднеш да е добър иначе нещата се объркват много и може и много време да се отнеме...Аз междувремено ще си пия билките.
 vivanova и аз ще се радвам ако някой от нас тук успее да си роди детенце:)
цигу абсолютно е така и аз това имах в предвид като казвах,че ин витроро само по себе си-си е не сигурна процедура.Дори и с ТСХ да няма прб.дори и без миома,дори да няма проблем никакъв за имплантиране пак нещата изобщо не са сигурни!За мен това си е ?-с на шанс...Казаха ми,че тази миома толкова малка и на мястото където е не може да попречи на нещата,както и за ТСХ не съм много обедена,че е пречката,защото преди си забременявах,но спираше да се развива не заради ТСХ,а защото просто си бяха кухи яйца(с изключение на един единствен път когато имапе СД и въпреки това пак спря развитие,но и тогава пък нямах проблем никакъв с ТСХ),но аз все пак ще настоявам тези проблеми да се елиминират.
 deizi_83 възхищавам се на увереноста ти,изглежда ти си силен човек.Аз също не се тръшкам ,сега съм по-добре,но все пак трансфера ми беше на 28.07.още си държи влага,неможе да не ме нарани това което се случи,поне 2-е години събирах пари и другите бяха от нашите.Чаках доста дълго и мечтаех за този ден.Пътят беше много дълъг и труден,не мога да го опиша дори.Това което преживях беше най-трудното в живота ми,най-вече защото не съм от София и нямам там познати за да остана и т.нат.Просто беше нещо ужасно,но беше каквото беше,най-добре аз си знам какво е било.
Браво на всяка жена,която има толкова сила в себе си,може би за това Бог дава изпитания само на тези,които могат да ги понесът и все пак аз не мога да кажа,че съм достатъчно силна,но определено има доста по-слаби.Отдавна една моя позната беше бременна(тя нямаше проблеми за това)та първата и бременност беше ранен спонтанен аборт и тя буквално се побърка.Беше в болница,защото искаше да се самоубие и там не разрешаваха никакви остри предмети.Беше наистина много зле и не знаеше какво прави и говори изобщо.След това се поуправи,забременя отново и си иамт дете.Просто давам пример,че аз не съм стигнала до това положение(недай си Боже),но ми тежи много и ДА доста често се обвинявам за това макар да знам,че не съм виновна наистина.По-скоро този проблем ,който имам ме кара да се чувствам по-долно от другите жени,кара ме да се чувствам че за нищо не ставам,чувствам се виновна и защото заради мен и мъжът ми не може да си има дете,макар той с нищо да не ми е показал това.
Съдете ме,но аз така се чувствам и не го правя от инат.
lili2011 това е чудесна новина,макар и трдудно да се взема такова решение ви поздравявам.
Аз изобщо не съм запозната как стоят нещата с осиновяването,но ми е интересно защото нищо не се знае в живота.Ако някой път имаш време ми пиши на лични,ще бъда благодарна да се запозная с тази процедура.
Желая ви успех за поредния си опит и силно се надявам да се похвалиш скоро:).Може би пък с това и Бог ще ви се отблагодари и ще ви дари със свое детенце.УСПЕХ 

deizi_83 възхищавам се на увереноста ти,изглежда ти си силен човек.Аз също не се тръшкам ,сега съм по-добре,но все пак трансфера ми беше на 28.07.още си държи влага,неможе да не ме нарани това което се случи,поне 2-е години събирах пари и другите бяха от нашите.Чаках доста дълго и мечтаех за този ден.Пътят беше много дълъг и труден,не мога да го опиша дори.Това което преживях беше най-трудното в живота ми,най-вече защото не съм от София и нямам там познати за да остана и т.нат.Просто беше нещо ужасно,но беше каквото беше,най-добре аз си знам какво е било.
Браво на всяка жена,която има толкова сила в себе си,може би за това Бог дава изпитания само на тези,които могат да ги понесът и все пак аз не мога да кажа,че съм достатъчно силна,но определено има доста по-слаби.

Каталинка, изобщо не се мисля за силна, напротив, но живота така ме очука, че вече съм доволна, когато съм здрава аз и близките ми. Докато е жив и здрав човек- има сила да се бори.
Аз самата преди да стигна до репродуктивни клиники, имах страхова невроза от лекари и лекарски манипулации. Припадах при мисълта само, че трябва да ми взимат кръв за някакво изследване.....
Е, след като ми се наложи да правя ин-витро преодолях страховата невроза....какво ми е коствало и колко безсънни нощи само аз си знам. До момента сме дали 20000 лв- имам 6 пункции и 3 трансфера-неуспешни. И един мисед преди години.
След последния неуспех, поговорихме на дълго с мъжът ми и стигнахме до извода, че трябва да бъдем спокойно- ще има дете по един или друг начин. Ние правиме всичко възможно-пък да става каквото ще. Ако не става с ин-витро, има донорство, има осиновяване. Всичко е въпрос на разбирания.
Познавам жени, успели на 11-тия и 14-тия опит.
Опитай се да си запазиш психиката, все пак като имаме деца- те трябва да имат здрави психически родители, а не някакви нестабилни руини

deizi_83 и на теб не ти е леко разбирам,едва ли на някой му е...Със сигурност всички сме имали и имаме безсънни нощи и аз от 2-е седмици и да спя сънувам все едни такива сънища...
Аз не знам дали бих могла да преживея 3-и неуспешни трансфера.
Твоя проблем е ниско степенен мозайцизъм 8%,а някакъв друг проблем имаш ли свързан с имлантацията,че не се получава?
Да,знам за съжаление повечето двойки правят по няколко опита за да стане,има с безбожно много опити за жалост:(,но ние няма как да пробваме повече с ин витро:(,наистина нямаме възможност.Ясно пари се събират,но такава сума ще я събирам години!А кредит не искам да тегля,защото просто изобщо няма никаква гаранция за успех и след това не искам да изплащам кредит за нищо.Тук където живеем нямам никава ама никаква работа и да има заплатите тук са основната само и за това няма и как да ги съберем.Просто живеем месец за месец и в чужбина да отидем пак не е вариянт,защото каго се върнем и работа няма да си намерим тук!Никаде в БГ не е лесно,но тук е просто нещо страшно!!!
deizi_83,а как подбират какво да върнат при теб?Не съм запозната с този проблем.До колкото разбирам вие правите само ин витро без ПИД.Да има и вариянт с донорски яйцеклетки,но и това каква гаранция може да е,че ще се имплантира!С донорските програми както казах изобщо не съм на ясно как стоят нещата и едва ли нещо може да е безплатно с нашия проблем.
Момичета по-скъпо ли е с донорска яйцеклетка или по-евтино?Когато идем в Малинов ще попитам и за този вариянт ако един ден се наложи да прибегнем към него:(,а за сега ще продължим с опитите по ест.начин предполагам да видим дали все още мога и да забременявам,но това ще е след известно време защото първо трябва да отстраня другите си проблеми.

Каталинка, за естествено забременяване проблема е, че съм с ЛУФ.
Иначе на едното изследване излезе, че имам нискостепенен мозайцизъм, на другото излезе, че съм с нормален кариотип. Ще видя какъв ще е коментара на лекаря. В случаите на мозайцизъм ПИД не дава гаранция за нищо, при транслокациите е различно.
С Донорски е по-скъпои разбира се и се чака много време за донорска яйцеклетка, поне в БГ.
В чужбина не се чака, но е доста по-скъпо. И няма гаранция за нищо.

Лили на майка ми братовчед, години на ред се бориха с ин витро процедури и неуспешни опити. Накрая и те решиха да си осиновят и последният им ин витро опит съвпадна горе долу с вземането на детенцето. Бяха си казали че е последен и каквото това. В момента са родители на осиновено момиченце и прекрасни тризнаци    и докато нямаха деца, сега има за всеки по едно    и у тях е пълна къща. Като разбраха че последния опит е успешен вече момиченцето беше у тях и просто го нарочиха че на нейн късмет е станало.

Хайде дано и при вас да има такъв хубав резултат  в много случаи така се получава. Стискам ти палци.


Каталинка моя мъж като ни казаха че само донорска сперма е решението, го прие по същия начин, както ти. То е нормално, всеки така би реагирал.  Беше съсипан психически и толкова много е плакъл, като малко дете за това че не можел да ми даде това, което най много искам и че ако съм искала да го оставя щял да ме разбере. Беше наистина ужасно труден момент, но истината е че детето не е нещо, което единия иска а другия му дава, а нещо, което двамата си дават един на друг. Не напразно наричат децата плод на любовта, а не подарък за Коледа приморно, който не мога да ти подаря поради еди си каква причина, нали.... А аз след като го обичам, ще го обичам дори и децата ни да не носят неговите гени. Понеже едни гени родител не правят. Беше му много трудно да го преодолее и да приеме че съм с него въпреки всичко, но ето че сега ,няколко месеца по късно, е по амбициран от всякога. Докато преди не смеехме да говорим за овулации и правене на бебе да не го натоварвам и да го отблъсква цялото напрежение около бебеправенето, то сега само показвам положителния тест за ову и веднага сваля гащи милия      Говорим си спокойно по темата, както никога до сега и цялото това изпитание ни сплоти много повече.
Много е важно да имаш подкрепата на половинката си в този момент и ще видиш как с времето се преодолява и се събират сили да се продължи на пред. Не може да стане от днес за утре, но ще стане.
Говорете с мъжа ти без притеснения и не се възприемай, като непълноценна, защото ти можеш да му дадеш дете, по един или друг начин и след като се обичате това няма да ви е пречка.
Аз съм малко или много в положението на мъжа ти и мога да ти гарантирам че нито за миг не съм възприела половинката си като неспособен, непълноценен или каквото и да е друго определение. Транслокацията не е нещо, което човек сам си избира или иска. Просто тъп късмет. На моя мъж му казвах, че нещата щяха да са други, ако просто не искаше да има дете от мен, или не искаше да има деца, но при положение че иска повече и от мен, но има проблем, никой не може да го съди за това.

И така...не си досадна,  просто си наранена и имаш нужда да говориш за проблема си за да може да го преодолееш.  Тук сме за да си даваме подкрепа и да си помагаме най малко психически, така че не се притеснявай че пишеш.

 

Каталинка, все забравям да те питам...вие за фонда не сте ли кандидатствали...верно че и там се чака, но то времето така или иначе си върви, а с фонда поне ще ти поемат известна степен от разходите. Не съм запозната как точно стоят нещата с фонда и какво поема, но също е вариант, който не бива да се пренебрегва.

Ноне се и знае...докато при мъжете нещата са по разшични. Ако се наложи донорска сперма за мъжа е по трудно да приеме че детето е негово, понеже така и така не участват както жената в целия процес.

Разбирам те, че искаш да помогнеш, но не всичко изглежда така лесно както си го написала.Някой хора независимо от пола(мъж, жена) водят вътрешна борба с години, за да решат да престъпят към донорски програми или осиновяване.Да решения има, всеки сам обаче трябва да достигне до тях.За съжаление донорството на яйцеклетки не е разпространена практика в България и понякога се чака година за да се намери подходяща донорка.

Фонда е вариант при определени условия, всеки може да попита в лекуващата го клиника дали в неговия случай е възможно да се кандидатства по ФАР.От ФАР не се поема ПИД, както не се поемат и донорските програми.Във форума има доста материали, така че разгледайте и се информирайте.

Разбирам, че мъката ви е голяма, но има от къде да вземете информация, нещо което до преди години беше невъзможно!

О, лесно безспорно няма, щом е на лице репродуктивен преблем, без значение дали е транслокация или не, но мисълта ми беше тази, че когато се стигне до вариант донорска яйцеклетка, и настъпи бременност е много по лесно за една жена да приеме човечето, покрай бременността, отколкото за един мъж. В такъв смисъл имах в предвид. Определено всеки си изживява и възприема нещата по свой начин и на всеки му е нужно определено време за да вземе решение как да постъпи. Моя мъж например, ако трябва да пристъпим към осиновяване, знам че ще му е нужно много време преди това за да го приеме като вариант, но всяка процедура отнема много време, заради което трябва да сме силни психически и да гледаме на пред. По някога проблема не можем да го променим, но обстоятелствата да.

Каталинка, защо толкова отчаяние има в постовете ти. Аз съм със същия проблем като тебе, с бонус доста тежък мъжки фактор. Надявам се скоро да започна поредното ин витро вече с ПИД. Аз съм в клиника "Надежда" при д-р Стаменов. Миналата седмица бях при него , обсъждахме ПИД- цената е около 2500-3000 лв. , без значение от броя ембриони.Утре вечер съм на преглед ще ми потвърди точната сума. Ако пуснеш документи по фонда и инвитрото ти излезе без пари, сумата от 3000 лв. не е толкова недостижима да се събере. Горе главата, аз вярвам, че нашият проблем не е нерешим просто трябва повечко време , нерви и пари.

 simona83, ако имаш желание разкажи повечко за първите опити инвитро без ПИД.На кой ден от развитието на ембриончетата направихте трансфера?
Аз също съм пациентка на клиника Надежда.На мен ми споменаха 4000 лв за ПИД, но не уточниха за колко ембриона.

Понеже сме с доста сериозен мъжки фактор, на мене ми се направиха само стандартните изследвания, които показваха, че съм напълно здрава, започнахме с опитите. Три опита ин витро, и трита трансфера на 5-ти ден, на вид доста добре изглеждащи ембриони, бременост и аборти в 6-7 г.с. След втория аборт направихме изследването за кариотип и при мене излезе генетичния проблем. Утре вечер д-р Стаменов ще ми каже със сигурност колко е цената на ПИД и ще пиша, но ми каза около 2500-3000 лв.

След втория аборт направихме изследването за кариотип и при мене излезе генетичния проблем. Утре вечер д-р Стаменов ще ми каже със сигурност колко е цената на ПИД и ще пиша, но ми каза около 2500-3000 лв.

Нали е сигурно, че ще направят пид (и) за конкретния генетичен проблем, а не по принцип? Откакто чух, че някои клиники правят пид дори когато няма възможност да се направи за конкретния на двойката проблем все си имам едно наум. Разбира се, ние се отказахме от пид изобщо, защото шансовете да стане с пид и без пид са еднакви.
Момичета, вижте нещо интересно: http://www.vesti.bg/tehnologii/zdravoslovno/iskate-bebe-pohapvajte-malini-5992354
Особено впечатление ми направи: 'Мъжете над 40 години с голям прием на тези плодове се оказали с 20 на сто по-малко увреждания на ДНК-то на спермата, отколкото останалите.', нашият проблем е точно такъв.

Здравейте
Симона83 дали дали ако ти изследват 10 яйцеклетки ще е 2500-3000!То зависи и с каква технология ти правят ПИД...Каквото и да е в "Надежда"аз се отказах от ин витро и съответно и ПИД и толкова

Здравейте момичета, моя първи инвитро опит без ПИД приключи с отрицателен резултат 0.0.
От 14 ембриончета до 5 ден останаха 4.Направиха ми трансфер на 2 а останалите 2 замразихме.
Но явно е спряло развитието и на тези трансферираните.
Това е положението при мен.
Дано някоя от нас се похвали с нещо по-обнадеждаващо и дано да е по-скоро