Beralentinia благодаря за подкрепата,знам че си права така е,но не всеки човек е толкова силен.Аз ще спра да се жалвам,защото досаждам.
Сега за първо време ще гледам по-най бързия начин да премахна другите проблеми,които ме тревожат в момента най-много.За ТСХ си пия хапчетата,а за миомата прочетах една рецепта с билки и вчера ги издирих и от днес вече ги пия,дано има някакъв ефект,но в най-скоро време ще ида на някой лекар,може би пак в Малинов да видим,но като че ли вече им нямам доверие,а от друга страна не искам да ходя по още доктори,нямам свободно време,а и както казах не съм от София,а тук няма добри док.Предполагам ще ида до Малинов и дано този док.разбира наистина от този проблем.Това в момента ми е най-голямото притеснение много е важно док.на който попаднеш да е добър иначе нещата се объркват много и може и много време да се отнеме...Аз междувремено ще си пия билките.
vivanova и аз ще се радвам ако някой от нас тук успее да си роди детенце:)
цигу абсолютно е така и аз това имах в предвид като казвах,че ин витроро само по себе си-си е не сигурна процедура.Дори и с ТСХ да няма прб.дори и без миома,дори да няма проблем никакъв за имплантиране пак нещата изобщо не са сигурни!За мен това си е ?-с на шанс...Казаха ми,че тази миома толкова малка и на мястото където е не може да попречи на нещата,както и за ТСХ не съм много обедена,че е пречката,защото преди си забременявах,но спираше да се развива не заради ТСХ,а защото просто си бяха кухи яйца(с изключение на един единствен път когато имапе СД и въпреки това пак спря развитие,но и тогава пък нямах проблем никакъв с ТСХ),но аз все пак ще настоявам тези проблеми да се елиминират.
deizi_83 възхищавам се на увереноста ти,изглежда ти си силен човек.Аз също не се тръшкам ,сега съм по-добре,но все пак трансфера ми беше на 28.07.още си държи влага,неможе да не ме нарани това което се случи,поне 2-е години събирах пари и другите бяха от нашите.Чаках доста дълго и мечтаех за този ден.Пътят беше много дълъг и труден,не мога да го опиша дори.Това което преживях беше най-трудното в живота ми,най-вече защото не съм от София и нямам там познати за да остана и т.нат.Просто беше нещо ужасно,но беше каквото беше,най-добре аз си знам какво е било.
Браво на всяка жена,която има толкова сила в себе си,може би за това Бог дава изпитания само на тези,които могат да ги понесът и все пак аз не мога да кажа,че съм достатъчно силна,но определено има доста по-слаби.Отдавна една моя позната беше бременна(тя нямаше проблеми за това)та първата и бременност беше ранен спонтанен аборт и тя буквално се побърка.Беше в болница,защото искаше да се самоубие и там не разрешаваха никакви остри предмети.Беше наистина много зле и не знаеше какво прави и говори изобщо.След това се поуправи,забременя отново и си иамт дете.Просто давам пример,че аз не съм стигнала до това положение(недай си Боже),но ми тежи много и ДА доста често се обвинявам за това макар да знам,че не съм виновна наистина.По-скоро този проблем ,който имам ме кара да се чувствам по-долно от другите жени,кара ме да се чувствам че за нищо не ставам,чувствам се виновна и защото заради мен и мъжът ми не може да си има дете,макар той с нищо да не ми е показал това.
Съдете ме,но аз така се чувствам и не го правя от инат.
lili2011 това е чудесна новина,макар и трдудно да се взема такова решение ви поздравявам.
Аз изобщо не съм запозната как стоят нещата с осиновяването,но ми е интересно защото нищо не се знае в живота.Ако някой път имаш време ми пиши на лични,ще бъда благодарна да се запозная с тази процедура.
Желая ви успех за поредния си опит и силно се надявам да се похвалиш скоро:).Може би пък с това и Бог ще ви се отблагодари и ще ви дари със свое детенце.УСПЕХ