Благодаря ви милички!
Аз в интерес на истината вече се отърсих от случилото се и пак гледам на пред. Този път наистина беше крачка на пред и знам че рано или късно ще се получат нещата. Вчера след като почнах онези хапчета дори ми дойде и взех да се чистя...надявам се пак поне малкия дявол да е бил.
Лили мила не се притеснявай! Мисли позитивно. Макар че те разбирам на пълно как се чувстваш. Аз всеки път преди ехограха ме караше зверски корем от притеснение и ме обливаше една студена пот.
При нас от 7ма седмица сърцето нещо взе да бие не както трябва и все се надявах да е от ехографа с който ме гледат, ама уви.
Казват че ембриона усеща чувствата на майката, така че заради тях опитвай да си спокойна.
Стискам ти силни палци всичко да е на добрата страна.
Всичко е в Божиите ръце. Аз това повтарях постоянно на съпруга ми. От нас каквото зависеше направихме. От лекарите каквото зависеше направиха. От там на татък каквото ни е писано!
Тук като забременееш и те пращат при медицинска сестра за да те регистрира и тя те разпитва подробно за всичко, нацелва ти слабото място ако имаш такова и ти дава подкрепа, говори обяснява....
Та тя като ни видя че сме на тръни какво ще се случи и ни каза че каквото и да се случи не бива да се отказваме. Човек който върви на пред постига. Който търси намира. Който иска - има. И е права.
Така че ви казвам и аз същите думи на вас. Когато сте слаби - плачете, но после главата на горе и погледа на пред.
Прегръщам ви и ви целувам всички много силно.