Намирам за съвсем нормално, когато някой до вас, независимо от възрастта си трие сополи с ръкав, маже торта по стените, решил е да се вживява в ролята на художник в хола върху прекрасната чистичка и прясно боядисана стена или просто е станал накриво и му се ще да се дере от рев и търкаля по земята с часове да ви "вдига кръвното", "лази по последния нерв" и т.н.
Когато една жена роди и изведнъж стане майка, разбира или не разбира, че нещата не са толкова цветни и красиви както си ги е представяла в мечтите си. Но това не важи само за майчинството, нали така. Тук включваме освен графа деца, също и работа, съпруг и т.н.
Много често чувам: чувствам се виновна, защото толкова го чаках, а сега ми идва да го ударя или така му се накарах. Дори го плеснах или го изкарах навън да си реве 20 минути, докато млъкне.
Въпреки всичко той или тя не млъкна, нали?
Всеки човек избухва в един момент. Да се изправи един, който да застане пред мен и да ми каже, че това не му се е случвало.
Колкото и да се правим на хладнокръвни и да дишаме дълбоко, броим до 100 и т.н. , когато се прибереш капнал, детето е болно или недоспало и вие като линейка из къщата, а майката на мъжа ви е цъфнала на целият фон и с ехидна усмивка измива двете останали чинии от закуска в мивката докато дрънка глупости ... та в този момент малкото спира да врещи, но разбира се не защото е свалило температурата или преборило грипа от самосебе си, а защото е взело химикал и се опитва да рисува по новата плазма. Докато се опитвате да му вземете химикала и да му обясните нещичко, а то продължава да врещи със страшни децибели, баба му разбира се дава всичко от себе си да даде акъл и да вземе контрол над нещата. Няма защо да се притеснява, акъл може да дава кооолкото и душа иска. Няма да свърши!
Разбира се вие избухвате и започвате да крещите, а сълзите да напират. Баба възмутено отива да се кара на мъжа ви, защото той е мъжът в къщата и вие не можете да и говорите така, пък и не вижда ли как горкото дете се дере и му е лошо, а вие вместо да му дадете да ви издере новичкият телевизор, му се карате и крещите. Тръгва си възмутено с горда стъпка с напътствия каква точно жена трябва да си избере следващият път ... Първият критерии е да слуша мамка му и да меси погача и стяга софрата всеки ден, защото тя минава на проверка всеки ден. Следва конското, защо ви е купил миялна машина и напътствия как да ви я вземе. Тя мие с химикали съдовете и всичко това е вредно. Тя като не е мила с миялна тия чинии .... Не дава да закусва, обядва и вечеря с шоколад горкото дете, пък мие с химикали в миялна машина. Ц! Недопустимо! Слага точката и най-накрая си тръгва. Прегръщате вие малкото сладурче, целувате го, обещавате му, че когато сам си изкара паричките и си купи телевизор, ще му дадете да го дере коолкото душа му иска. Сега е важно да оздравее. Гушка се бебчо, спокоен и ..... някой тропа на вратата ви. Намъква се съседката, набор на току що тръгналата си баба и със загриженост пита дали е добре детето, та тоолкова е ревало. На следващият ден, докато излизаш за работа чуваш същата тази съседка с още 3 в съседство как те одумват и обсъждат. Обикновено започват с колко качествено си си измела двора и стълбите, минават през градината и цветята, после идва ред на кучето, което е имало неблагоразумието да лае през нощта ... пък ако си си пуснал и климатика ... леле какъв шум вдига. Ужас! Тия 20 метра от къщата и климатика до оградата ви и още толкова до нейният прозорец нищо не са. Тя не е спала цяла нощ. Най-странното е, че и тази в следващата къща потвърждава. Егати слуха
. Та след като уточнят броя на трохите в коридора, които е видяла докато е обсъждала рева и здравословното състояние на детето ви снощи, започват да обсъждат техните си снахи. Разбира се, в този момент обикновено идва свекърва ви и започват отново разговора, но вие вече сте го преживяли и махате с ръка. В крайна сметка какво да правят цял ден?
Та говорехме за децата ...
Според мен, възпитанието на детето започва от първият ден в който се е родило. Мое мнение, децата израстват съгласно темперамента на родителите. Разбира се всяко нещо си има изключения, но са рядкост. Децата си имат желания, имаме ги и ние.
Конфликт на интереси: тук важи с пълна сила. Вие искате да влезе в банята, да вечеря и да си легне като нормален човек. Той пък иска да си седи наакан и да се въргаля под масата. Плюс това тая супа с коприва не иска и да я чуе. Вие обяснявате и обяснявате с дни и часове, защо не можем да лягаме наакани, защо не можем да вечеряме пурички и защо не можем да удряме хората когато не ни изнася ... В началото ви е супер безсилно, но вярвайте, с времето това се превръща в начин на живот. Детето започва да го търси само, защото в случаите в които сте го оставяли да седи наакан например е разбрало, че след това дупето ще го боли дълго време ...
В един момент става на 6-7 годинки и в пазарската кошница започват да влизат съвсем различни неща. От кутии с бонбони, пурички и шоколади изведнъж започват да се слагат зеленчуци и плодове. Разбира се има и сладки неща, но 1-2. Много е важно да обясним на детето, че може да яде колкото желае, но така вреди на себе си. С хапването на полезни неща ще се чувства здраво и силно. Като равноправен член на семейството, то гордо участва в покупките. Участва в избора на менюто за деня и дори дава всичко от себе си да приготви само десерта. Поощряваме разбира се, въпреки бомбата в кухнята след това...
Като родител трябва да умеем много неща. Едното от тях е да знаем какво тревожи децата и какво им има от пръв поглед. При положение, че в повечето случаи и те не знаят какво им е, не е лесна задача. Имала съм случаи в които детето започва да нервничи и реве. Ако и кажа стига мрънка или тихо и не и обърна внимание става по-зле. Ако я прегърна и я попитам как се чувства, уморена ли е или нещо я тревожи, реакцията е съвсем нормална. След 5-6 годишна възраст децата сами започват да се усещат и да казват, че са гладни или уморени или с наранени чувства..
Също така, много е важно да се въздържаме от коментари и епитети от сорта на лигла, пикльо, лайно!
Разбира се, в случаите когато прекаляват, според мен е нужно да има наказание и последствия. Ако всичко им се разминава и им се прощава, те си правят каквото си искат. Тази ситуация излиза от контрол рано или късно. Децата трябва да знаят, че ако ударят например някого, това че са на две годинки в никакъв случай не ги оправдава. Идиотия е да бъдат ударени, когато са ударили някого. Мълчание и сърдене мисля внася достатъчно респект и следващият път ще се замислят. Едновременно с това следва много обяснения, че нормалните хора не се държат така. Също така е добре да знаят, че след като са ви ударили и сте казали, че няма да им говорите един час, вие няма да им говорите един час, въпреки рева и въргалянето по земята! С две думи, не се хаби да се дереш и премяташ, все тая ще е. Единственото което ще постигнеш е да си издереш гърлото и да те заболи главата от рев.
Моето дете е удряло друго дете и съм я държала 35 минути ревяща до него, докато се извини...
В бъдеще децата ще знаят, че ще трябва да отговарят за действията си и ще помислят преди да свършат нещо нередно.
Много често чувам израза: Мене ме мани, детето да е добре ... Един ден моето дете каза на баба си: Тебе те мани ...
Ако вие не уважавате себе си, как ще получите уважение от другите? Всеки член на семейството е важен. Няма по-важен и най-важен ...
Просто си разсъждавам.... днес даже не съм на работа ...
