hope-love, разбирам ти идеята, но това с баща му са случки от преди 5-6 години, пред децата нямам спомен да е вършил чак такива неща  . Иначе копиране има, но е по скоро на моите реплики защото повече аз се занимавам с децата.

anajens, според мен характера си е характер, да може да се промени отчасти и да се моделира от средата, но си го имаш заложен, не е казано да е копие на някой роднина, но го има. Ей ги у дома са две деца с разлика година и 3 месеца, еднакво ги гледам, нямам по специално отношение към едното или другото и са коренно различни. Едното е по спокойно и сговорчиво, другото е диво и инатесто. В рамките на шегата както казва самият Стефан, "ако щеше кака, да се роди втора и да е лоша, а аз да се родя първи и да съм добър..."

Здравйте момичета .Отдавна не съм писала...................просто няма  скакво да се похваля освен ,че нещата са още по зле.Откакто не ходи ясла понеже бяхме с пневмония декември нещата са извън контрол.Незнам вашите фъстъчета как са  но................ние не сядаме са секунда и това някак си ме изправя на нокти.А  колко бели и глупости прави през денят нямам думи.Денем не спи или ако заспи е за не повече от 30-40 мин.Най-лошото е че вечер съм като смазана а тя по рано от 23 часа не си ляга.И това не е най-лошото вечер като заспи след това се буди поне 10 пъти и започва да иска мечо ,клечо ,чанта ,сок и каквото се сетите и ако не й го дам оле мале събуждаме целият квартал. .Незнах къде бъркам но чуствам като изгубена .За тръшкането и реването съм писла -там ни е силата -дори и си повръщаме като не е на нейната.БОЖЕ АЗ ЛИ НЕ СЪМ ДОБРЕ БЕ ХОРА .нЕ МОГА ДА СЕ ПОЗНАЯ .Тъпо е че след толкова мъка и чакане допускам да й се карам ,карам всеки ден .Но каква завеса да си сложа ,че да не ми пука незнам.лек ден от мен и се извинявам ако съм ви натоварила с моите неща.Днес съм решила майак ми я взима за няколко часа и аз малко ей така сама ще се поразсея .че скоро си мисля ,че съм на път да изтрщя.

Илиана, не че мога да ти дам съвет, но ако има възможност някой да ти помага поне за малко - майка, свекърва, сестра или гледачка, може би ти било малко по-леко.
Като видя, че синът ми вземе да беснее и преди съвсем да изпуша, го изкарвам навън, където си играе на воля на детската площадка (дори и през зимата, дори и когато е студено. В момента е -7. Каза, че вчера са правили снежен човек в детската градина). През уикенда бях сама с двете деца. Бях си поканила гости и двата дена - да, в повечето ми дойде готвенето, но децата имаха занимавка и по-малко ми се катереха по главата.
За късното лягане не мога да кажа. Девойката си ляга рано по принцип, между 19 и 20 ч. Брат й гледам към 21 ч. вече и той да е в леглото, че на другия ден няма да може да стане за градина. Мъжът ми настоява да съм по-строга с него и да го слагам да спи в 20 ч., за да може до 20,30 ч. да е заспал. И интересното е, че и заспива, като настоява баща му, и не се събужда твърде рано на другата сутрин. Явно аз съм по-меката.

hope-love, разбирам ти идеята, но това с баща му са случки от преди 5-6 години, пред децата нямам спомен да е вършил чак такива неща  . Иначе копиране има, но е по скоро на моите реплики защото повече аз се занимавам с децата.

anajens, според мен характера си е характер, да може да се промени отчасти и да се моделира от средата, но си го имаш заложен, не е казано да е копие на някой роднина, но го има. Ей ги у дома са две деца с разлика година и 3 месеца, еднакво ги гледам, нямам по специално отношение към едното или другото и са коренно различни. Едното е по спокойно и сговорчиво, другото е диво и инатесто. В рамките на шегата както казва самият Стефан, "ако щеше кака, да се роди втора и да е лоша, а аз да се родя първи и да съм добър..."

Гери, това си е мое мнение не го натрапвам, но това за което говориш ти , че се раждаме с нещо заложено, за мен е повече някаква емоционалност и темперамент отколкото характер, но пак казвам това си е мое мнение, просто аз разбирам нещо по завършено под характер, което за мен е далече от малките ни деца!

Илияна, аз се сблъсквам със същите проблеми, когато не ходим на ясла, тя просто не изразходва достатъчно енергия и е чудо в къщи, не спи добре през нощта виж през деня си отспива, но пък от както няма възможност да ходим много на вън и да изразходва енергия повече, е много дива в къщи, като ходи на ясла е малко по добре положението , но то тогава пък се виждаме само вечер и тя иска непрекъснато да и обръщаме внимание, но през нощта пак не спи добре и се буди много често!Но като цяло е доста неконтролеруемо положението, всяко нещо се иска, и ако не се даде веднага се опитва да плаче и то със сълзи, опитва са да се налага на нейното да е винаги!Аз също се карам, не много на висок тон, но сменям октавата и го казвам рязко и категорично, не че винаги ме чува, напротив!И също понякога си го мисля, че мога да изтрещя, особено сега като ходя вече и на работа!Трудничко е няма спор!

Момичета, чета ви много внимателно, защото темата ме вълнува. Синът на моя приятелка е на 6 години и от 2 години е с диагноза - не съм сигурно за точното име, но знам, че е вид хипер активност с дефицит на внимание. Той е на терапия с медикаменти, защото е толкова активен, че не спи дори и нощем. Взимала съм го при мен с преспиване и знам за какво става въпрос.
Така че, като говорите за диагноза, имайте в предвид, че диагноза върви с лечение, и обикновено се изписват лекарства. Е дават се и някакви схеми, игри и процедури, дори съм чувала и за диети/ намаляване на млечните продукти/.

Не знам, ако моето дете беше хипер активно като това  на приятелката ми, дали бих му давала тези лекарства.
 Наистина се изисква безкрайно много работа, търпение и последователност при отглеждане на такова дете.

Написах в гугъл "хипер активни деца' и ми излязоха няколко  сайта с интересна информация.
Но вие всъшност сигурно отдавна сте изчели всичко.

прегръщам ви и много целувки на децата

anajens прощавай, но точно на два път си извадила думите ми от контекста. Продължавам да твърдя, че се раждаме с характер, това, че той с годините се доразвива е вярно, но не се раждаме безхарактерни, точно както ,не се раждаме безмозъчни. Как ще обясниш еднояйчни близнаци, отглеждани и родени в една и съща среда, с коренно различен характер? Не говоря за темперамент /който е част от характера/, а за характера като такъв.
Не съм казала, че децата НЕ копират, а че не са наши копия. Което са две коренно различни понятия. Моят син не е копие на баща си, нито мое - може да е смес от двамата + собствена индивидуалност, но копие....Аз също не съм копие на родителите си.  Колкото до това, да внимаваме какво и как говорим/вършим пред тях, съгласна съм, до известна степен. Когато пораснат те сами се научават да отсяват житото от плявата... Не иде реч тук за крайности, извращения, побои и тн, а за нормални неща.

Цитат на: Бубулина в Януари 23, 2014, 09:04:18 am

Това да му забраниш нещо, преди да го е направил, също ми се струва грешно- първо защото ти изразяваш очакване, че детето ти ще е лошо и второ, защото на едно дете да му кажеш "Не прави това" е все едно "Иди ТОЧНО това да направиш".

Абсолютно вярно - от опит. Не е нужно да им подсказваме бели - много им е забавно да изпитват реакциите на мама.

Ограничаването на играчките, телевизията и интернет е добра идея. Редуцирането на последните две в тийн възраст /без тв в детската и ограничен часово интернет/ накара дъщеря ми да заобича книгите 

В конкретния случай, просто видях да вдига ръце и усетих какво ще стане.  Като са на 3м. височина и сами, не е момент да се мисли много, много и трябва да се действа, можеше и доста по-силно да блъсне детето, а така е имал едно на ум и някак по-леко ми се стори.
Като го заведа в другата стая го оставям там и казвам, че не желая такова поведение, ако е решил да прави така да си го прави сам. Не тръгва след мен или ако тръгне го връщам и казвам като се натръшка, нареве и там каквото представление си е намислил тогава може да дойде. Таткото е инструктиран и често се чува "Я да питаме мама дава ли" 
Това, че характера се гради може и да съм го вярвала, сега обмислям варианти за надграждане и моделиране

Аз вчера най-после се добрах до градинската психоложка и след разказа ми за Стефан, първо заключи, че е много интересен малък човек и второ каза, че всичките истерии според нея били защото искал внимание. Каза при всяка истерия да го гушкам и да му повтарям колко е добър и "велик". Това е за сега при положение, че не е говорила с него все още.
А снощи трябваше да обясня на Ели защо брат и ще бъде гушен, въпреки отвратителното му поведение и въпреки, че я тормози. Добре, че е добра душа и ми влезе в положението, че на всичкото отгоре и тя взе да го хвали за какво ли не. Той от седмица, две е в по добър период и не е имал някакви грандиозни истерии. Тая сутрин, понеже пак се смота с обличането и пак Ели му беше виновна и взе да мрънка и да заплашва, че ще я удари, защото се е облякла преди него, аз се хвърлих да го гуша и се укроти, ще видим дали номера ще мине при някоя по сериозна истерия.

И другото, което ми препоръча психоложката е да прочета тази книга: "Подсъзнанието може всичко: За деца от 3 до 12 години" на Джон Кехоу

Гери, сега като те чета и правя някаква аналогия между твоя Стефунчо и моя племенник. Умни и нестандартни момчета са и той на тази възраст имаше подобни прояви. С порастването нещата се  поуспокояват. Неговата кака е доста по-голяма и играеше ролята с гушкането, ислушването, успокояването.

При нас гушкането безотказно тушираше истериите. Като с магическа пръчка. В момента, в който го прегърнех и му кажех колко го обичам и как той е всичко за мен, се успокояваше, макар и да е стигнал до пика на истерията си преди това. Чак съм се учудвала как за секунди ставаше от беснеещо зверче в малко ангелче. Но това, когато беше на две години и половина, т.е. манипулацията вървеше по-лесно. Дано проработи и при вас.

Аз редувам гушкането с манипулация от рода "Сърдита съм ти" и "Наказан си". Нещо ми се струва, че давам лошо послание като "възнаграждавам" истерията с гушкане. С тази дълга серия от лошо време, съчетано с боледуване, дълго не излизахме или излизахме за кратко. А детето има нужда от повече разходка, тичане, катерене да изразходи енергията си и вкъщи е като тазманийски дявол.  С наближаването на пролетта се надявам да се поуспокои.

Гушкането като отговор на истерията ли се препоръчва или превантивно?

При Стефан, като отговор на истерията, така сменяме подхода, понеже той винаги знаел, че ще му се караме или ще го накажем. Това и на мен ми е странно и мен ме е страх, че новия подход може да доведе, до още истерия с цел да го гушкам, но според психоложката, този подход ще доведе до това, че да разреди истериите и с времето да изчезнат. Аз снощи си играх на "ООНе", но това си е доста сложно, само си отварям очите и ушите на четири и като доловя конфликт между двамата тичам да го потушавам в зародиш, защото е по лесно  да го гушна, докато не ми е вдигнал кръвното. Друг е въпроса, че се чувствам адски гадно, заради Ели, снощи тя беше в правото си, но аз гушнах него и взех да го успокоявам, а тя ме гледаше с насълзени очи, все едно съм я предала. После, си я гуших и нея и си говорихме, пак защо се държа толкова нелогично и неадекватно. Знам, че ме разбира, но когато и тя е афектирана е трудно да ми влезе в положението. А вечерта като гушнах Стефан за "лека нощ", си му намилах тихичко, като как трябва да се държи и, че не е хубаво да се карат с Ели. Ще видим и психоложката, като говори с него какъв извод ще си извади. Вчера с триста зора разбрах, че е ходила в групата и, че го е питала какво сънува, само дето той и две смислени изречения не може да ми вържи...

Гушкането като отговор на истерията ли се препоръчва или превантивно?

Превантивно помагат внимание към детето и зачитане на думите, нуждите и емоциите му.
Това не значи да му се позволява всичко, а да му се казва "не" (не може, не сега, не бива, не е добре) открито и честно, без пренебрежение, заплахи, манипулации, емоционалано изнудване или отвличане на вниманието.

Давам пресен пример: Мъжът ми готви, а детето носи стол до кухненския плот, за да му помага и да играе с купата с ориза. Бащата отсича: "Махай се. Нямам време да се занимавам с теб сега." Детето се разстройва и негодува. Като му обясних, че няма място за него на плота и вероятно ще разсипе ориза по пода, мирна. Но компромисът беше да му сипем малко ориз в една чаша, за да се занимава и да е малка белята.

Въпросът е, че има някакъв компромис и е хубаво да се споделя за тези компромиси. Явно те са ключ към решаване на проблемите 
Аз също гушкам, е случвало се е толкова да му е паднало пердето, че да ме рита и удря, но ако го оставя става още по-зле, та насила си давам любовта в тия случаи  От известно време започнах да реагирам различно в различните случаи. Ако реша, че гушкането ще помогне, а то не се получи, връщам стария метод и той доста често предпочита да спре да се тръшка

пп Гери точно така си мисля, че би реагирало второто дете и с право. Добре, че при теб по-голямото е по-разбраното

Цитат на: alia_alia в Февруари 07, 2014, 15:40:11 pm

Гушкането като отговор на истерията ли се препоръчва или превантивно?

Превантивно помагат внимание към детето и зачитане на думите, нуждите и емоциите му.
Това не значи да му се позволява всичко, а да му се казва "не" (не може, не сега, не бива, не е добре) открито и честно, без пренебрежение, заплахи, манипулации, емоционалано изнудване или отвличане на вниманието.

Давам пресен пример: Мъжът ми готви, а детето носи стол до кухненския плот, за да му помага и да играе с купата с ориза. Бащата отсича: "Махай се. Нямам време да се занимавам с теб сега." Детето се разстройва и негодува. Като му обясних, че няма място за него на плота и вероятно ще разсипе ориза по пода, мирна. Но компромисът беше да му сипем малко ориз в една чаша, за да се занимава и да е малка белята.

При нас е същото и дори го докарва до истерии понеже не им обянсява нищо ине смята, че има нужда. каот има каже един път и смята, че няма нужда повече да се обянсява и като твоя им казва махай це, коеот ме вбесява направо.
Пресен пример от вчера- облекла Ивана една рокля, кояот исках да видя как ще и стои, че днес ги снимат в градината и не иска да я съблече, за да се къпе. Дойде нашият,„- Аз да не съм майка ти да се разправям с теб, ако не я съблечеп сама, аз ще ти я махна.‟... и нали се сещаш, че нито ролкя махна нито нищо, само дето докара Ивана до истерия да се дърпат двамата за роклята и накрая пак на мен ми я остави, ама се наложи вече доста по-дълго успокояване и обяснения, че да се съблече да се изкъпе. Същевременно докара и Андреа до плач, защото тя също искаше да си сложи нейната рокля, понеже видя Ивана, но на него не му се занимавало и и каза че намало да я слага и толкова. Естествено тя ревна защото сестра и е облечена, а тя не, та с еналожи аз да си отложа какавото правех,за да я облека и нея, защото иначе не е честно.
Аз също мисля, че трябва да се държим с уважение към желанията им, да обясняваме дълго и да правим някакви малки компромиси, като това твоето с ориза. Като им кажеш само „не‟ не става, трябва да им дадеш някаква алтернатива. Определно с Ивнаа това започна малко по малко да дава резултат и вече въобще ги няма тези истерии, които правеше като преди.

Говори се с детето, говори се и с бащата - възпитание на чувствата. 

Аз още се боря с ударите под кръста: "Не прави така, защото майка ти ще се натъжи/разсърди/разплаче". И  с липсата на търпение и желание да се отстъпи на детето, когато не иска нищо нередно, опасно или лошо, просто възрастният е изнервен или не му се занимава да играе. Ей това обтяга отношенията вкъщи. За малчуганите най-баналната и скучна на вид игра е важна на много нива. 

Но нямам други доводи, освен да напомням, че замалко ще сме търсени и обожавани, а после ще му чукаме на вратата и ще му се молим да ни каже две приказки.

Абсолютно съгласна с написаното от Цигу. Толкова е малко времето, в което ще бъдем НАЙ в техните очи.
Всеки път, когато съм била нетърпелива и съм повишавала тон на сина си, е било, когато съм била изнервена от нещо странично, нямащо нищо общо с детето. Уви, детето е отнасяло моята неспособност да се справя с текущи проблеми.
Трябва търпение и много говорене. Разбират, всичко разбират малките душици, и са най-горди и удовлетворени, когато сме им обяснили и когато сме се държали с тях като равни. Винаги можем да отстъпим пред тях, като с това не се поставяме на по-ниско ниво и не променяме респекта към нас. Напротив, показваме им, че и ние грешим и това е нормално. Компромисите са важни и съществена част в отношенията, както между големите, така и при  малките палавници.

alia_alia, при нас в началото гушкането беше отговор на истерията. Т.е. стигали сме до крясъци, викове, удряне от негова страна и след гушкането се променяше и отпускаше от раз. Впоследствие, като видях, че работи, започнах да го прилагам в моментите, когато виждах накъде отиват нещата. Аз си го обяснявах с това, че истерията е отговор на неговата несигурност в дадена ситуация и, гушкайки го му показвам и го убеждавам, че той е значим за мен.

Но нямам други доводи, освен да напомням, че замалко ще сме търсени и обожавани, а после ще му чукаме на вратата и ще му се молим да ни каже две приказки.

И има ли ефект, защото у нас не изглежда да има ?

По-често има, когато изчакам да мине малко време и избера подходящ момент за разбор на ситуацията. И не мъмря, само напомням колко е малко детето и как ние трябва да сме разумни и търпеливи.