Дали Ния е в бебешкия пубертет така като ви чета. В последно време на всяко НЕ ,поглежда ме най -демонстративно в очите и отива и пак го прави . Като днес например . Отучих я от смукането на палеца преди повече от 6 месеца . Понякога като се лигави го пъха в устата пък , но сама си го вади. Днес пак го напъха и стои и ме гледа да ми види реакцията.Като й го махнах , тя се захили и пак го навря в устата си . Та разбрах ,че по -добре да игнорирам тия ситуации , че ми прави напук явно.

Цитат на: sladko в Декември 26, 2013, 12:51:25 pm

Tова ме подсеща за една от истериите на дъщеря ми преди.
Ставам през нощта до тоалетната, тя спи. Пускам водата и тя от леглото си крещи "Не пускай водата" и се започва един рев от половин час посред нощ. Вярвайте ми някой път не пусках водата, за да няма истерия.

много деца се плашат от звука на казанчето на тоалетната. това не са безпричинни "истерии", а най-вероятно - страх и силна неприязън към прекалено острия и неприятен звук.
сензорно чувствителни деца - също е вариант за размисъл...

Не мисля...
Това беше наред с другите драми "не пали лампата ', "няма да ме обличаш" и други, а и беше актуално само 2-3 месеца.

Цитат на: jam в Декември 28, 2013, 01:46:46 am

Цитат на: sladko в Декември 26, 2013, 12:51:25 pm

Tова ме подсеща за една от истериите на дъщеря ми преди.
Ставам през нощта до тоалетната, тя спи. Пускам водата и тя от леглото си крещи "Не пускай водата" и се започва един рев от половин час посред нощ. Вярвайте ми някой път не пусках водата, за да няма истерия.

много деца се плашат от звука на казанчето на тоалетната. това не са безпричинни "истерии", а най-вероятно - страх и силна неприязън към прекалено острия и неприятен звук.
сензорно чувствителни деца - също е вариант за размисъл...

Не мисля...
Това беше наред с другите драми "не пали лампата ', "няма да ме обличаш" и други, а и беше актуално само 2-3 месеца.

И аз, не мисля....
Дъщеря ми можеше да реве истерично и да се тръшка с часове,.... ако реши, .....защото съм и развързала шала.

И аз, не мисля....
Дъщеря ми можеше да реве истерично и да се тръшка с часове,.... ако реши, .....защото съм и развързала шала.
[/quote]

Ха това все едно аз съм го писала и точно това се случи вчера ....... заради шала  ...... хем искам да порасне, за да спрат тези истерии но пък казват, че идвало по-страшно 

jam изтъква основателна причина. Моето дете не търпи шум от сушоар, миксер или прахосмукачка, налага се да го водим в друга стая или на друг етаж. А шумът от бормашината или трионите на мъжа ми са кошмар. От съвсем малък е така.

Цигу, моята Габи също беше така на вашата възраст. От няколко месеца нямаме този проблем. Особено ми беше трудно с прахосмукачката, защото на практика, ако съм сама с нея, няма шанс да изчистя Вече нещата са съвсем други, дори идва да ми помага и се тръшка, ако й взема четката от ръцете, много държи тя да чисти Колкото до другите машини, издаващи неприятен звук, постоянно й повтаряхме, че няма страшно и сега като се наложи да включа сешоара, миксера или баща й някой инструмент, идва при мен и ми казва - мамо, няма страшно, няма страшно Сама себе си успокоява, но не пищи вече от тези шумове и слава богу, защото съседите се скъсаха да правят ремонти

Сикс, моето дете също пищеше от сешоари, прахусмукачки и прочие, но сега не можем да му вземем прахусмукачката като я извадя да чистя, иска той да чисти. Чак съм се чудила на "белите "шумове дето успокоявали бебетата, нашия се скъсваше да реве.
Да ви се пооплача от господина, вчера започвах да пиша, но бях толкова разнебитена, че го изтрих. Онзи ден беше на гости у баба си и като си дойде вечерта реши да ми спретне изненада, тръшкане с часове за една химикалка с фенерче, която беше забавил там.  Е няма такава драма, продължи до 1 часа през ноща като между временно бяха приказки до посиняване как на другия ден ще му бъде доставена безценната вещ и прочие. Скоро не беше правил такива панаири и е надявах тайно да е поприключил с това, ама не би. Някой може ли да ми подшушне горе-долу до каква възраст ги държи това чудо ?

Моите и двете минаха през период да ги е страх от прахосмукачката. Не мисля, че е било от силата на звука, понеже проблем със силни други звуци нямаха, пък и нямаха проблем да я наблюдават от далече. По-скоро си ги беше страх, а не че са имали неприятно чувство от звука.

Онзи ден беше на гости у баба си и като си дойде вечерта реши да ми спретне изненада, тръшкане с часове за една химикалка с фенерче, която беше забавил там.  Е няма такава драма, продължи до 1 часа през ноща като между временно бяха приказки до посиняване как на другия ден ще му бъде доставена безценната вещ и прочие. Скоро не беше правил такива панаири и е надявах тайно да е поприключил с това, ама не би. Някой може ли да ми подшушне горе-долу до каква възраст ги държи това чудо ?

Престоят при бабите дава отражение 2-3 дни 
Лични наблюдения - понякога съм се чудила моето дете ли са ми върнали 
Ама не съм им се сърдила, де, какво да ги правя - дъщеря ми беше единствено внуче дълги години.

Интересна тема. Хайде и аз в клуба на майки на тръшкащи се деца, които търсят къде е проблема и най-вече дали някъде не грешим във възпитанието.
На Нова Година беше едно от най-сериозните изпълнения на малкия. Бяхме на гости у приятели с още две дечица - малко по-големи от нашия Жорко. След като не му позволих да си играе с вратата на детската стая започна с плач, тръшкане по пода, хлипане, накрая неистово реване и изпадна в нещо като истерия - не мога да го успокоя, в чудо се видяхме. Накрая се затворихме двамата в спалнята, угасих лампата и легнахме, успокои се, но от напъване и рев повърна. След 10 минути все едно, че нищо не се е е случило.
Днес подобна случка - излязохме с моя приятелка и детето й, бяхме в детски клуб и след това мъжа й ни докара вкъщи, но малкия се тръшна първо пред външната врата, едвам го домъкнах до вкъщи, защото той реве, огъва се и не ми дава дори да го гушна, а аз съм се натоварила и с две пълни торби. Питам го какво има и защо се сърди, а той само пищи, вкарах го едвам, едвам у дома и го оставих да се търкаля по пода и да реве. Накрая вече се вижда, че пищи от инат и усилва децибелите като го погледна и казва - "Кола, искам на колата".
И пак повърна. Това с повръщането го прави почти след всяко по-продължително тръшкане.
Другото, което също ме притеснява е това, че е залепен за мен и вкъщи и навън, в детския център аз трябваше да съм вътре с него, води ме нон стоп за ръка навсякъде. Вкъщи не успявам нищо да свърша когато е буден, защото той постоянно ме дърпа и иска всичко да прави мама - "Хайде тате да ти обуе пантофите - НЕ, мама... и подобни."
Надявам се да е период и тръшкането и привързаността и скоро да отминават, че понякога се чувствам адски безсилна.

той постоянно ме дърпа и иска всичко да прави мама - "Хайде тате да ти обуе пантофите - НЕ, мама... и подобни."

misi, конкретно за мама, мама, мама за всичко - така сме и ние. Помага баща и син да излизат сами от време на време да правят нещо интересно и необичайно. След това винаги има подобрение и правомощията на тате леко, макар и временно, се увеличават.

Това за свършването на каквото и да е било у дома почти съм го забравила (освен когато не спи). Иначе дори и до тоалетната не ходя сама. Виси ми на крачола, чак панталона не мога да си вдигна. 

А Добър ден и от мен!
Присъединявам се в "Клуба на тръшкащите се деца". До този момент само четях и цъках какво ме чака... е дочаках и аз да ми се тръшне. За сега се тръшкал само вкъщи и минава като му се "разсърдя", да видим до кога. Определено е във фаза обаче, ще разказвам

Това за свършването на каквото и да е било у дома почти съм го забравила (освен когато не спи). Иначе дори и до тоалетната не ходя сама. Виси ми на крачола, чак панталона не мога да си вдигна. 

Точно същото е и у дома.
Но и навън е така, когато сме на гости - аз съм при децата. Ако сме в детски център и аз задължително съм вътре.
Когато съм на работа така е с бабата, когато сме двете заедно - тя е напълно игнорирана.
Половината ми приятели казват, че греша и трябва да го ставя да е сам, че ще пореве и ще свикне, а другата половина казват, че това привързване няма да продължи дълго и да се наслаждавам сега докато иска да е с мама. Не знам къде е истината.
Сега по празниците свикна да е по цял ден с мен и в работните дни преди Нова Година беше изпадал в луд рев като види сутрин баба си.

Когато моят син ревне, най-бързо се успокоява сам, ако само намали рева, после гушкам, но направо да успокоявам, не се получава. Пределно ми е ясно, че в чужда къща или дори с гости е неприложимо, моят син рядко прави циркове с гости или на гости, виж в ресторант сме събирали възмутени погледи, защото хем не мога да го оставя да реве, хем почва по-силно да реве и да се тръшка при опит да успокоим.
Никак не ми се вярва, че ще спре да иска да го гушкаме, просто са си такива някой деца.
Това с висенето премина у нас, но често съм готвила с дете на ръце. Сега ми пренася посудата и готви в спалнята 

Миси,моят Димитър беше едно към едно копие на твоя сладур.Бях се притеснила искрено когато го приеха в ясла,защото не можех да си представя как ще се отдели от мен.Не го бях оставяла до 2г и 3м. при абсолютно никой просто защото беше мисия невъзможна.За мое учудване свикна точно за 2 дни в яслата,а и до ден днешен ходи с удоволствие на градина.Постепенно започнах да го оставям и при баби за по няколко часа,а след това и с преспиване уикенда.Е,вкъщи продължава да е "мама" за всичко,но това да е кусура .Мисълта ми е,че просто трябва да спреш да се тормозиш/ако го правиш/,заради това,да обясняваш спокойно,да отстояваш доколкото е възможно правилата вкъщи и предполагам ще израсне този момент.

Истината, Миленка, е че не бива да позволяваш да ти се качи на главата и да си навива на ината, защото после ще си чукаш главата. Опитвай по малко да го правиш по-самостоятелен, доколкото възрастта му позволява. Колкото повече внимание му обръщаш, когато се тръшка, по-зле става.

Моята също повръща при тръшкане. Точно преди 20-тина минути ми спретна поредния цирк, защото видите ли, лошата й майка иска да я изкъпе, какъв ужас Половин час преди това говорихме, че ще ходим в банята, за да я изкъпя и да е чиста и хубава, защото утре ще празнуваме рождения ден и тя трябва да е красива. Уж беше съгласна и като я заведе баща й в стаята й, познай, рев, тръшкане, истерия, оставихме я да се тръшка и излязохме. Започна да се дере, да се дави и повърна. След 2 минути все едно нищо не е било, хили се като ряпа. Ние с баща й на люлка вече.... Ей такива ми спретва най-редовно, вече не ми издържат нервите.

Та, Миленка, покажи му на твоя юнак, че не може винаги да става на неговото. И говори, до запенване ако трябва. Ама не докато врещи и се търкаля, защото тогава не те чува грам. Като се успокои, обсъждате случката и говориш, говориш, говориш. Трудничко е доста, но това е положението. Не мисля, че бъркате във възпитанието. И аз съм си задавала тези въпроси, но се убедих вече, че просто си е такава. Гледам да не й се давам и така

Ние същ сме тежък период иска всичко сама да прави и не дава да и се помага, голям инат, снощи стояхме пет минути на вратата защото иска сама да отключва по точно да сложи ключа в ключалката , голям цирк бяхме е докато не успя да напъха един от ключовете в ключалката, естествено не този който трябва, не миряса, изобщо това с тръшкането не е толкова присъщо, но рев голям за всяко нещо дето не е нейното, включително по някога и не иска да остане да спи сама, така хубаво си заспиваше преди сама в кошарката, а сега иска да стоя при нея, ако я оставя дори да заспива започва рев , опитвам се да я оставя за да не е нейната , но реве до посиняване и хълцане, повече от пет, шест минути не мога да издържа да я слушам, и това с тоалетната същото като сме само двете оставям вратата отворена и и тя идва при мен на тоалетната чиния, дори и да се е заиграла усеща веднага, че съм излезнала от стаята и тича след мен, залепена е като гербова марка !
В чудо се виждам доста неща разбира и се опитвам да и обяснявам, но напразно, понякога плаче безпричинно (поне според нас), например като сменям памперсите още като я сложа да легне и започва, давам разни неща да си играе, но тя сърдито ги хвърля и реве сякаш не знам какво и правят иска да я гушнеш, тогава спира и като я сложиш пак в легнало положение същото започва!Ходи на ясла вече три месеца , там не са ми казвали да прави пакости, но явно като се приберем в къщи се отпуска емоционално и си го изкарва на нас, особено на мен!Нищо не може да я успокои освен като я взема, напоследък и доста често иска и да я нося, а толкова много искаше да върви!Бебешка работа иди, че ги разбери!

anajens, това ,което си писала все едно за моето дете е . Гледам на почти една възраст са . Особено това за спането . Така е от няколко дни .Види ли ми гърба , става и почва да пищи . От как се е родила заспива сама . Сега пак си спи сама ,де , но трябва да съм в стаята.Гледам избиват зъби ,та го отдавам на това , щото Ния на ясла не ходи  .Дано е период , ама като чета тук ,явно всички деца минават през различни фази. Любимото й е да ми противоречи.Пример : иска да става от гърнето , аз й казвам -айде още малко , да свършиш работа.След малко вече решавам ,че ще става , тя пък не иска и почва да реве , хихи.Въобще голям купон !

Оооо периода „аж шама“ Ники го мина леко. Но още помня един шамар в следствие на моя такъв период. А иначе съм била дете мечта - инструктират ме да пазя на мама багажа на плажа и аз си стоя и не мърдам. Което не ми е попречило заради „аж шама“ да се загубя м/у щендерите с рокли във Валентина Варна. Баш в разгара на сезона, когато има много хора.