Интересна тема. Хайде и аз в клуба на майки на тръшкащи се деца, които търсят къде е проблема и най-вече дали някъде не грешим във възпитанието.
На Нова Година беше едно от най-сериозните изпълнения на малкия. Бяхме на гости у приятели с още две дечица - малко по-големи от нашия Жорко. След като не му позволих да си играе с вратата на детската стая започна с плач, тръшкане по пода, хлипане, накрая неистово реване и изпадна в нещо като истерия - не мога да го успокоя, в чудо се видяхме. Накрая се затворихме двамата в спалнята, угасих лампата и легнахме, успокои се, но от напъване и рев повърна. След 10 минути все едно, че нищо не се е е случило.
Днес подобна случка - излязохме с моя приятелка и детето й, бяхме в детски клуб и след това мъжа й ни докара вкъщи, но малкия се тръшна първо пред външната врата, едвам го домъкнах до вкъщи, защото той реве, огъва се и не ми дава дори да го гушна, а аз съм се натоварила и с две пълни торби. Питам го какво има и защо се сърди, а той само пищи, вкарах го едвам, едвам у дома и го оставих да се търкаля по пода и да реве. Накрая вече се вижда, че пищи от инат и усилва децибелите като го погледна и казва - "Кола, искам на колата".
И пак повърна. Това с повръщането го прави почти след всяко по-продължително тръшкане.
Другото, което също ме притеснява е това, че е залепен за мен и вкъщи и навън, в детския център аз трябваше да съм вътре с него, води ме нон стоп за ръка навсякъде. Вкъщи не успявам нищо да свърша когато е буден, защото той постоянно ме дърпа и иска всичко да прави мама - "Хайде тате да ти обуе пантофите - НЕ, мама... и подобни."
Надявам се да е период и тръшкането и привързаността и скоро да отминават, че понякога се чувствам адски безсилна.