но са ми обяснявали, че ако децата се "тръшкат" било важно да се избере едно място, където да се оставя детето "да си помисли". Така децата с времето започвали да се успокояват по-бързо (стоейки сами на определеното място)... Само споделям разкази...   

Има нещо вярно в тази теория, Дени.
Дъщеря ми като ревеше и се тръшkаше в яслата, възпитателката й беше измислила точно това, изпращаше я в един определен ъгъл, т. н.  weinecke

Сикс, така като те чета оставам с впечатлението, че си фиксирана на тема колко проклето е детето ти
защо не спреш да й обръщаш внимание за известно време, ама тотален игнор на всякакви емоции

Мини,
извинявай, че се намесвам,... мислиш ли, че една нормална майка /особено такава, изстрадала пътя на стерилитета/, може да се фиксира целенасочено в подобна тема.....
За мен е малко обидно твърдението ти. Не мисля че Сикссенс преувеличава.... защото съм имала същите ситуации. Е не чак така постоянни, но безумно влудяващи.

Случвало ли ти си е, някое от децата ти, да започне да крещи като обезумяло, защото ти си включила ламмпата, а виждаш ли принцесата била искала, да го стори... и това може да продължи часове истерично реване, хвърляне и беснеене. Рабира се опитвани са всички възможни познати и описани методи в педагогиката за въпросните ситуации... игнор, каране, спокойно обяснение, гушкане, много търпение
Не ми обяснявай сега, че зависи от възпитанието и поведението на родителя....
защото имам и аз две деца.... второто, което глезя много повече е коренно различно като поведение, аз се родих с него, след истериите на госпожицата.


Сикс, да те поуспокоя, при нас към 4тата година /преди нея още се поуспокоиха нещата/за ок 1 год./ после обаче на 5 год пак имаше такива периоди.

Много бързо се успокои обаче, като разбра че ако продължи да врещи могат да я приберат социалните , но това на по-съзнателна възраст, 

Сега откакто е ученичка, няма такива ексцесии , да почукам... но си е твърдоглава, инатеста и самомнителна.... но и много оправна, за разлика от брат си, който като всички мъже все пита къде ми е, мамо дай ми

Поздрави

Ами явно всеки си има праг на търпимост. Различни сме и в това няма нищо лошо.

и все пак- тотален игнор на моментното състояние, писва й в един момент и спира, водя я в съседната стая /в общия случай я завлачвам/ и й казвам със спокоен тон, че когато се натръшка и е готова, може да дойде отново при нас

Игнорирам такива прояви, без да ми мигне окото. Значи съм дебил /по Сикса/ Мини, не искам да съм нетактична, но май и ти си в кюпа 

Аз понеже съм виждала ситуацията на живо и знам много добре, защо Сикса не може да си позволи...."да не се фискира", нито "да игнорира" и предвид факта, че съм наясно, колко е лесно да се говори отстрани, когато не те засяга пряко....
мога само да добавя, че повечето наистина трябва да сте благодарни, че Габи не ви се е паднала...
както и, че Сикса е чудесна майка с търпение и нерви, които повечето от вас дори не могат да си представят /аз на половината от времето и, щях да закрещя с пълно гърло/
 заслужава искрено и топло съчуствие и има напълно моето...

Ох и Ивана е такова чудо. Днес се тръшка сума ти време, понеже искала да обуе някакъв клин, който го нямаше, вероятно е бил за пране. И под тръшкане не разбирам нормалното тръшкане, като на сестра и. О, не това би било прекалено леко. Тя изпада в истерия, започва да се захласва и започва да гледа, все едно нещо не е наред психически - абе все едно гледа през теб. Направо се притеснявам да не би верно нещо да и се отрази на психиката. Затова в такива баш моменти не я игнорирам, а я гушкам и я държа и и пея или смо люлея, докато се упоскои. Самият каприз пак го игнорирам, но изгледа, че тя дори и като се дърпа, пак в крайна сметка се успокоява в мен и се гуша. А Андре си я игнорирам, но тя не проявя ва чак такива признаци, реве и крещи силно, но не се захлазва и не изглежда страшно като сестра си.

Ми те всички се тръшкат...ама на Бузана и минава бързо.
Не знам дали трябва да се вглеждам толкова.Разсейвам, минаваме на друга игра...и така....без гуш.
Използвам и това,че вече е голяма...и така правят добрите деца, говоря много.

Боби, баш същото прави и Габриела, затова я заведох на психиатър и психолог. Нищо й няма, но аз си се притеснявах, именно защото се страхувах да не прещрака, точно като луда гледаше и пищеше в захлас. Аз затова обяснявам, че не мога да игнорирам напълно. В един момент имах чувството, че аз ще прещракам. Аз си знам в какви състояния съм изпадала заради тези истерии, сериозно се притеснявах и за себе си и психичното си здраве. Слава богу, тези тежки истерии вече ги няма, пу-пу, някде към края на лятото постепенно намаляха и сега напълно изчезнаха, но разбира се, продължава с тръшкането. Все пак е почти на 3 години и вече се разбираме много по-добре и значително по-лесно успявам да се справя с тръшкането. Но е факт, че съм ужасно изморена психически и съм станала доста нервна, което разбира се не ми харесва и се старая всячески да туширам. За моя радост, напоследък все по-често успявам, но и детето е доста по-сговорчиво вече. Не че няма и тя своите моменти, но е мноооого по-добре от преди.

Надявам се никой не се е засегнал от това за дебила Не смятам, че човек способен да игнорира определени прояви е такъв. Напротив, смятам, че това умение е ценно и полезно. Аз говорех за игнорирането на ВСИЧКИ емоции, както писа Мини. От нейното изречение взех повод, смятам ще се съгласите, че рядко някой нормален човек може да игнорира всички емоции, не живеем във вакуум все пак. Та това ми беше думата. Иначе като реши да истерясва Габриелка, баш си я игнорирам и подинавам като малка гара, което я дразни още повече и запова да ми висва на крака и да се влачи подире ми, само и само да й обърна внимание. Естествено, аз се възползвам от това максимално и я работя Вече това действа, но сега, допреди няколко месеца - изобщо нямаше ефект.

Албена, наистина ми вдъхваш малко кураж, че с времето нещата ще станат по-нормални. Наясно съм, че дъщеря ми е с такъв характер и това няма да се промени, но се надявам, че с времето ще съумеем заедно да насочим това в правилната посока и тези й черти да водят позитиви, а не негативи след себе си. Старая се максимално, не съм перфектна майка, но смятам, чепредвид ситуацията, се справям добре. Пък времето ще покаже.

Мини, не съм съгласна, че децата се раждат перфектни. Няма такова нещо, те са личности като всички нас, носят своите си гени, особености и характер. За тези 3 години от живота на моето дете, осъзнах колко погрешни виждания съм имала за родителството. Осъзнах, че за жалост, твърде малко зависи от нас, но пък това малко е основното и най-важното, което можем да дадем. Смятам, че аз го давам. Смятам, че всеки нормален родител се стреми да го дава. Дали са отражение на нас - вероятно, в някаква степен. Но те не са бял лист, както доста хора смятат. Това за мен е погрешно и именно идеята, че ние ги създаваме и моделираме в един момент ни изиграва лоша шега, когато се сблъскаме с действителността и видим, че не е така. Този сблъсък може да бъде доста болезнен и ако родителят не се осъзнае навреме, може да има кофти последици - да.

Сега като прочитам пак някои постове, у мен се формира усещането, че едва ли не, аз съм си направила детето такова. Сигурно някои ме смятат за невротична и затова и детето м ие такова. Само че, май никой не се сеща кои са причинно-следствените връзки, които са довели до това. Как дългочаканото ми дете може да ме нервира от съвсем невръстна възраст, ако то самото е спокойно? Ами никак. Не бих имала причина да съм нервна, напротив. Габриела беше спокойна до около 10-тия си месец. Като изключим, че ме будеш нощем през 30-40 минути, всичко друго беше чудно. И около годинката се започна. Тя беше нервната и истеричната, не аз. Не мисля, че аз съм предизвиквала поведението й. Но определено тя предизвика в един момент моята нервност, защото все пак съм човек, а не робот и всичко си има граници, включитено и търпението ми. Но явно малко хора си дават сметка, че често поведението на родителя е следствие от това на детето, не обратно. Но както и да е, стана твърде дълго, а казах, че уж няма да обяснявам отново....

Само за последно ще кажа, че ми става леко неприятно и дори обидно, както някои предположиха, от вярвам добронамерените опити да се даде мнение и съвет по казус, от който повечето си нямат понятие. Всъщност, няма лошо в съветите, стига да не са придружени от оценки и квалификации, па макар и завоалирани. Не казвам, че някой го прави нарочно, по-скоро не се усеща вероятно, но доста пъти призовахме вече да се избягва това и ще съм благодарна, ако в бъдеще не ми се обяснява, че се фиксирам и преувеличавам. Направила съм консултация с психолог и за мое учудване, се оказа, че доста добре се ориентирам в обстановката, че даже и правилните методи съм прилагала. Нещо, в което се съмнявах преди това, "благодарение" на добронамерени съвети и оценки от хора, незапознати със ситуацията и несблъсквали се с такъв тип дете.

За съжаление все повече се убеждавам, че просто такива се раждат. Беше си нервен и ревлив моя син, с яд се опитваше да ми откърти очилата от носа при всяка смяна на памперс и сега си е такъв, нещо като не му изнася е склонен да се бори със зъби и нокти. Нямам шанс да обяснявам, защо правя така, просто се скъсва да реве и пищи все едно го коля и се опитва да стане както на момента му е кеф. Дали ще става въпрос за обличане на тениска или закъснение за нещо важно от моя страна, решил ли е нямам шанс да го убедя. От сутринта първото което чувам е "Искам" не съм сварила да дам нещото и следва ново искане, откажа ли се озовавам в горната ситуация. Оправдавам го като е изморен, действам по-спокойно и меко, не се ли развикам не се спира де.
На Мини искам да кажа, че всички деца са ангели, дори и моето при чужди хора и за 2ч., но като поживееш с нас може да си говорим кой е проблемния, детето или родителите 

Весела Коледа на всички!

Всеки сам решава кога и как да поставя границите.Ожалвам баща и-в 3 след полунощ го събужда сърцераздирателно...за парче шоколад...кажи тати,покажи какво искаш Бузана го води и показва....ми няма да получи от мен нищо, колкото и да се тръшка докато не каже, че  иска еди какво си!

Навсякъде има проблеми...даааааа...ние сме пристрастени към шоколада, не към сладкото....шоколада.

Кисела, на таткото му обясни, че с това показване, като нищо ще си докарате отказ от говорене. Ние минахме през този етап, брат ми с малкото му дете също. Да реве, да се мъчи, ще повтаряте думата като папагал, ще обяснявате какво е, но няма да давате на принципа "показвам". После иди му обясни на детето защо трябва да говори, а не просто да показва.
Директния тон го написах, за да може да прочетеш на бащата на бузана дословно написаното ми Ако не ти вярва

Боби, баш същото прави и Габриела, затова я заведох на психиатър и психолог. Нищо й няма, но аз си се притеснявах, именно защото се страхувах да не прещрака, точно като луда гледаше и пищеше в захлас.

Е,значи сме горе-долу на едно. А Габи ходи ли на градина? На Ивана според мен това и помогна да не прекали, понеже тя там не ги прави тези номера. Явно ме есложила в графата на хората, на които може да ги прави. А там е идеална направо, почти никакви проблеми не е имала.
В интерес на истината, тези моменти почти изчезнаха. Вчера това го направи, мина за около 15-20 минути, но не го беше правила може би от няколко месеца. Майка ми беше у нас и се шашна много и помисли, че нещо и има. Но аз вече да ти кажа не се стресирам кой знае колко от тези и изблици. Развила съм невероятно търпение. Първоначално бях и аз като теб с опънати нерви, но имаше няколко случая, когаот си мислех, че ще с епобъркам и ще и направя нещо. Та тогава се стреснах и реших, че повече не мога да позволя това така да ми влияе и малко по малко поработих над себе си. Ивана от това не се промени, но аз вече почнах да го приемам по-леко. Може би това трябва най-вече да се опитваш, че и ти да не се побъркаш. Та стискай зъби,  опитай се ти да се държиш и вероятно и про вас скоро ще отмине. След около 3 годинки вече започват да стават по-лесни.

Боби, все едно нас описваш. Точно защото съм имала моменти, когато съм мислела, че аз ще изпращя и ще й направя нещо, реших, че е време за специализирана помощ. Както казваш, поработих над себе си и се научих да гледам по-отгоре на нещата, то иначе вярно ще се побъркам. Сега наистина е по-добре и слава Богу, от доста време не е имала такива истерии, пу-пу,пу!

Иначе, да, ходи на ясла, там също не е особено послушна, но не прави истерии. А ходи с огромно желание и кеф. Но просто си е своенравна и госпожите й редовно ме осведомяват, че е палава, ината и т.н., честичко е наказана на столче до госпожата, защото примерно дърпа или бута децата. Според едната й госпожа, сякаш нарочно ходела да закача децата, за да я тупнат или оскубят, примерно. Постоянно ми обясняваха как тя не можела да си играе с деца, не сме ли я събирали и учели как се играе А тя прекарваше всичките хубави дни по цял ден на площадката до нас, пълна с деца от всякакви възрасти. Познава ги всички и си играе с тях от бебе, но е факт, че предпочита по-големите. Много сме разговаряли с учителките, казват, че просто е по-палава и непокорна. Но когато им споделих, че ще я водя при специалист и ми трябва оценка от тях, се втурнаха да ме разубеждават да не я водя, че нищо й нямало, всичко си било наред Дори ми отказаха да напишат оценка, защото според тях, нямало какво да напишат, имала нормално поведение. Явно се бяха притеснили, че заради техните думи съм решила да я водя при психолог, а не беше така. Сега е по-кротка и твърдят, че нямат кой знае какви проблеми, освен обичайните за всички деца. Обикновено номерата ги върти на нас с баща й и тук-там на баба си и дядо си, които контактуват с нея по-често. Просто като прекарва с някого малко повечко време и решава, че може да си предава инатите. Но само ние с баща й сме тези, които сме строги и не отсъпваме, бабите - ясно е, угаждат до припадаък, само мира да има. Колко им говоря, че това е грешно - цъ, на тях им е мила и гледат да избегнат истерии, с цената на угаждане. Добре, че контактите не са достатъчно чести и продължителни, че това да се отрази трайно. Аз понякога дори съм доста строга и непреклонна, дори за по-дребни неща, но искам да схване принципа, че не може да получава всичко, което иска, още по-малко пък с тръшкане, писъци и истерии. Започна вече да схваща картинката

Мда, тази тема я следя от доста време и аз, но не съм писала до сега . Изчетох всички постове и се убедих как като ,че ли всички деца минават през този етап на "тръшкането " .Сега сме на гости в провинцията при баба й и дядо й и ми иде да си скубя вече косата . Няма такова тръшкане и мятане , истерии и ....  Добре ,че е веднъж в годината ,че ще лудна . Смея да твърдя ,че аз съм единствената , която Ния слуша и наистина , когато сме сами нямаме проблеми за нищо . Когато почна тръшкането за всяко нещо бях супер изнервена и на моменти ми идеше ... да не признавам какво да я направя . Веднъж толкова ме беше изнервила ,че просто излезнох от стаята , а тя се търкаляше от инат и ревеше  . В момента , в който видя ,че не я отразих , стана и спря да плаче . От тогава така я лекувам и  всичките номера , които прилага на другите просто при мен не ги прилага доста отдавна .Баща й примерно не вярва как когато се налага някоя вечер да сме сами и да я къпя , тя не плаче и как мирно и тихо заспива веднага след това . Няма такъв рев при всяко къпане , пък особено миене на коса. Е , двете ли сме .... все едно не е моето дете . Зависи от детето , разбира се , но понякога пълния игнор доста помага .

Сикс, ще схване, няма къде да ходи. Ние имаме късмет за възпитанието, че нямаме баби. Не че не ми се иска да имаме, но поне няма разглезване от никъде. А и Ивана сега е много по-разбрана. Това, което описах беше някакво изключение, доста време беще минало, от както ги правеше тези неща. Чудя се дали не е понеже се разглези покрай Коледа и баба и беше у нас - може да е имало някаква връзка. Не че не прави циркове и сега, но вече се нармалните детски неща, не такива истерии, само обикновен рев (бас и как звучи само). Но сутрин задържилтено, ако не я облека докато е още полузаспала, почват капризи и мрънканици какво да облече. Не знам дали ви споделих, че преди, когато още и беше този истеричният период, я заведох една сутрин боса по сандали на детка градина на 12-14 градуса температура, понеже ми писна да се разправям с нея и да обяснявам, че ще и е студено. Като и замръзнаха краката и сама се обу .  И в колата като си събуеше обуквките и не иска да ги обуе и съм я сваляла боса ида ходи така до в къщи. Иначе аз не се вталаясвам за много неща - как е облечена, дали е яла ей такива работи. Извеждала съм я дори с рокля върху панталона, само и само да не почне пак да крещи.  Но сега пък установявам, че милионите повтаряния наистина имат ефект. Най-редовно като види  нещо и после повтаря каквото съм и казала, че така не се прави . например сега обяснява на Андреа, че на мама „не‟ не се казвало . На Коледа извади едни играчки и даде едната на сестра си, без да я карам. После и сестра и така направи. Та търпението се възнаграждава. Разбира се има си характер, но какво ще смята за важно и какво не или каква ценностна система ще има, това от нас си зависи, просто при някои като твоето и моето отнема повечко усилия. Но няма начин да не стане.

Да Боби,това с повтарянето е много смешно .И Теди сега повтаря "не прекалявай" или пък ако баща му шуми казва"шшшшш,тихо ще събудиш бебето". Много умело ме имитира 

Боби, не се е разглезила от нещо.
И при дъщеря ми така се получи, много дълъг период на затишие, дори си мислех, че сме се отървали вече от този бебешки пубертет, но уви... възвръща се в определен период и в определена степен, не толкова осезаемо като преди, но се случва.
Дара на 5 год. също започна да ми истерясва отново, но все пак по контролируемо .
Сега сме в период на затишие... надявам се, все пак е ученичка вече, да сме ги преодолели истериите и тръшканията

Поздрави

Tова ме подсеща за една от истериите на дъщеря ми преди.
Ставам през нощта до тоалетната, тя спи. Пускам водата и тя от леглото си крещи "Не пускай водата" и се започва един рев от половин час посред нощ. Вярвайте ми някой път не пусках водата, за да няма истерия.

много деца се плашат от звука на казанчето на тоалетната. това не са безпричинни "истерии", а най-вероятно - страх и силна неприязън към прекалено острия и неприятен звук.
сензорно чувствителни деца - също е вариант за размисъл...

Цитат на: sladko в Декември 26, 2013, 12:51:25 pm

Tова ме подсеща за една от истериите на дъщеря ми преди.
Ставам през нощта до тоалетната, тя спи. Пускам водата и тя от леглото си крещи "Не пускай водата" и се започва един рев от половин час посред нощ. Вярвайте ми някой път не пусках водата, за да няма истерия.

много деца се плашат от звука на казанчето на тоалетната. това не са безпричинни "истерии", а най-вероятно - страх и силна неприязън към прекалено острия и неприятен звук.
сензорно чувствителни деца - също е вариант за размисъл...

Или проблем с ушите. Синът ми е такъв. Изпитва панически страх от балони (защото могат да се спукат), както и от всякакъв по-силен шум. За Нова година сме се окопали в едно село, че в града направо е страшно с тези гърмежи.