Вече ми писна от тия постоянни стратегии, схеми и простотии, ужасно затормозяващо, изморително и противно е...
Да, разбирам те!
Но темата тук е такава, че просто си съществува риска, написаното да звучи като "тактики и стратегии" или че децата са много "проклети". А в реалността нещата изглеждат по-естествено.
Някъде четох, че НЕ трябвало да водим битка за надмощие с децата си, защото предварително било сигурно, че ще я загубим.
И съм убедена, че е така...
Затова ние не отстъпваме от нашите "не"-та, но те са малко... Не, че не сме строги...
Но имаме други проблеми. Например, напълно сме изпуснали момента със заспиването. Ние сме събрали нейното легло с нашата спалня (направили сме ги на една височина) и така, понеже нейното легло е продължение на нашето, тя хем спи при нас, хем не е в нашето легло. Е да, но сега вече изобщо не ми е ясно, как ще я научим да заспива сама. Аз трябва задължително да съм при нея, да четем книжки и така нататък, после се започва се едно "фъчкане" - "не искам тук - искам там" и това продължава около
един час! И така - вече около 2 години. Този един час всяка вечер, в който трябва да се правя на заспала, а после да се стягам, за да стана от топлото легло, направо ме "довършват" чисто физически. Напоследък вече започна и като се събуди по някое време преди да сме легнали да идва в другата стая и да ни вика да си лягаме. Ако не го направим, тя остава при нас. С нищо не можем да я принудим да си легне сама в леглото - това би довело само до неистова истерия, която да я "разклати" направо с дни, но не и да я накара да спи. Ако имате идеи за справяне с подобна ситуация, ще съм ви много благодарна да споделите...