Следя темата от самото й начало и понеже Марто е във възрастта на "бебешкият пубертет" кротко си очаквах включването на тръшкането. И не закъсня - в събота като се прибирахме от игра, а той все още ненаиграл се, реши че може да се тръшка. Хубавото е, че се случи пред входната врата и без публика. Оставих го да се тръшне, като реших, че ще го оставя и само безучастно ще гледам докато се успокои и се приберем, но няма да му мине номера /бях странно спокойна/. Марти не само се тръшна, а реши че може и със засилка да го направи, явно не преценил засилката си се удари и го заболя повече отколкото очакваше и така безславно приключи първото тръшкане.

По въпроса с вечерното лягане - Мартин от лятото заспива около 20.45-21.15 ч. Сега като преминахме на астрономичното време снощи си заспа в 8 ч., надявам се да продължим така през цялата зима. Това не зная как е постигнато - когато го взехме си дойде с този режим от Дома и просто го поддържам и стискам палци да се задържи по-дълго. ясно осъзнавам обаче, че няма да е още дълго, защото никое от децата, които познавам на неговата възраст не ляга толкова рано. Твърдо съм убедена обаче, че децата, които са недоспали или неотпочинали са по-емоционални, по-изнервени, по-трудно успяват волево да овладеят импулсите си и се отдават на афекта, който ги завладява. Убедена съм и в правилото, че ако се спазва дневен режим и има предвидимост кое след какво следва децата са по-спокойни. Това важи и за т.н. "ритуали преди сън" за да заспи. Важна според мен и т.н. хигиена на хранене - какво и колко яде и пие детето.

А по въпроса колко трябва да сме единствено и само благодарни, че сме станали майки и да сме лишени от правото да се оплакваме... аз като осиновител пък не само, че не мога да се оплаквам ами и непрекъснато ми се натяква колко добро, красиво и хрисимо дете ми се е паднало. Той в интерес на истината е сравнително кротък /ако го сравнявам с мегащурите деца на сестра ми/. Как това невероятно дете ни е подмладило, как ни е разхубавило, колко бил сладурест като го водя за ръка... а за всеобщото "ах" и "ох" да не започвам, и не на последно място тирадата за "горкото нещастно дете и безкрайно благородните осиновители" съвсем не предполага да си искрен когато се оплакваш от "безумното щастие" което ме е сполетяло!

Брей то като не пиша, не пиша, ама и като почна няма спиране!

По въпроса с вечерното лягане - Мартин от лятото заспива около 20.45-21.15 ч. Сега като преминахме на астрономичното време снощи си заспа в 8 ч., надявам се да продължим така през цялата зима. Това не зная как е постигнато - когато го взехме си дойде с този режим от Дома и просто го поддържам и стискам палци да се задържи по-дълго. ясно осъзнавам обаче, че няма да е още дълго, защото никое от децата, които познавам на неговата възраст не ляга толкова рано.

да те запозная с още едно, дето си ляга "толкова рано"?

изключително вредно и неправилно е това, дето масово на съвременните деца им се позволява да вампирясват до нощите, защото на родителския лайфстайл така му отърва. побърквам се като видя пищящи от преумора 1-2-3 годишни деца след 22 часа из моловете, теглени за ръка от изнервени родители, които им крещят "защо ревеш бе?!" честно, идвало ми е да им шибна по един и да им обясня защо им реват децата, но знам, че няма да разберат.

за да не ставам смешна с приказки как "едно време Сънчо идваше в 8 часа", щото той и сега идва, ама кой го отразява, ще ви кажа да прочетете какво препоръчва така близката нам Американска педиатрична асоциация относно съня при децата. За възрастта 3-6 години се препоръчват минимум 11-12 часа сън. Нека всяка от вас си сметне дали детето й постига този санитарен минимум. Отделно от това, нека отново натъртим известното правило, че сънят преди полунощ е по-полезен от този след това и не е все едно дали детето спи от поллунощ до пладне или си ляга в 20 часа и става в 8 сутринта.

Съгласна съм за спането. Старая се максимално рано да я слагам да спи, но уви, напоследък рядко успявам преди 22:00 да е заспала. Не заради лайфстайла ми, то от мен ако зависи, в 19:00 още ще е паркирана Чекне се, лиготи се, мрънка, чудо е. Като е на градина става към 7:30, когато не ходи - най-късно в 8:00-8:30. Тази сутрин стана в 6  На обяд спи час, час и половина, понякога може и 2-3 часа, зависи. Като цяло, непрекъснатия сън е 1 час, ама до секундата, след това има пробуждания и ако успея, я прилъгвам още малко да поспи. В градината обаче, цЪ. Става и почва да кряка и да буди децата В общи линии, докарва ги 11-12 часа. Режим се старая да спазвам откъм хранене, сън, хигиенни навици. Знае си кое след кое следва, но, когато я гледа баща й, нещата малко се изтърват от контрол. Постоянно опявам за това, вече пяна пуснах Това мъжете са...... ще се въздържа от коментар, досещате се

jam,  то хубаво да си лягат в 8 ама аз в 7 се прибирам от работа и дето се вика до 8 вечерят, абсурдно е да ги сложа да спят. Да не говорим, че особено лятото вън е светло до 10. Ели лятото гледайки Сънчо, ме попита, "мамо, ние защо не си лягаме след Сънчо", ами викам "маме, лягайте си като искате"... Иначе за протокола по молове ходим много рядко при това не по 22 часа. Разбирам нуждата от сън на децата, ама насила няма как да ги накарам да спят. Те дори събота и неделя, когато аз откарвам до 10 сутринта да спя, те стават най-късно в 9, а Елена в 8.30 е кукуряк и наскоро се изпусна, че събуждала и Стефан, защото нямала с кого да си играе. 

По въпроса за късното лягане и протестите преди лягане имам два съвета.
В моята къща часът на лягане се е измествал няколко пъти плавно и постепенно все по-късно, но също така се е връщал там, където му е мястото, пак така постепенно. Трябва постоянство и промени от по 10-15 минути. Измествам всичко преди лягането - играта свършва по-рано, вечерята ни почва и свършва по-рано, миенето/къпането и останалите ритуали и те. Гледам стриктно часовника, цялото домочадие преследва целта и когато детето легне, паралелните дейности на възрастните не пречат.

Има и по-лесен начин, но зависи дали ще възникне възможност: при пътуване някъде или необичайно ранно събуждане, целият ден се измества с около час по-рано, а накрая и лягането. Но този начин не дава трайни резултати - по мое наблюдение, вътрешният часовник на детето му позволява да заспи лесно на установени интервали (да речем след 6 часа будуване) и рязката промяна не премества вътрешния часовник незабавно.

Трудностите при лягане досега съм ги преодолявала с малки промени, които правят стаята, креватчето и ритуалите преди заспиване по-приятни:
- махнах една от дългите прегради на кошарата и сложих ниска преграда с мрежа, която му позволява да влиза и излиза сам, когато пожелае - кошарата стана легло
- купих/уших нови чаршафи с картинки
- купих леко юрганче за студения сезон и го подпъхвам под матрака, за да успява да влиза сам и да е завит и да му е "топличко"
- въведох мека играчка като другарче за гушкане и сън
- започнахме да разглеждаме книжки с картинки на приглушена светлина
- започнах да пускам запис на шумове и звуци, за да ги слушаме заедно (но не за да заспива на тях) - море, водопад, дъжд, щурци - той ги познава и казва какво да пусна
- въведохме нови "гушки и цунки", за не му е мъчно, като остане сам да спи
- "договорихме" се врата му да остава открехната, за да влиза отразена светлина от коридора, и да се чуваме, ако ме викне


Всички тези промени ги обсъждаме като хубави нововъведения. Когато е уместно, карам детето да избира (играчката от коша, книжката от лавицата, плата от купа в магазина). И говорим, говорим, говорим.

Да дам кураж на майките, които опитват: Аз направих прехода от кърмеща детето до 18 месеца и спяща на едно легло с него до това то да спи само в стаята и леглото си за около 4 месеца. Без плач, без драми и с много малко нощи с накъсан сън.

Сикс, часовника и у нас звънна в 6ч. тази сутрин  по принцип ставаше в 8 човека, що му се  е върнал 2ч. назад режима не знам.
Часовете сън и аз ги следа да са около 12, но ефект към повече спокойствие няма.
Доста от нещата, които Цигу предлага работят и при нас, за нощния сън.

Айде сега за да стана още по-лоша майка, ще си кажа и другата болка. Голям проблем ми е яденето. Не мога да го накарам да стои седнал до масата. Постоянно притичва до спалнята и обратно, по принцип е заради ТВ, но имаме и в трапезарията, а него не иска да го гледа. Идва за хапка и пак търчи обратно, ако не разреша да яде така изобщо няма да яде. По цял ден ми реве да му давам мляко с биберона, има дни само на мляко.

М-и, махайте тв-то от спалнята .

Една от най - големите ми семейни победи е, че не разреших да се сложи телевизор в спалните. В момента водя битка за същото в стаята на Тереза  .

Айде сега за да стана още по-лоша майка, ще си кажа и другата болка. Голям проблем ми е яденето. Не мога да го накарам да стои седнал до масата. Постоянно притичва до спалнята и обратно, по принцип е заради ТВ, но имаме и в трапезарията, а него не иска да го гледа. Идва за хапка и пак търчи обратно, ако не разреша да яде така изобщо няма да яде.

а па да видим, както казват шопите...
колко ли дни ще издържи без храна, ако си наложиш волята на родител и направиш нещо, което е редно да направиш, как мислиш? 

Отнбосно късното лягане...всичко пробвах, докарах си нервно и пищящо до нощите дете.
Ляга си към 22-22:30, понякога не заспива и до 12 часа. Сутринта е кукурях, тамън в 8 се излюпва. Когато ходи на детска ляга до 22 часа и сутринта в 7 е буден.
Нямам претенции да го слагам по-рано, прибираме се късно и двамата с мъжа ми, готвене, чистене, пране...ако ги оставя за после АЗ изнемогвам и припадам от умора.
Събразили сме си тримата режима, спокойни сме и тримата, тръшкане рядко има, до 22 часа се гушим и играем.

При нас тръшкане има само за едно нещо - храненето.

м-и, махай телевизора, или просто не го пускай, кажи му че се е счупил, например. децата се изнервят от постоянното боботене на тв.

Бе да ви кажа и моята майка работеше, чистеше и готвеше, ама си спомням, че като чуех "Сънчо" и си знаех - пижамата и в леглото. Щом го помня, смятайте на каква възраст съм била  За някои неща правеше компромиси /например, да спя на кушетката в кухнята, това с цел да хвана филма на "Студио Х", ама рядко го дочаквах" / И в детската на обяд понякога жмях щото не ми се спеше, ама лелките сприхави....то как да заспи човек с това мляко с грис на бучки..   Ивайло напоследък заспива до към 20,30 /изключая прехода с времето/, но това е за сметка на кукуригането в 6. Идеален вариант няма, поне при мен... Иначе и аз като Джам нееднократно съм искала да плясна истериците, дето си мотат децата по нощите. На таз годишното море, се нагледах на "примерни родители", честно щях да падна!Събрали се милите, на по шише две из кръчмите, с деца на всякаква възраст. Оставили за ръководител една мадама на около 10-12г. и поверили хлапетии от 2-6г. До време, дето и с мъжа ми си лягахме...Отделно, през деня всичките тези деца висяха пред 3-те компютъра в една зала...На море!
А телевизор в спалнята нямам и няма да сложа. Виждам и сега как се зомбира Ивайло, до като гледа ТВ-то в хола, често пъти се притесняваме с баща му и го гасим...Май изпуска новините, а Джам? 

Бе да ви кажа и моята майка работеше, чистеше и готвеше, ама си спомням, че като чуех "Сънчо" и си знаех - пижамата и в леглото.

Аз пък винаги съм се противяла на тези опити като малка Накрая се отказаха, като ме хванаха да чета с фенерче под одеалото и ме оставяха да си чета до късно.

Според мен се изпуска най-важното в тази тема. Спокойни родители= на спокойно дете.

Благодаря че сте ме мислили. Чак сега стигам до компа и бързам да пиша. По принцип рядко вечер е толкова уморен, че да заспи веднага. Обикновено е свеж като репичка и бърбори, бърбори безспир.  Слагам го към 21.30  и  гася лампата и  се започва със исканията от сорта на вода, храна, гърне и т.н.т. Ако се правя на заспала или че не чувам, не млъква, ако изляза от стаята ходи подир мене с исканията. Ако реша да му дам каквото там иска, след 5 мин следва ново искане и това си правим в общи линии докато му скефне да спи.
Пробвала съм да го слагам и по-късно-все си е тая.

а па да видим, както казват шопите...
колко ли дни ще издържи без храна, ако си наложиш волята на родител и направиш нещо, което е редно да направиш, как мислиш? 

Няма как да откажа да го храня(било то и търчейки), като той и така не се сеща за храна. Трудно достигаме до 3 хранения дневно. Надявам се да се наредят лесно нещата, все някой ден ще намеря вратичка
ТВ-то го спряхме без драми тази вечер, изпразни ми за втори път един шкаф с дрехи и казах, че е наказан. Надявам се да се отрази и на яденето и на спането, изнасянето му.
Стефи иска ми се и да го изхвърля чак, ама на баща му не мога да обясня, че е счупен  То е ясно, че големите деца са по-голям проблем.

Аз пък винаги съм се противяла на тези опити като малка Накрая се отказаха, като ме хванаха да чета с фенерче под одеалото и ме оставяха да си чета до късно.

Според мен се изпуска най-важното в тази тема. Спокойни родители= на спокойно дете.

А, това вече е друг въпрос!  И аз съм се противяла и мрънкала, чела съм също, ма това все пак в по-късните години...Бе що не се намери сега някой, да ме нахрани, изкъпе и да ме тури да легна у 20,00 безгрижно, м? 
Иначе това за спокойствието е важно...Но понякога трудно приложимо...

Благодаря че сте ме мислили. Чак сега стигам до компа и бързам да пиша. По принцип рядко вечер е толкова уморен, че да заспи веднага. Обикновено е свеж като репичка и бърбори, бърбори безспир.  Слагам го към 21.30  и  гася лампата и  се започва със исканията от сорта на вода, храна, гърне и т.н.т. Ако се правя на заспала или че не чувам, не млъква, ако изляза от стаята ходи подир мене с исканията. Ако реша да му дам каквото там иска, след 5 мин следва ново искане и това си правим в общи линии докато му скефне да спи.
Пробвала съм да го слагам и по-късно-все си е тая.

а денем спи ли и от колко до колко часа?
физическа активност има ли? разходки, игри, които да го поизморят?
приказка четете ли като си легне?

общо взето, за да заспи едно дете, са важни няколко неща - 1. да е уморено 2. да е успокоено

за №1 е е нужно да е имало достатъчно по вид и разнообразие натоварвания, следобедният сън да не е бил прекалено много или прекалено късно (както една моя любима приятелка, дето децата й спяха до 18 часа следобед, а после ги гонеше до 1 през нощта по леглата)

за № 2 е важно да има ритуали, постепенно въвеждащи съня - къпането преди лягане (физиологично успокоява), лягането, гушкането с мама или тате, прочитането на приказка, лека нощ, загасяме лампата и мама излиза.... детето едно, че постепенно се успокоява и минава от дневен към нощен ритъм, второ - знае, че няма лабаво. четем приказката и чао. няма да лежа до него да го чакам да заспи и да му изпълнявам сто и едно желания.

Джам, къпането го правим и отиваме в леглото. Приказки не четем защото гледам да затъмня и се опитвам да разказвам някакви приказки, ама слуша две, три изречения и започва да бърбори за негови неща. Напоследък беше болен и явно не се е наиграл достатъчно, но пък проблема не е от сега. Моя грешка е че докато беше болен спеше по-до късно. Сега като се замисля май нещата се влошиха през отпуската, когато не ходеше на детска и май му разрешихме повече неща. въпроса е как да върна нещата на място

Няма как да откажа да го храня(било то и търчейки), като той и така не се сеща за храна. Трудно достигаме до 3 хранения дневно. Надявам се да се наредят лесно нещата, все някой ден ще намеря вратичка
ТВ-то го спряхме без драми тази вечер, изпразни ми за втори път един шкаф с дрехи и казах, че е наказан. Надявам се да се отрази и на яденето и на спането, изнасянето му.
Стефи иска ми се и да го изхвърля чак, ама на баща му не мога да обясня, че е счупен  То е ясно, че големите деца са по-голям проблем.

М-и, а ако опиташ да въведеш интерес у него към храната, и създадете нещо като ритуал. Ние имаме сходна ситуация, в която Емма вече е доста голяма за столчето за храна и се опитвам да създам навик да седи до мен на масата и да ядем заедно. Тъй като нашата маса е ниска, нейното ново столче (тип за големи но мини версия) става точно. Слагам й подложка, прибори, чаши (тема - барбарони ) и сервирам на нея това което ям и аз (вече всичко готвя с идеята, че тя ще го яде, увкосяваме допълнително за нас).
В началото не се задържаше много - ставаше, сядаше, разхождаше се. В комбинация със заплахи (като краен метод, но Джам е права, гладът върши чудеса), методът проработи. А, и не предлагам никога вариант Б за храна като опция. Ако се откаже предложеното ястие, оставаме гладни. В редките случаи когато се е случвало (в началото), е било по обед. Гаранция ти давам, вечерта същото ядене е изядено за отрицателно време. Вечер ядене не се е отказвало

vaci яденето всеки път е с ритуала  на нашата маса яде много отдавна, седнал до мен. Не винаги ми позволява да го храня. Има и случаи(като днес), в които сяда и яде сам, дори се сърди, че и аз давам(гледам храненето да не продължава часове). Давам само една алтернатива - мляко, ако е отказал закуската и обяда или е започнал да реве и съм преценила, че няма да стане без мляко ( а и то все пак е храна и ми е по-спокойно с мляко, отколкото с нищо). Извънредни хранения, гризки и т.н. не давам. В дни като днешния, въпреки млякото, закусва 2 пъти, обядва и вечеря добре, следобедна закуска отказа и не съм настояла. Правя всичко, за което се сетя и затова мисля, че трябва да се наредят нещата.

Цитат на: jasmin_veni в Октомври 28, 2013, 21:17:17 pm

Аз пък винаги съм се противяла на тези опити като малка Накрая се отказаха, като ме хванаха да чета с фенерче под одеалото и ме оставяха да си чета до късно.

Според мен се изпуска най-важното в тази тема. Спокойни родители= на спокойно дете.

А, това вече е друг въпрос!  И аз съм се противяла и мрънкала, чела съм също, ма това все пак в по-късните години...Бе що не се намери сега някой, да ме нахрани, изкъпе и да ме тури да легна у 20,00 безгрижно, м? 
Иначе това за спокойствието е важно...Но понякога трудно приложимо...

Пробвах го Бубулина, само дет не откачих, че някой ми се разполага с времето
Ей го, на, сега, след почти никакво ядене на пържени картофи (не ме утрепвайте ритуално, напоследък е на тази вълна), нямаше тръшкане за храненето, изкъпахме се, след Уоли и лекция за чистотата на земята, и сега е легнал