Момичета, не скачайте така. Съвсем не съм искала да ви засягам и се извинявам, ако така се е получило. Ето по една голяма целувка за всички вас. 
Това е проблемът при интернет общуването.


Жбрул бих искала да се запозная с теб и детенцето ти, да,  ти от кой град си?

19 години пуших по кутия и половина, сега от 4 не пуша... и съм по-нервна. Като не си си починал адекватно, чакай ти на спирането на цигарите, да те успокои. За протокола - и кафе не пия дори.

Добре, Джаме, може и така да е.
Това са мои наблюдения. За това ги споделям.

Имам задълбочен опит с пушачи, макар и да не пуша.

И двамата с мъжа ми сме пушачи дългогодишни и страстни. Той винаги е спокоен като скала, а аз - колкото си бях нервна като пушач, толкова съм си нервна и след две години непушене...

Добре, приятелки, разбрах ви! Не ви ли се извиних искрено?

Пушете си.

Мисля, че се изяснихте вече. Хайде сега, ако някой се сеща нещо приложимо за моя случай да го сподели, че не се трае понякога.
Не го вълнува отклоняване на вниманието в друга посока изобщо. Даже не ме слуша като предлагам нещо друго.Като науми нещо си го прави и толкова. Дали се израства до едикаква си възраст, че вече едва се държа понякога. В буквалния смисъл след работа съм изцедена и тези истерии ми идват в повече.

Мисля, че се израства. Дъщеря ми е на 3 г. и 9 месеца и нещата са много по- добре в сравнение   с преди половин година. Сега като се заинати, и казвам " ти си много добро дете, нали?" и тя с една усмивка на поласкана ми казва " да " и изпълнява.Минах на тактиката да я хваля и повтарям колко е послушна. В повечето случаи работи, на тази възраст се събужда нуждата от похвали

ema2, от Стара Загора съм. А мнението ми в предишния пост - изобщо не е такова защото съм пушач, просто от твоите думи взех повод да кажа какво е по тези въпроси точно. Не приемам и никога няма да приема, да се внушава (било и с добри намерения) на родител, който е психически и физически изтощен при отглеждането на дете по някаква причина (причини), че явно той не прави най-доброто, най-правилното, не се старае достатъчно...и то затова така детето. И децата са различни и родителите им са различни - съответно и прага на търпимост, нервната система на последните - и те са различни. Когато една майка е крайно напрегната  - не трябва да се "стяга", ами да "разпуска" както и когато може. От личен опит смея да кажа, че това най-много помага да си върне и спокойствието и търпението спрямо детето и трезвата преценка в някаква ситуация. И винаги, съветвам обкръжението на въпросната майка - да се отнася с разбиране към нейното изтощение (във всякакъв смисъл), да го "приема насериозно", да я облекчава както и доколкото е възможно и в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ да не се чуват реплики, каращи я да се чувства неспособен, НЕдобър, НЕтърпелив, НЕстараещ се и едва ли не "незаслужаващ детето си" родител. Чувства ли се така + наличието на и без това трудно дете - нещата само се забатачват, понякога до степен да се докара тази жена до депресивно състояние, но със сигурност - по-малко изнервена не става. Което пък не е изобщо в полза на детето както се сещаш.

Нямам грам съмнение, че всички тук много сме искали децата си, някои са ги чакали ужасно дълго, всички ние ги обичаме и сме благодарни да ги имаме. Тези факти - не означават, че не може да ни бъде адски трудно понякога да ги отглеждаме и, че не можем и е някак ненормално да "изпушим", особено ако са от "тръшкащия се вид". Можем, нормално е и бива най-после да се говори смело и открито за тези неща, дори в този сайт, а не с чувство на вина и едва ли не срам, че се чувстваме еди как си. Тази тема е важна за мен и я харесвам, именно защото много майки имат възможност да видят, че не са някакви "сбъркани", не само те се чувстват еди как си, не само на тях се случва това и онова с децата им и "черното - не е чак толкова черно всъщност". И от личен опит мога да кажа, че осъзнаването на тези факти - на мен най-много ми помогна, когато имах период на стрес и изтощение покрай Дани - да го преодолея. Докато се чувствах "зла, неспособна и некадърна майка", вярвайки, че само на мен ми тежи едно - друго и само аз се изнервям - ставах само по-изнервена и изплашена... От което полза за мен и детето ми - НУЛА. Само негативи.


shanoar, точно аз едва ли ще ти бъда особено полезна, защото моят "неспящ" - не се тръшка поне. Ама вечният проблем с приспиването вечер се реши по супер елементарен начин (само това не бях опитвала) - със сериозно редуциране на следобедния сън. Откарваше доскоро и по 3-4 часа следобед и вечер - няма лягане просто и след 12ч., приспиване по 40 мин. - час, завършваше с това, че като се изнижа от спалнята - той до 30-ина минути се събужда и идва при мен в хола. Ако опитам пак да го водя в спалнята - вече и тръшкането ми е в кърпа вързано. Откакто обедния сънт е час максимум час и половина, докъм 22:30 вече така му се спи, че като помирише възглавницата - за 10-ина минути е дълбоко заспал и до сутринта има мир и спокойствие. Иначе е способен да иска плодче, салатка, водичка и всичко, което е забелязал, че по принцип не отказвам само и само да не легне да спи.

здравейте приятели .принципно хората сме устроени так ,че винаги си мислим ,че имаме право да съдим хората дори когато и за минута не сме били на тяхно място.казвам това защото много преди да родя своята мома се чудих и маех как мои приятелки позволяват всички тези лудории на децата си.и то сега какво стана аз вечният оптимист не мога да се спраавя със собственото си дете.при мен винаги денят започва с много напрежение.още съсъ ставане се започва едно командване едно заповядване едно реване и тръшкане .добре ,че вече сме на ясла .поне някак си почивам психически.дано не ме разбирате погрешно.при нас е такъв проблема ,че тя иска всичко да й се позволява и съотвтно като и се скарам пак аз съм лошата.ама нормално ли е да е качена върху масата или да стои права на стола и да ми се хили .редовно тропа по стъклените врати и винаги нещо докато не го скъса или счупи не мирясва.най- се дразня когато излизаме и иска играчка която спи с нея.а за къпане и ресане няма да говоря там нещата са трагични.скоро дори чух комшиите да коментират ето пак си бие детето .те едва ли знаят какво е си къпеш детето на сила а тя така реве по точно изпада в истерия какви ли не методи пробвахме и нищо не става.а по повод на тези комшии те си имат едно детенце ами то дето го оставиш там стои ни то се тръшка нито реве.много ясно че ще имат такива изводи по повод нашето дете.не ги упреквам но ми става мъчно като ме мислят че съм неспособен родител пак се улисaх милички .извинете ме .просто имах нужда от вас.лек ден

Илиана, хич да не ти става мъчно, минах я аз тази фаза. Който си мисли, че може да отглежда по-добре моето дете - моля, да заповяда. Понякога, когато ей такива многознайници като твоите комшии, за пръв път видят дъщеря ми в действие и облещят еййййй такива очи и ми казват - ауууу, ама тя е много ината, как издържаш???, честно ти казвам, душевен оргазъм получавам. С кеф ги забивам като пирон в кисело мляко и мазно, мазно казвам - еее, ми аз като ви обяснявах, вие не вярвахте и ме гледахте укорително, ето ви я - ако искате се пробвайте по-добре от мен да се справите. Ни вопъл, ни стон повече, навежда се смутено глава и не смеят да ме погледнат Толкоз за даващите акъл. Собствената ми майка не ми вярваше, за свеки да не говорим, в погледа им виждах, че ме мислят за лигла, която преувеличава и не може да си изтрае собственото дете. Докато не станаха не просто свидетели, а направо жертви на поведението й ...... вече  ми вярват, а майка ми понякога реве и се вайка, че е далече и не може да ми помага. Мдаам.

Като те чета, все едно аз пиша. Повечето дни със сттаването започва панаира, казвам ти, след 2 години гърч, не спане, истерии и тръшкане, сега ме спасява само работата. По едно време вече тръгнах по лекари, щото си мислех, че нещо не ми е наред, не може толкова да съм нервна. Притеснявам се за здравето си съвсем сериозно, особено за нервите си. Все пак скоро ще навърша само 31, къде е тя още, не искам отсега да съм една невротизирана лелка. Сестра ми беше такова дете /по-малка е от мен с 4 години/ и знам какво направи това, в комбинация с друг вид стрес, на майка ми. На 33 беше с разбита нервна система и 1 година на лечение с лексотан. Като гледам, нататък съм се запътила и аз и хич не ми харесва, та гледам да взема всякакви мерки.

Вече всякакви мнения, акъли, наклони и прочее от хора, които идея нямат какво е да отглеждаш такова дете, какъв стрес е това ежеминутно, директно ги режа и поставям на място. Затова и напоследък реагирам малко остро, защото наистина ми писна все да търся вината в себе си и да се чудя откъде да си изчекна нов подход, още колко да изнасилвам психиката и нервите си, само и само мир да има. Ми стига вече, викам. Вината не е в мен и аз нямаше да съм нервна, ако детето ми беше кротко и сговорчиво, убедена съм. Защото знам каква е атмосферата, в редките случаи, когато дъщеря ми реши, че ще е добра и разбрана - рай! Никой не е нервен, никой не вика, всичко е прекрасно. Жалко, че трае твърде кратко, я има час-два, я не. И това не всеки ден, да не помислите, че всеки ден има такива моменти 

Искам да кажа едно огромно благодаря на Jbrul, за двата й поста, напълно изразяват моята позиция по въпроса, но за жалост, нямам нейното дар-слово. Благодаря ти, че го каза, по твоя уникален начин! Аз също смятам, че за тези неща трябва да се говори и трябва да се знае, особенно в този форум, да, точно така, особено тук, където всички си мислим, че майчинството е нещо идеално, безметежно щастие и идилия. Не, за жалост, не е само това.

Мисля, че се изяснихте вече. Хайде сега, ако някой се сеща нещо приложимо за моя случай да го сподели, че не се трае понякога.
Не го вълнува отклоняване на вниманието в друга посока изобщо. Даже не ме слуша като предлагам нещо друго.Като науми нещо си го прави и толкова. Дали се израства до едикаква си възраст, че вече едва се държа понякога. В буквалния смисъл след работа съм изцедена и тези истерии ми идват в повече.

Заспива ли без проблем на чуждо място? Да речем, в ДГ или при баба? Ако го оставиш сам, как реагира?
В повечето случаи, децата търсят публика, по скромното ми мнение и ако тя липсва - щат не щат престават. Изключая Габи на Сикс-а, която с публика без публика, все е тая...
От скромната камбанария на едногодишно дете, което вече разбра как да ме манипулира, разбрах, че за съжаление универсално решение няма. Веднъж помага да го гушна и успокоя, веднъж да го оставя да се нареве. Второто го правя без желание, кълна ви се, другия вариант обаче е да ми изпушат и без това изпилените нерви и да го....ме затворят социалните.  Другото е, че те много усещат настроенията ни и често се водят по тях. В такъв случай става още по-сложно, защото мене ме бият нервите и той се инати още повече. Та кръгът се затваря. Понякога ми помага да си представя Лисицата и подвивам засрамено опашка...Друг път, търкам скамейките с познатата ви вина за "дългоочакваната радост"...Трети път, повтарям заученото си клише : "Ако майчинството беше лесно, нямаше да е платено..." Опитвам се да се успокоя първо аз, след това него. Но наистина, децата си се раждат със собствен характер и на някой им се падат обичливи засмяни слънчица, а други теглим късата клечка. Рекламация обаче, тук няма...Жбрул както винаги е уникална с изказа си, свалям и шапка...
А аз все още търся златната среда и разковничето, намеря ли ги, веднага ще споделя.
Между другото, не само пуша, ами понякога и пия 

Не му е проблем публиката според мен. Горе-долу на възрастта на твоето дете, че и по-късно си заспиваше като ангелче. Само го слагах да спи и даже си излизах спокойно от стаята и толкова. Винаги е бил палаво и будно дете и в един прекрасен момент  реши, че сега му се е паднало да ни разиграва всички домашни- от детската не са се оплакали за сега за спането. Не ми се смейте, но имам чувство че му влиза дяволче под кожата и започва да се държи по този начин.
Тормоза е до късни доби след като сме легнали в нормално време, а сутрин започваме наново понеже ни се спи и тогава не искаме да се мием, да се обличаме и ни  е крив света.

Точно това е интересното - при чужди хора нямат проблем със съня, в къщи си показват рогата....

аз само едно не разбрах, защо си мислете, че хората в този сайт сме идиоти и сте решили, че си мислим, че майчинството е идеално?
питам сериозно, защото ми прави впечатление не за първи път подобно отношение, и аджеба кои са хората в този сайт и кои не са, нещо не схвашам разделението…

и моля, без засегнати, нали си говорим откровено и сме приятели, пък и днес не ми е ден, болна съм и едно от двете ми "идеални" деца преди малко ме докара почти до нервна криза…

ПП. като съм тръгнала да си кажа, сега се сещам за правени няколко пъти забележки към потребители на форума да се съобразяват като пишат, НО, голямо но, в темите където пишат хората нямащи деца, а не в темите с децата, защото съгласете, или не, разбира се, няма как да обясниш на някой след амнайстия неуспешен ин витро опит колко ти е трудно да отглеждаш детето си, ами едва ли ще ви разбере, колкото и да му се иска. По скоро би отразял едната си ръка, за да е на наше място и да се опитва да успокои тръшкащото си дете...

shanoar и на мен ми е дошло до гуша от всичко. Понякога работи да го оставя сам да реве. Сега не разбирайте, че реве с часове пък аз си клатя краката и си гледам кефа. Излизам от стаята или го пращам в другата стая, казвам му, че не ми е приятно поведението му и не желая да присъствам. Рядко се случва рева да продължи след като закрехна вратата. Първия път рева 5 мин. примерно, то и от обида и изненада, че не знае какво става сигурно, но аз като го чух, че се успокоява и го повиках и сега си знае, че щом не реве е добре дошъл. Това не ми е първа опция естествено първо питам какъв е проблема и се опитвам да го решим по друг начин, но като се заинати и дори не иска да ме чуе, няма как да подобря нещата. Със спането съм се опитала да въведа "режим" - къпем, обличаме, давам мляко и като прибера шишето се гушкаме и спим. Ама само съм се опитала  често започва да се тръшка, че нещо не искал, предимно обличането -тогава пак така правя. Излизам, казвам какво ще правя и той като реши да си носи пижамата и да продължаваме. Случвало се е преди сън и уши да чистим, редовно зъби мажем, даже ноктите на краката съм рязала, дето посмъртно не ми дава да ги режа  Пределно ми е ясно, че при сутрешно обличане няма как да се случи това, освен ако не ги събуждате 3ч. по-рано, но може да ви даде някаква идея от вашето ежедневие, която да приложите   

Бубе, ами колко да е интересно, ако са наистина чужди хора... Пресонал в ясла, или ДГ, то от другите възможни за отглеждане - все са роднини и реално нито са "чужди" наистина, нито имат склонност и възможност да се вълнуват от лиготии и тръшканици. А малките хитреци, все тая дали им изнася, или не - бързо схващат къде ще мине номера, къде няма да мине. И като виждат, че не минава някъде - не се хабят да опитват повече. На яслата и градината ще си спи, като си дойде у дома - ще те направи на луда, ако е решило, защото значе че ти поддаваш и ще поддадеш винаги. Дани като се пробвал в ДГ да ги поставя в шак с репликата: "Аз няма да лягам, не ми се спи" - учителката му отговорила с: "Добре, както искаш" и захванала да чете приказка на останалите, вече легнали деца. И нашия седи в средата на стаята - хем скука, хем неестествено, хем никой не го увещава за нищо...то няма кеф и смисъл изобщо. И си отишъл в леглото, легнал и откъртил първи  Няма уговорки, няма рев, ниииищо! Ама това в къщи - няма как да стане почти. Или ще ти се свие душата за "горкото дете, което пищи като заклано", или няма да ти издържат нервите седмици наред да ти се играят панаири, че накрая да "клекне" и да приеме, че по този въпрос - ще стане на твоята, а не на неговата, или като си на работа утре - щеш не щеш - избираш най-неудачен, но най-бърз вариант да заспи, щото...иначе ясно. Отделно, че като са "в стадо" - те копират едно от друго и става по-лесно, у дома самата обстановка затруднява усвояването на някои полезни привички. То оттам и целия мит (за мен лично), как в детските заведения това и онова постигали бързо и лесно, понеже били педагози и кой знае какви "тайни" знаят по въпроса. Реално - така е организирана работата и животът на децата, че има всички предпоставки там да се държат "човешки", а у дома - пак същият панаир настава. Още една причина апропо, родителите да си мислят как всеки друг едва ли не се справя по-добре от тях.


Стеф, става дума затова, че бременните за първи път момичета - изобщо нямат реална представа какъв гърч иде, наред с цялата радост. Мислите са насочени само към позитивните емоции, очакванията са хипер, останалото го знаеш като информация, но ти е "малко в пейзажа". И като ти се случи някое инато и чепато детенце, дето да те прави крива - хем ти дотежава, хем те гризе, че се чувстваш като изцеден лимон и кълбо от нерви едновременно, хем си драпал със зъби и нокти, за да се чувстваш така..., ама не точно
И само липсва в такъв момент някой да ти заобяснява как не е нормално това твоето, как ти нещо не правиш както трябва, че детето се държи така, или стига и да си го мислиш само и да не споделяш гласно (че някак срамно нали), та поне да има кой да ти каже: "ОК, има такива моменти, наред си..."
Та затова иде реч, не за нещо друго.

Jbrul е отговорила, но да кажа и аз. Стефи, става дума точно за бременните за пръв път момичета. Казвам го, защото знам идеално какво си мислят и си представят, защото и аз бях така. Никога не съм имала илюзии, че е лесно да отглеждаш дете, наясно съм била, че е трудно, че понякога дотежава, че няма сън, преуморена си и т.н. и т.н. Но затова, което реално ми се случи и се случва - не бях подготвена, изобщо. И именно, защото постоянно се прокрадва мнението, че щом сме чакали дълго за тия деца, сега нямаме право да се оплакваме, месеци, че и години вече съм се обвиянвала и съм се чувствала зле, че ми е толкова трудно понякога, измъчваше ме чувство на вина, чувство, че не заслужавам детето си, какви ли не тъпотии са ми минавали през главата. И ако имаше някой да ми каже, че всичко това е нормално, че не съм изрод, понеже понякога не ми издържат нервите, може би щях да се чувствам по-добре. Но вместо това, редовно като видех някой нещо да си позволи да се оплаче, как му се размахваше пръст и се намекваше, че едва ли не е неблагодарен, щом се оплаква, какво да кажат другите дето нямат деца и от сорта и се свивах и си казвах - ето, знаех си, нещо съм сбъркана. Затова и чаааак сега си позволих да пиша по-подробно за проблемите, които имах и продължавам да имам. Видях, че и други се престрашават и реших да им дам едно рамо, да видят, че не са само те, че на са луди, не са повредени, не са изроди. Това е.

Дам, преди да забременея, когато приятелките ми се оплакваха как не спят, как бебето по цяла нощ врещи и т.н., аз си казвах на ум - какво се оплакваш и ти, не знаеш колко си благословена, не оценяваш какво имаш. Дясната ръка си давам и аз да не спя от бебешки рев, а не от страх, че никога няма да чуя такъв у дома. Признавам си, точно така си мислех.  Но си признавам и че съм грешала. Изобщо не съм си давала сметка какво ми говорят приятелките ми, че ме предупреждават, да не си правя илюзии, да съм подготвена. Ама аз, не та не, то ще е едно щастие, аз толкова съм го чакала това дете, че хич няма да ми тежи, че няма да спя. Да да, ама не.
Та да, за това става въпрос, за което и Jbrul написа. Нито някого смятам за идиот, нито искам някого да обидя. Но моля и нас да не ни мислят за идиоти, че не можем да изтърпим изстъпленията на децата си. Нито сме калпави майки, нито сме някакви изроди. Просто сме хора, имаме трудни деца и правим и невъзможното, за да ги възпитаме и да отгледаме едни добри хора, като междувременно се мъчим и да си опазим нервната система и здравето, ако може.

Само аз ли не разбирам за какво е цялата работа?
В момента сина ми е в действие-вижте колко е часа.
Аз също съм благодарна, че го имам но мислех да обменя опит с други майки, които се чудят какво да правят в тази ситуация.

Шаноар, имам няколко въпроса.

Детето бодро ли е, или просто прави всичко възможно да не заспи, а впоследствие се разсънва?

Ако не му се спи, бих опитала да променя дневния режим, както е направила Jbrul, евентуално и храненето /ако даваш възбуждащи неща следобед/.

Ако му се спи, но ви разиграва и после му "минава" дрямката, бих се замислила дали не се страхува от нещо - тъмно, сенки, специфичен шум.


Това са все неща, които са се случвали на моите деца.

Аз също съм благодарна, че го имам но мислех да обменя опит с други майки, които се чудят какво да правят в тази ситуация.

ами не всички майки имат време да пишат, явно. иначе съм напълно сигурна, че част от редовните потребители имат какво да споделят - и по въпроса с трудните деца, и за късното заспиване... но не всички хора имат нагласата да споделят публично...

да започнем от там - опиши по часове режима на детето - хранене, сън и физически активности.
после ще се опитаме да умуваме дали нещо може да се коригира, за да се реши проблема...

shanoar, моите деца лягат в 22.30 - 23 часа. По рано не настоявам да ги слагам да спят, защото няма смисъл, да си лежат в леглата и да мрънкат за това и онова защото не им се спи достатъчно. Като ги сложа в горе посочения час за 2 минути са готови заспали. Е случва се някога да им отнеме и до половин час да заспят, но е рядко. На обяд спят само, ако са на детска градина, а събота и неделя, ако ходим на по далечен път, спят в колата, иначе никой не спи. Елена твърди, че и на детската не спи винаги, само си лежала и съм склонна да и вярвам, защото на вашата възраст госпожата и ми се кара, как можело дете на 3 години да не спи на обяд, а аз и обяснявах, че тя и като бебе не спеше много през деня, че и през нощта. Вечер "ритуала" е като се измият и си облекат пижамите им чета приказка и си лягат. Преди им пусках диск с песнички, но напоследък не са се сещали, а и от известно време Стефан спи в хола, а Ели си е при нас в спалнята. Съвет не знам какъв да ти дам, можеш да пробваш да му кажеш, че вие си лягате защото ви се спи, той да прави каквото иска и да си легнете и да го оставите, и да видите каква ще е реакцията. При Стефан действа тази "заплаха", защото няма кой да му сложи памперс