Заглавието на темата ясно показва какъв е проблемът при нас  и аз определено имам нужда да споделите как се справяте с тръшкането.

Не знам дали е период, който ще отмине или съм изпуснала нещата от контрол. Синът ми започна да се тръшка за всичко и навсякъде - хвърля се на пода в магазина, на улицата, на тротоара, на паркинга... и то защото не сме тръгнали натам накъдето е поискал или защото не е получил нещо. И нищо не е в състояние да го успокои. Не позволява да го нося, да го гушкам, просто се тръшва на земята и започва да реве.

Говоря и обяснявам кратко и ясно, за да ме разбере - не помага. Игнорирам - също не помага. Тръгвам си и го оставям - пак нищо. Накрая се принуждавам да го взема и да го нося насила.
Днес след второто поредно тръшкане, не си сдържах нервите и го шляпнах по дупето. Прибрахме  се ревейки вкъщи и след 5 мин се успокои и все едно нищо не е било.

Какво да правя, къде бъркам?

1. период, стандартен
2. никъде не бъркаш
3. нищо повече няма нужда и не може да направиш.

даже няма никакъв смисъл от дълго говорене и обяснения. ако е навън и на публично място - казваш "не така", изчакваш няколко минути ,хващаш под мишница и отнасяш у дома на безопасно. ако се тръшка дома - гледаш да не се нарани и изчакваш да премине.

Много болна тема за мен, ще следя с интерес защото тази сутрин например не си даваше напикания памперс и рееев.... Та и аз се вълнувам до кога ще се тръшкаме за щяло и не щяло. Знам, че е период ама кога отминава, че нещо много време ни държи?

Меци, имам по-малък брат 
Още помня как се червях по градинките (е, била съм 13-4 годишна), че не можех да го отнеса вкъщи, но пък успявах някак до го довлача 
Е, един път се прибрах и без него, та майка ми търча до го донесе.
Същото правеше и с нея и с баба ми - така, че Джам е права - чакаш да отмине, а то отминава 

И за мен много болна тема. В добавка, моята 2,5г. кукла и не говори, и понякога ми идва да се разплача от безсилие, че не мога да и помогна. Възможно е нещото, което иска да мога да изпълня, но като не зная какво е. Иначе аз най-често я вземам под мишница когато сме навън и към дома, обяснения не помагат. Тя понякога се опитва в такива моменти и да хапе. В къщи е по-лесно сякаш, мога да намеря повече занимания, с които да и отклоня вниманието.
И моето дете не си дава понякога нито напикан, нито наакан памперс, там на дупето да и е топло и рееев.

Джам, Ани, благодаря.
Ще чакам да отмине, какво да правя. Бях решила, че причината за тръшкането е в мен, че аз нещо не се справям.
Вчера ми дойде в повече, след като събрахме няколко минаващи баби пред блока да ме гледат лошо и да цъкат с език. В магазина беше същото.

shanoar, драмата с махането и слагането на памперс я има и при нас. Махам памперса докато е прав  ( възможно най-бързо) и го оставям да търчи из хола по голо дупе. После го взимам, бутам нещо в ръцете( кутийка от крем или телефон) и така безболезнено слагам памперса.
Тръшкане има и при смяната на дрехите, но не я отразявам изобщо.

Вчера ми дойде в повече, след като събрахме няколко минаващи баби пред блока да ме гледат лошо и да цъкат с език. В магазина беше същото.

ти на цъкания от баби не обръщаш внимание.

бабите цъкат: 1. защото са забравили какво е да гледа деца, 2. защото това им осмисля деня и доставя удоволствие

ти правиш справка с останалия мамешки свят и  виждаш, че всяко второ минава през периоди на тръшкане, истерии, че и по-лоши явления (нали не е почнал да си удря главата в стената още?  ) , след което се успокояваш и удряш едно малко.

При моето хлапе се набюдават истерии при прибиране от вън. Не винаги, понякога, но се случва. Може да е стоял и 5 часа и като реши, че няма да се прибира... Четох за залъгване с играчка, която сме си приготвили предварително и в момент на нежелание за прибиране се вади. Аз пробвам първо да го предупредя, че скоро си тръгваме, след 5 минути пак му напомням (казва НЕ естествено). После започвам: "Дядо ни чака. На кака ѝ се пишка (кучето е това). Да видим дядо Кольо на пейката ли е." Като каже НЕ, вадя скритата играчка. Ако пак се инати вадя скрит плод. Обикновено Коко се съгласява на някой от етапите. Ако не се съгласи на никой от тях, го хващам  и се прибираме ревейки. Пред блока винаги има дежурни баби и дядовци, и като ги види се сконфузва, и намаля децибелите.

Също не иска сутрин да се преоблича, не иска да се сменя памперса и вечер да се преоблича пак. Обяснявам, не хваща декиш и бива обличан докато се оплаква от мен. А аз имам чувството, че се опитвам да напъхам октопод в торба.

Вчера сме с количката (обича да се вози) по задачи и като наближихме една площадка, лелеее. Уж ги заобикалям, но той ги знае къде са и като почна да нарежда. А се прибираме, не можем да оставаме по площадките. Вика и се изправя. Имах чувството, че ще скочи на крака и ще си метне количката на гръб и ще скочи в някой пясъчник. Вика, вика, аз не обръщам внимание и си тикам количката. По едно време се позакроти, видя че няма накъде, ала сърдиииит. Като наближихме блока знам ще последва нова порция и извадих една количка - не я искаше, после извадих банан него се съгласи да вземе и се прибрахме накрая тихо, тихо.

А аз имам чувството, че се опитвам да напъхам октопод в торба.

 

Много точно описание!

Мислех да пусна същата тема, но Мецани ме е изпреварила.
Сестра ми ме беше предупредила, че от 2 до 4 г. ще ме побърка малката, но аз все си мислех - момиченце е, кротко ще е. Да, ама не!
Сутрин е невъзможно да я облека, тича гола и се прави, че не ме чува. За ресането на косата няма да говоря, понеже се случва веднъж месечно. Гоня я с гребена, гоня я, и накрая се отказвам. За смяната на памперс също не ми се говори....
Най-страшното при нас е взимането от ясла. Вярвайте ми, плаче ми се като тръгна следобяд към яслата. Не мога да и облека якето и да и обуя обувките поне половин час. Ляга на земята и не дава. Когато успея да го направя, започва най-страшното - навън! Едно търчане, едно гонене....не мога да я хвана. Вече не смея да тичам така, както до преди месец-два, почти в 8-ми месец съм. И тичането е по пътя, срещу колите. Представете си ужаса! Като я догоня и хващам здраво за ръката, тя ляга на земата(това е на средата на пътя) и започва тръшкането. А около нас хвърчат колите. За да не я вдигам, понеже е 15 кг , я влача до тротоара. Не винаги успявам да се сдържам, пляскам я. Обаче не помага. Приказките въобще не помагат, а пляскането още повече. Не само, че продължава да се търкаля по земята, но започва и да хапе. Това е всеки ден. Същото е и когато я изведем на разходка, прибирането е ад. У дома не е по-различна.
Погледите на хората, които гледат този цирк, ме карат да ми мисля, че съм неспособна да се справя с едно дете. А пробвам много начини, наистина. Нищо не помага. Близки ми казват, че след 4-5 годинка ще е друга. Като си помисля, че още няма 3 и ми настръхва косата.
Като ви чета дотук и виждам, че не съм единствената, което малко ме успокоява.
 А най-интересното е, че в яслата е друго дете, коренно различно. Лелките казват колко е кротка и нямат никакви проблеми с нея. И ме гледат доста учудено като им казвам, че нас не ни слуша.
Ще следя темата с интерес, приемам всякакви съвети и упреци.

Хахах, Мецо, как ме нацели на болното място, ако знаеш
Габриела се тръшка и крещи за всичко. Когато иска нещо започва директно да вика, няма такива филми да каже и да изчака поне 2 секунди, за да види дали ще го дам, направо със заповеден тон и викане казва какво иска. Непрекъснато мрънка и се тръшка, ляга по земята, удря си главата в пода, стената или каквото там й е наблизо, хваща къде каквото докопа и го хвърля, като опитам да я успокоя или хвана започва да ме рита, хапе, дере, удря и т.н. пълна програма. В чудо вече се виждам, способна е за най-невероятни неща да се тръшка и крещи. Често вече не ни издържат нервите с баща й и я шляпваме по дупето. Има ефект - краткотраен разбира се, просто спира да се тръшка за момента, продължава да крещи, но поне спира да се търкаля или удря. Не ми харесва, че се налага да стигаме дотам, но понякога ми идва в повече, а и това е единствения начин да я извадя от това състояние, понеже тя като изпадне в него, се прехласва и ни приема, ни предава. Като се укроти започвам да обяснявам, че така не се прави, защото еди-какво. Гледа ме невинно и посяга да ме целува. Отлично разбира какво прави и кога е сгафила, но не й пука особено. В повечето случаи, когато обяснявам, че нещо не се прави или не може, ме гледа в очите и продължава да го прави с ехидна усмивчица. Направо подивявам от бяс Абсолютно не й пука какво ще последва, а ако й взема да речем играчката, която блъска и хвърля, след като многократно съм обяснила, че така не се прави, изпада в истерия, започва да търчи из къщи и да пищи истерично, хвърля и блъска каквото й е пред очите и докато не я шляпна, да се опомни, не спира. Естествено, това има ефект точно до следващия път, който може да е след 5 минути примерно. И съм убедена, че чудесно ме разбира какво й говоря, отлично знае кое може и кое не, обаче не й дреме грам. Прави го отново и отново, абсолютно нарочно. Ей с това не знам как да се справя.
Всяко едно излизане с нея е някакъв кошмар, първите 20-тина минути е ок и оттам насетне е чудо, то не е бягане във всевъзможни посоки, тръшкане, търкаляне по земята, пълна програма. Не знам какво вече да опитам. То хубаво период, хубаво ще отмине, но как за Бога да съм спокойна, че не изпускам нещата от контрол и че няма да си отгледам едно разлигавено лайно, с извинение

Все още нямам истински опит на майка, но да Ви споделя какво казваше професора ми по детска психология: "Съжалявам колеги, че трябва да го споделя с Вас, но да възпитаваш деца е все едно да си влязъл в Зоопарка иска се много внимание, обич, пошляпване и търпение - все едно да дресираш маймунки!"
Един ден сигурно и аз ще мина по Вашият път и няма да се учудя. Единственият съвет, който мога да Ви дам е - търпение, знам, че дацата Ви карат да изпитвате срам по улиците, преодолейте го. Зная, че Ви е жал да ги шляпвате, но за съжаление... се налага, но само по дупето, никога не бийте едно дете по главата и лицето!!!
Повтаряйте им, че много са Ви липсвали, докато сте били разделени през деня, повтаряйте им, че ги обичате и търпете.

Джаме, аз съм била от децата, които са си удряли главата в стената  Горката ми майчица как ме е изтърпяла, не знам.

Сикс, наш Гошко прави всичко, което и Габриела. При бабите как се държи? В яслата?

Карамелче, няма ли кой друг да прибира Йоанка от ясла?

Мецани, моя опит е, че най-големи истерии има пред публика, като няма публика кротват за нула време. Пробваха се да се тръшнат, постояха сами в другата стая, играх го след това сърдита половин час - не им говорех, все едно ме няма. Пробваха същото втори път, същата реакция от моя страна, и трети път просто нямаше. Сега има моменти, когато решават че трябва да реват за глупости, като например защо брат му си измил ръцете първи - пращам в тяхната стая, докато решат как трябва да се държат - за едно и също нещо рев два пъти не е имало, естествено се измисля друго нещо 
Обещания и увещания, подкупи не действат, а и няма полза от тях, защото свикне ли така...

Меци, интересното е, че в яслата е ангелче. Госпожите не могат да я нахвалят При бабите е значително по-добре. В началото, когато рядко ходеше в свекървата, се държеше добре. Сега вече започва и там понякога да проявява характерче, но като цяло там слуша. В майка ми не е оствала сама, винаги сме заедно, когато им гостуваме, оставяли сме я за по няколко часа като сме там - слуша. Номерата ги прави предимно на мен, особено когато си я отглеждах само аз. Сега напоследък прекарва повече време през деня и с баща си, понеже като се разболее той я гледа и вече почна и него да тормози. Моят мъж е много спокоен тип, трудно се ядосва и рядко повишава тон, дори преди редовно ми правеше забележки, че се изнервям и й се карам. Ела да го видиш сега - изпада в тих бяс. Преди просто не прекарваше толкова време с нея и не знаеше за какво чудо иде реч. Сега като го изнерви него и той почне да вика, аз само го поглеждам ехидно и с неговите камъни - "недей така, Тоше, защо викаш сега, не се изнервяй" Вече не ми прави забележки

П.С. Мими, при нас няма такова нещо. Хич не й пука публика има ли, тръшка си се като стой и гледай. Нищо не помага, карам се, обяснявам, игнорирам, пращам в нейната стая, наказвам - няма ефект. Знам, че това си е период, но интензитета и проявленията според мен зависят и от самото дете. Моето си е инато и своенравно, няма оправия. Дори да вижда, че това, което прави не дава резултат, пак го прави, просто това е нейния начин да изрази недоволство. Дори знае, че ще стане по-зле и продължава бе, напук го прави.

Църна мацо, някой ден, като твоето се тръшка, ще ти припомня да се включиш на дзен режим.  Иначе казано, на теория е лесно, практиката може да покаже и нещо друго.

И кой питаше докога продължава? Е, и аз питам. Моят маймунчо още ги прави тези номера. Процедирам като джам. В началото не се и опитвам да му отвличам внимание или да го успокоявам. Ако сме навън, просто го нарамвам. Ако сме вкъщи, изпращам го в неговата стая. Ако продължи твърде дълго - над 15-20 минути, тогава се опитвам да го успокоя, като измислям нещо друго за правене. При нас е най-вече, защото не може да се облече/съблече сам. Или тая сутрин се сети, че искал да прави закуска, като тя вече беше готова. Дадох му да прави кафе преди да е яхнал метлата.

 sixsens, на Йоана и Габриела само имената са им различни. Това, което описваш е все едно аз да опиша Йоана. В яслата най-доброто дете, при баба и дядо слуша горе-долу, само нас тормози маймунката. И моят мъж ми правеше забележки да не викам по детето, но сега когато е повече време с нея, все повече заприличва на мен и вика точно, колкото и аз.
Мецани, ние сме без баби в града, сами си я гледаме. Когато мъжа ми е бил 1-ва смяна на работа, ходи той да я взима или ходим заедно. Но ако е на работа, аз ходя. Май ще си търся подкрепление скоро, сама е невъзможно...
А пък като се роди бебето, тогава ще е екшъна. Как ли се тича с количка или с бебе в кенгуруто...

Кремче, явно така ще е, да се въоражим с търпение и валерианче и това е Казват, че след 3,5 години ставало по-добре. Ще видим

Моето пък и в яслата не слуша винаги-откакто беше болен по-продължително време по-често не слуша. Вярно е че основно мен тормози
Аз питах до кога?

Шаноар, в яслата трябва възпитателите да се погрижат за това той да слуша. Това им е работата.