Боби, баш същото прави и Габриела, затова я заведох на психиатър и психолог. Нищо й няма, но аз си се притеснявах, именно защото се страхувах да не прещрака, точно като луда гледаше и пищеше в захлас. Аз затова обяснявам, че не мога да игнорирам напълно. В един момент имах чувството, че аз ще прещракам. Аз си знам в какви състояния съм изпадала заради тези истерии, сериозно се притеснявах и за себе си и психичното си здраве. Слава богу, тези тежки истерии вече ги няма, пу-пу, някде към края на лятото постепенно намаляха и сега напълно изчезнаха, но разбира се, продължава с тръшкането. Все пак е почти на 3 години и вече се разбираме много по-добре и значително по-лесно успявам да се справя с тръшкането. Но е факт, че съм ужасно изморена психически и съм станала доста нервна, което разбира се не ми харесва и се старая всячески да туширам. За моя радост, напоследък все по-често успявам, но и детето е доста по-сговорчиво вече. Не че няма и тя своите моменти, но е мноооого по-добре от преди.
Надявам се никой не се е засегнал от това за дебила
Не смятам, че човек способен да игнорира определени прояви е такъв. Напротив, смятам, че това умение е ценно и полезно. Аз говорех за игнорирането на ВСИЧКИ емоции, както писа Мини. От нейното изречение взех повод, смятам ще се съгласите, че рядко някой нормален човек може да игнорира всички емоции, не живеем във вакуум все пак. Та това ми беше думата. Иначе като реши да истерясва Габриелка, баш си я игнорирам и подинавам като малка гара, което я дразни още повече
и запова да ми висва на крака и да се влачи подире ми, само и само да й обърна внимание. Естествено, аз се възползвам от това максимално и я работя
Вече това действа, но сега, допреди няколко месеца - изобщо нямаше ефект.
Албена, наистина ми вдъхваш малко кураж, че с времето нещата ще станат по-нормални. Наясно съм, че дъщеря ми е с такъв характер и това няма да се промени, но се надявам, че с времето ще съумеем заедно да насочим това в правилната посока и тези й черти да водят позитиви, а не негативи след себе си. Старая се максимално, не съм перфектна майка, но смятам, чепредвид ситуацията, се справям добре. Пък времето ще покаже.
Мини, не съм съгласна, че децата се раждат перфектни. Няма такова нещо, те са личности като всички нас, носят своите си гени, особености и характер. За тези 3 години от живота на моето дете, осъзнах колко погрешни виждания съм имала за родителството. Осъзнах, че за жалост, твърде малко зависи от нас, но пък това малко е основното и най-важното, което можем да дадем. Смятам, че аз го давам. Смятам, че всеки нормален родител се стреми да го дава. Дали са отражение на нас - вероятно, в някаква степен. Но те не са бял лист, както доста хора смятат. Това за мен е погрешно и именно идеята, че ние ги създаваме и моделираме в един момент ни изиграва лоша шега, когато се сблъскаме с действителността и видим, че не е така. Този сблъсък може да бъде доста болезнен и ако родителят не се осъзнае навреме, може да има кофти последици - да.
Сега като прочитам пак някои постове, у мен се формира усещането, че едва ли не, аз съм си направила детето такова. Сигурно някои ме смятат за невротична и затова и детето м ие такова. Само че, май никой не се сеща кои са причинно-следствените връзки, които са довели до това. Как дългочаканото ми дете може да ме нервира от съвсем невръстна възраст, ако то самото е спокойно? Ами никак. Не бих имала причина да съм нервна, напротив. Габриела беше спокойна до около 10-тия си месец. Като изключим, че ме будеш нощем през 30-40 минути, всичко друго беше чудно. И около годинката се започна. Тя беше нервната и истеричната, не аз. Не мисля, че аз съм предизвиквала поведението й. Но определено тя предизвика в един момент моята нервност, защото все пак съм човек, а не робот и всичко си има граници, включитено и търпението ми. Но явно малко хора си дават сметка, че често поведението на родителя е следствие от това на детето, не обратно. Но както и да е, стана твърде дълго, а казах, че уж няма да обяснявам отново....
Само за последно ще кажа, че ми става леко неприятно и дори обидно, както някои предположиха, от вярвам добронамерените опити да се даде мнение и съвет по казус, от който повечето си нямат понятие. Всъщност, няма лошо в съветите, стига да не са придружени от оценки и квалификации, па макар и завоалирани. Не казвам, че някой го прави нарочно, по-скоро не се усеща вероятно, но доста пъти призовахме вече да се избягва това и ще съм благодарна, ако в бъдеще не ми се обяснява, че се фиксирам и преувеличавам. Направила съм консултация с психолог и за мое учудване, се оказа, че доста добре се ориентирам в обстановката, че даже и правилните методи съм прилагала. Нещо, в което се съмнявах преди това, "благодарение" на добронамерени съвети и оценки от хора, незапознати със ситуацията и несблъсквали се с такъв тип дете.