Нямам много време да пиша и да чета, само нещо ще ви кажа.
Не знам дали детето ми е лесно или трудно за гледане .
Просто,  с всеки изминал ден ме прави все по-щастлива, че го има.
Колкото и да съм изморена и ядосана,  си спомням колко "празна" се чувствах през всичките години, когато не можех да спя, защото него все го нямаше.
Няма такова щастие като това да си майка. Въпреки ядовете, недоспиването и ужасната болка, когато с детето се случи нещо лошо.

В един друг филм "Изгубени в превода", героят, иначе ужасно оттегчен от живота и от самия себе си човек, казваше нещо за децата си, от сорта: "Оказа се, че те са най-прекрасните и интерсни личности, които някога съм познавал!". Тогава още нямах дете, но тази реплика на фона на целия сюжет, ми прозвуча някак много оптимистично и често си я повтарям, и тази мисъл, оказа се, важи с пълна сила за моете дете и усещането, което имам към него.
Така че, пожелавам на всички родители, и на себе си в това число, да се наслаждаваме на чудното пътешествие /приключение/, което сме започнали заедно с децата си. И дано и те някой ден, макар и само за миг, да си помислят за нас като за едни прекрасни личности, които са срещнали в живота си.

Изгубени в превода...... наистина. Много е подходящо за случая

Изгубени в превода...... наистина. Много е подходящо за случая

Така е.  Тази тема съществува, за да се обсъждат в нея някакъв вид проблеми, които доста от нас срещат при отглеждането на децата си. И като се пише по същество - логично се коментира какво, как и защо е проблем в нашето битие на родители. Теми, в които да си похвалим гарджетата и да изразим благодарността и щастието от това, че ги имаме си има специални. И "галерията" и "бисерите" и "месечната тема" и в общи линии - това можем да го направим, в почти всяка тема в подфорума за родители. Можем естествено да го направим и в тази тема тук. Просто тук - най-малко "се вързва" и звучи аха-аха като оправдание и извинение, че родителството не е само цветя и рози. Ми да - не е. Не мисля, че има някой, който си е мислил сериозно, че ще бъде.

Лично за мен - не е особено ясно, защо трябва постоянно да уверявам околните колко съм щастлива да бъда майка, колко си обичам детето и колко се радвам, че го имам обаче. Това за мен е "по подразбиране", особено в този сайт и никога не ми е минало през ум, че кой да е родител, споделил какъвто и да било проблем свързан с детето си - не е благодарен и щастлив да го има.

Мине се не мине обаче, ей така както си обсъждаме неспане, тръшкане, неядене и каквото и да било там свързано с децата, което ни създава затруднения с тях - мине някой да каже как той се чувства безкрайно благодарен и щастлив, че има дете. Няма лошо по принцип, само дето на фона на разговор, в който други потребители обсъждат проблеми с децата си, а не пишат "хвалебствени оди за родителството" - излиза, че те едва ли не не се радват на децата си и не са щастливи да ги имат. Щом си позволяваш от нещо да се оплачеш, да кажеш, че ти тежи и те затруднява с детето - нещо "не си по реда си" значи като родител.  Добрите, щастливи и благодарни родители - никога не се оплакват, тях нищо не ги затруднява в отглеждането на децата им, те умират от удоволствие да не спят, да нямат личен живот и да гледат истерии и тръшканици по няколко пъти в денонощие и така с години. Другите - явно съжаляват, че са станали родители и имат деца...мдааа така ще да е. 


За да не стават повече "недоразумения" и "загуби в превода" по този въпрос, имам следното предложение. Който тепърва ще споделя в тази тема за някакъв проблем, който има с отрочето, преди да говори по същество, непременно да започва с: "Безкрайно съм благодарна, че съм майка. Детето ме кара да се чувствам завършена и на този свят - за мен няма нищо по-важно от него. Независимо какви трудности ми създава и за какво - аз го обожавам и ще изтърпя всичко, което се наложи и за секунда няма да се чувствам по-малко щастлива от това, че имах щастието да стана майка..." Може да е "свободен текст" разбира се, важното е да е в този смисъл, за да не възникват съмнения, че не се радвате на децата си достатъчно. Едва след това - карайте по същество и си споделяйте дертовете...

JBrul, много те моля - не е необходимо да иронизираш чуждата потребност от себеизразяване.

абсолютно съм убедена, че всички тук имат равно право да изпишат и изкажат онова, което ги вълнува - кой по-кратко, кой по-обемно.

Нищо не иронизирам Джам. Достатъчно пъти намекнах, не само аз, това което в последния си пост написах подробно. Ми не се схващат намеци явно, не е моя вината за това.

След като аз мога да се съобразявам с емоциите на други потребители, в другите подфоруми и да не ходя да се "себеизразявам" някъде, където виждам, че ще подразня и засегна с този си акт, АКО и да не казвам нещо невярно - считам за редно и нормално да получа същото отношение. Или викаш - не би следвало да е така?

казах, каквото имах да кажа и се надявам да бъда разбрана правилно. има и други изразни средства....

Да преведа, тъй като нямам дар слово като писалите по-рано:
с годините неуспешни опити съм се отказала от толкова много неща, че вече съм свикнала с тези лишения. Няма да изброявам. Който разбрал-разбрал.

Цигу, от снощи започнах да прилагам някои от твоите хитрини за спане в леглото й.
Не беше лека нощ, но си спа в леглото. Днес на обяд пак там заспа. Като за двете спанета в леглото получи две усмихнати човечета залепени на вратата. Голямо щастие беше. И все иска да махне едното сърдито човече, което получи вчера, заради категоричния отказ да легне в леглото си предната вечер.
Днес поръчах нови чаршафи с Маша и Мечока. Чака ги с нетърпение, поне 5 пъти ме попита кога ще пристигнат, че да си ляга с тях. Сама избира приятелчето, с което да спи и те така.
От около седмица повтаря,че е голяма кака, не била бебе. Това също го използвам в своя полза. Обяснявам, че каките спят сами 
Да видим до къде ще я докараме.
София от бебе до към година и половина си спеше в леглото. Но при едно разболяване я взех при мен, да ми е по-удобно, когато проверявам за Т. От тогава не ще и да чуе за спане в нейното легло.
Не ми пречи, през повечето време сме сами двете. Но като си дойде баща й, много тясно става и няма наспиване.
Това засега от нас 

Да видим до къде ще я докараме.

Успех и кураж! Често децата приемат промените по-бързо, отколкото очакваме.

Момичета,имам нужда от съвет.Моето добро допреди детенце ,от както ни изписаха от болницата с бебето се държи меко казано лошо.Вече не знам как да се справя.Непрекъснато се инати,на всяка моя дума отговора е "не искам","махай се "и т.н
Толкова много се е вбебил,така да се каже ,че започна да имитира бебето.Имал колики ,а пък като го видя ,че повърна вечерта и той си изплю млякото в леглото.Най-зле става вечер,когато ме види ,че успивам бебето и започва едно пищене,тропане и все възможни щуротии.А не е като да му липсва внимание.Непрекъснато го гушкам,обяснявам ,че го обичам и него,че и той като е бил бебе е гушкан и люшкан даже мноооооого повече.Честно казано съм на ръба на нервен срив.Не стига ,че съм сама по цял ден и съм като на кънки ,а и това.Има дни когато не прави така,но от два дни е ужас.Разбирам ,че ревнува ,но кога ще отмине....уф.Кажете ,знам ,че всяко дете е индивидуално и няма рецепта ,но все пак има мами с такива разлики между децата.Споделете ,че щом и баща му се хвана за главата ,а допреди никога не му се беше карал.Аз бях лошото ченге.Оня ден докато къпех малкия големия изсипа шампоан във ваната при него.Започна да се напикава и после сам търси да се преобува,което направо ме влудява вече.Вместо да имам по-голямо дете и бебе сякаш имам 2 бебета.   

Моникс, и при нас имаше подобен момент. Баткото беше на 2.5г. когато се роди малката и беше много трудно - едно че той си беше бебе и не разбираше какво точно се случва, и друго че ревнуваше /и все още ревнува/. Незнам какво да те посъветвам, търпение ще ви е нужно, ще отмине и това, малко по малко, продължавайте да му обръщате внимание, не му се карайте, гушкайте го и така. Разбирам те напълно, ннашият батко като навърши четири години, тогава му мина обебването  , сега пък се карат за играчки, защото и двамата искат да играят с едно и също нещо едновременно  И двамата взаимно ревнуват от другия, но и се обичат и се гушкат, много са сладки, на единия като се скараме и двамата плачат  И при вас ще дойде този момент, трудно, но проявете търпение и разбиране  Това е един период за баткото, ще свикне с течение на времето и ще видиш колко много ще обича братчето си 

moniks_s, моите деца са с една година и 3 месеца разлика, т.е. каката беше съвсем бебе като се роди брат и. При нея нямаше ревност, тя още като донесохме бебето у дома и тя реши, че ще го храни с нейните биберони, може да го възприемала като жива кукла, че се налагаше да го пази от прекомерна обич . Но с течение на времето имаше "вбебяване" и от нейна страна в различна степен и за различни неща, но "тръшкането" си е нормално за 2 - 3 годишно дете.

Иначе съвета ми за момента е да го включиш в грижите за бебето и да го хвалиш когато ти помага и да наблягаш на това, че е най-добрия батко. Примерно го карай да ти подава памперс за бебето, мокрите кърпи и разни такива неща. Накарай го да се чувства полезен и важен. Говори му как той е батко и ще учи бебето на разни неща и ще си играят заедно като порасне още малко, но за да порасне бебето трябва да спи и да се храни на спокойствие. Иначе за пазенето на тихо, моите винаги са спали на шум и никога не съм "пазила тихо" на когото и да е било е стига единия да не скача по главата на другия. В момента Ели като се събуди събота или неделя и събужда и Стефан, че да си играят, че и било скучно, друг е въпроса, че в половината от времето се карат, дърпат и бутат за какво ли не.

Благодаря ви.Включвам го  Гери и той ми помага с удоволствие и е много горд от това.За тишината и аз съм против на пазенето на пълна тишина ама на крещене с цяло гърло и тряскане на вратата ,то Ангел целия подскача в креватчето.Надявам се да отмине цялата тази лудост

Искам да пожелая весели празници на всички пишещи в тази тема, много здрави нерви и търпение през новата година и умерено палави и непослушни деца!

Държа да кажа, че за долната снимка децата не са били малтретирани и не е направена против волята им, освен това им е изплатен хонорар в размер на парченце шоколад.  Снимката е само шега и не целя да засегна когото и да е било, ако все пак не се приеме като такава от някого, предварително се извинявам.

Хахааах, Гери, разсмя ме искрено! Ама и физиономиите ги докарват автентично, много са ти сладки дечицата! Да са живи и здрави!

Весели празници, момичета! Да са живи и здрави всички деца и ние покрай тях! Да са кротки и спокойни и по-малко да се тръшкат

Гери, страшна композиция  ! Браво на моделите!

Здраве и спокойствие на всички!

  весели празници и да ви се връщат пожеланията, минимум х2

весели празници и да ви се връщат пожеланията, минимум х2

математикът си е математик, по пожеланията се познава

В един друг филм "Изгубени в превода", героят, иначе ужасно оттегчен от живота и от самия себе си човек, казваше нещо за децата си, от сорта: "Оказа се, че те са най-прекрасните и интерсни личности, които някога съм познавал!". Тогава още нямах дете, но тази реплика на фона на целия сюжет, ми прозвуча някак много оптимистично и често си я повтарям, и тази мисъл, оказа се, важи с пълна сила за моете дете и усещането, което имам към него.
Така че, пожелавам на всички родители, и на себе си в това число, да се наслаждаваме на чудното пътешествие /приключение/, което сме започнали заедно с децата си. И дано и те някой ден, макар и само за миг, да си помислят за нас като за едни прекрасни личности, които са срещнали в живота си.

Боже, колко хубаво казано!  И аз мисля същото за нашето дете. Като беше мъничка, често повтарях, че бебетата са "извънземни" - толкова съвършена ми се виждаше тя. Сега подкрепям, че децата са най-прекрасните и интересни личности.
Нашата щерка никога не се тръшка без аргумент. И аз се карам за съжаление... Интересното е, че колкото и безсмислено да ми се струва упорството й в нещо (в "тръшкането", де ), тя все ще каже нещо, което ми идва като "проблясък" и ми се струва, че всъщност е била права от нейна гледна точка... 

Във връзка с тръшкането... Преди време в една друга групичка превеждах нещо от немски и ще ви го споделя. Това са т. нар. "родителски писма", които сестра ми (раждала в Германия) е получила от общината. Много интересни - в един класьор събрани актуални теми за съответната възсраст на децата от 0м. до 7г. Това писмо извадих от материалите за възраст 19м. Извинете предварително за стилистични и всякакви грешки, но времето беше малко, знаете колко е трудно с дете... Писмото не е съвсем по темата, но има много връзка с нея. И така, ето го :


Какво е глезене?

Да погледнем за момент Джени и нейната майка.
Сутрин тя скача в леглото на мама. Когато майка й става, Джени иска да остане да полежи още малко. Майката оставя вратата отворена, за да може дъщеря й да излезе, когато пожелае. Когато Джени се появява в банята, трябва да седне на гърненце. Тя обаче предпочита да използва тоалетната. Защо не? Сутришното варено яйце детето държи да счука, обели и изяде само. Това, разбира се, води до известно омазване, но то може да се почисти...   

Когато в последствие майката вика за обяд, Джени е по средата на играта и не иска да дойде. Майката играе един момент с дъщеря си и й помага да намери смислен завършек на заниманието... Кавга има при следобедната разходка. Джени иска да върви на ляво, а майка й - на дясно, за да отскочи до банката и да изтегли набързо пари. Тя обяснява, какво има намерение да прави и обещава на дъщеря си, на връщане да минат по пътя на Джени. Джени се съгласява.

Сами кажете: Глези ли дъщеря си майката на Джени, след като се съобразява с желанията й? Ще научи ли Джени от това, че всичко трябва да става "на нейната"?  Следобед, когато не успяват да съчетаят желанията на Джени и на майка й, майката прави предложение, което удовлетворява и двете: Джени го приема – може би точно, защото е сигурна, че майка й не би изпълнила желание само, ако има сериозна причина за това. Понеже през целия ден на Джени й е дадена възможност да взема самостоятелно решения, без това съобразяване да коства много усилия на майката. 

Друг е случая при Дирк и майка му.
Тя постоянно е много притеснена за него. Когато по някое време той отказва да приеме хубавите залъчета, направени за закуска, тя го моли отново и отново да опита да хапне още едно. "Поне заради мене!". Но на Дирк не му се яде. Той иска да играе – но само с мама. Ако тя се махне, той тича след нея. Тя сяда неохотно до него и започва да си играе със строителя, бръмчи с колички насам – натам без желание и обмисля, как би могла да изчезне незабелязано, за да обели картофите и да пусне прералнята. Вероятно ще успее следобед, когато той спи?...

Следобед Дирк не иска да спи. Тя се оставя той да я убеди да легне до него. Веднага, щом й изглежда заспал, тя се опитва да стане. Дирк усеща и настоява, тя да остане. Следобед има кавга, защото Дирк иска да играе, а тя трябва да пазарува. От страх от пристъп на ярост тя отстъпва и отива със сина си на площадката. Там тя следи притеснено, синът й да не направи нещо, което да му навреди. Всъщност тя не му вярва особено, че може да се справи с нещо. Държи го далече от пързалката. Трябвало да играе в пясъка. Сигурно се надява, че така ще я остави за пет минути на спокойствие. Да, ама не. Той обикаля и мама трябва да тича след него. Той знае и как да го постигне. Едва седнала на пейката и той се стрелва към пързалката. Тя скача веднага и хуква след него.. По-късно той не иска да си тръгва от площадката и едва, след като тя му обещава бонбон, той се съгласява.

Дирк е разглезен – съвсем ясно. Той е научил, че прави услуга на майка си, когато яде и спи и че може да очаква отплата за това. Майка му се чувства претоварена от неговите претенции, но не успява да се наложи. Тайничко се изнизва от стаята, играе наполовина присъстваща и с неохота, което кара детето да се вкопчва. Тя съвсем естествено чувства ситуацията пряко силите си: Ежедневието с малко дете често е изтощаващо и натоварващо.  Прекалено често човек се поддава на изкушението да избягва конфликтите, като отстъпва, затваря си очите или предлага бонбони. Но на кого помага това? За да не се налага на децата всеки път да трябва да изследват наново, кое е тяхното пространството за игра, родителите ще направят услуга - и на тях и на себе си, ако поставят ясни граници. Някои неща просто трябва да се случват, а за други може и да се дискутира...
Родители, които се чувстват претоварени, са много по-податливи на отстъпчивост с цел да си извоюват късче свобода. Разглезването, което пречи на едно дете, започва с тази отстъпчивост, която в крайна сметка прави детето несигурно, несамостоятелно и уморително.

Весели празници и от мене, момичета!:) С пожелание за много здраве и щастие на семействата ни и децата ни!