Цигу, лятото не е било "пътуване за една-две седмици". Близо 4 месеца постоянно е бил в къщата на село и опитите първо да свикне в кошара, после вече да е сам и в кошара - бяха съвсем целенасочени и постоянни. Е, за това време дори веднъж не заспа сам в стаята, да не говорим аз да отида да спя в друга стая. У нас пък - технически е невъзможно да опитвам пак същото. Или трябва директно да си отиде да спи в детската, или да е на моето легло в моята спалня. Честно казано - изобщо не ми пречи да спи в моето легло и стая, ако ляга там самичък и без драми, пък аз когато дойда - дойда. Но не. То друго от него не се иска всъщност, освен да легне в легло, което така, или иначе счита за свое и аз да напусна стаята, а той да спи.

По едно време, мислех да пробвам и у нас това с кошарата, дано стане, ама като правих проекта при ремонта миналото лято - направих спалня за себе си, считайки, че скоро той ще си е в неговата стая и няма да има нужда да вкарвам други мебели. В резултат - имам огромен изграден дрешник, спалня сглобявана на място и пространството е разчетено до сантиметър. Не кошара, ами и кошница не мога да вкарам вътре, а да взема да разбивам зидария, че той не щял да спи сам - и сама разбираш, че е абсурдно просто. Така, че и да искам - няма как да опитвам точно това вече. Опитвах го достатъчно дълго в старото ни жилище - успех НУЛА. После на село - пак НУЛА.

Даже понякога си мисля, че се изразявам крайно неточно и неправилно , като кажа, че заспиването при Дани е зор, защото той си заспива буквално навсякъде като му се спи и аз съм в съответното помещение. Един път, след безброй кандърми да го сложа да спи следобед, а беше видимо изтощен - патаксах и го оставих да прави каквото иска, двамата се върнахме в дневната. Започнах да нареждам съдомиялната, което е от 3 до 5 мин. време и не погледнах къде е и какво прави. И като се изправих - добре, че не го настъпах. Пльоснал се върху плочките на 15 см. от краката ми, свил се на топка и спи, та спи.  Е, кажи ми такова човече как се убеждава да си легне в нормално легло, с все гушкането и целуването и да остане там, но без "публика" в стаята? То те саботира още на "стъпка 1" от твоята схема. ОК, ще спи в кошара, на лампата, на пода - няма грижи, условието е просто да има "жива, мърдаща жертва" да му свети как ще спи. Няма ли такава - няма пък да спи. Това му е "позицията" по темата. И тя е такава откакто се е родил, не е нещо ново да кажеш...

Нито е стресиран, нито несигурен, нито страх от нещо има - точно напротив. Аз ако откривах проблем някакъв, конкретен, за да са така нещата - да опитам да го разреша някак, ама то такъв просто няма, освен личната му воля как ще се спи, ако се спи.

И преди някой да ме е захапал пак, как не съм спряла да се оплаквам от детето си - да поясня - не се оплаквам, СПОДЕЛЯМ какво и как за други хора, които имат сходен проблем. Да си направят овреме изводи за грешки, които аз съм допуснала, да не се упрекват, че са "калпави родители, ако имат деца с подобно поведение и пр. Не давам съвети как да се реши едно и друго, децата са твърде различни, че при всички да сработи дадена тактика просто. Само едно смея да кажа категорично по тази тема, ако детето е такова и някой лежи на тази кълка, че "то това било период, ще поотрасне, само ще си мине..." - много неприятно ще има да се изненадва в бъдеще. И все ще се наложи да взима някакви мерки, често неприятни. И ако ще ги взима изобщо - колкото по-рано - по-добре. Най-малкото, за да не похабява 2-3 години нерви в "чакане на Михаля", който така и не идва. Или ако дойде по някое време все пак, то ще е времето, когато ще се притеснявате вече в чие чуждо легло спи и с кого, а не че не ще да заспива без вас  Ако някой го устройва тази опция - хубаво, много вероятно е да му се случи реално.

Аз пък съм наясно, че това негово поведение няма да секне без як и откровен тормоз от моя страна, което всячески се опитвах да избегна до момента и да станат нещата "со кротце, со благо".

Аз лично не мисля, че това е голяма драма, ако си заспива бързо. Ми иска детето да си до него и така се чувства по-сигурно явно. Аз затова не натиснах Андреа, понеже виждах, че не може да се успокои.  Лягаше при нас и в съня си протягаше ръчичка да ме потупа по главата, да се увери че съм там . А в леглото си плачеше без дори да се е събудила, със затворени очи и като ми чуе гласа спираше. Та явно просто искаше близост.  Е как да я махна, не мога. Но го направихме малко по малко, че да не се тревожи детето. Може би защото тя до 9м ми заспиваше в ръцете, понеже заради рефлукса трбяваше да стои изправена, пък заспиваше с последното мляко и аз я държах по половн час докато си гледах телевизия. Може и това да е било, но пък и Ивана съм приспивала по час, понеже плачеше, ама тя си е различна. Всяко дете си е различно С Ивана беше друго - тя не търсеше успокоение, а занимавка, да има кой да си играе с нея и сега е същото. Затова на нея и се карам да си легне в леглото и да не става, а да вика да отида. На Андреа не съм се карала, защото тя само иска да се гушне.

Всяко дете си е различно С Ивана беше друго - тя не търсеше успокоение, а занимавка, да има кой да си играе с нея и сега е същото. Затова на нея и се карам да си легне в леглото и да не става, а да вика да отида.

А добър ден!  Дани също не търси "успокоение" понеже не е притеснен от и за каквото и да било. Вече не спи и гушнат и то от доста време. Надупва се, заема си удобна позиция и ако не ставам аз - ще спи, стана ли - няма да спи. Средно положение не съществува. Имаше един кратък период в който можех да го приспя относително бързо поне...някъде във времето в което започна да спи по цяла нощ (т.е. след 1,3 г), докато не осъзна, че аз все пак ставам след като той заспи. И като го разбра - започна да ме дебне. Хем му се спи, хем е на щрек да не стана все пак. Неведнъж съм решавала, че е заспал, след 20-ина минути тишина и немърдане от негова страна, чувам равномерно дишане и ставам тииииихо, плааавно и се запромъквам към вратата. И точно да хвана дръжката, чувам зад себе си бодро питане: "Мамо къде отиваш?" Ейййй в този момент ми идва да почервения и да ми заизлиза пушек през всички отверстия, като на анимационните герои.  Защото знам, че вторият опит да приспя ще е още по-дълъг, той ще ме дебне още по-усърдно и така. И сега като приспивам, чакам поне 10-15 мин., след като реша, че е заспал "за застраховка", че вече спи дълбоко и непробудно, но както и да го въртя - рядко падаме под 40 мин. При издънка някаква - откарваме час и отгоре и въпреки това - в общия случай уж приспания става малко по-късно, идва със замах в хола, покатерва се на дивана и джуката е подложена за рев, в случай че реша да изявя несъгласие някакво. Е, в тези ситуации просто го оставям да заспи на дивана, защото ме е страх от мене си и реакциите ми.  След като съм играла, пяла, обръщала внимание на корем и е уморен. След като съм си зарязала вечерята, разговора, предаване което искам да гледам, а често и гостите (ако имам такива), само и само всичко да е ОК с него, да бъде изкъпан навреме, да го сложа да спи баш когато му се спи, да не се превъзбуди, след като съм откарала сума ти време в лежане в тъмното, за да се получи...и то накрая пак не се е получило... И след като това ми се играе почти всяка Божа вечер откакто съм го родила и става само по-лошо... Е вярвай ми, че като ми цъфне пак в 12, 1, 2 ч. - изобщо не съм настроено "мило" и "възпитателно", ами съм готова да измета с него пода на къщата, да го ударя без да гледам къде и да премеря как и да го заключа в мазето, че да не го чувам как ще наеме да пищи и истерясва. Да, никога не съм го направила това, няма и да го направя, но самият факт, че от много време насам ме избива на подобна реакция - е достатъчно притеснителен за мен. И достатъчно показателен, че ситуацията отдавна е излязла извън рамките на нормално гивезене чат-пат, което някак си може да се изтърпява.

Не, че щеше да е по-лесно и по-малко изнервящо, ако се държеше така понеже от нещо се страхува, или има някакъв конкретен проблем, но поне щеше да е разбираемо. Щях да имам нещо към което да се насоча и да се опитвам да разреша и отстраня като проблем. Най-малкото щеше да ми сработва майчиният инстинкт, ако се събужда изплашен и притеснен и да ме напъва да го гушна и успокоя. Но при него няма такова нещо - влиза победоносно в хола с репликата : "Искам тук!", намества се на дивана и всичко му е ОК на него.

И понеже се самоизкарах някаква егати невротичката  , да кажа все пак, че с нищо друго не може да ме изкара от нерви, та и да ме ядоса дори. Счупил, разхвърлил, омазал себе си, или някакви вещи - майната му. Той като цяло е внимателен и пази, ама и да не беше - аз такива неща не отразявам. Че слуша и пее една песен 653 - пия едно хапче за глава и стоически понасям и това. Отделно, че цял ден сме в диалог, отговарям на всякакви въпроси, обяснявам , показвам т.е. постоянно оставям това, което съм захванала за целта. Дори в момента си говоря с него и 20 пъти се връщам да чета какво съм захванала да пиша, че си губя и мисълта, но...тези неща не ме изнервят. Но когато след целия такъв ден, без никаква видима и основателна причина посяга и на онези мои 2-3 часа "за мен", които си крада по нощите...вече побеснявам и то откровено. Дете, дете, ама всичко си има граници в крайна сметка. И когато цялото ти време буден минава според графика и нуждите на някой дето няма 3г., да се окаже, че ще те остави на мира само ако и ти спиш, а иначе - не - накрая се видиотяваш (като мен). 

Защо просто не го оставиш да се търкаля по дивана, докато заспи? Вярно е много изнервящо.
Оставяла ли си го да прави каквото си иска, да видиш докъде ще стигне?

Аз Ивана, за да я накарам да си стои в леглото ползвах, срам не срам, малко заплашителни тактики. Казвах и, че в тази къща разхождащи се деца толкова късно не може да има и ако още веднъж стане, след n-тия път дето ставаше и се разхождаше, ще я изведа навън и ще я оставя да се разхожда на улицата. И като не ми повярва, я вдигам и водя  към вратата. До водене се е стигало 3-4 пъти, като естествено не съм я изнесла, но е достъчно да почне да плаче, че не иска и като я питам дали ще си стои в леглото, да почне да кима. Много повтарях да не става, а да ме вика, ако има нещо  и после тя почна да го повтаря „Няма стане, вика‟ .  Преди ден го приложих и с Андреа, при която пък нищо не действа. Това дете като му се караш ти се смее в лицето, добре че иначе е благ характер и разбрана,та рядко имаме проблеми, че ако беше като кака си, не знам какво щеше да стане. Обаче преди  ден я замъкнах и нея до вратата, като на нея и беше супер смешно, чак като я отворих разбра какви са ми „намеренията‟ и реши, че по-добре да си легне, от колкото да се разхожда навън . Но всичко това стана без никакви ревове и плачове, просто съвсем цивилизовано каза, че не искала, не като кака и дето опищява цялата махала, ще си помисли някой, че я малтретираме едва ли не. Та гледам да им давам такива алтернативи - или това, или това като едното естествено е нещо, което не им харесва. Но при всяко положение, колкото и да са рзлични, крайният резултат  надявам се, че ще е един и същ. Просто с някои трбябва много повече търпение и понякога различни методи.
Онзи ден решихме да ги сложим да седят наказани (в отделни стаи, че иначе си говорят и смеят), затова, че два пъти ги намирам качили се на масата за хранене. Не стига, че знаят, че не даваме, ами в момента, в който ги свалихме, само чакаха да си обрънем гърбовете и пак там. И така решихме, че ще ги наказваме ние,но това ни коства към един час. Андреа просто не седеше наказана и я връщахме сигурно 50-60 пъти, през няколко секунди. Ивана пък започна да има претенции на кой стол точно да бъдела наказана и да ми сочи часовника на стената, че бил стигнал до 3 ( това го е запомнила от едно друго наказание, когато и казах, че като стигне до 3 ще стане) и значи трябвало да става. Два пъти ходи до тоалетната, ей такива разни. Но бяхме твърдо решили да не им се дадем и накрая успяха и двете да седят по около 4-5 минути наказани без да ходят никъде. Ама това отне кански усилия и сума ти време.

Защо просто не го оставиш да се търкаля по дивана, докато заспи? Вярно е много изнервящо.
Оставяла ли си го да прави каквото си иска, да видиш докъде ще стигне?

Оставях го доскоро, просто защото се изчерпах откъм идеи и нерви. Не, защото не съм наясно, че хич не е това правилното. На втория ти въпрос -да. Стига и до 3 часа през нощта да си вилнее, пее, танцува, изобщо не му се скапва настроението.
Последният случай е отпреди месец и половина. Излязохме с моя близка приятелка в заведението до нас, което се намира в паркче, има площадка, пясъчник, играчки и е пълно с деца. Това е към 18ч. и Дани тича, игра, бесня до 22:30ч. - без прекъсване. Станахме и се преместихме у нас, именно за да мога с време да го изкъпя, да го сложа да спи и пр. Моята приятелка си седя тихо и кротко в хола, дори намали телевизора, ние с него се приспиваме уж. Час отиде да се мъчим да заспи и не и не. Станах - домъкна се след мен, а приятелката ми казва: "Абе остави го, няма да изкара дълго, той колко тича и игра, не е спал от часове, ще окапе скоро - няма начин". (Момичето има син на 8г., не е да не е виждала деца и номера). Не само, че не окапа, ами се катери по нас, говори, пя, кара ни да играем с него т.е. не можем и две думи да си разменим, камо ли да проведем разговор някакъв като възрастни хора... Стана 1, стана 2, стана 2:30 ч. - никакви признаци да се спира. Накрая тя си тръгна, за да мога и аз да си легна с него, а аз вече бях "на люлка" от нерви. После с нея като коментирахме ми каза: "Не, че не съм ти вярвала досега, но просто не можех да си го представя, то вярно няма приспиване...". Няма я 

Предполагам е излишно да казвам как ми действа на психиката тази ситуация, която се точи трета година и не намирам и не намирам решение. Не съм очаквала разбира се, че като имам дете животът ми ще е същият както преди - в смисъл да разполагам изцяло с времето си, какво, кога и дали ще правя да си зависи само от мен и пр. Напротив. Очаквах, че ще има безсъние, проблемни периоди, болести, приспиване чат-пат, съобразяване на всичките ми планове и намерения с наличието на дете. Но не очаквах наистина да покрия 1:1 онзи готин лаф на Кръстю Лафазанов в един популярен у нас комедиен сериал, където с въздишка (героят му има 3 деца) казва: "Ехххх имаш ли деца - вече нищо друго нямаш"  Исках да съм добра майка, направих всичко по силите си да бъда такава и независимо какво ми се случи - все си казвах, че ще поотрасне детето и поне битово няма да е все толкова зле... Е, ОК, ама не става така. Всичко друго малко по малко го нареждам и изграждам наново, само неговото "спане" седи непоклатимо и непроменяемо и вече до лудост ме докарва. Накрая ще взема да пробвам и аз като Боби, да заплаша, че ще го изгоня на стълбите, ако не си стои в леглото, това не съм го опитвала още. Грубо, или не - важното е да даде ефект, пък все ще го преживеем и двамата.

Тоя номер на Боби ще го запомня

Джей като те чета, странно, но се поставям на мястото на приятелката ти. Аз не бих останала до 2:30 ако е такава ситуацията, по-скоро бих се извинила за неудобството с детето и изнесла.

Но че Дани те мотае и върти - мотае те и те върти. Не помня ходеше ли на детска, но ако при чужди хора няма проблем и при теб не би трябвало да има. Просто знае как да ти се качи на главата

Вени, приятелката ми е сред най-близките хора в живота ми, (сравнимо с майка ми да кажем). Ако имах сестра (нямам) - да кажем, че тя играе тази роля в живота ми. Останала е, защото аз съм го предложила първо и планът (събота вечер) беше да си изкараме женска вечер както можем. Нейният син беше при баща си в Лондон все още за ваканцията, Дани нямаше на кого да го оставя и като НОРМАЛНИ хора - излязохме с детето, ако детето беше НОРМАЛНО - би следвало да си заспи като пич когато се приберем, а ние какво и как ще правим после в друга стая - наша си работа. ТАМ е проблемът, че не моята приятелка е постъпила невъзпитано и нахално - точно напротив. Проблемът е, че поведението на сина ми лишава мен от социални контакти най-редовно. Дори някакво домашно събиране с ЕДИН човек тихо и кротко се оказва "мисия невъзможна", понеже той пък нямало да спи сам.  И да си беше тръгнало момичето по-рано какво? Дани пак няма да спи, пак ще ме лази и тормози докато не легна и това е. Просто ще съм без компания докато го прави - голЕма далавера - дума да няма. 

Тръгна на детска на 10-и, успешно и идеално...и за няма 10 дни посещения - сещаш се каква рецепта ми натряска педиатърът (това е втората му седмица у дома) Да, аз също считам, че щом в ДГ даже нямаше нужда да се "адаптира" - той проблем няма, че да ми върти тези номера. Върти ги, защото у дома - просто нямам как да им реагирам, освен с агресия и натиск, а аз все не смея и не смея.

Жбрул, разбирам напълно поводът за изнервеността ти. И моето дете беше нещо подобно на тази възраст със заспиването. Но поне се редувахме с баща му да му четем книжки или да му разказваме истории на загасена лампа, докато заспи, та някои вечери си оставаха сводобни за мен /макар и малко/. Понякога това се проточваше цял час и повече дори. Става късно, задрямваш при него, после се разсънваш или...не ти се разсънва, ама се сещам, че не си успял да вземеш душ например...Нервничко беше и изтощително. До едно лято, да е бил на четири години може би, когато решихме по изключение да се приспива някои вечери гледайки филмче. Тъкмо беше открил прекрасните филми на "Дисни" - "Цар лъв", "Аладин", "Питър пан".Ами нямаше търпение дететото да си легне в леглото, че да си гледа за пореден път любимия филм. Минахме на този вариант за известно време. Той предпочиташе да си заспива докато гледа - кога колкото издържи, а ние за известно време прекарвахме вечерите "като бели хора". После пак взехме да четем книжки. Като съм спокойна и не огравичавам предварително броя на приказките или отделните книжки, които ще четем за 15, максимум 20 минути е готов. Тези дни пък иска да легна за малко при него да си поприказваме или, представи си - да му казвам математически задачи с думи - дето Иванчо имал 7 бонбона, но сестричката му изяла 2 и той да казва колко останали, пък после бащана на Иванчо му купил още 4....и така, докато заспи. Незнам до кога ще има нужда от нечие присъствие, за да заспи, но гледам вече да не мисля по този въпрос и просто изчаквам детето само да покаже, че е готово. За мене, моето семейство и за детето ни, най-вече, това е правилния подход.

Аз до колкото разбирам проблема на Jbrul е не, че детето не заспива, а че по скоро, става да я търси като установи, че я няма... Аз ще дам едни съвети макар, че аз нямам този проблем, но Jbrul пробвай да го удариш на чест - тригодишните, че и по големите много се обиждат на думата "бебе" и правят чудеса от храброст за да не им викат така (поне, част от тях ). Така, че пробвай да му кажеш, че само бебетата искат мама да седи при тях докато спят. Друго нещо което ми хрумва е да сложиш голяма играчка или възглавница до него и да му кажеш, че това е пазителя на спящите деца или да му кажеш, че си вълшебница и нощем се превръщаш в "нещото" и така си седиш при него и той не е нужно да става да те търси.

hope-love, Дани също гледа хубави анимации в захлас, сега е на вълна "Ледена епоха". Наскоро и този вариант мислех да пробвам - да купя телевизор за спалнята, да вържа едно DVD и да му пускам там някое филмче, което обича да гледа. Даже да не свързвам процедурата официално с "лягане да спи", просто да му изляза с подобна оферта около времето му за сън и да се надявам, че ще заспи докато гледа. На дивана в хола - това се получава най-редовно - да отнесе плувката, докато гледа нещо, което много харесва и му е любимо и интересно по принцип. В добавка, ако мина на този план - ще спра да му пускам каквито и да било детски програми на телевизора в хола. Ще кажа, че телевизорът там е развален и само на онзи в спалнята има "детско" (ще върже на такава версия) и дано се получи. Преди детето в спалнята имах телевизор, заради себе си. Не мога да спя на включен телевизор аз лично (нормално, да не съм мъж  ), но когато късно загледам някой филм, или предаване, които са ми интересни и искам да видя докрая - набързо се местех в спалнята, докато все още ми е сънливо, доглеждах вече в леглото и после веднага заспивах. Иначе, ако остана в хола, някак ми минаваше сънливостта докато свърши, оцъклях се, заглеждах нещо друго и си откарвах до никое време. Сега е същото апропо. Ама не слагах в спалнята телевизор досега, уж да не будя и разсейвам детето, да не му нарушавам съня с шум и светлина и пр. То накрая ще се окаже, че нещо по принцип "противопоказано" ми е спасението в тази ситуация хахахах Но нестандартните ситуации - изискват нестандартни решения обикновено.

Аз естествено си давам сметка, че съм се поизнервила повече от обичайното в подобна ситуация, защото няма кой да ме отмени за тази процедура дори и една вечер, понеже го отглеждам сама. Ама и да си давам сметка и да не си - това не ме кара да се почувствам по-добре от положението. В допълнение, че откакто се е родил досега - си го гледам аз, у дома т.е. 24/7 сме заедно и с цирковете вечер...то се натрупва. Сега като го пуснах на ДГ в началото на месеца, само за 10-ината дни ходене общо - чувствително се усети спад в моята "изнервеност" Когато едни 8 часа имам прекарани без него, да мога да си свърша работа, да изляза спокойно когато е нужно, а не съобразявайки се с неговото ядене, спане и настроения, или общо казано, като си върнах обратно част от битието си на "възрастен човек" - друго е. Като го докарат към 17:30, вече съм "заредила батериите" достатъчно и с удоволствие обръщам внимание, търпя глезотийки и капризи и това не ме натоварва, защото е за 4-5 часа. А на ДГ като хем е беснял и си е взел неговото (да си общува с деца), хем е винаги недоспал, понеже там няма как да кърти следобед толкова, колкото успява у дома - и приспиването става по-бързо и в прилично време и буденето после е по-рядко. Но колкото и да се надявах - не го прескочи и той епизода с "тръгвам на ДГ и започвам да боледувам". Засега "балансът" е 10 дни ДГ - срещу 14 дни у дома  По принцип не е бил болнав досега и все още имам надежда, че няма да влезе в някаква "черна серия" на болест, след болест в ДГ, ама времето ще покаже. Ако малко от малко се уреди и въпросът с приспиването - съвместният ни живот ще добие съвсеем различен вид от това, което беше напоследък.


gery_k77, мерси за съвета. Пробвах го и това разбира се. Тарикатчето ми казва: "Бебе съм, хайде да ме гушкаш"  Иначе през другото време той е "батко" (не знам на кого), но ако ще е до рекет да лягам с него - "понася унижения" всякакви и "мъжката му чест" хич не му е грижа. Иначе си спи с един мечо (такава играчка за мачкане за новородени), за която подозирам, че ще я мъкне и в 1-и клас. Може памперсите и дрехите му да забравя като тръгваме нанякъде, обаче този мечо го мисля така както дали съм си взела телефона, ключовете и документите на колата.  Големите играчки, които уж ще го пазят - просто ги изхвърля от леглото с аргумента, че така нямало място за мен

Жбрул, може ли да постнеш една снимка на този сладур, много е готин, така както цветно го описваш.

Жбрул, може ли да постнеш една снимка на този сладур, много е готин, така както цветно го описваш.

Хахха, мога разбира се. Ще кача след малко в съответната тема, да не спамя тук. То вярно, че от бебе не съм го "показвала". Виж в "Галерията" след 15-ина минути, че сме си на село и съм с мобилния нет, та малко бавно се качват.

И нашият "батко" до 5 годишна възраст правеше драми, ако е оставен на село за през нощта, но нещеш ли - сме забравили плюшеното /куче, коте, бяло мече...той ги сменяше /. Влачеше го и в детската градина за следобен сън почти до края на трета група. Връщала съм се до нас не веднъж да го взема, ако сме го забравили. Другите деца като му викали "бебе", той им отговорил, че дали си бебе зависи не от това дали гушкаш плюшено куче, а "колко ум имаш в главата си". Ходи тогава го удряй на чест, де. Да, съвети можем да дадем всякакви, но децата са различни и трудното е да се намери верния индивидуален подход.
Все пак, въпреки че преди бях против телевизор в детската и гледането му преди сън, нас ДВД-то с хубавите дискове ни отмениха за известно време от ангажимента с приспиването. Така вместо да се тръшка, че го оставяме в стаята сам преди да е заспал, изобщо не се сещаше за нас, захласнат във филмчетата. Не ставаше дума за страх да остава сам в стаята вечер, а просто - не е свикнал да стои на тихо със "стиснати очи" преди сън. Не сметнахме за важно да изграждаме това умение у него. Надявам се някой ден да заспива с книга в леглото, пък била тя и електорнна. 

Жбрул,с теб сме с този проблем и сме писали и двете и в други теми,за вечно неспящите и капризни малчовци.Аз Теди го успивах на ръце до 2 год.,т.е допреди да забременея.То беше люлеене,танци на Сити тв.От както забременях,и междувременно тръгна на ясла ,там не се доспиваше и вечер 8-9заспиваше като круша.
Сега от 3 мес.не ходи на ясла,няма да споменавам ,че режима лятото отиде на кино.Ляга в 10-11ч, и то да не забравя да кажа ,че спи при нас.Ляга и гледа Мики Маус или нещо друго там де и си заспива.Пие 1 шише или 2 кис.мляко, зависи от умората му
Отнсно спането му при нас опитвах какво ли не,до това се стигна от вечното му реване като бебе.И накрая стана така,че ми беше по-удобно да спи при мен отколкото да ставам по 100 пъти, че и да не лягам до 4-5часа.Опитвахме се да го слагаме да спи на неговото легло,но и той като твоя син иска компания. Имаби сме гости до късно,но той няма никога да се излъже да си легне и да заспи сам.Чака ни ,играе си и така.Баща му ляга на няколко пъти при него и там си заспиваше и той.Та затова ще чакаме по-добри времена ,Вече свикнахме с него в леглото,даже ми е хубаво като се гуши в мен посред нощ.

Мони, помня аз че на същия шиш се печеш и ти, само дето Дани не беше ревлив, но с рефлукс-а пак нямаше спане. Аз вече споделих, че недоспиването следобед в ДГ засега дава най-добри резултати т.е. прави заспиването вечер по-бързичко и в по-прилично време. Иначе и на мен не ми пречи да спи в моето легло и гушкането обичам, ама докато стигнем до пустото спане - чудесно знаеш какво е.  Пожелавам ти второто бебе да е абсолютен антипод на батко си в тези направления точно, че голям зор настава с две такива човечета. Аз да си призная, опитах да поддържам у дома "градинския режим", та дано по същия начин се получат вечер нещата, ама не става. Мазохистично, в почивен ден си навивах аларма за 6ч., пия кафе, той става към 7 и нещо и докъм обяд всичко е ОК. После като се тръсне да спи следобеден - все успява да си отспи достатъчно, че вечерта да е обичайният цирк в общи линии. Не мога да го събудя у нас "насила", ако не си е отспал - просто не става. На светло, на шумно - спи и това е. Ако тръгна вече съвсем брутално да го разсънвам - ще изкиселее жестоко (нормално), ще се разплаче и после с часове ще е яко тормоз и за двама ни докато стане време за лягане вечер. Просто в къщи - атмосферата не предполага такова бързо и лесно разсънване като в ДГ и няма начин да я докарам до същото. Там като се събуди и да му е кисело - веднага има деца, залисии разни и му минава. В къщи - сещаш се. Това по повод, че сте изпортили "ясления режим" лятото...ами то просто няма начин да го поддържаш същия у дома и да искаш. Аз затова и спрях набързо да се самоинквизирам със ставане в тъмни зори от което полза няма, та и на края на деня освен изнервена от какво ли не - да съм и яко недоспала - още по-трудно му издържам капризите и номерата вечер пък тогава. Дано второто "тръгване" на градина не приключи така бързо като първото и да се понаместят нещата с лягането малко от малко.

Жбрул да не те плаша, но сестра ми действа с големия племенник заспиване с телевизор, после с компютър, сега /на 6 г./ пуска на сестра си порно и разбива "родителския контрол" вече 2 пъти. Резултат - телевизора вече не е включен към кабелна телевизия, а само към ДВД, но той гледа до 2-3ч. доста след като всички вкъщи са заспали отдавна. Та да не си спретнеш нова драма...

Ами,Жбрул  надявам се "искренно и лично" второто бейби да е по-читаво в това отношение ,ако ли не .....незнам ,няма да го мисля сега   

Кафенце, мерси за предупреждението. Дани категорично не е особен фен на телевизията, даже късно взе да се зазяпва (сравнение с други деца). Гледа съвсем избирателно някакви неща, които му допадат, иначе и да го вържа - не мога да го задържа пред телевизора, което е ОК. Затова и нямам особени опасения да опитам с телевизор в спалнята, ако така ще заспива без "дондуркане" от моя страна.

Мони - живо и здраво да е новото бейби и да сте добре, пък каквото и да е като характерче - не моЙ те събори, все пак щом на баткото издържа - "гърмян заек" си. Аз все пак залагам на "кротко и поспаливо", пък скоро очаквам да кажеш дали познах.