shanoar, пробвай с книжки - при тях има картинки, които допълнително ангажират вниманието и интереса им. Аз купувам една поредица на Франклин - много интересни, поучителни и цветни истории. Отнемат не повече от 10 минути, но десет минути залепен до мен и захласнат по приказката. Обожава ги - затова и често ги ползвам като награда или наказание. 
Иначе и аз съм за ритуала преди лягане. Миене, лягане в леглото, четене на приказка, гасене на лампата веднага след това. Аз обаче лягам до него - в тъмното си казваме две-три сладки приказки колко се обичаме, целуваме се и после трябва да спим. Без тинтири-минтири. Ако почне да предиря за това-онова, му обещавам, че ще стана и ще заспива сам -обикновено проработва и до минути е заспал.

Правя всичко, за което се сетя и затова мисля, че трябва да се наредят нещата.

Ще се наредят, сигурна съм

Аз пък да запитам след всичко изчетено за спането..., а моЕ ли да ми кажете как се постига "неприспиване" на дете? Понеже у нас нуждата да бъде "приспиван", след като му се спи та две не вижда е основна (да не кажа единствена) причина за моите "изнервяния". Има си ритуали - къпане, мечо, биберони, шишета...изобщо не му налагам някакви промени по темата с "аксесоарите за сън", ама ще стане на 3г и това да го заведа в леглото да легне и да заспи ПОДЧЕРТАВАМ при все, че му се спи - нямаааа.
Като ми обясни някой , как си слага детето в леглото, пожелава "лека нощ" (че и по-малки от моето) и то си заспивало без драми, или забележете - можело и половин час нещо да си приказва, пее и после си заспивало...вярвам, ама не си го представям просто. Това от моя гледна точка е нещо магично.

Да го заведа в леглото, да кажа "лека нощ", да изляза от стаята и той...просто да заспи? Няма начин! Веднага ще стане след мен и ще дойде където съм. При опит кротко и обяснително да го заведа пак - ще ревне, при опит не толкова кротко вече да го накарам да си стои в леглото - ще истеряса, но няма, няма и няма! Кратко, или дълго - трябва да приспивам, да съм там, да чакам хубаво да заспи, че тогава да мога да стана аз. На мен това ми пречи на "лайфстайла" 100%, ама не щото ходя на МОЛ като заспи де  Изобщо не схващам какъв му е дерта да си легне да спи - уморен е, не е стресиран, изобщо няма видима причина да не ще да ляга сам. Пък и колко точно да е "сам" в един апартамент, на врата разстояние от мен, която е открехната, той е наясно с това...не е да мисли, че като легне и аз отивам на Марс и край.

Единствено заради ходенето на ДГ напоследък и по-бързото му заспиване вечер - склоних изобщо да го водя в спалнята и да правя опит да заспива. Иначе, от доста време - бях вдигнала ръце - оставях го да заспива когато и където иска, после го пренасях в спалнята и толкова. Не лягаме по едно и също време (ако той лягаше в нормалното за дете де), а аз нямам намерения да се лиша и от малкото си време, в което не ми е овесен на врата, че и да си лягаме заедно, че да спял както трябва... Точно напротив. Смятам все повече да се връщам към нормалния си живот и навици и ако това трябва да стане "за негова сметка" и за сметка на лиготиите му - ще.

Моите опити в света на "модерното родителство" - приключиха окончателно и безвъзвратно, това е някаква пълна шизофрения  Цяла къща да си преобръща живота от-до и да лудва, щото златния пикльо/пикла бил имал някакви "много специални нужди", съвършено непознати видиш ли ти за поколения израснали съвсем нормални и успешни хора. Няма специални нужди, ами ошашкани родители (като мен), които сами си отварят ядове, после се чудят как да си ги решат и всяко "решение" - отваря 10 нови проблема за решаване. А да! И децата имат някакви безкрайни "периоди", които минавали от самосебе си (т.е. волски трябва да ги търпиш просто), а най-готиното е, че само влизат от един "период" в друг вече. Няма минаване. И накрая в други теми дружно се възмутим: "Ми що така тая младеж сега?!". Еми затова мили дами, ако питате мен. От много либерално отглеждане, навеждане, чакане да му мине "периода" и той не минава никога, да не му накривим нещо кефеца, пък да не го травмираме, да няма правила, че го стресирали... И накрая - вземе, че "стресира" някой съученик с един юмрук между очите и това същото  е нечие "мило и добро дете". Е, ама то така и не е разбрало никога, че не само то е човек на този свят, ами и другите СА. Не по-малко от него. И за да го разбере - започва да го разбира в семейството си, като проявява уважение и разбиране към нуждите на околните си и осъзнае, че не само неговите нужди са важни. При малки деца - това става с "дребните" наглед неща - да си събере играчките, да си ляга като му кажеш да ляга, да яде на масата след като всички ядете там и си помолил да го направи и то... И тези неща - хич не опират до "личното удобство" на родителя, че затова да са наложителни само. Те имат доста по-важни функции за изграждането на това човече в бъдеще.


П.П. Да се има предвид, че не отнасям горенаписаното към новородени бебета и съвсем малки деца, които "не знаят на кой свят са". За по-съзнателните ми е думата.

Като ми обясни някой , как си слага детето в леглото, пожелава "лека нощ" (че и по-малки от моето) и то си заспивало без драми, или забележете - можело и половин час нещо да си приказва, пее и после си заспивало...вярвам, ама не си го представям просто. Това от моя гледна точка е нещо магично.

Да го заведа в леглото, да кажа "лека нощ", да изляза от стаята и той...просто да заспи? Няма начин! Веднага ще стане след мен и ще дойде където съм. При опит кротко и обяснително да го заведа пак - ще ревне, при опит не толкова кротко вече да го накарам да си стои в леглото - ще истеряса, но няма, няма и няма!

Да, приказва си, най-често шепне. Много е сладък.

Виж сега, аз писах, че отне около 4-5 месеца, че е не имало големи драми и много безсъние, но не казах да има фокус и магия. Аз обобщих методата и резултата, но е имало разни подробности. Будил ме е по 6-7 пъти на нощ. Цяла седмица. Разигравали сме сцената по лягането по 10 пъти вечер, преди да заспи. Плака два пъти, като му затворих вратата за 30 секунди.

Дописвам и почвам по-назад, защото и аз съм седяла на леглото и в стаята, преди да се отучим от тоя табиет.
Отдалечавай се по малко в рамките на няколко седмици - първо от леглото му на дивана или стола, от дивана на пода до вратата. Увеличавай разстоянието и премахвай каквато видимост има детето там ли си, не си ли, разговорите спират напълно в един момент. Сега ми е смешно, но опъвах едни чаршафи, за да не ме гледа. И четях форума на таблета, скрита под едно одеало на пода, за да не светя. По 30-40 минути всяка вечер. Накрая се изнесох от неговата стая в моята, с коридор по средата, но пък му пеех песента на Сънчо, летен и зимен куплет, по 20 пъти, аз той подвикваше "мама пее сънчо!", за да е сигурен, че не съм заминала нанякъде.
Обясни му, че твоята компания и твоето присъствие при игра, храна и баня не се простират до съня и че ще спи сам. Не се обяснявай за нуждите си, но кратко, кротко и категорично му кажи, че след а, б и в той ляга, а ти гасиш и излизаш.
Ако те гони по стаите, го връщай обратно в леглото - без разговори, без доводи и нови обяснения - леко за ръчичка и само с едно "лека нощ".
Сложи на вратата на стаята му дръжка, която се заключва отвън. Аз ключалка нямам, но детето ми не може да отвори вратата отвътре само. За да стои вратата открехната, хлапето трябва да си лежи в леглото.
Ако прекали с излизането от стаята и преследването по стаите, отпращай го да си ходи обратно сам. Покажи и кажи ясно, че нито ще го търпиш до себе си, докато четеш или гледаш телевизия в твоето легло в твоята стая, нито ще го вземеш при себе си нощем. Аз просто престанах да ставам и да го водя обратно до леглото, толкова бях каталясала една нощ, а детето взе, че кандиса.

Източниците на тези правила, хитрини и крути мерки са книги и напатили се майки. Сега като си описвам битието, ми е много смешно, някои сигурно ще ме сметнат за напълно изкукуригала, но имаше и много криви вечери. Признавам ти, че конкретно твоите проблеми от много ранна възраст на сина ти ме стреснаха и винаги съм била нащрек за съня и заспиването. Не твърдя, че всичко това ще даде незабавен резултат. Може да са ти нужни и други амуниции - според отношенията, ежедневието и дома ви. Но трябва постоянство и търпение, едно и също поведение вечер след вечер, за да проумее и приеме детето, че има нови правила.

С Тереза нещата се получават по сходен начин - преместихме я в отделна стая, в която сама си говори и приспива. Имахме периоди с по нещо, но я увещавам и обяснявам и се получава. Дано да е така и занапред. Е, имаме други проблеми с нея, но ще споделя като разнищим темите за заспиване и хранене...

С Тони нещата не стояха така. Истина е, че го подложихме на много промени - местене през 6 месеца, периодична "помощ" от баба. Интересното е, че когато го гледах сама, нямахме проблем със заспиването. Когато се прибирахме при баба, обаче, едно че не искаше да заспи сам, второ че спеше неспокойно. Опитахме всичко, за което четох и получих съвети, но не успяхме.
 Преместихме се в Америка и проблемите продължиха. Със заспиването напреднахме - дали ние направихме нещо, дали детето порасна - не знам. Но се будеше нощем и идваше в спалнята до 6- годишна възраст. Всяка нощ... Говорихме, обсъждахме каква е причината. Казваше, че се страхува от сенки - сложихме плътни щори. Продължи да идва нощем, но поне заспиваше по - спокойно. Когато забременях с Тереза, му обяснихме, че не може да идва на спалнята, защото той вече е голям, мама също  и не можем вече да се поберем... поне 6 месеца го намирахме заспал пред вратата  - домъкнал възглавница и завивка. После отшумя, разбира се, но се проточи до 6 години!

Не знам дали страхът се предава генетично  , но и двамата с мъжа ми сме имали подобни страхове в детството...

Аз пък да запитам след всичко изчетено за спането..., а моЕ ли да ми кажете как се постига "неприспиване" на дете?

С търпение. Не приспивам, може да изпея песничка, но като поиска пак, казвам, че е по една на вечер и утре ще има пак. Против съм четенето на книжки за приспиване, пак с тази цел, че не искам да създавам никакви задържителни ритуали, за да заспят. Има си рутина,  която е вид ритуал де, но кратко и им е достатъчна  - миене на зъбите точно преди лягане и това е. Други задържителни ритуали умишлено избягвам. Те си знаят, че след миенето са в леглото.
Как се постига - ми още не съм го постигнала напълно , ама Ивана ляга, после почва да става, след сума ти разправии и обяснения, започна да ме вика без да става. Винаги се сеща, че иска да пие вода, понякога иска мляко, но не давам. Ревала е със сълзи за мляко, но аз си знам стоката драматична и отказвам собяснението, че вече е пила и си е миал зъбите. Още повече че половин час преди да заспи пие по голяма чаша. Та нямам грам угризения.   Андреа сега я уча да заспива сама. До преди 2 месеца често се будеше и искаше в нашето легло. После почнахме да я приспиваме в нейното като седим до нея, после пък я оставяхме, но винаги някой трбяваше да е в стаята с нея. Сега от седмица някъде я оставям сама да заспива.  Снощи стана „само“ 3 пъти и после явно се скапа и заспа. Рано или късно няма начин да не проработи, но ще остана без силички до тогава да я връщам обратно в леглото.   За мен от както са се родили, особено голямата, винаги е било игра на кой ще издържи по-дълго, като аз съм смятам дори по мотивирана да издъжа .  И това е за всичко, не само за спането. Знаеш че до 4 сутринта съм висяла, ама играчка не съм давала.

По повод тръшкането - за мен най-ефективното нещо винаги е било да излезнем някъде навън сред природата. Иначе в къщи ще ме побъркат, особено от както и малката почна да се тръшка, направо е ад. Но навън си играят без да се заниамват с мен и без да им нужда да им се карам и въобще е много по-лесно,.

П.П. Да се има предвид, че не отнасям горенаписаното към новородени бебета и съвсем малки деца, които "не знаят на кой свят са". За по-съзнателните ми е думата.

Аз пък съм на мнение, че точно в това е разковничето. Ритуалите, начина на хранене и заспиване се създават още докато не са освестени, като се освестят това им е на тях "живота", те нямат друга идея как може да се случат нещата. Реда е този - познатия.
От бебета при заспиване, пускам музика, приказки (казвала съм си мнението защо съм против), без разговори. Слушаме, мълчим и спим, всеки в леглото си. До 2те годинки стоях при тях докато заспиват, след това завивам, целувки, "Лека нощ" и излизам. Все още е така. Повечето пъти приказват помежду си около 20мин, но след третото "млъквайте и заспивайте" се спират разговорите. Знаят, че това е лимита със забележките. Като се научиха да стават, докато ги сложа в леглата и ставаха, вкарахме нани (малки възглавнички) за гушкане, да лежат и да ги гушкат, да пазят и Йори и Мечо от чаршафчето. Още си търсят нани-тата като лягат, но си лягат.
Същото е и с храненето, тук са ми се смеели как за една солета си сядат на масата да ядат. Това е положението, яде се на масата, безобразно обикаляне напред назад с храна не разрешавам. Имаше период, когато от това да се бутат и приказват, забравяха да ядат - въведох време 20мин. и прибирам, после претенции това не харесвам и т.н. - показах снимки на гладни сомалийчета - вече всичко обичат.
Може да сметнете, че съм крайна в методите, но при нас работят, не им се въртя на пета и не ме разиграват, знаят къде е границата на позволеното, знаят и какво е редно и кое е недопустимо. Компромиси не правя, кажа ли че нещо не може, значи не може днес, не може и утре.
Чувала съм и "Ама те са ти кротки, затова можеш така да правиш". Обаче хората виждат "опаковката" само, виждат резултата от усилията ми, аз си знам колко са ми кротки и през какво съм минала и какво ми е коствало да са такива - това е за мен възпитанието и то не от 3годишни, а от неосъзнати бебета още.
Айде изказах се и аз, да не остана по-назад 

За "приспиването" на децата: аз пък използвам случай/те/ да си го нагушкам! Щото иначе рита, хапе и боде:))))))))))) И си почивам по този начин!
Та си търся и аз "приспиването", особено на обяд, когато и аз дремвам по 1/2 час с него 
Гушкайте си децата и си ги приспивайте - няма лошо според мен!
За протокола: и ние се приспиваме по 1/2-1 час 

П.П. Много сте изписали - не успях да ви прочета всички 

Ами щом работи при Мими26, екстра, ама при моето дете това не работи. Като малък и неосъзнат всичко се случваше прекрасно и както трябва. Колкото повече се осъзнава, толкова повече не стават толкова гладко нещата.
За протокола, снощи моето момче си легна и заспа навреме- става 2 пъти, но без кой знае какво поговорихме си, каза че ще е добър, легна и заспа. Чак не ми се вярваше.

  :Dе тук поне мога да се похваля с това ,че заспива сама.от както е на ясла заспива без проблем .там милата не спи и вечер познайте

Благодаря на всички за мненията. Опитвам се да си открадна идеи, но за някои неща - "изпуснала съм влака" т.е. като бебе е трябвало да ги опитвам тях и то настоятелно, сега вече няма как - примерно да го сложа затворен в кошара, че да няма как да се изнизва след мен. Ама и това като опитах преди - 4 часа писъци и рев до засиняване беше много далеч от "пее си и си приказва малко, та заспи". Права е Боби, (поне в нашия случай), че става дума за "рутина", не за "ритуали" преди сън точно. Къпя, обличам, той сам си взима "аксесоарите за сън" и се отправя към спалнята, НО мама също е част от "аксесоарите за сън" от негова гледна точка и именно тук възниква проблемът. Не пея, не чета приказки, умишлено нямам телевизор в спалнята т.е. никакви разсейващи разсънващи неща не правя и лампата гася веднага. Просто човекът е на мнение, че някой е длъжен да ляга с него и никакви обяснения и увещания да е друго не приема. Единствената опция, която вече ми остана е просто да го принудя и да не отстъпвам независимо колко реве и се тръшка. Мога и да го заключа в спалнята....технически - няма проблем. Обаче изобщо, ама изобщо не очаквам, че ще поплаче кротко и ще вземе да си легне. Миналата зима например дълго и упорито опитвах методите описани от Цигу, които също споделям на теория и ми се струваше, че трябва да дадат резултат, ако проявя упорство и постоянство с тях. Проявих, но пак ударих на камък.  Накрая стигнахме до ситуация да истеряса само защото сме влезли в спалнята, вероятно това е единственият случай откакто се е родил, за който може да се каже, че съм видяла тръшкането за което се говори в тази тема. Истеричен плач, писъци и лазене по пода в посока вратата, дърпане и блъскане, да не би да го хвана и да го сложа в леглото. Като резултат - наложи се над седмица да спим на дивана в хола, докато му поотмине ненавистта към спалнята.

Вече е достатъчно голям, говори, разбира всякакви обяснения, съвсем наясно е, че изобщо не е оставен сам, че съм съвсем наблизо, че при каквато и да било негова нужда - може просто да ме извика, или да стане и да дойде където съм точно за 3 сек. напълно безпрепятствено. Не се страхува от нищо, от тъмното пък изобщо, като легнем - той ме кара да гася лампата даже. Никога не го слагам да спи, ако не е уморен, или е гладен, или нещо там да не е наред. Просто е решил, че няма да приеме моето виждане по темата, а именно, че е крайно време да си заспива сам. И си дава ясна сметка, че не е нужно да полага някакви "специални усилия", за да не го приема - просто стига да става м'найсе пъти, да се разпищи и да реве с часове, ако взема "крути мерки" и накрая ще стане на неговата.

Аз пък съм наясно, че това негово поведение няма да секне без як и откровен тормоз от моя страна, което всячески се опитвах да избегна до момента и да станат нещата "со кротце, со благо". Уж като стане по-голям, като вземе да разбира, да си комуникираме на прилично ниво - следваше да мога да обясня разни неща и вече мога - да. Разбира ги - да и какво от това? Разбира и ми отговаря с: "Да, ама на мен така не ми харесва и няма да го направя" (смислово) И на мен единственият ми "коз" в тази ситуация е, че просто съм физически по-силна и мога да приложа физическа принуда да стане каквото искам аз. Нищо друго не сработва, понеже той го отхвърля с "не ми харесва така и няма да стане". Освен наистина да взема да раздавам шамари преди сън и да го заключвам в спалнята - всичко друго го проиграхме досега - съвършено безуспешно. Ама нещо идеята да го опердаша и да му пожелая "лека нощ" ми издиша по обясними причини. 

Мислех си до това лято, че проблемът е, че спим в едно легло, а не е научен в кошара. Цъ. На къщата имаме кошара, сам прояви интерес и реши да спи в нея, но някой все пак трябва да легне на спалнята, след като той ще спи и това е. Иначе се изнизва и хуква след мен, ако ще да е с полузатворени от умора очи - няма пропуск. Явно ще трябва да мисля и "изобретя" нещо невиждано и неправено досега, че да "спечеля войната с приспиването" 

Иначе - за нищо друго нямам проблеми с него, целия ден си изкарваме прекрасно, но като се стъмни и вече рефлекторно ми се свива стомаха и ми се качват нервите в ушите, много преди времето му за заспиване, като знам че в добрият случай - ще трябва да се цъкля в тъмното 40 мин. - час. Не знам какво точно ще направя, за да спре това най-после, но наистина ми се изчерпа търпението по този въпрос окончателно. Ако трябва с викове, заключване и ревове ще е, ама ще - негов избор е в крайна сметка как да се случат нещата, все пак не е като да не му предоставих безброй варианти да стане безпроблемно и без драми.

Възпитаването на заспиващи навици става от раждането. Не очаквайте след като децата са свикнали  да спят с вас - било в една стая, или в едно легло, веднага да се научат да спят отделно и безпроблемно.
Но това не е фатално, момичета, и така ще пораснат и ще ви късат нервите с други по-неприятни неща.
С големия син заспиването, до към 10 годишен, беше трудоемка и дълга процедура.
Като се родиха близнаците без  изключения - от 5 месечни в свои легла, в своя стая,  леглото само мое и на баща им . вярно ставах дълго време, но си струваше. Преди лягане никакви игри и шеги, чете се в хола приказка, после в леглата.Имаше един период от  2-3 седмици, когато  излизаха от креватите/ околко 2 годишни/, но ги връщах, връщах и накрая разбраха.
Жбрул, определено си закъсняла, но това не е голям проблем. Като порастне, ще стане по-разбран, сигурна съм. Ще се уморява повече и сам ще иска да си легне.

Моят син никога не е спал при мен. Винаги и само в неговия креват. Пак подчертавам дебело като малък заспиваше сам, слагах да спи, лека нощ и излизах от стаята. Ема доста бързо са се отказали твоите да излизат от креватите, моя не се разбира от дума от доста време.
Жбрули, аз понякога си мисля че не съм физически по-силната, предавам се понякога :lol:особено, ако съм изморена от работата.

Сисо, с теб съм При нас е същото положението, знаеш. Няма проблем да заспива където и да е, стига някой да легне с нея. После се изнизвам, ако не съм откъртила с нея /както понякога ми се случва/ и тя си спи. Но през нощта се пробужда и в просъница търси дали има някой до нея и ако не напипа, се събужда нацяло и почва да реве. Тя има един гаден навик, за който аз съм си виновна - като заспива, иска да чопли очите и веждите на приспиващия. Придоби го, когато беше в онзи период, когато не можех да я приспя по 3 часа и заспиваше в 2-3 след полунощ. Бях готова на всичко, само и само да заспи, бях изнемогнала вече. И разбира се, си го втъкнах. Сега я отучвам и като заспиваме, не ме закача много-много, но ако спейки ме потърси и ме няма, се събужда.

Когато беше бебе никога не съм я приспивала, слагах я в кошарата, гасях лампата и излизах. Заспиваше си след няколко минути. Аз спях в нейната стая, но на отделно легло и тя физически достъп до мен нямаше, не можеше да ме стигне, но не ме е и търсила. Ей, какво й стана около годинката, не знам. Не искаше и не искаше да заспи. И съм пробвала да я оставям да реве и като по-голяма вече съм обяснявала и т.н. Уж се съгласява, че ще спи сама, казва ми лека нощ и в момента, в който изляза - писък. По 30-40 минути е ревала, чак е повръщала от рев. Е, не съм издържала и съм отивала при нея. Точно като тръгна на ясла, някак неусетно и без усилия, успях хем да махна биберона, хем да я оставям да заспива сама. Слагах я в кошарата, казвах лека нощ, целувки и излизах. Тя си бърбореше няколко минути и заспиваше. Но, започна да боледува честичко и постепенно започна пак да иска да я приспивам, да реве ако изляза и т.н.

Наскоро й направихме ново легло, голямо, в нейната стая. От годинката спи в кошарата в нашата спалня и вече й е време да си спи в стаята Имаме уговорки и обещания, че ще спи в леглото, ама само дотам. От няколко вечери заспива там. Майка ми беше дола да я гледа, че пак е болна и тя успя да я прилъже, но пък спеше при нея. Тръгна си баба, реших, че плавно-плавно ще я оставям да си спи сама, ако ще по 100 пъти да се буди. Е познайте дали мама-квачка /баща й , не аз/ не си извади сгъваемото легло и не реши да спи при нея, защото много се отвивала. Не можах да изляза на глава с него Оставям го, ще му писне в един момент, ама после ще го карам него да става по 100 пъти на вечер. Дано успеем малко по малко да я приучим да си заспива пак сама.

Иначе за рутината - има я. Тя си знае, къпем се, зъбките, пижамата и в леглото. Гасим лампата, целувка, лека и нощ и заспиваме. Преди си лежахме в тъмното, аз се цъклех по час-час и половина докато тя заспи, правейки се на заспала. Сега вече тя бърбори, пее, кара ме аз да й пея, приказки да разказвам. Изпея една песничка, разкажа една приказка и казвам, че тига толкова, време е да спим. Да, ама тя е на друго мнение - почва да се върти, да се чекне, да иска вода, да ми говори, да задава въпроси и т.н. Пак един час поне заминава, докато заспи

Жбрул, определено си закъсняла, но това не е голям проблем. Като порастне, ще стане по-разбран, сигурна съм. Ще се уморява повече и сам ще иска да си легне.

С цялото ми уважение към доста по-сериозният ти опит в отглеждане на деца - това го слушам откакто се е родил, но то не се случва. Относно "уморяването" отнесено към моя син конкретно - чисто се смея вече с глас, като го чуя от някого. Ако само наблюдаваш неговата двигателна активност от ставането му - ще си скапана докъм обяд. От гледане подчертавам, не да правиш ти същото  А и в крайна сметка, след като си заспива блажено с мен - значи е достатъчно изморен за сън Ако не беше - няма как да заспи и с мен и с цялата рода в леглото, ако щеш.

Другият интересен за мен парадокс относно съветите на майки с опит, който установих твърде късно... Когато Дани беше новороден и все още малко бебе, като си споделях за проблемите със заспиването - ми се обясняваше как "ми то така било, трябвало да изтърпя и да изчакам". Нямало безпричинен плач, ако нещо се криви - то причина си има, аз трябва я да открия, той не можел да си каже и следователно - трябва да направя всичко необходимо, за да се успокои и да спи (сънят е много важен), независимо какво е това нещо и какво ми коства - ТРЯБВА. Иначе вредя, "аз какво съм очаквала и искала, то така било с малко бебе", ще приспивам, ще нося на ръце, на гръб, ще спя с него, не може да го оставя да реве, че ще се повреди и травмира и пр. Такаааа и като поотрасна, същите тези майки - взеха да ми обясняват как аз съм сгрешила, закъсняла съм, то от бебе трябвало да го науча - демек аз съм си виновна за положението сега. Че аз съм си виновна - факт. Щото вместо да постъпя както за мен беше по-логично, аз слушах акъли, че нали нямам опит, да не объркам нещо... Което си е било мой избор, съвършено грешен, ама го осъзнах твърде късно и сега си "бера плодовете". Та не мога на никого да се сърдя за собствената си неувереност като "прясна майка" и подвеждането ми по чужди мнения, ако и да виждах, че моето дете - не е като децата на тези, които (съвсем добронамерено разбира се) ме съветват едно и друго.

Още по-неприятното и некоректното за мен е, че по стечение на обстоятелствата - установих, че твърде често хората не правят реално това, което твърдят че правят в интернет и за което щедро съветват и други да го правят Като поотмина време и установих лични контакти с майки, с които съм се запознала в нета...изведнъж се оказа, че те "благите, невикащи, неудрящи и негонещи режими" - реално правят съвсем други неща и имат добри резултати, ама не с методите, които препоръчват на останалите. Затова бих казала с чиста съвест на наскоро родили момичета - да не приемат за чиста монета всичко четено по такива въпроси, само с увереността, че няма логика някой да преувеличава, или откровено да лъже за нещо, особено майка. За съжаление - има доста такива жени, а защо го правят - само те си знаят. Но нека се има предвид и този вариант от жените без опит. Добронамерен съвет

точно sixsens писа преди  мен    -  за същото щях да пиша и аз  , че  ние и рутината и ритуалите  ги имахме  , но  не до годинка  ,а  до 2г.
До това време  лягаше абсолютно сам  .
С един и същи ритуал - махаше за чао на дневната , целува тати, взема мечето  и сам ляга в кошарата , целувам го , излизам , най -много един два -пъти да  извика мама , колкото да иска да ме чуе  .

Когато стана на около 2г. се  започна с един панаир - рев за тати , не иска да ляга сам , а  опитите да  го приспим в  леглото му , завършваха с истериите , които Jbrul описва -рев, излизане от кошарата , захласване  и приспиване , което продължава  час и повече , докато се изнервим
Сега -  идва ляга при нас на дивана  и си заспива .Ако отидем в спалната - ляга без проблем и заспива само  ако сме и тримата  , т.е. дребния при нас. И в двата случая после си го местим .

Не знам какво объркахме , той ли просто порасна и разбира  и иска присъствие.
Всъщност  имам една причина .Баща му тогава   започна да го води да се борят , играят и  правят кълбета на леглото в спалнята ,че  по-голямо . И малкия реши предполагам , че там е място  не само за сън , а за игра  и иска и тати при него и така ...
Отделно започна да  се страхува от тъмно    преди и лягаше  , и ходеше да си носи играчки  от детската  в тъмното -сега казва :-Страх , ела.

Засега както barbaron0708 пише-се гушкаме на воля   и ми е приятно , но предпочитам да има навика да заспива сам .Иначе , които не е преживял истерия по незаспиващо дете , каквато Jbrul описва  ,  не знае какво е .
 sixsens, у дома е същото . И ние имаме хубава стая с мики маус   и  ще си говорим как ще спим там , но аз още не съм се заела  сериозна.

Jbrul ,  писала си пред мен    ,   пиши   , пиши - хубаво  е да те чете човек ! 

Нашата кака също не иска да спи сама, в смисъл без мен или баща й в стаята. Аз спя с нея и бебето в една стая-всеки в креватчето си, а аз на един разтегателен фотьойл. Още преди да се роди бебето спя там и не ми пречи. Няма истерии, просто си лягаме заедно и тя заспива сама, без приспиване. Не виждам какъв е проблемът да спя с децата, още 5-6 години ще искат да спят с мен, после вече няма да ме искат в стаята им...

Като чета вас и Мими 26  стигам до извода, че близнаците по-лесно заспиват, може би защото са двама и си правят компания. Нека някой друга близнашка майка да се включи да каже как заспиват децата вечер.
Аз, да ви кажа честно, на такива истерии, каквито описват някои мами, не съм била свидетел.

Кристал, разбира се, че няма проблем. Щом това не ви носи негативи.
Никой не е длъжен да приема модела на някой друг за правилен.

Мислех си до това лято, че проблемът е, че спим в едно легло, а не е научен в кошара. Цъ. На къщата имаме кошара, сам прояви интерес и реши да спи в нея, но някой все пак трябва да легне на спалнята, след като той ще спи и това е. Иначе се изнизва и хуква след мен, ако ще да е с полузатворени от умора очи - няма пропуск. Явно ще трябва да мисля и "изобретя" нещо невиждано и неправено досега, че да "спечеля войната с приспиването" 

Jbrul, на едно легло ли спите?
Аз спях заедно с моя син, после го преместих в кошара/легло в същата стая, и продължих да приспивам. След това се преместих в друга стая и продължих да приспивам. Накрая продължих да спя в друга стая и спрях да приспивам. Според мен разковничето е в бавното и постепенно разделяне от детето - времето за всяка стъпка е различно според това колко ще му отнеме наистина да свикне с всяко нововъведение.

Промените при пътуване не ги брой. Ние това лято пътувахме два пъти за по 1-2 седмици и пак спях с него по цяла нощ, приспивах го, и всички салтанати по старому. Но щом се прибирахме вкъщи, се връщахме за 1-2 вечери там, докъдето бяхме стигнали - помнеше добре и нямаше регресия.

Не съм си поставяла срокове, но бях решена да не отстъпвам. Това си е обучение, с повторение и затвърждаване на знанията. Ти най-добре знаеш кое как ще се приеме от детето ти. Остави си място и за изненади - приятни и неприятни. Дано намериш начин!

Аз изобщо не вярвам, че има срокове и пределна възраст да приучиш едно дете на нови навици, свързани със заспиването. Грешки правим всички, но тук за мен няма изпуснати влакове. Две са променливите: на всяка възраст, нови, различни нужди и приумици на децата; и всяко дете приема по различен начин подобни промени - някои по-лесно и по-бързо, други с борба и упорство. Има и трета променлива, но тя зависи изцяло от теб - колко упорита, издръжлива и изобретателна си ти.