Здравейте,
да споделя по темата
Синът ми е от т.нар. "трудни" деца, много енергия съм изразходвала с него, даже съм плакала неведнъж от безсилие и буквално невъзможност да се справя с истеричните му изблици, имах идеи да го водя на психолог и какво ли още не, доста неща пробвах без особен успех. Тръшкаше се детето при всяка възможност, правеше "панаири" без значение къде, пред кого и т.н., даже в един момент не исках да го водя никъде, защото ми костваше огромно напрежение да се справя с него и да се разминем без драми. Приятелите и обкръжението ни гледаха едва ли не обвинително, явно мислеха, че не обръщаме внимание на поведението му, тъй като техните деца не бяха такива...Изобщо, който е имал такова дете, знае за какво говоря.
Това лято навърши четири и нещата драстично се промениха, даже два три месеца преди това. Кога точно стана незнам, но вече имам по-голямо момченце, което разбира много неща, няма ги неконтролируемите истерии, няма го тръшкането. Все още е с тежък характер /предполагам, че такъв ще е цял живот/, проявява упорство /в много случаи безмислено/ за доста неща, но като цяло поех глътка въздух и си отдъхнах
Децата порастват и израстват до голяма степен тези неща, просто трябват търпение и здрави нерви
