За какво пиша всичко това?
Комунизмът си отиде, но не и комунистическото мислене.
Само младото поколение, родено след 1989, може да е напълно свободно от тези тежки утайки. И то ако родителите се постараят, да не извращават младото Бг поколение със собствените си ментални утайки, и третират децата в дух на общочовешки ценности и свобода на духа.
Нишките към комунистическия мозък са във всички нас, живели в това бездуховно, безчовечно общество.
Ако дълбаем повече- ще ги открием.
Борбата с всичко това е борба нашите деца да нямат нищо от това в наследство.
Както и борба на всички нас да не им предаваме собствените си недостатъци, придобити поради нещастието да сме живели в тези ужасни времена.

Пиша и поради друга причина- вече 2-3 месеца гледам документални филмчета за Япония- Japanology с Peter Barakan, Seasons, NHK World и подобни. Аз нямам илюзии относно това, колко жестоко е това общество- зверствата на японците в периода 1920-1945 към съседите им са сравними и превъзхождат хитлеровия геноцид.
Но то има и ред други, привлекателни страни. Много неща може да научи човек, гледайки тези кратки филмчета.
Контрастът с комунистическия манталитет е толкова дълбок, че прави всеки индивид чувствителен към даже и най-дребните комунистически утайки.

Аз не съм живяла кой знае колко по времето на комунизма - от 1976г. до 1989г., но от това, което съм видяла покрай себе си съм много съгласна с липсата на хармония в главата на комуниста и с вечните борби (срещу имагинерни противници). Не помня точно за коя област на България ставаше въпрос, но е имало идея да се обръща течението на река!!! за да може после да се случи еди какво си (пак не помня). За мен  обаче (като човек, който се определя като вярващ), нещата се коренят именно в атеизма на комунистите. Не може човек, който отхвърля Бога и Неговото творение - природата, да е в хармония нито със себе си, нито с който и да било на тази земя.
Въпреки, че уж отдавна си е отишъл комунизма, аз лично се сблъсквам често с порядките му: родителите на съпруга ми са "класика" в жанра. И по специално свекърът. Най-важното за мен беше да не допусна вмешателство във възпитанието на детето ни, както и да не допусна дълъг престой на детето с тях. Те живеят лятото на село и не беше лесно да свикнат с мисълта, че внукът им (синът ни), няма да прекарва летата си там (както предишните внучета). Именно тази тирания, която се замаскира зад "домашен ред" аз нито мога да търпя, нито мога да понеса някой  да я насажда на беззащитното ни (все още) дете. За мен беше, и все още е истински шок общуването ми с тях. Например когато се събираме фамилно при тях, предвартелно е определено (кой къде ще седне). Отне ми доста време докато се научат, че нормалното е съпругът ми да седи до мен, а не където са му определили. И така е за всяко нещо. Сипват се порции пак на този принцип - това е за този, това е за онзи. Много тегава история, даже жалка. Оттам (от атеизма) идва и прословутия материализъм на комунистите. Логично е - след като не дават място на духовното в себе си, то бива замаскирано, заменено с материално. Е, и мойте хора не са изключение.

Толкова съм съгласна с Вас, докторе. Но това, което ме тревожи относно децата ни, е фактът, че "другарките" в детските градини и училищата са в най-добрия случай на около моята възраст /40 г./ - т. е. раздвоени между някогашното тяхно възпитание, тогавашните стереотипи и някакви наченки на нов поглед в обучението и общуването с днешните деца. Едва когато и в образователната система навлязат младите и необременени хора, бих се надявала на някаква по-добра среда и на резултати в посоката, за която говорите - развитие на свободен дух и възпитание в общочовешки ценности. Дано да стане по-добре след още 10-20 години.

Аз не съм живяла кой знае колко по времето на комунизма - от 1976г. до 1989г., но от това, което съм видяла покрай себе си съм много съгласна с липсата на хармония в главата на комуниста и с вечните борби (срещу имагинерни противници). Не помня точно за коя област на България ставаше въпрос, но е имало идея да се обръща течението на река!!! за да може после да се случи еди какво си (пак не помня). За мен  обаче (като човек, който се определя като вярващ), нещата се коренят именно в атеизма на комунистите. Не може човек, който отхвърля Бога и Неговото творение - природата, да е в хармония нито със себе си, нито с който и да било на тази земя.
Въпреки, че уж отдавна си е отишъл комунизма, аз лично се сблъсквам често с порядките му: родителите на съпруга ми са "класика" в жанра. И по специално свекърът. Най-важното за мен беше да не допусна вмешателство във възпитанието на детето ни, както и да не допусна дълъг престой на детето с тях. Те живеят лятото на село и не беше лесно да свикнат с мисълта, че внукът им (синът ни), няма да прекарва летата си там (както предишните внучета). Именно тази тирания, която се замаскира зад "домашен ред" аз нито мога да търпя, нито мога да понеса някой  да я насажда на беззащитното ни (все още) дете. За мен беше, и все още е истински шок общуването ми с тях. Например когато се събираме фамилно при тях, предвартелно е определено (кой къде ще седне). Отне ми доста време докато се научат, че нормалното е съпругът ми да седи до мен, а не където са му определили. И така е за всяко нещо. Сипват се порции пак на този принцип - това е за този, това е за онзи. Много тегава история, даже жалка. Оттам (от атеизма) идва и прословутия материализъм на комунистите. Логично е - след като не дават място на духовното в себе си, то бива замаскирано, заменено с материално. Е, и мойте хора не са изключение.

Интересно, съпругът Ви на чия страна е... . Това  може да доведе до доста неприятности вътре във Вашето семейство, за съжаление.

*

Интересно, съпругът Ви на чия страна е... . Това  може да доведе до доста неприятности вътре във Вашето семейство, за съжаление.
[/quote]

По принцип на моя разбира се, но все пак толкова години в такова семейство (ние се женихме в ранните си 30г.) си оказват влияние за съжаление. Понякога ми отнема доста време да му покажа и да го убедя в поредната манипулация. Аз в началалото "го играех" бяла и добра, за да са доволни всички и да има мир, но се оказа, че те са от този тип хора, които ти се качват на главата когато им угаждаш. Та оттам ми дойдоха най-големите неприятности - докато стана лоша и непреклонна в името на принципите. От няколко години сме в тотална дипломация - само по празници и когато е неизбежно разговарям с тях и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО пред свидетели. Когато остана насаме с някой от тях си позволяват неща, които иначе се въздържат да правят. Та исках да кажа, че ако не съм се сблъскала много с комунизма, докато се е вихрел на власт, то сега на стари години се сблъсквам редовно...

проблемът е, че тези "млади и необременени" хора, за които мечтаете да възпитат децата на новото благородно, демократично и възвишено общество, в повечето случаи са необременени и от каквато и да било ценностна система, освен тази на активното консуматорство на материални блага и от схващането, че светът е джунгла и само агресията е ключ към оцеляването.

аз това го наблюдавам ежедневно в контактите си с родителите на малки деца. и нямам никакви надежди.

не знам какви са вредите от "комунизма" в мисленето, но категорично смятам, че родителите и учителите от поколението на моите родители и учители възпитаваха в пъти по-добре.

Заблуждаваш се Джам.
Ще говорим след 25 години... .
Младото поколение на Бг е непукистко, разхайтено. Но продуктивно, имагинерно, живо. Амбициозно, с пламък и хъс. И необременено от социална милост и състрадание.
Ще видиш че те ще вдигнат един ден тази страна яко на крака- те не разчитат на никого. И в това е тяхната сила.
Помни ми думите...

Аз не разбирам защо странните разбирания и глупост на хората трябва да се оправдават комунизъм?! Дядо ми е от хората, които са искали да си налагат мнението, за мое щастие съм прекарала много малко време с него, а не беше комунист. Баща му пък беше още по-зле, развеждал се е и си е биел и изгонвал от къщи децата, защото нещо са му противоречали.
От преките ми наблюдения над руснаци съм останала с впечатление, че при доста от тях началото и края на изречението нямат нищо общо, та може и да си противоречат  Почвам да си мисля, че е някаква тяхна особеност, също така говорят много и бързо (аз съм много говорещ човек, но тия направо ме разбиват  ).

Защото във всяка една мисъл на дамата по-горе ( имам пред вид интервюто, което коментирах на предишната страница, тук), като нишка може да проследите най-злобните, най-ярките, най-човекоомразните черти на комунистическия манталитет. Тези черти са в нея- тя "гради" "знание" върху тях.
И понеже нишката е толкова зловонна, знанията и са също толкова зловонни.
И когато ги приложи в практиката си, върху децата- всъщност възпроизвежда до безкрай манталитета на комунистите, но не ВЕЧЕ на лично, а на обществено ниво.
И в това е огромната опасност- комунистически мислещите се размножават като амеби при амебна дизентерия.

Заблуждаваш се Джам.
Ще говорим след 25 години... .

дано аз да се заблуждавам, а не Вие и дано да имаме още 25 години живот, та след тях да обсъдим наново - ще съм радостна и по двата параграфа.

но се страхувам, че поне по първия параграф, моите впечатления са много по-меродавни от Вашите, with all due respect.

п.п. коя е "дамата по-горе", в чиито мисли "може да проследите най-злобните, най-ярките, най-човекоомразните черти на комунистическия манталитет"?

Цитат на: Birdie в Април 16, 2014, 15:44:55 pm

Заблуждаваш се Джам.
Ще говорим след 25 години... .

дано аз да се заблуждавам, а не Вие и дано да имаме още 25 години живот, та след тях да обсъдим наново - ще съм радостна и по двата параграфа.

но се страхувам, че поне по първия параграф, моите впечатления са много по-меродавни от Вашите, with all due respect.

п.п. коя е "дамата по-горе", в чиито мисли "може да проследите най-злобните, най-ярките, най-човекоомразните черти на комунистическия манталитет"?

Тази от интервюто, което коментирах на предишната страница тук.

Ще видиш от Марти какъв човек ще излезе- няма да повярваш.
Въпреки че ми се "мярка" тежък, труден пубертет... .   

Младото поколение на Бг е ... необременено от социална милост и състрадание.

Нима смятате това за нещо добро?

Точно в контекста на белезите от комунизма, аз не съм научена на социална милост, и смятам това за сериозна липса. Не че не сме били съпричастни с околните, но помощта се простираше до най-близките, семейството, иначе всяка коза за свой крак.

Сега живея в общество, където помощта за бедните, болните и старите се смята за морален дълг и се практикува от повечето хора. Аз съм цинична до мозъка на костите си и не намирам в сърцето си точно тази милост. Може да не съм права за първопричината, но осъзнавам, че съм различна от околните, които полагат доброволен труд, правят дарения по безброй начини и се посвещават на някаква кауза.

Участието ми тук, във форума на Зачатие, донякъде е моето изкупление.

Предпочитам държавата да не създава бедни и нещастни хора, отколкото после да се мобилизира за тяхното спасение. Обикновено става точно обратното. Разбира се че е неприятна липсата на обществено състрадание у младите. Но така е с махалото- крайно ляво води до крайно дясно.

"Каузи" не са нужни- нужна е нормална държава, помагаща на изпадналите в беда ДА СЕ ВДИГНАТ, а не да паразитират до живот. Както обикновено се получава например с ромите в Бг... .

Ние бяхме деца когато ни влачиха по "бригади" с 12 часов работен ден, спяхме в помещения по 20-30, без баня, топла вода, свястна храна.

През 89-та съм ходила на такъв лагер - бе баня, топла вода и свястна храна. На всичко отгоре ни беше забранено и да си купуваме храна, не помня нищо друго от там.
Също като Цигу, май съм цинична и първо предполагам и виждам лошото, поглеждам с недоверие към хора в нужда, но то е защото съм виждала доста измамници, като се убедя, че не съм права съм склонна да помогна  Имам приятели точно обратно на мен винаги тръгващи да помагат, много си ги обичам, но и се притеснявам да не се подведат и също да изгубят вяра в хората.

мое мнение  си е , но не смятам , че днешното младо поколение е амбициозно и  продуктивно, прогресивно . Да  -разхайтено  е ,    неангажирано с нищо , не виждащо перспектива ...

... Именно тази тирания, която се замаскира зад "домашен ред" аз нито мога да търпя, нито мога да понеса някой  да я насажда на беззащитното ни (все още) дете. За мен беше, и все още е истински шок общуването ми с тях. Например когато се събираме фамилно при тях, предвартелно е определено (кой къде ще седне). Отне ми доста време докато се научат, че нормалното е съпругът ми да седи до мен, а не където са му определили. И така е за всяко нещо. Сипват се порции пак на този принцип - това е за този, това е за онзи.

Защо отдаваш това на комунизма  ? Това си е до характер ,  до  бит , наследен през поколенията още от турско робство  дори   -да се  слуша волята и думата на най-стария в рода ...

А за разсипването на порциите  -аз лично не виждам нищо странно - има си логика  -някой не яде бяло месо , друг обича крилце-логично е да се  сипе според вкусовите предпочитания, ако не се сервира в общо блюдо на трапезата и всеки сам да си слага в чинията  . 

проблемът е, че тези "млади и необременени" хора, за които мечтаете да възпитат децата на новото благородно, демократично и възвишено общество, в повечето случаи са необременени и от каквато и да било ценностна система, освен тази на активното консуматорство на материални блага и от схващането, че светът е джунгла и само агресията е ключ към оцеляването.

аз това го наблюдавам ежедневно в контактите си с родителите на малки деца. и нямам никакви надежди.

не знам какви са вредите от "комунизма" в мисленето, но категорично смятам, че родителите и учителите от поколението на моите родители и учители възпитаваха в пъти по-добре.

абсолютно съгласна с всяка казана дума !

Предпочитам държавата да не създава бедни и нещастни хора, отколкото после да се мобилизира за тяхното спасение.

"Каузи" не са нужни- нужна е нормална държава, помагаща на изпадналите в беда ДА СЕ ВДИГНАТ, а не да паразитират до живот. Както обикновено се получава например с ромите в Бг... .

Докторе, форумът, в който пишем, и сдружение Зачатие са прекрасен пример за доброволен труд в името на кауза и помощ за нуждаещи се хора, чийто проблем няма нищо общо нито с комунизма, нито с бедността.

Каузи и нужда винаги има във всяко общество и по всяко време. Важното е хората да израстват и живеят с нагласата да помагат и със съзнанието, че знанията, трудът, времето и средствата им могат да направят нечий живот по-добър. Тове а много добро нещо, ако се възпитава у всички деца. И е най-добрата антитеза на консуматорството. А пък какво и как прави държавата рядко е под наш конрол.

Не може човек, който отхвърля Бога и Неговото творение - природата, да е в хармония нито със себе си, нито с който и да било на тази земя.

Може. Аз съм жив пример, а със сигурност има още много. Твърде съм прагматична, затова предпочитам да вярвам в теорията на Дарвин.

Поздрави!

...
Каузи и нужда винаги има във всяко общество и по всяко време. Важното е хората да израстват и живеят с нагласата да помагат и със съзнанието, че знанията, трудът, времето и средствата им могат да направят нечий живот по-добър. Тове а много добро нещо, ако се възпитава у всички деца. И е най-добрата антитеза на консуматорството. А пък какво и как прави държавата рядко е под наш конрол.

Ето това е и моето разбиране и това се опитвам да възпитам в децата си. Да бъдат широкоскроени, да виждат отвъд собствената си сянка, да не са егоисти и да постигат целите с ум, труд, честно и достойно, не за сметка на някой друг.

И ние така със съпруга ми - надяваме се, че с личния си пример и разговорите, които самото дете провокира, ако е впечатлено от нещо, а не с някакви лекции от наша страна, да създадем у него нагласа да не бъде краен егоист и да помага на другите с каквото може.