За какво пиша всичко това?
Комунизмът си отиде, но не и комунистическото мислене.
Само младото поколение, родено след 1989, може да е напълно свободно от тези тежки утайки. И то ако родителите се постараят, да не извращават младото Бг поколение със собствените си ментални утайки, и третират децата в дух на общочовешки ценности и свобода на духа.
Нишките към комунистическия мозък са във всички нас, живели в това бездуховно, безчовечно общество.
Ако дълбаем повече- ще ги открием.
Борбата с всичко това е борба нашите деца да нямат нищо от това в наследство.
Както и борба на всички нас да не им предаваме собствените си недостатъци, придобити поради нещастието да сме живели в тези ужасни времена.
Пиша и поради друга причина- вече 2-3 месеца гледам документални филмчета за Япония- Japanology с Peter Barakan, Seasons, NHK World и подобни. Аз нямам илюзии относно това, колко жестоко е това общество- зверствата на японците в периода 1920-1945 към съседите им са сравними и превъзхождат хитлеровия геноцид.
Но то има и ред други, привлекателни страни. Много неща може да научи човек, гледайки тези кратки филмчета.
Контрастът с комунистическия манталитет е толкова дълбок, че прави всеки индивид чувствителен към даже и най-дребните комунистически утайки.