Ниа, за съжаление не мога да се върна. Децата почнаха училище тук, мъжа ми има твърд трудов договор, работата, която работи е специфична и не може да я върши в България, за сметка на това само на няколко места по света. Ако имах възможност и нямаше пречка - бих се върнала и да, мислите ми биха били пак същите. Имах възможност да емигрирам на 18, при това не като черноработник, с уреден договор и добри възможности. Не го направих. И ако не се бяха стекли така обстоятелствата, не бих заминала и сега. И въпреки че съм вече 9 години навън, това не ми пречи да видя ситуацията и в България, и навън. Единственото нещо, заради което бих се върнала е, ако детето ми пострада от тяхната училищна система. Не я одобрявам, не ми харесва, не е най-доброто, но за сега нямам възможност да го променя. Не съм икономически емигрант и никога не съм била. Затова и мислите ми са такива.
Колкото до миналото - не е било особено прекрасно, тъй като семейството ми не е с правилната партийна принадлежност, но това не ме е накарало да се озлобя и да плюя по всичко.