Не виждам смисъл детето да уче език, който няма никакво практическо значение за него. Моите емоционални предпочитания са без значение за Ян, когато ще трябва да знае езика на страната, където ще следва, или учи, или живее.
Редките езици са хубаво нещо. Академичните интереси-също.
Но тук става въпрос за гола проза- ежедневието.
Бг имаше възможност да спечели всички нас за нейната кауза, грижейки се за гражданите си така, както редица други държави правят това за собствените си граждани.
Когато една обикновена Бг в Атина я обляха с киселина, Бг посолство в Атина и пръста не си мръдна да помогне. Сякаш тази бедна жена не бе от тази държава- нито правна помощ и бе оказана, нито нищо.
колко Бг жени съм срещал тук, които ги мамят, не им плащат, или когато дойде време да им плащат ги водят право в Полицията, където им шият дела за "кражби", никога не извършени... знаете ли на колко дела съм ходил преводач? нито веднъж не е имало някой от Бг посолство. НИКОГА. Когато ставаше същото с Руснаци, немци, англичани- ВИНАГИ имаше от посолството адвокат и представител- ДВАМА. Как научаваха кога ще има съд не знам- но винаги имаше двама представители.
За Бг държава, Бг народ е рая- безправна, нямаща никакви права, но имаща само задължения. За съжаление. Беше така от 1944, и така си и остана. Хората се мъчат да направят нещо, викат, крещят, търсят си правата- но насреща е само едно грозно озъбено лице- това на Бг политическа джунгла и червените шамани като олицетворение на световното двуличие, цинизъм и безчовечност. То не бяха "етажни права", то не бяха глупости и простотии. То не бе бюрокрация, то не бе "здравна каса", пълна с идиоти, съществуваща, само и само на хората да не се дава нищо качествено.
ЗА какво за Бога детето ми да иска да принадлежи към тази държава? само защото баща му има нещастието да е Българин? Какво тази държава може да му предложи? нищо. Само мазохистични страдания от всякакъв род и сорт, поднесени с невиждан цинизъм, непукизъм и безразличие. Плюс задължителните всяка година "разговори" и заплахи за нов режим на тока, задължителните "съмнения" дали ще стигне житото, плюс - крайно пиперливата тема, кога ще се пусне "топлото" в София. Обявявана с тържественост, като че ли са пуснали нов космически кораб в орбита. Мерси. Това ядене за мен е тежичко вече. Предпочитам Коледа в Цюрих, щастливите лица на съседите ми по етаж, богатите магазини, както и да хвърлям хляб на лебедите в езерото. Плюс приятната топлина на моят малък апартамент.
ВСЕКИ един от Вас, живеещ в чужбина, много ясно вижда тези неща- всички сме навън не от "добър живот". Но никой няма смелостта да погледне хладната истина в очите. И спряга всякакви морални оправдания, гарнирани с крайно емоционално напрежение, за да не си призне, колко го е срам от хала на собствената му държава. И понеже обича близките си, обича миналото си и спомените от него, изпада в странни ситуации.
Швейцарец, норвежец, датчанин, не емигрират. Простата истина.