Докторе, благодаря за анализа на моя миш-маш! Всичко може да се види и тълкува по един куп субективно-обективни начини, прав сте! Но аз съм женски индивид, изпълнен с неправилни емоционално-романтични представи за нещата, за които обикновено нямам пукнат линк от нета като доказателство, а просто хващам в движение най-ленивата мисъл и представа, които преминат през главата ми и които са част от моя опит и живот.

С Ваше позволение, имам един въпрос към Вас, на който може и да не отговорите, ако Ви се стори много нахален:  "Ако не е тайна, на какъв език разговаряте помежду си с Вашия Ян Бибиян?"

((Моля, не казвайте, че е на гръцки, че ще ми прилошее... Не че за Вас ще има някакво значение моят мелодраматичен припадък... ))

На гръцки. Няма защо да Ви прилошава. Гръцкият е богат, сложен и много хубав език.
Той знае прилично и немски покрай една моя позната, която се занимава с него постоянно... но аз от немски не знам и думичка.

Хайде-хайде сега... "пукнат линк" и т.н. . Тези неща не минават

Аз много държа на българския език и ще направя всичко възможно Мишо да може да говори, чете и пише на български. Но това е главно поради факта, че той има много братовчеди, лели, чичовци, вуйчовци, баби, дядовци в БГ и за мен е важно да може да си комуникира с тях. Те са му семейството, корена... Ако ги нямаше не знам дали бих държала толкова на езика, въпреки, че си е богатство.

Цитат на: Birdie в Септември 13, 2013, 22:43:22 pm

Така или иначе сега съм в мир и равновесие със себе си и миналото си.

Не бих казала.... Ако бяхте, нямаше да се разрази тази дискусия.

Много съм съгласна със Сикс. Не звучите като такъв човек, а напротив. Но е много трудно да се живее така, от собствен опит го казвам. Не всеки може да прости и да забрави, но поне трябва да опитаме и да не спираме да опитваме, заради самите нас и заради децата ни.

Аз пък от това,което виждам, доктора проблем с неговият си начин няма. Хората тук се възмущават,но той не виждам да се притеснява от този факт. Така че не виждам какво всеки се втурна да му обяснява, че имал проблем.  Аз лично държа на езика, но реално това си е за мен, защото искам да им го предам, понеже на мен ми харесва. На тях им е все тая.

Не звучите като такъв човек, а напротив. Но е много трудно да се живее така, от собствен опит го казвам. Не всеки може да прости и да забрави, но поне трябва да опитаме и да не спираме да опитваме, заради самите нас и заради децата ни.

Много сериозен психологически анализ   

Аз не разбирам какво трябва да се опитва заради детето в конкретния случай  При положение, че тук няма заради кого да го прави. Той каза - в Бг си няма никого. Не мисля, че ако натовари детето с още неща, ще му помогне или ще го обогати с нещо. А и какво да му помага? Детето си е гръцки поданик и толкова. Но както казах, когато порасне може да му стане интересна историята ни, а може да стане готвач и да разучи български манджи, или екскурзовод и да идва в България, или инженер и да строи магистрали м/у България и Гърция  Или пък да замине някъде и да не се върне в Гърция. Изборът е много хубаво нещо. Важното е да е щастлив и да знае, че е обичан от някого и има подкрепа.
А пък и аз не видях доктора да ни осъжда за изборите ни, дори каза:

Ганке,
Ти има къде да го заведеш. Ако имах живи моите- сигурно и аз щях да го заведа.

Нинка, само ще споделя едно простичко наблюдение от опита си с езиците - човек учи добре и бързо език, докато е млад, а при децата се получава почти естествено и нямат това разграничение, което ние имаме. Така че след години просто може да е прекалено късно да се учи езика...

Taка е, Гане. И ти си права. И аз не казвам, че е лошо, напротив. Но ако някой сметне, че няма да влага такива усилия - негова работа. Пак не е лошо.
На мъжът ми баща му не е говорил на арабски с децата си. Мъжът ми разбира всичко, обаче, понеже са контактували все пак с хора от арабския свят. Но сестра му решава и след английската гимназия завършва арабистика. Говори английски, руски, арабски, френски и владее отлично български, писмено и говоримо, има втора специалност журналистика. Мъжът ми владее отлично английски, разбира и говори малко испански и арабски. Установи обаче, че когато иде на местна почва много лесно научава езика - беше 6 месеца в Гърция, докторе в Янина и се справяше много, много прилично. За езици никога не е късно. Мисля. Малката не знам как ще е, но Кристина определено е взела от леля си и баща си, не знае езици, малко английски от детската, но леля и все я занимава с разни думички и произношението и е абсолютно възхитително. На какъвто език я накараш да каже нещо. А както казах - не знае никакъв, освен български.
Сега, баща й не настоява да учи арабски само защото има корени в Африка и един ден може да и се наложи. Няма да настоявам и аз, ако тя не иска, но ако поиска - веднага!
Освен това смятам, че владеенето на език обогатява много, но също така познавам доста.....ограничени хора, които за мой личен ужас си плямпат много добре езици.
Мисълта ми е, че езикът най-вече е важен, за да отвори нови хоризонти за реализация, за работа....В днешно време.

На вашето внимание представям две много интересни статии:

http://alia.tropot.net/2012/10/25/miss/  - за емигрантството;

http://alia.tropot.net/2012/12/29/tradition/ - за традициите.

Дано ви харесат, като различна гледна точка. На мен ми харесват много.

Че аз да съм казала, че не е негова работа? Просто при децата се получава естествено и сравнително безпроблемно. Ето и ти го имаш този пример пред себе си

Изобщо не става въпрос да осъждаме някого - моето среднощно възклицание по-горе е умишлено театрално, все пак не сме на събрание. Лични житейски истории - най-различни. И имайки предвид, че основната функция на всеки естествен език е "комуникативната", т. е. езикът е система от знаци (код), който служи да се предават и разменят мисли, то тази функция може да се изпълнява успешно от всеки естествен език, че и в ограничен обем и от редица изкуствени езици, езици на знаците и т.н.

Обаче! Нещата с естествения език са много по-сложни  и комплексни и той има и други функции, които отразяват историческото, културното, естетическото, цивилизационното, че и родовото развитие на народа (групата от хора), които го говорят и предават от поколение на поколение, развивайки го и обогатявайки го. В този смисъл всички ние имаме и негласното споразумение с нашите предходници българи да използваме и предадем този сложен ментален инструмен, чрез който най-пряко и естествено се пази родовата, колективната памет, част от която има във всеки нас. Защото всеки е част от нещо по-голямо и общо. И липсата на такава принаделжност създава празноти в човешкото съзнание и психика, бели петна.

Има и друга страна, те са много, но ето една нишка за размисъл. Известен пероид (няколко години  подред) се занимавах много активно с един много малък изчезващ славянски език, който се води микроезик и е със затихващи функции, даже написах първата и единствената   граматика на този език на български език и една моногарфия спретнах, това са двете единствени книги за този изчезващ език у нас. Това просто е факт, не го казвам да се хваля. Става въпрос за "горнолужишкия език", който се говори в Лужица в Германия около градовете Бауцен и Котбус. Имах възможността да ходя в техния културен център Бауцен (славянското му име е Будишин) на специализация за по един месец няколко години подред, общувала съм с доста лужичани, населението там е смесено - славяно-немско. Горнолужишкият се говори от около 50 000  души само, като те са двуезични, немският е по-активен.

Пиша го това, за да илюстрирам мисълта си, че  трябва да се общува с такива хора, остатъци на последни носители на жив естествен език, за да се разбере каква е драмата на такъв изчезващ народ наистина. Всеки там е със съзнанието, че е може би последният жив говорещ този език и го чувства почти като мисия - да предаде, колкото може езика на потомството си. Това е неписано задължение, морално задължение, идващо от благодарността към колективната родова памет. Защото езикът отразява и съхранява не само нашия личен микрокосмос, но и по-големия родов макрокосмос, без който единицата е загубена.

В този смисъл реалното двуезичие е не просто технически, механичен процес просто на предаване на мисли и информация чрез два езика. При двуезичието се кръстосват и се борят за влияние в нашата психика и съзнание цели културни пластове и вселени. И тук имат място и тъгата, и носталгията, като реакция на личността към липсата на нещо и един куп други въпроси се отнасят също така.

В житейски план обаче всеки си прави своя избор или пък прави избора на някого, който не го е упълномощил да го прави. Моето най-голямо притеснение в подобна ситуация е как ще отговарям някой ден на порасналото отроче и на евентуални негови упреци, че съм го лишила напълно съзнателно от тази най-пряка връзка с родовото.
Обаче приемам, че има и хора, които нямат такива притеснения и гледат прагматично на нещата от живота.

Личното ми мнение е,че владеенето на какъвто и да е език в повече е богатство.С удоволствие водя Бузана при леля и.Там се говори  италиански....,нооооооооооооо...отказах на зет ми да я кръсти(той е католик)макар че даде обет,че ще финансира всичко,което иска да учи и е свързано с образованието на Бузана...докато иска да учи.
Още не вдява Бузана какво сме и замислили

В житейски план обаче всеки си прави своя избор или пък прави избора на някого, който не го е упълномощил да го прави. Моето най-голямо притеснение в подобна ситуация е как ще отговарям някой ден на порасналото отроче и на евентуални негови упреци, че съм го лишила напълно съзнателно от тази най-пряка връзка с родовото.
Обаче приемам, че има и хора, които нямат такива притеснения и гледат прагматично на нещата от живота.

Именно! Това е животът, реалния.

Не, че аз не се старая да предавам традиции и неща.

Ти си страхотна и аз те обичам, знаеш, но ми се струва, че ученият в теб надделя. Което пак ми харесва. Издай книга за тези си наблюдения. На български.

Не виждам смисъл детето да уче език, който няма никакво практическо значение за него. Моите емоционални предпочитания са без значение за Ян, когато ще трябва да знае езика на страната, където ще следва, или учи, или живее.
Редките езици са хубаво нещо. Академичните интереси-също.
Но тук става въпрос за гола проза- ежедневието.

Бг имаше възможност да спечели всички нас за нейната кауза, грижейки се за гражданите си така, както редица други държави правят това за собствените си граждани.
Когато една обикновена Бг в Атина я обляха с киселина, Бг посолство в Атина и пръста не си мръдна да помогне. Сякаш тази бедна жена не бе от тази държава- нито правна помощ и бе оказана, нито нищо.
колко Бг жени съм срещал тук, които ги мамят, не им плащат, или когато дойде време да им плащат ги водят право в Полицията, където им шият дела за "кражби", никога не извършени... знаете ли на колко дела съм ходил преводач? нито веднъж не е имало някой от Бг посолство. НИКОГА. Когато ставаше същото с Руснаци, немци, англичани- ВИНАГИ имаше от посолството адвокат и представител- ДВАМА. Как научаваха кога ще има съд не знам- но винаги имаше двама представители.
За Бг държава, Бг народ е рая- безправна, нямаща никакви права, но имаща само задължения. За съжаление. Беше така от 1944, и така си и остана. Хората се мъчат да направят нещо, викат, крещят, търсят си правата- но насреща е само едно грозно озъбено лице- това на Бг политическа джунгла и червените шамани като олицетворение на световното двуличие, цинизъм и безчовечност. То не бяха "етажни права", то не бяха глупости и простотии. То не бе бюрокрация, то не бе "здравна каса", пълна с идиоти, съществуваща, само и само на хората да не се дава нищо качествено.

ЗА какво за Бога детето ми да иска да принадлежи към тази държава? само защото баща му има нещастието да е Българин? Какво тази държава може да му предложи? нищо. Само мазохистични страдания от всякакъв род и сорт, поднесени с невиждан цинизъм, непукизъм и безразличие. Плюс задължителните всяка година "разговори" и заплахи за нов режим на тока, задължителните "съмнения" дали ще стигне житото, плюс - крайно пиперливата тема, кога ще се пусне "топлото" в София. Обявявана с тържественост, като че ли са пуснали нов космически кораб в орбита. Мерси. Това ядене за мен е тежичко вече. Предпочитам Коледа в Цюрих, щастливите лица на съседите ми по етаж, богатите магазини, както и да хвърлям хляб на лебедите в езерото. Плюс приятната топлина на моят малък апартамент.

ВСЕКИ един от Вас, живеещ в чужбина, много ясно вижда тези неща- всички сме навън не от "добър живот". Но никой няма смелостта да погледне хладната истина в очите. И спряга всякакви морални оправдания, гарнирани с крайно емоционално напрежение, за да не си призне, колко го е срам от хала на собствената му държава. И понеже обича близките си, обича миналото си и спомените от него, изпада в странни ситуации.

Швейцарец, норвежец, датчанин, не емигрират. Простата истина.

и изобщо, както казал старецът на сина си:

"Синко, едно нещо запомни от мене - по-добре да си здрав и богат, отколкото болен и беден..."

предлагам да затворим темата поради изчерпване.

ВСЕКИ един от Вас, живеещ в чужбина, много ясно вижда тези неща- всички сме навън не от "добър живот". Но никой няма смелостта да погледне хладната истина в очите. И спряга всякакви морални оправдания, гарнирани с крайно емоционално напрежение, за да не си призне, колко го е срам от хала на собствената му държава. И понеже обича близките си, обича миналото си и спомените от него, изпада в странни ситуации.

Швейцарец, норвежец, датчанин, не емигрират. Простата истина.

Не сте прав за пореден път и проектирате собствените си проблеми и демони върху останалите. Аз не съм избягала навън от не добър живот. Така се стекоха обстоятелствата в живота ни, че останахме. И не съм бягала по икономически причини. И не смятам, че съм изпаднала в странни ситуации. Живея си живота според това, което сама съм си избрала, не съжалявам за нито една секунда от него. Не тая болка, омраза и чернилка в душата си. И ако мога да помогна да се промени нещо в България, не бих се срамувала, а бих се стегнала и бих помагала. Не да я плюя по форумите...
Колкото до това, че простата истина е, че не емигрират швейцарците, норвежците, датчаните... немците, в грешка сте. Редовно по немската телевизия показват такива, които емигрират. На различни места. Зарязват къщи, коли, тръгват без пари... Емигрират, Докторе, емигрират, това е нормално номадско чуство.

Докторе, а вие защо сте сигурен, че синът ви ще отиде да живее, учи и работи точно в Швейцария? Защо предопределяте отсега неговия живот и избор? А ако наприемр той един ден има други планове и виждания? Ако избере друга държава? Не говоря за БГ, а която и да е, какво ще направите? Ще го спрете ли?
Може би не усещате, но в опита си да направите най-доброто за детето си, според собствените се разбирания, отсега му отнемате правото на избор. Проектирате собствените си негативни чувства и емоции, както и нагласи върху него. Животът е непредвидим и не знаем какви изненади ни готви. Не ви убеждава в нищо, нито ви съдя, просто ви давам гледна точка.
И за пореден път ще ви споделя, че начинът по който се изказвате за БГ обижда повечето от нас. Не говоря за думите, фактите /повечето неща са верни, за жалост/, говоря за отношението, което прозира зад тях. Ние, които живеем в тази страна как мислите се чувстваме при това положение? Да вземем да се самоубием групово и ритуално ли? Или да си организираме масова емиграция? Или какво? Нагарча ми вече, то направо опело ни спретнахте, да вадим булгура и свещите.....

и изобщо, както казал старецът на сина си:

"Синко, едно нещо запомни от мене - по-добре да си здрав и богат, отколкото болен и беден..."

предлагам да затворим темата поради изчерпване.

Няма тема Джам. Просто си пишем по ред, два.
Преди време в Гърция дете на около 14-15-16 изпадна в кома поради много странна и рядка съдова аневризма  главен мозък.
Неща, които в Гърция няма как да се оперират. Единствено в Германия, и то в 1 или два центра.
За около 1-2 часа бе отпусната сума около 70.000Е и детето бе откарано с ПРЕЗИДЕНТСКИЯ самолет в Германия. Това в бедна и фалирала Гърция, където политическата корупция иначе е най-силната в Европа... .

Преди време гледах два документални Бг филма- "Ваш даскал Апостола" и "Здравей, обичам те".
Във втория имаше интервю със сина на П. Христова, човек явно с алкохолни проблеми, и едва свързващ двата края, с две деца, които явно човека много обича, гледа и дава всичко за тях.
Та простото въпросче е- толкова ли сме бездушна нация, та да не можем на едно от най-големите имена да осигурим двете му внучета и бащата им?
Толкова ли пари ще струва това? нищо няма да струва. Нищо. Авторските му права да му бяха дали- стига.
Емил Димитров умря като просяк. Георги Минчев го намериха дни, след като бе починал. Колко още имена, колко още съдби. Няма човечност в тази държава Джам. Няма. Всеки е сам за себе си, и против всички. Няма общество, няма нищо. Има само индивидуална борба за оцеляване. Под вид на "драпане"... .

В първият филм пък, големи имена на Бг кино, явно се виждаше в каква мизерия живеят- Йоско Сърчаджиев даже за филма не можаха да го облекат с добри и изгладени дрехи... толкова ли пари щеше да струва?? едва ли. Маргарита Дупаринова и сестрите на Апостол Карамитев в една стаичка се бяха скътали... .
Не е до пари въпроса Джам. До друго е. Което го няма в Бг, за съжаление. Индивидуалната състрадателност не е обществено качество- тя е индивидуална, и за индивидуална употреба.

Ганке, знаеш че не говоря за теб в частност, а по принцип. Е, сигурно не емигрират 3 млн, колкото Бг си отидоха от 1989 и насам. Че и продължава това с нестихваща сила и до днес.
На всички Ви е ясно за какво пиша. На всички... . Право на всеки на несъгласие. Но не е "плюене" сигурно. Това са обективни бележки, по обективни теми.

Обиждате ни, Докторе, при това много. Защото в този форум има много момичета, които отделят от залъка си, за да помогнат на други хора. В бг мама е пълно с теми за помощ. Да не говорим за мои познати, които събират пари, за да имат деца, болни, сакати, възможност за лечение. Българина е състрадателен и въпреки че го лъжат и мамят, редовно помага, с каквото може и от сърце. Обидно е това, което правите и за пореден път ви казвам, че проектирате вашата обида и горчилка върху всички нас.
И не са емигрирали 3 милиона, и не всички са икономически емигранти. Говоря като човек, който е наясно с миграцията в емигрантските общности.
Моля ви, смекчете си тона, не е обективно, съжалявам, обидно е.

Всичко е ясно вече! Мъжете са от Марс, а жените - от Венера!

Лека нощ!

Докторе, а вие защо сте сигурен, че синът ви ще отиде да живее, учи и работи точно в Швейцария? Защо предопределяте отсега неговия живот и избор? А ако наприемр той един ден има други планове и виждания? Ако избере друга държава? Не говоря за БГ, а която и да е, какво ще направите? Ще го спрете ли?
Може би не усещате, но в опита си да направите най-доброто за детето си, според собствените се разбирания, отсега му отнемате правото на избор. Проектирате собствените си негативни чувства и емоции, както и нагласи върху него. Животът е непредвидим и не знаем какви изненади ни готви. Не ви убеждава в нищо, нито ви съдя, просто ви давам гледна точка.
И за пореден път ще ви споделя, че начинът по който се изказвате за БГ обижда повечето от нас. Не говоря за думите, фактите /повечето неща са верни, за жалост/, говоря за отношението, което прозира зад тях. Ние, които живеем в тази страна как мислите се чувстваме при това положение? Да вземем да се самоубием групово и ритуално ли? Или да си организираме масова емиграция? Или какво? Нагарча ми вече, то направо опело ни спретнахте, да вадим булгура и свещите.....

Вие признавате фактите, а не признавате моето отношение, което е ПЛОД на тези именно факти?
Както фактите са обективни, така  и отношението ми е. Защото почива на същите тези обективни факти.
И не е персонална обида към някого- фактите трябва да ни обиждат, а не мнението на един незначителен човек, почиващ на тези факти.

Малкият е записан в едно училище в Швейцария, където ще почне от есента на другата година.
Училището е частно, руско-швейцарско. Принадлежи на потомствени Руски емигранти, които познавам като семейство, и в частност, от години ( от Гърция).
Интересува ме да учи в Швейцария, и да вземе поданство там.
Какво ще учи, си е негов избор. Какво ще прави с живота си- също.
Мен ме интересува да владее немски и английски, колкото се може по-добре ( руски ще учи като 3 в училището) както и да следва в Швейцария.
Също ме интересува да му оставя нещо, с което да започне живота си- някакъв старт. Колкото мога.

Аз, също както Вас, бях подтиснат от обективната действителност и фактите.
Не пожелах да продължавам така.
Има цена, но и има защо.

Обиждате ни, Докторе, при това много. Защото в този форум има много момичета, които отделят от залъка си, за да помогнат на други хора. В бг мама е пълно с теми за помощ. Да не говорим за мои познати, които събират пари, за да имат деца, болни, сакати, възможност за лечение. Българина е състрадателен и въпреки че го лъжат и мамят, редовно помага, с каквото може и от сърце. Обидно е това, което правите и за пореден път ви казвам, че проектирате вашата обида и горчилка върху всички нас.
И не са емигрирали 3 милиона, и не всички са икономически емигранти. Говоря като човек, който е наясно с миграцията в емигрантските общности.
Моля ви, смекчете си тона, не е обективно, съжалявам, обидно е.

Всеки вижда нещата през собствената си призма.
Но щом Ви обижда моето мнение- моля. Няма да пиша повече по тази тема.
Никъде не писах че Бг не е състардателен- писах че липса обществено чувство на състрадание и че колектив от хора правят неща, които обществото не прави. Ето това :

Индивидуалната състрадателност не е обществено качество- тя е индивидуална, и за индивидуална употреба.

Когато на диндин детенцето имаше проблеми, САМИТЕ родители си го спасиха.
Никой друг... колко още примери има.
Вие да сте виждали Ганке в немски форуми хората да организират кампании, за да си спасяват децата? немската държава се грижи за тези неща. За това става въпрос... .

Каквото мисля- това и написах.