Всеки е свободен да обича и мрази когото си поиска - род, родина, култура, природа, себе си дори. Комплексите ни обаче могат да са много разрушителни просто. Не се впечатлявам от това - ако има възможност човек защо да не предпочете и живота на Марс пред дрипавия си роден пейзаж, те марсианците са най-възпитани и учтиви. Всеки си избира и си живее с избора си, но родителите нямат право по моите представи да лишават децата си от неща, които им се полагат по рождение.

Нито едно дете обаче не беше комплексирано поради факта, че говори друг език и че е от друга страна и култура. Комплексите са за възрастните. Децата просто попиват всичко, складират го в главиците си и то оформя спомените им и техните идентичности. Това са богати деца с широки хоризонти. Но знанието на родния език е задължение на родителите да ги научат на тях и да направят в тяхното съзнание връзката между тяхното културно и национално вчера и днес, за да няма пропасти в душите им някой ден, защото тогава ще е късно да бъдат запълвани.

Обаче ако се държиш мило, любезно, топло и сърдечно и свалиш тези условности и ги освободиш хората от тяхната тежест, те просто започват да те харесват. Защото всеки иска да е до и част от нещо, което минава за поучително и стои високо в техните очи. Хората така сме устроени - да следваме добрия пример, без значение каква националност има той. Останалото са си просто комплекси и страхове.

Собственоръчно ще се гръмна, ако тя не научи добре българския език, не заобича страната ни и т.н. лигави  подробности.

За мен е важно детето ми да е идеално хармонизирано в средата където ще живее, да не е обременено с ненужни неща, да има професия, която ще му позволи да живее добре. Също по начин на поведение, обноски, държание да не се ОТЛИЧАВА от мястото където ще живее. Което е предпоставка да не го оставят настрана когато ще се подбира, "кой, за какво, кога и къде" и между "наши и ваши". Извън детската възраст, родителят не може да научи детето си да бъде щастливо- това е изкуство, което всеки сам учи. И или го владее, или- не.
Всичко останало за мен е без значение.

За мен е важно детето ми да е идеално хармонизирано в средата където ще живее, да не е обременено с ненужни неща, да има професия, която ще му позволи да живее добре. Също по начин на поведение, обноски, държание да не се ОТЛИЧАВА от мястото където ще живее. Което е предпоставка да не го оставят настрана когато ще се подбира, "кой, за какво, кога и къде" и между "наши и ваши". Извън детската възраст, родителят не може да научи детето си да бъде щастливо- това е

Не сте прав, но така сте решили, така възпитавате детето си. Ние също не сме говорили на патриотични теми у нас. Моя син смята, че Христо Ботев е братовчед ми от Канада защото съвпаднаха срещите с посещението в Карлово и Калофер. Рода ми е от Карлово, заведохме го да види от къде сме тръгнали. Вашето дете не е дърво без корен, независимо, че са починали родителите ви. Вашето дете има семейна история. И е жалко, че вие не искате да му я предадете. Дори и мъртви, моите роднини послужиха за нещо. Пра пра дядо ми е записан на паметника в Карлово. А като минават около Царевец, Мила казва - мамо, нали това е двореца, в който хвърлили принца от кулата... Децата пишат собствена история, но не пречи да им дадем и нашата...

Така или иначе сега съм в мир и равновесие със себе си и миналото си.