Знаете ли, предполагам, че професионалната деформация си казва думата понякога, но не смятам, че научаването на български, руски или нещо подобно като език, ще навреди с нещо на моето дете. Аз говоря свободно 5 езика и смятам, че не ми е навредило с нищо познаването на един в повече. Ако мога да дам на децата си богатството на езика, който имаме, богатството на родината си, то смятам, че детето ми само може да спечели. Не мога да проектирам моите страхове, мъки, огорчения и озлобение върху тях. Мога само да се опитам да ги науча да са добри хора. Показването на една страна, култура и език, може само да ги обогати, не и да ги натовари.
Пример от близкото ни обкръжение - наши приятели немци са влюбени в тая същата мръсна, озлобена България, която вие виждате. И пазят едни глинени чаши от 30 години. Тази година бяха на пътешествие, направихме им подарък. Върнаха се очаровани, влюбени в Търново, Жеравна, Трявна, Свещари... И всеки път, когато говорят за килимите, грънците и златните съкровища на България, очите им светят. Мисля, че това е показателно, че човек може да намери най-хубавото от света, който го заобикаля...