Чудесен филм. Италиански, на Джузепе Торнаторе.

Един от най-хубавите му филми

Един от най-хубавите му филми

Страшно, потресаващо кино.
Как може да се играе така? голямо изкуство... .

Цитат на: Ganka в Август 26, 2013, 21:29:22 pm

Един от най-хубавите му филми

Страшно, потресаващо кино.
Как може да се играе така? голямо изкуство... .

Е хайде сега!  Де Ниро е потресаващ актьор, Ал Пачино също...Те са истинска класа...За останалите не мога да се изразя така, но тези двамата са просто...Различните стилове и жанр в киното, не ги правят по-лоши. Между другото и французите имат добри попадения...

"на вкус и на цвят..."

Цитат на: Birdie в Август 27, 2013, 00:05:40 am

Цитат на: Ganka в Август 26, 2013, 21:29:22 pm

Един от най-хубавите му филми

Страшно, потресаващо кино.
Как може да се играе така? голямо изкуство... .

Е хайде сега!  Де Ниро е потресаващ актьор, Ал Пачино също...Те са истинска класа...За останалите не мога да се изразя така, но тези двамата са просто...Различните стилове и жанр в киното, не ги правят по-лоши. Между другото и французите имат добри попадения...

Хайде да не разпалваме пак страсти... .
Редактирах, за да няма пак излишни препирни по несъществени теми... .

Ще рече човек, че само в Русия и тук-там Великобритания има добри актьори/артисти. Това са много субективни неща, въпрос на вкус, предпочитания, виждания. Жанровете са различни, актьорската игра е различна, нашите възприятия са различни. Но да се обиждат имена като Де Ниро, Пачино и т.н. само защото на Вас лично не Ви харесват, не е необходимо смятам. Достатъчно е просто да кажете, че не Ви харесват

Между другото, твърде добрите театрални артисти, които се занимават предимно с театър, често не са особено добри актьори. Твърде много театралничат. Киното и театъра колкото си приличат, толкова и се различават. Да, определено сцената дава отличен старт и подготовка и необходимо всеки добър актьор да мине през тази школа, но да не се прекалява. Иначе става едно фалшиво, пренавито и нескопосано театралничене, не винаги, разбира се, но често го наблюдавам.

Не харесвам руското кино грам, но няма да го обиждам

"Не бива да се свързваш с нищо, което не можеш да изоставиш щом усетиш "жегата" зад ъгъла"- чудесно кредо, за един млад човек... няма що... .
Даже тъжния танц от "Три цвята бяло" или тъжната музика от "Двойния живот на Вероника" ми са днес по присърце, честно.

Тъжно е и усещането, че не си могъл навреме да разбереш наистина нещата, кото си заслужават, а си загубил време с повърхностното, блестящото и звънтящото... на кухо.

Само на мен ли ми изписва грешка 404 като опитам да видя файла?

Между другото, твърде добрите театрални артисти, които се занимават предимно с театър, често не са особено добри актьори. Твърде много театралничат. Киното и театъра колкото си приличат, толкова и се различават. Да, определено сцената дава отличен старт и подготовка и необходимо всеки добър актьор да мине през тази школа, но да не се прекалява. Иначе става едно фалшиво, пренавито и нескопосано театралничене, не винаги, разбира се, но често го наблюдавам.

Според мен истинското изкуство е театъра, където  няма кадър, 3ти, 10ти и 30ти, ако не го направиш като хората. Историята върви от начало до край наведнъж, няма днес ще снимаме как излзиаме от входа, а утре разговорът зад ъгъла, днес кашлям няма да играя и т.н. Билетите са продадени, кашляш или не , играеш. Всичко е на живо и няма поправки.

Просто това са различни видове изкуство, всяко само по себе си красиво, тайнствено.
Всичко зависи от режисьора, що се касае до изпълнението на един и същи актьор.

До 89 в Бг бе малко познато истинското кино, големите режисьори и актьори. Изобщо- бе малко позната кулурата на другите народи. А това е липса на мярка за сравнение ( и корекции).
А вкусът се култивира, не идва сам от себе си. И предполага образование, в една или друга степен.
Та затова 90% от всичко снимано в Бг до ( а и след) 89 няма стойност. И не издържа сравнение, което е по-важно от субективната оценка.

"Декалог" бе сниман за телевизия, през 1988. По същото време в Бг "вървеше" "Дом за нашите деца" ( жалка и тъжна картинка на мизерията и родните "прелести") и "Алф".
Излиза че, в Полша тогава имаше капацитет да се прави добро, дълбоко кино, а в Бг- не. Както и си останаха нещата, с мънички изключения. "Декалог" за всичките 10 серии струваше около 100.000$. Значи- и не в парите бе въпроса.

"Двоен шанс" бе сниман в 1981, още по-рано.
Дори когато в Бг се даваше чешко кино- Менцел, ранния Милош Форман, бе поразително, колко жизнерадостно бе киното, което гледаш. Моите детски спомени са от игриво, весело, освободено чешко кино- така и не разбрах как червените плебеи пускаха такава "диверсия"... явно малките им мозъчета не разбираха за какво става въпрос. Поразително за края на 70 в сравнение с мухлясалия ни живот... даже велики филми като "Светлините на рампата", които даваха по новогодишните празници или Пасха ( за да не ходи човек на църква) на мен тогава ми правеха по-малко впечатление от игривото и весело чешко кино.

Други култури, други хоризонти.
Може би редица страстни Бг патриоти биха се засегнали, но тъжния факт е че, ние нямаме култура и културен живот на нивото на Европейските традиции, пък дори и специфично наш си. Ние сме потънали в неглижето до ушите. Колко съвременни Бг филма гледах- не сме мръднали и на йота. Интелектуално незрели, емоционално плашливи, без дълбочина и истински човешки отношения... Пък дори и само в киното.

До 89 в Бг бе малко познато истинското кино, големите режисьори и актьори. Изобщо- бе малко позната кулурата на другите народи.

с това категорично не мога да се съглася и ми е болна тема.

напротив, до 1989-та година, поради непазарния характер на книгоиздаването, киноразпространението, театралната и изобщо културната дейност, у нас имаше достъп до качествена литература, филми, постановки и прочие.

превеждаше се най-доброто от световната литература, книгите струваха стотинки, чуждоезична литература също се намираше. да споменавам ли за филмотечно кино "Дружба", където редовно се правеха панорами на целия исторически път, извървян от киното.

точно обратното - в момента, ако решите да гледате кинофилм в България,  сте обречен да избирате между "Турбо охлюв", "Смърфовете 2", "Белият дом под обсада", "Бесни страшни пенсии 2", "Зомби и вампири 18" и прочие тъпотии. дори наградените с Оскар филми (които не че са върхове на изкуството, но все пак са малко над нивото на цитираните заглавия) не се внасят от българските киноразпространители. почти всички малки киносалони умряха и основно сме обречени на най-долно ниво комерсиални филми в киносалоните по търговските молове. и това в София. кината умряха масово в почти всички населени места в България.

за книгите да почвам ли изобщо... там, слава богу, след около 20 години пълна комерсиализация на бранша, започнаха да се издават и превеждат стойностни автори, но цените на книгите вече не са много по джоба на средния българин, който почти не чете.

театрите са пълни напоследък, но погледнете програмата им - пълни са само залите на комерсиални постановки от типа на "Секс, наркотици и рокендрол". съответно, театралните мениджъри се усетиха и в момента масово постановките са тип "ширпотреба".

разликата в културното ниво на израслите преди и след 1989-та година е крещяща и очебийна, съжалявам.

Боби, абсолютно е така, много по-трудно е в театъра. Но аз говорех за нещо съвсем друго. Няма по-истинско изкуство, има различни изкуства. Киното също си има своите особености и не всеки добър театрален артист може да се правя добре и в киното. Играта е друга, всичко е друго. В театъра се поставят пиеси, стила е друг, филмът е нещо съвсем различно.

Прав сте д-р Бърди за вкуса. Но не мисля, че не е било много познато киното в БГ, просто се е наблягало на театъра сякаш. Именно това визирах, когато говорех за театралниченето в киното. Сещам се за един пример. Един от последните бг сериали, от който опитах да гледам няколко серии ми направи впечатление как изкуствено стоят актьорите пред камерата. Личи си театралната школа, маниера на поднасяне на репликите, някак не им се получаваше добре, не и като за филм. И друг път съм забелязвала подобно нещо. Режисьорът е много важен, но без участието на актьора, трудно да се получи

П.С. Напълно съм съгласна с Джам. С една моя приятелка се опитваме да ходим горе-долу всеки месец на театър, но истината е, че няма особен избор на постановки, да не говорим, че постоянно ги повтарят. Говоря за Бургас, в София не знам как е положението.
Аз по принцип съм повече любител на киното, но не обичам екшъни, фантастики тип - Вампири и Стоманени човеци и от сорта. Там положението е също трагично, масово бълват високо бюджетни и слабо интересни /поне за мен/ и безсмислени продукции. Това за американското кино. Ама то по кината друго няма. Напоследък попадам на добри европейски филми, но тях мога да ги гледам само ако си ги сваля от някой торент сайт, естествено - незаконно. Преоткрих скандинавското кино, има доста добри неща. Американците пък, когато се опитват да направят уж нещо читаво, обикновено базирано на исторически случки и събития, така изкривяват фактите, че то няма нищо общо с истинската история накрая, направо се дразня, все се изкарват велики и разбира се, винаги прави. Малко в повече ми идва. Имат и добри филми, обаче, не мога да отрека.

Само аз ли харесвам "С деца на море", "Тримата от запаса", "ДА обичаш на инат", "Войната на таралежите", "Време разделно" Петимата от Моби Дик", "Вчера", "Козият рог", "Любимец 13" и т.н, т.н.,тн.....

Не си само ти, и аз ги обичам, много при това.

аа много сме тези които ги харесваме. 
виж и на мен съвременото българско кино не ми се нрави много, някак измъчени са ни и сюжетите и играта и всичко...

Разбира се че има добри български филми. Всички, които изброихте, че и още си ги харесвам много и то. Чак пък жалки и тъжни не съм забелязала да са. Просто са отразявали тогавашната действителност. Не виждам защо трябва все да оплюваме историята си. Ами да, не винаги е била весела и игрива, но чия ли е била? Те щото руските филми преливат от лукс и интелектуалност..... Често тук се постват снимки на руското кралско семейство, на известни руски творци, спортисти, учени и т.н. Все изглеждат одухотворени и извисени. Дали лицата на обикновения руснак от онова време, че и съвременните са толкова възвишени? Не мисля. Това е една доста западаща нация, особено последните години, огромната олигархия там не може да заличи това, напротив - прави го да изпъква още повече. Те са повече за ожалване от нас Не знам какви снимки на българи сте гледали, докторе, но не забравяйте, че българската аристокрация е била избита, още преди робството. След него - аристокрация нямаме, не и наша си собствена. Сигурно ако имахме техни снимки и те щяха да са одухотворени. Не гледайте толкова черногледо на българската нация, не сме за опело все още.

 

Само аз ли харесвам "С деца на море", "Тримата от запаса", "ДА обичаш на инат", "Войната на таралежите", "Време разделно" Петимата от Моби Дик", "Вчера", "Козият рог", "Любимец 13" и т.н, т.н.,тн.....

Много сме , мога да ги гледам пак  и пак,  и са ми все така  интересни .