Аз много искам да прочета Вашите наблюдения спрямо физичното и психичното развитие на децата на определена възраст. Знам, че звучи много общо казано, но с две думи, от Вашата практика - кога смятате едно дете за здраво, неагресивно и обичащо, кога за болно, агресивно, неглижирано.
Да си призная, чета, чета Фицхю Додсън и колкото повече чета, толкова повече имам усещането, че се провалям като родител. Сякаш всеки от книжките намира правилния подход в дадени ситуации, аз не.
Знам, че децата не могат да се квалифицират и сложат под общ знаменател. Обаче, ей Богу, признавам, ще черпя човекът, който успее да убеди детето ми, че месото и зеленчуците са вкусни!
Та някак сопол, сопол, много се вторачваме във физиката и кихавиците, а забравяме основното - сопол минава с правилно лечение, характер и добър човек се изгражда с правилно възпитание. Ей тази тема за възпитанието много ме гложди.
Например - започнах работа и изпаднах в така познатата ситуация на детска депресия. Ми не вярвах до тогава, че може да има такова нещо, но детето си преболедува първата седмица. Тихо, кротко, плаче, спи зле, нито милувки, нито целувки можеха да му успокоят сърчицето. А от моето кръв капе, като го слушам как ме моли да остана в нас. Сега е точно обратното, другата страна на депресията - агресивен, биещ, не искащ мен, а баба си (тук вече ми се отвори рана в душата като го чух), бойкоторащ всичко...Ужасно е да знаеш, че душичката му страда и се къса и не знаеш как да го "излекуваш".