Оценка на моториката №1
Оценка на моториката №2
Оценка на моториката №3




Предоставено от д-р Бърди

В основата на психо-моторното, речево и двигателно развитие на детето стоят конкретни неврологични дадености, тоест анатомия. Затова когато се оценява едно дете винаги се взима за база конкретният неврологичен статус. Анамнестично се оценяват и всички неблагоприятни фактори, които биха могли да играят роля – недоносеност, неонатална асфиксия, вродени генетични аномалии и други. Ако нямаме неблагоприятна анатомична или анамнестична база, единственото, което можем да направим във възрастта до 1 година е да следим всеки месец критичните milestones (крайъгълни точки) за възрастта, нормалната регресия на архаичните рефлекси, липсата или присъствието на прогресивно развиващи се патологични рефлекси или реакции, както разбира се и скалите на моторното и речево развитие в параметричния им смисъл, в обхвата възраст като динамично разбиране (от – до).

От практическа гледна точка скалите на развитие са винаги периметрични, тоест определят периметъра възраст, в която детето би трябвало да изпълнява определените неща (речеви или моторни например). По-ранното изпълнение не означава обаче задължително, че детето е “свръх надарено” – често може да означава ранен моторен проблем. Например бебе, което повдигаме в опит да седне, стои изправено, може да има нехарактерно за възрастта повишен мускулен тонус на долните крайници.
Трябва особено да се предпазваме от генерални прогнози в развитието при забелязване на изоставане само в една област. Всички скали за оценка дават обхват от възраст, в която детето трябва да изпълни едно или друго изискване. Има много индивидуални различия. Например аз лично не предприемам нищо при едно нормално дете, което изостава в говора до ~ 3 годинки и не попада в групите с висок риск. Единственото, което правя в този случай е проверка адекватността на слуха във възраст около 12-16 месеца. Това разбира се има много индивидуални различия при отделните деца и може да звучи обобщаващо, но спестява много излишни действия.
Давам една примерна таблица на milestones (тоест крайъгълни камъчета, които детето трябва да изпълнява в обхвата от посочената възраст)
I.   Познавателни
А. Месеци 3-5 – Внимават за и Посягат към предмети
В. Месеци 4-8 – Издърпват въженце, за да произведат звук
С. Месеци 8-15 – Имитират потупване на кукла
D. Месеци 14-20 – Откриват скрити предмети
Е. Месеци 18-28 – Завършват прости пъзели

II.   Езикови
А. Месеци 1.5-3 – Пищене,"крясък"
В. Месеци 3.5-8 – Извръщат се, за да открият глас
С. Месеци 9-13 –  Казват мама или татко-обикновено първо казват "татко".
D. Месеци 14-24 – Комбинират две различни думи
Е. Месеци 21-36 – Използват множествено число

III.   Социални и Емоционални
А. Месеци 1.5-4 – Усмихват се на другите
В. Месеци 4-9 – Търсят лицето, грижещо се предимно за детето.
С. Месеци 8-15 – Безпокойство от непознати
D. Месеци 10-15 – Изобразяват две или повече разпознаваеми емоции
Е. Месеци 11-20 – Изследователски игри със себе си
F. Месеци 21-36 – Обща игра в малки групи

IV.   Големи Моторни Камъчета
А. Месеци 2-4.5 – Преобръщат се
В. Месеци 5-8 – Сядат без подкрепа
С. Месеци 10-14 – Изправят се сами
D. Месеци 14-20 – Правят крачки
Е. Месеци 21-28 – Карат триколка
F. Месеци 30-44 – Балансират на един крак

V.   Фини Моторни Камъчета
А. Месеци 2.5-4 – Сграбчва дрънкалка
В. Месеци 4.5-7 – Прехвърля кубче от ръка в ръка
С. Месеци 8-12 – Точно захващане на малък предмет с палец-показалец, а не с цяла длан
D. Месеци 15-20 – Строи кула от 4 кубчета
Е. Месеци 18-24 – Наподобява вертикална линия
F. Месеци 28-36 – Изобразява кръг

VI.    Лични Помощни Камъчета
А. Месеци 4.5-8 – Храни се с бисквити
В. Месеци 10-14 – Пие от чаша
С. Месеци 13-19 – Съблича си дрехите
D. Месеци 18-28 – Мие и подсушава ръцете си
Е. Месеци 30-42 – Облича се без надзор

Походката на децата се оценява по количествени и качествени критерии.
Под количествени се разбира възможността да ходи детето без подкрепа."Прохождане" се дефинира като правене на минимум 5 стъпки само.
"Качеството" на една походка е зрелостта на една походка.

Детето прави стъпки, подкрепяно в началото, и използва всички рефлекси на равновесието и запазване позицията на тялото, които са необходими, за да стане изобщо това възможно.
Рефлекс за запазване положението на тялото е например когато седящо дете го бутнете ляво-дясно. Забелязвате, че детето отваря и разперва ръцете си странично, като при това тялото му прави едно-две махаловидни движения, но запазва седящото си положение без да пада настрани (ляво или дясно), а разперените ръце са своеобразна опора.
Вървеж се счита, ако детето прави най-малко 5 стъпки без поддръжка. Това е определението на “прохождане”. Горна граница, за да се счете, че имаме закъсняло прохождане е 15 месец. Закъсняващо. За което има ред причини – от фамилни до болестни. И не всички са за “Войта”. И съвсем не всички са патологични.

Ходенето се разделя на зряло и незряло.
За да може първоначалната незряла походка да стигне до зряла, детето минава през стадии на ходене.
В началото това е ходене на широка основа (с отворени крачка), с малки “дребни” крачки, ръчички защитно повдигнати нагоре, и телце, което се колебае напред-назад.
В последствие – ходене с крачка, успоредни, големи стъпки, телце право и ръце до тялото.
Това са критериите за оценка на ходенето при едно дете.

Основните примитивни рефлекси, които могат да се отбележат са:
1.   Рефлекс на Моро
2.   Тонично-лабиринтен рефлекс (TLR)
3.   Асиметричен тоничен шиен рефлекс (ATNR)
4.   Спинален Galant рефлекс
5.   Симетричен тоничен шиен рефлекс (STNR)

Последният от този ред рефлекси може условно да се нарече “примитивен”, защото не е представен при раждането. Той се проявява около 4-6 месец и се подтиска (не разгражда, защото няма какво да се разгражда) до към 10-12 месец.
Всеки рефлекс по определение има две компоненти – стимул и отговор.
Всички от горепосочените рефлекси, освен Galant имат като стимул на предизвикване промяна в позицията на главата (или движения в областта на шията), а като отговор промяна в мускулния тонус (TLR) или изпъване на крайник от страната, към която е завъртяна главата (ATNR), или комплекс от движения при STNR.
Galant се стимулира от дразнене по дължината на гръбначният стълб и съответно оттегляне като отговор. Galant с изчезването си осигурява начина на обръщане на тялото на едно кърмаче в последващите месеци.

Тонично-лабиринтен рефлекс (TLR) влияе върху мускулния тонус по време на цялата първа година от живота на детето и поради това, при оценка на неврологичния статус на бебе, главата трябва винаги да е в неутрално положение – нито сгъната, нито разгъната.

От всичко това ясно следва, че няма примитивни рефлекси, които да се “провокират” от движение на горните крайници (с имагинерно влияние върху долните), тъй като стимул за всички примитивни рефлекси освен други външни добавъчни фактори (шум, светлина – при Моро рефлекса) е движението на главата (или движение в областта на шията).
Справка и подробности може да намерите тук:
http://library.med.utah.edu/pedineurologicexam/html/newborn_n.html

Мише, така са ме разнасяли и мен навремето. Майка ми ми е разказвала.
На всяка майка на ръката е имало номерче, съответстващо на номерчето на детето и. Минавали са по стаите и са "раздавали" "номерчета"..

Така точно, на маса с още 10 бебета?
То ясно, че имат номерчета, и сега има номерчета, но все пак. Просто усещането ми би било такова и първо ще търся номерчето му да видя.

Това е великия френски актьор Жерар Депардийо, "обживяващ" се в руската действителност, в руското си жилище...каква трагедия. Един от най-великите актьори на своето поколение, образ и символ на Франция! принуден да стане подлога на Путин и кликата му.

А по-долу е снимката му като Олмо, в "20век" на Бертолучи... заедно с Робърт де Ниро.
Около 40 години разлика.
Дано се намерят верни приятели, да му кажат да напусне Русия колкото се може по-скоро, ако не иска да свърши зле.

Колко тъжно е всичко това... . И колко добре актьорите и хората от по-старото поколение избягваха тези уловки... вижте Хайфец, Милщайн, Пятигорски, Хоровиц... и кариера направиха, и живяха достойно и с вкус.
Милщайн и Хоровиц избягаха от Русия през границата с долари, скрити в чорапките... а после станаха богати, известни и прочути с таланта си. И никога не погледнаха назад, горди и независими.

Ами, и на мен да искат да ми сложат 75 % данък на милионите, и аз ще се махна от Франция. Все пак Русията на Путин никак не ми е по сърце.

Ами, и на мен да искат да ми сложат 75 % данък на милионите, и аз ще се махна от Франция. Все пак Русията на Путин никак не ми е по сърце.

Абсолютно съгласна Наистина не е нормално, ние не изкарваме милиони и пак мъжа ми плаща 50% данък, което е абсурдно просто Аз плащам минимума който е 33% като бизнеса ми едвам свързва двата края в момента....Истината е, че във Франция е див социализъм и изгониха всички богати хора от тази държава....

Както и да е, да не е спам изцяло бих попитала нормално ли е детето ми на 1 годинка да не може сама да пие от шише?. Ако и го наглася го пие и го държи с ръце, но не разбира как да го накланя за да пие именно. Също така, мама не знае коя е..

Първото е ок.
Но "мама не знае коя е"? това не  го разбирам... .

Др Бърди Явно не сте ме разбрали, не съм се изразила правилно, имах в предвид, че не разбира коя е "мама". Ако я питаш "къде е мама?", "коя е мама?" и т.н. по никакъв начин не реагира, нито се обръща към мен, нищо.....Просто казано не знае коя е "мама",  въпреки че уж все четем приказки за мама и бебе и и показвам снимки с обяснения "това е мама, това е тати" и т.н.
Други неща бързо схваща, например ако я питаш как прави кучето, казва "бау бау", а вълка "аууууу", но незнам вече на годинка не би ли трябвало да знае коя е мама?

Към вас как реагира, отделно от понятието "мама"?

Krisi,не се тревожи и в нас беше така,всичко знаеха как прави,къде е и кой кое е,само мама като ги питаш къде е и те ме гледат все едно не ме разбират.До месец два ще знае коя е мама,при нас може би го отдавам на факта,че ги гледам сама и няма примерно кой да им каже 'върви при мама' или 'ето мама идва'.

др Бърди няма никакво обръщение към мен или дума с коята да ме асоцира. Нито към баща си, само името на кучето знае и като я питаш гледа към него и го сочи.

бина дано и при нас е така, знам че всяко дете е различно, ама се притеснявам 

др Бърди няма никакво обръщение към мен или дума с коята да ме асоцира. Нито към баща си, само името на кучето знае и като я питаш гледа към него и го сочи.

бина дано и при нас е така, знам че всяко дете е различно, ама се притеснявам 

Това го разбрах
Въпросът ми беше, как се държи детето с Вас в ежедневието? познава Ви щом влезете, изразява емоции щом Ви вижда... в сферата на тези неща да опишете поведението на детето.

Извинете, не съм ви разбрала правилно Ами мисля че се държи нормално, смее се когато аз се смея, радва ми се когато се събуди и ме види. В мен намира сигурност, т.е като види непознат на вън и я закача и тя се гушка в мен и се крие като се притеснява. Носи ми играчки, показва ми ги, носи ми книжки да ми показва. Незнам какво още да дам за пример, като се возим в колата и като се обръщам да и говоря или да я закачам  и тя се смее, радва се че и обръщам внимание.

Но сега като се замисля, майка ми като беше тук и съм я оставяла за 1-2 часа да пазарувам и като се прибера рядко ми се радваше или да прояви някакъв изблик на емоция че ме вижда   Продължава да си играе или да си прави това което и е интересно   Също, баща и като се прибере от работа, ако се занимава с нещо дори няма да му обърне внимание, понякога се усмихва, но няма някакви големи емоции че не го е виждала цял ден. От друга страна, като не е виждала майка ми 1 месец и като я види и определно се радва, започва да крещи и да маха с ръце. Но пък в ежедневието е много емоционално и живо дете..Само крещи, нещо разказва, пее, на разни детски де смее, тишина в нас няма.

Криси, аз мисля, че детето ти е с напълно нормално поведение за възрастта си.
Не се притеснявай излишно

Извинете, не съм ви разбрала правилно Ами мисля че се държи нормално, смее се когато аз се смея, радва ми се когато се събуди и ме види. В мен намира сигурност, т.е като види непознат на вън и я закача и тя се гушка в мен и се крие като се притеснява. Носи ми играчки, показва ми ги, носи ми книжки да ми показва. Незнам какво още да дам за пример, като се возим в колата и като се обръщам да и говоря или да я закачам  и тя се смее, радва се че и обръщам внимание.

Но сега като се замисля, майка ми като беше тук и съм я оставяла за 1-2 часа да пазарувам и като се прибера рядко ми се радваше или да прояви някакъв изблик на емоция че ме вижда   Продължава да си играе или да си прави това което и е интересно   Също, баща и като се прибере от работа, ако се занимава с нещо дори няма да му обърне внимание, понякога се усмихва, но няма някакви големи емоции че не го е виждала цял ден. От друга страна, като не е виждала майка ми 1 месец и като я види и определно се радва, започва да крещи и да маха с ръце. Но пък в ежедневието е много емоционално и живо дете..Само крещи, нещо разказва, пее, на разни детски де смее, тишина в нас няма.

Криси, след около 1 год. ще копнееш да те забрави за секунда, щото и до тоалетна няма да можеш да отидеш без нея .

Абсолютно нормално е поведението на детето ти за 11 мес възраст. Не се притеснявай, моите деца по същия начин са се държали на тази възраст.

Виг по-късно като позахитреят става страшно, щото както казах и до ВЦ не може да се отиде спокойно. Щом се изгуби мама от погледа и се писва.
Моя син имаше преди един месец,  период /и все още понякога/, когато не даваше на баша си да го облече, иска все мама....

Мдам, Криси, прави са момичетата. Габи като беше колкото твоята изобщо не ме отразяваше, като съм я оставяла за час-два на баба й или баща й. Прибирам се и чакам аз бурна радост, тя изобщо не ме отразява. Лятото започнах да я оставям понякога да спи в баба си, на другия ден ми я водят - тя влита и се лепва на играчките, мен изобщо не ме забелязва. Сега ела да видиш. Като се върна от работа, само да чуе, че се отваря входната врата и вече е наредена, носи ми чехлите, гушка ме, целува ме и ме хваща за ръката да ми покаже нещо Така че, споко, ще дойде време да ти обръща внимание по много
Съвсем нормално си е детето според мен

Ох, момичета, дано, благодаря ви много, наистина  
Наистина, според мен си е добре детето, ама като ми е първо и незнам какво да очаквам. Сравнявам нещата които са написани в началото на темата, като стандарти, всичко прави за възраста си, освен да казва "мамо/тати" и да пие от  чаша ( ама я държи и прави балончета и после се смее, според мен я възприема като игра). Всичко останало си прави детето, ако въпроса е дали ме познава, познава ме на 100% дори няма и 1% съмнение. Познава мен, баща си...кучето най-вече   Кучето е любимец за съжаление, ние с таткото не сме интересни и това е lol:

Извинете, не съм ви разбрала правилно Ами мисля че се държи нормално, смее се когато аз се смея, радва ми се когато се събуди и ме види. В мен намира сигурност, т.е като види непознат на вън и я закача и тя се гушка в мен и се крие като се притеснява. Носи ми играчки, показва ми ги, носи ми книжки да ми показва. Незнам какво още да дам за пример, като се возим в колата и като се обръщам да и говоря или да я закачам  и тя се смее, радва се че и обръщам внимание.

Но сега като се замисля, майка ми като беше тук и съм я оставяла за 1-2 часа да пазарувам и като се прибера рядко ми се радваше или да прояви някакъв изблик на емоция че ме вижда  Продължава да си играе или да си прави това което и е интересно  Също, баща и като се прибере от работа, ако се занимава с нещо дори няма да му обърне внимание, понякога се усмихва, но няма някакви големи емоции че не го е виждала цял ден. От друга страна, като не е виждала майка ми 1 месец и като я види и определно се радва, започва да крещи и да маха с ръце. Но пък в ежедневието е много емоционално и живо дете..Само крещи, нещо разказва, пее, на разни детски де смее, тишина в нас няма.

За слух изследвахме ли в малка възраст?

др Бърди Не, не сме, тук се водят децата при специалисти само при нужда. Педиатърката не е намирала нужда още (и се надявам никога) да ни праща на някакви изследвания. Никъде не сме ходили, нито кръв сме давали, нищо. Само на педиатър всеки месец я водим, тя уж прави обстоен преглед всеки път.
 Тя си чува, от 6м си знае името и се обръща като я викаш. Пускам телевизора на детския канал и гледам че като чуе позната песен (на Дора например) веднага спира да прави каквото там прави и започва да зяпа с интерес Кучето като лае в двора и тя започва да лае "бау бау бау", отговаря като питаш как прави това или онова. Има любима песен на Бруно Марс и танцува на нея    Не бих се усъмнила и за секунда, че не чува.

Оставете детето на спокойствие, моля.
"Нужда"- това в Педиатрията е много, много относително нещо. За някой- няма нужда. За друг-има.
Кога наистина има нужда, тогава?   
В Ук живеем? Франция?