"Доктор Живаго" на Борис Пастернак съществува, доколкото ми е известно, само в един превод на български. От 1990- преводачи- София Бранц и Кирил Кадийски.
"Летом тысяча девятьсот третьего года на тарантасе парой Юра с дядей ехали по полям в Дуплянку, имение шелкопрядильного фабриканта и большого покровителя искусств Кологривова, к педагогу и популяризатору полезных знаний Ивану Ивановичу Воскобойникову.
Была Казанская, разгар жатвы. По причине обеденного времени или по случаю праздника в полях не попадалось ни души. Солнце палило недожатые полосы, как полуобритые арестантские затылки.
Над полями кружились птицы. Склонив колосья, пшеница тянулась в струнку среди совершенного безветрия или высилась в крестцах далеко от дороги, где при долгом вглядывании принимала вид движущихся фигур, словно это ходили по краю горизонта землемеры и что-то записывали. "
това е преведено така:
"През лятото на хиляда деветстотин и трета година Юра с вуйчо си пътуваше с кабриолет през ливадите към Дуплянка, имението на Кологривов — фабрикант на коприна и голям покровител на изкуствата, и по-точно при Иван Иванович Воскобойников, педагог и популяризатор на полезни знания.
Беше началото на юли, разгарът на жътвата. Поради обедното време или по случай празника по нивите не видяха жива душа. Слънцето напичаше недоожънатите ниви като полуобръснати арестантски темета. Над полята кръжаха птици. Житото с натежали класове се разпростираше сред пълното безветрие или се вдигаше на кръстци далеч от пътя и те при дълго взиране приличаха на движещи се фигури, сякаш по линията на хоризонта крачеха земемери и нещо записваха."
А може да се преведе така:
През лятото на хиляда деветстотин и трета година, Юра с вуйчо си пътуваше с фиакър през полетата към Дуплянка - имение на фабриканта на коприна, и голям меценат, Кологривов, за среща с педагога и популяризатора на полезни знания Иван Иванович Воскобойников.
Беше денят на Св. Прокопий- разгара на жътвата. Дали по причина на обедното време, или на празника, из полетата не срещнаха жива душа. Слънцето изгаряше неожънатите ивици земя като полу-обръснати арестански вратове.
Над полетата кръжаха птици. Наклонила класове, пшеницата бе изправена при съвършеното безветрие, или далеч от пътя стоеше в скръстени снопове, които при дълго заглеждане наподобяваха движещи се фигури, като че ли земемери ходеха по края на хоризонта, нещо записвайки.Основните гафове в първия превод:
-- Пастернак ясно говори за "полета", а не за "ливада". Бг определение на "ливада" е - "... място в поле или в планина, обрасло с трева за косене." Но тук става въпрос за пшеничени полета, а не за балканска местност, нито за места, с трева за косене. Следователно, единствено възможния превод е "поле/ета" ( обработван равен участък земя; нива). Това е голям гаф... .
--"тарантас" е вид превозно средство- давам снимка
http://ru.wikipedia.org/wiki/Тарантас
Няма точен превод на български. Най-точно се превежда като "фиакър"
Има дума "талига" в Бг език
Има също в Бг език дума "фиакър".
"Кабриолет" по руските села няма!
-- "Была Казанская, разгар жатвы." Това е много специфичен израз. Явно преводачите не са разбрали за какво става въпрос- а става въпрос за големия църковен празник на Св. Прокопий- т.нар. "Казнаская летняя, Прокопиев ден, Зажинки". Празнува се на 8 (21) юли. С този празник се отбелязва началото на жътвата- правенето на първия сноп.
Има го и в бг църковен календар:
http://www.pravoslavieto.com/life/07.08_sv_Prokopij.htm--"...полуобритые арестантские затылки." "затылок" е врат, тил. В никакъв случай- "теме".
Има и редица тънкости, преведени неудачно:
-- "пшеница тянулась в струнку среди совершенного безветрия" Изразът " в струнку" означава- "изпънат" ( както войник пред началство). Както когато гледате пшеничен клас, изпънат, като само натежал е класът в края, но стъблото е изпънато "като струна". И понеже е посочено "безветрие", именно затова растението е с изпънато стъбло.
Става ясно, че това изобщо не може да се преведе така- "Житото с натежали класове се разпростираше сред пълното безветрие".
-- "Солнце палило недожатые полосы". Последната дума тук означава "ивица земя"- това е типичното руско частно дребно земевладение от началото на миналия век, с ивици обработваема земя, разделени помежду, едни от други, с т.нар. "межа" ( на руски език). Следователно, това не може да се превежда като -" Слънцето напичаше недоожънатите ниви" защото изобщо не става въпрос за "ниви", а за тесни ивици земя. Може да се струва на някого дребна разлика, но това е съществена подробност.
--"высилась в крестцах" е пшеница, сплетена от вятъра в/на прекръстени снопове. Които така си и стоят, като че ли висят заедно. "кръстец" на български са ожънати снопове пшеница, положени в кръстец. Ясно е че, авторът говори не за "кръстец", а за сплетени от вятъра на кръст неожънати пшеничени класове (или снопове) .
-- не знам на Вас как Ви звучи, но на мен "полетата" ми е по-правилно граматически от "полята".
Това са само 8 реда... . Представям си какво е останалото... .
Пастернак е велико има. Въпреки че сред самите руснаци някои не го признават изобщо.
Но щом Ахматова говори за Пастернак като за един от най-великите на 20 век, мисля останалите трябва да си замълчат.
Ние, като Българи, щом вече изобщо не знаем Руски език, е добре да се насладим на хубави преводи.
Това е мерило за нашето ниво като нация.
