И, изобщо ми е много весело, когато хората не искат да си признаят, че материалните придобивки са хубаво нещо. Този начин на мислене също е ехо от миналото 

Е хубави са, що да не са, но имаш да ги сравняваш и с по-лоши времена от гледна точка на това. Ако преди беше имала повече, а сега правиш всичко за да успееш и не ти се получава, така ли щеше да говориш?
 Не е въпрос да ни липсва комунизма, но защо да не се знае и говори за него, за живота на хората тогава. Коя майка сега си пуска детето да играе само на улицата?! А Бубето си спомня до тъмно да е играла, аз също. Имало си е и добри страни времето, но е минало, що да не се споменава. Всеки има и добри и лоши спомени, нормално

Цитат на: Елфи в Септември 21, 2013, 20:13:20 pm

И, изобщо ми е много весело, когато хората не искат да си признаят, че материалните придобивки са хубаво нещо. Този начин на мислене също е ехо от миналото 

Ако преди беше имала повече, а сега правиш всичко за да успееш и не ти се получава, така ли щеше да говориш?

  Моля ти се, не ме познаваш, а се опитваш да ме анализираш.

пп Моето дете е играло до тъмно също, дори в момента пред къщи има деца. Животът тече не само в София 

Не се опитвам да анализирам никой, опитвам се да погледна от друг ъгъл, аз също не съм от София  и тук децата играят до тъмно, но е доста по-рядко, в повечето случаи има поне един родител 

Гане, аз не разбирам как така не си икономически имигрант, ако причината за живот там е работата на мъжът ти. Не се заяждам, но ако си там заради неговата работа,какво е различното.

Ами не съм и без да се заяждаш, пак не съм. Не съм се махнала от България, защото не са ми стигали парите или защото не съм имала работа. Мъжът ми беше на специализация тук, предложиха му договор, аз забременях, не можех да пътувам, останахме докато се роди малкия, роди се Алекс, продължиха му договора, докато можем да пътуваме и ни изненадаха с постоянен такъв. Нито сме се натискали да оставаме, нито сме искали. А както казах работата е специфична и не може да се върши в България. Така че, не, не съм икономически емигрант, колкото и да ти се иска да ме сложиш в тази графа.

Вземете си книгата на Георги Марков, заради която го убиха и я прочетете.

.... и ще установите, че нещата не са се много променили.

Децата не играят не защото е много по-опасно реално, а защото е така в главите ни, не без помощта на средствата за масова информация И няма нищо обшо с комунизма, щото и тук преди е било така и децата са си играели до тъмно, пък комунизъм не са имали, да ги пази .

Ами не съм и без да се заяждаш, пак не съм. Не съм се махнала от България, защото не са ми стигали парите или защото не съм имала работа. Мъжът ми беше на специализация тук, предложиха му договор, аз забременях, не можех да пътувам, останахме докато се роди малкия, роди се Алекс, продължиха му договора, докато можем да пътуваме и ни изненадаха с постоянен такъв. Нито сме се натискали да оставаме, нито сме искали. А както казах работата е специфична и не може да се върши в България. Така че, не, не съм икономически емигрант, колкото и да ти се иска да ме сложиш в тази графа.

Нищо не ми се иска на мен, на мен ми е все тая и едното и другото.   Но ми се струва, че има разминаване в дефинициите ни тогава.  В никакви графи не искам да те слагам.  Просто от всичките ти постове съм останала с впечатление, че ти би предпочела да си живееш в България, ако не е липсата на същият вид работа за мъжа ти. По моите разбирания, това е икономически фактор, независимо дали в началото заради това сте заминали или не. Освен ако мъжът ти не е от редките хора, за които основното в живота е какво точно работи. Аз самата съм напуснала работа с точно два пъти по-голяма заплата, за да правя каквото ми харесва, така че знам, че има и такива ситуции, при които парите не са основното.

Мъжа ми работи просто в една и съща фирма от години. Само че не работи в България, а в Германия. Това е все едно да си командирован от Варна, в София. Такава му е работата, че в България я няма. Затова и не съм икономически емигрант, както се опитваш да дефинираш. Няма разминаване Харесва му, единствена е по рода си и толкова.

Гане, струва ми се и на мен  че има разминаване но това няма значение.Не искам и нямам желание да поставям някой в графа.Не ми е това работата.Аз също не съм емигрирала от безпаричие.Професиите ни не са такива че  могат да се практикуват в БГ. Но е факт, че заплащането е в пъти по голямо.Това, че ние се възползваме от това пак ни прави икономически в известна степен.В крайна сметка ти не се издържаш с българска заплата и да си стоиш у вас да гледаш децата.Разбирасе това се отнася и за мен.Възползваме се от благата на новите ни държави така да се каже.А те никак не са малко.Ако мен ме измъчва живота на вън, не бих си го причинила.Бих намерила вариант да се върна и да се спасявам.Твоето ми звучи малко  както навремето Ленин проповядвал марксизма ленинизма и комунизма от Цюрих Поздрави и без лоши чувства.

Всеки е свободен сам да си интерпретира написаното както си иска, за мен нещата стоят така, за теб стоят по друг начин. Аз за разлика от Ленин обаче не проповядвам нищо от тук
Всеки е свободен да пълни душата си с горчилка и отрова колкото иска, ако е в мир със себе си с това. Но не е хубаво да се опитва да го прилага на другите, малко уважение трябва да има все пак. 
П.С. Не искаш, пък ме поставяш в графа... Не изпадаш ли в противоречие малко?

Ами ако съм командирована от Русенска  болница в Софийска ще получавам около 200 лв повече.Но когато съм командирована от Русенска болница в Лонднонска разликата е в хиляди.Ето затова се дефинирам като икономически емигрант.Възползвам се от тези блага, стандарта на живот се качва, позволявам си добро училище и още куп неща които не мога да си позволя със заплата на мед сестра в Бг от 500 лв.От които 400 давах за частна градина, защото бях принудена  да плащам за такава.

Не виждам нищо лошо в това да си икономически емигрант. Ние сме такива, не се срамувам от това. Всеки се стреми да живее по-добре и да осигори по-добро бъдеще на децата си, не казвам, че в България е невъзможно, но е много по-трудно за съжаление. И преди съм писала, че решението ни да напуснем Родината не беше никак лесно, но за нас се оказа правилното. Много обичам страната България, но не и държавата, тя буквално се опитва да смаже народа, не дава никакъв шанс на хората да развиват дребен и среден бизнес.

Ганче, и за мен сте икономически имигранти с мъжа ти, но не виждам защо трябва да се докачаш от това.
Аз също имам няколко приятели инженери, за които няма работа по тяхната специалност в България, няма въобще такава промишленост в България, и работят в чужбина.

Аз пък не виждам що се опитвате всички да ме вместите във вашите рамки? Ако трябва да се определя като някакъв имигрант, то съм здравен такъв. Мъжа ми имаше здравна застраховка, която покриваше 3 опита инвитро и аз дойдох заради това тук и защото нямаше друга възможност за тогавашния момент да имам деца . Така че ето ви рамката дето толкова се опитвате да ми я окичите.
И не, няма нищо срамно да си икономически имигрант, ама аз не съм такъв. Така че определяйте себе си като каквото искате, мен няма нужда да ме слагате във вашите представи за емиграция.

Мъжа ми работи просто в една и съща фирма от години. Само че не работи в България, а в Германия. Това е все едно да си командирован от Варна, в София. Такава му е работата, че в България я няма. Затова и не съм икономически емигрант, както се опитваш да дефинираш. Няма разминаване Харесва му, единствена е по рода си и толкова.

Би било все едно, ако на теб ти беше все едно дали ще живееш сред българи или сред немци. Но ти изрично пишеш, че е защото няма такава работа в България, не за друго.

Ако трябва да се определя като някакъв имигрант, то съм здравен такъв. Мъжа ми имаше здравна застраховка, която покриваше 3 опита инвитро и аз дойдох заради това тук и защото нямаше друга възможност за тогавашния момент да имам деца .

Аз също една от причините да съм тук е здрвната ми застраховка, понеже рбява да взимам лекарства, които касата в България не поема.  Това си е икономически фактор. А при теб този фактор вече го няма, но продъжлаваш да живееш там и да ти се иска да живееш в България.

Боби, за пореден път се опитваш да ме тълкуваш, след като изобщо не ти е ясно нищо. Все ми е едно къде ще живея. И да, няма такава работа в България, за съжаление. Иначе и двамата бихме се върнали, ако можеше да си я върши там. Имам далеч по-добри условия за живот, отколкото тук. Като започнеш от жилището, та минеш през роднини и тем подобни.
Установила съм, че на теб колкото и да ти се обяснява нещо, ако ти си си вкарала в главата някаква представа и идея, то край, няма промяна. Мисли си каквото си искаш, за мен е излишно да се обяснявам с теб. Няма да схванеш, така или иначе, а на мен не ми се пишат кофи мастило, за да обяснявам.

Гане, аз лично никъде не искам да те вмествам, обсъжда се някаква тема и аз си казах мнението за нашето положение и нашите причини да сме тук. Не се сърди, просто дискусия.

Мъжа ми имаше здравна застраховка, която покриваше 3 опита инвитро и аз дойдох заради това тук ...

Само още един икономически фактор. Завършила съм икономика и поне дотоколкова би следвало да знам. Но спорът е наистина безмислен. Явно никой не може да убеди другия в "правотата" си. 

Днес е денят на независимостта  и искам да пожелая на България по-малко емигранти, особено сред младите хора, и повече деца, за което Зачатие има голяма заслуга 

Е ся, ако ще си мерим образованията и аз съм завършила икономика

Ганка,аз като човек емигрирал едва от 4 години в друга държава ми е любопитно да те попитам и да разбера какво мислиш.Винаги ми е правило впечатление ,че си родолюбец и всичко в Бг ти е мило и свидно.Защо не зарежеш пустата чужбина и да се върнеш обратно ?Тогава дали всичките ти тези мисли ще са в този си ред ? Не се заяждам, не търся спор просто коментираме и ми е любопитна гледната ти точка.Лично аз за сега не бих се върнала.Напротив, съжалявам за загубеното време в Бг да правим бизнес и т.н.
  Към д-р Бърди. Аз съм съгласна с всяка дума казана от вас.Моят баща е доста по възрастен от вас, но мисълта му едно към едно като вашата.Никога не е бил партиен член, винаги се е противопоставял на режима и това му е  попречило много в живота.Не са му позволили легално да емигрира в САЩ през 60-те години , а след това по късно не са му разрешили екскурзия за 5 дена до Гърция и Турция.През комунизма работеше частно , но тайно и беше привикван десетки пъти в милицията.Няма нормална държава, която да забрани на човек в разцвета на силите си да работи.И да живял е в едно самозалъгване ,че неща които е постигнал за 45 г труд, хората по белите държави го постигат за 15.Останалите години ги прекарват в далеч по приятни неща.

Убиха, унищожиха, смазаха родителите ни.
Убиха в мизерия цялата нация, и когато даваха "нищото", те караха да чувстваш че ти дават "много", и трябва да се радваш на трохите им. Защото не можеше да сравняваш.
Ако можеше- щяхме да видим къде сме, кои сме и какво сме станали през тези 50 години.
Ликвидираха всичко умно, можещо, знаещо, амбициозно. Удавиха го в посредствеността на ежедневието и в природната тъпотия на червените шамани. Живяхме в Кафка общество. Просто... .
Насаждаха ни срам от базовото материално за да не можем да дигнем глава.
Лишаваха ни от елементарни битови удобства, които НИКОГА и НИКЪДЕ не са били "лукс", а ежедневие.
Целият въпрос около "материалното" в Бг комунистически "рай" е един мит. Несъществуващ въпрос- всеки има право на достоен бит, и в това "лукс" няма.

НИЩО "безплатно" което ти даваха струваше, защото нямаше стойност. НИКАКВА- нито образованието им бе образование, нито здраеопазването им- здравеопазване, нито колите им- коли, нито животът им-живот.

Простичките, нефризирани, истини.
За които "носталгия" нямам.

Когато бяхме малки дечица, и се скитахме по града в компания от по 2,3, често влизахме в "Кореком".
Аз лично го правех заради три неща- миризмите на скъпи парфюми и омекотители за пране, битовата техника и шоколадите. Магазинчето бе 20 кв м, но тъпкано с качествени стоки- още помня шоколадовите яйца, "Тоблерон", "Нутела". Та сега като се въртя из тукашните супермаркети те ми напомнят за детството.
И в това няща нищо "мерканитилно"- онези далечни цветове, мирис, вещи ми създадоха определен естетически вкус и критерии за сравнение. Аз съм земен човек. Не академичен плъх. Социалните "теории" и интелектуалната маст....ция не ме касят, и не се захласвам от тях. Само това, каквото една държава може да предложи на гражданите си в замяна на техния труд ме вълнува. Но ДНЕС да предложи. Утре е късно- утре може да ни няма.

Обичам земните неща- хубава пералня, качествени кухненски уреди, уредения живот. Защото те са потребност, а не "лукс". "Лукс" са за другарчетата плебеи и простаци, с име - "комунисти"... .
Не се срамувам от това... .

Рзаликата между "лукс"  и "ежедневни нужди" е че, при първото избираш количеството на ненужното ти, а при второто- качеството на нужния ти един предмет.