Цитат на: Ganka в Септември 15, 2013, 19:05:48 pm

Докторе, моля ви се, стига с тоя драматизъм... Майка ми е учителка, баща ми лекар. Да не мислите, че са имали повече пари от вашите родител? О нее, при това гледаха любовницата на дядо ми, заедно с детето й. Знаете какви бяха заплатите едно време. И въпреки това, никога не съм се чуствала лишена от нищо. Научиха ме да работя за хляба си, да не се оплаквам, да не се тръшкам, да не обвинявам съдбата за неудачите си, а ако имам проблем, да се стегна и да го реша. Не смятам, че съм станала по-лош човек, от това, че са ме отгледали бедно, важно е, че са ми дали богата душевност, за което им благодаря от сърце и душа.
Колкото до времената - като се събрахме с моя мъж да живеем заедно, нямахме и ние пералня и перяхме на ръка. Пък перяхме с домашен сапун, защото най-хубаво се изпираха на ръка дрехите. Полека лека с труд и постоянство запълнихме къщата си с каквото ни е трябвало. Но ако не се обичахме, ако не се трудехме здраво и не вярвахме в себе си, нямаше да постигнем нищо.
Днес се връщам от една среща, една група млади хора, които живеят в чужбина, учредихме дружество и със собствени сили и средства ще правим училище за децата ни. За да не забравят от къде са тръгнали и да не забравят езика, който ние говорим. Пък нека нямаме перални...

 

И ние така, като се събрахме да живеем с мъжа ми, през 1994г, нямахме не само пералня, печка и други подобни, но и събирахме стотинките за хляб, живеехме в една малка стаичка, без топла вода...
Е това са ми едни от най-щастливите години в живота, обичта на младото семейство, безкрайните купони с приятели,  с по един чирос на масата и по 12 души в малката ни стаичка,.... ако можех да ги върна, бих ги изживяла отново.
Не съм по щастлива сега, в Германия и със значително по-висок стандарт на живота....

Няма нищо по-непривлекателно от това, мизерията и недоимъка да са обект на "носталгия". Още по-малко- източник на сладки, почти мазохистични наслади.
Както и тези двете да се правят обект, или изходна точка, за сравненения и съпоставяне.

Смисълът на "материалното" е да прави човека свободен. В това е и баланса- многото вреди, достатъчното- освобождава. Именно и затова червените плебеи и простаци толкова се страхуваха от "материалното"- защото то щеше да направи хората независими и свободни. От тях. Няма по-лесен начин да държиш хората в унижение и подчинение от мизерията- след материалната идва и духовната.

Достатъчността освен това помага на хората да оценяват адекватно заобикалящите ги, и да не хипреболизират неща свързани с богатство и лукс.

Няма нищо по-непривлекателно от това, мизерията и недоимъка да са обект на "носталгия". Още по-малко- източник на сладки, почти мазохистични наслади.
Както и тези двете да се правят обект, или изходна точка, за сравненения и съпоставяне.

Смисълът на "материалното" е да прави човека свободен. В това е и баланса- многото вреди, достатъчното- освобождава. Именно и затова червените плебеи и простаци толкова се страхуваха от "материалното"- защото то щеше да направи хората независими и свободни. От тях. Няма по-лесен начин да държиш хората в унижение и подчинение от мизерията- след материалната идва и духовната.

Достатъчността освен това помага на хората да оценяват адекватно заобикалящите ги, и да не хипреболизират неща свързани с богатство и лукс.

Как ли са оцелявали аборигени, индианци, бушмени и пр. без материалното?  Радвам се, че не могат да прочетат това...
И само между другото, в подкрепа на визираните от вас постове, искам да добавя нещо...Когато се запознахме с мъжа ми, нямахме нищо, както и момичетата по горе...НИЩО! Най-вече, нямахме телевизор. Вечер играехме Монополи, Не се сърди човече, карти..но най-вече, си ГОВОРЕХМЕ. Сега си имаме всичко, поне според средните стандарти. Вечер гледаме телевизия. Понякога дори си говорим....Но не както преди. Може според вас да е непривлекателна носталгия, но аз си спомням с умиление. Ще попитате защо не си изхвърля телевизора? Защото насила хубост не става...

Д-р Birdie, "Материалното" може и да дава малко повече свобода, но и заробва повече.
Но най-вече няма нищо общо с щастието!!!

Бубулина, само като вметка, ние с мъжа ми избрахме да нямаме телвизор вече 2 г. и половина и се чувстваме страхотно. 

А ето защо съм свела и ще си останат телевизорите един брой за целия апартамент!

47 Smiles ние сме на крачка от това решение, но за сега, както казва и Маги, сме свели телевизора до 1бр. - в хола. 

Още нещо се сещам, докторе. По времето на т.нар. комунизъм, аз ходех всяко лято на море и то на Албена. Най-малко за 14 дни, изкарвали сме и по месец. Имахме още тогава телевизор, пералня...вярно черно бял и "Перла" но вършеха същата работа като днешните. А, да ...нашите не ги изплащаха. Че се чакаше за "Лада" чакаше се...Ама я вземаш чисто нова. А сега караме трошки на по 20г. Вярно е, че много неща липсваха по магазините, но имаше безплатно здравеопазване и обучение. Педиатрите ходеха по къщите. Хората знаеха за какво работят. Заплатите им стигаха. Без да се опиянявам от излишна носталгия, трезво осъзнавам плюсовете и минусите на тогава и сега. Честно казано, не знам, ако ме попитате какво предпочитам "пълно информационно затъмнение" или "безплатно здравеопазване" какво ще избера...
Да, наистина материалното дава. Но винаги и взема....

Че се чакаше за "Лада" чакаше се...Ама я вземаш чисто нова.

Да, след 10 години.

47 Smiles ние сме на крачка от това решение, но за сега, както казва и Маги, сме свели телевизора до 1бр. - в хола. 

Още нещо се сещам, докторе. По времето на т.нар. комунизъм, аз ходех всяко лято на море и то на Албена. Най-малко за 14 дни, изкарвали сме и по месец. Имахме още тогава телевизор, пералня...вярно черно бял и "Перла" но вършеха същата работа като днешните. А, да ...нашите не ги изплащаха. Че се чакаше за "Лада" чакаше се...Ама я вземаш чисто нова. А сега караме трошки на по 20г. Вярно е, че много неща липсваха по магазините, но имаше безплатно здравеопазване и обучение. Педиатрите ходеха по къщите. Хората знаеха за какво работят. Заплатите им стигаха. Без да се опиянявам от излишна носталгия, трезво осъзнавам плюсовете и минусите на тогава и сега. Честно казано, не знам, ако ме попитате какво предпочитам "пълно информационно затъмнение" или "безплатно здравеопазване" какво ще избера...
Да, наистина материалното дава. Но винаги и взема....

Ъхъ, и а си се опитал да излезеш от насилствено наложения стереотип - апартамент/един!!!/, лада, пералня, цветен телевизор, а са ти нашокали канчето.

Мен са ме гонили от час по физическо, заради маратонки, различни от ромика и тренинг. Въобще не ми липсва комунизма, тъй да се каже.

Въобще не ми липсва комунизма, тъй да се каже.

И на мен.

...Да, наистина материалното дава. Но винаги и взема....

Това е просто клише. Нищо не ми е взело материалното, по-скоро ми даде нещо в повече, което не съм желала - завист.
А вкъщи телевизор няма от 10 години.

Ъхъ, и а си се опитал да излезеш от насилствено наложения стереотип - апартамент/един!!!/, лада, пералня, цветен телевизор, а са ти нашокали канчето.

Мен са ме гонили от час по физическо, заради маратонки, различни от ромика и тренинг. Въобще не ми липсва комунизма, тъй да се каже.

Жив да го ожалиш тоя стереотип 
Разбира се, че като система си има негативите, иначе все още щяхме да сме в този режим.  Но чак пък всичко лошо да е съсредоточено в него...Колко работещи предприятия и фабрики можеш да изброиш, в днешно време? Имаме типичният навик да плюем по всичко, което вече е останало в историята, вместо да се учим от нея..Кому пречеше мавзолеят, една прекрасна и солидна сграда, която можеше да се използва за нещо полезно? Галерия, да речем...Нямам нужда да ми се припомнят Белене и рязането на нелицеприятни джинси, печати и прочие..Пак казвам, говоря за някои от нещата...Аз помня, че спокойно съм си играла до нощите зад блока като дете..Майка ми мяташе една филия лютеница и хайде пак.  Не е като да ми е разказвано, помня го.

Цитат на: Бубулина в Септември 21, 2013, 14:21:48 pm

...Да, наистина материалното дава. Но винаги и взема....

Това е просто клише. Нищо не ми е взело материалното, по-скоро ми даде нещо в повече, което не съм желала - завист.
А вкъщи телевизор няма от 10 години.

Разбира се, че е клише.  Ако предпочиташ, има си цена и тя не винаги е в парична равностойност 

Абсолютно съгласна с Бубулина. Живеехме в спокойни времена, безгрижни и щастливи. Никой не се притесняваше какво ще сложи на масата, рядко някой е ял хляб и лук. Освен мавзолея и други неща си отидоха, казват, който не познава историята, няма и бъдеще. Ако не бяхме преживели лошите неща, като ограничението да пътуваш зад граница и опашките за банани, нямаше да оценяваме свободата сега.
Елфи някой завистник ще да те е изгонил  не мисля, че е било масово или наредено "отгоре".

Елфи някой завистник ще да те е изгонил  не мисля, че е било масово или наредено "отгоре".

Пращаха ме в къщи да си събуя дънките. Аз доволна преодолявах входа като ги навивах и криех под престилката. Нооооооо, вътре ме хващаха, толкова ми е бил акъла, за да си мисля, че ще ми се размине 

Не изпитвам носталгия по комунизма, ако това се опитвате да ми вмените. Само споменавам, че човек може да е щастлив и с много, и с малко, зависи какви са му приоритетите. Моите са били винаги да имам книги и да мога да ходя на кино  Да имам човек до себе си, който ме разбира и има същите морални принципи като моите. Пък дори и ако трябва да погладува с мен. Важно е, какво носиш в душата и сърцето си и какви са мислите ти, а не какво притежаваш. Защото много богати материално, са бедни духом...
Днес съм щастлива, много щастлива. Открихме още едно училище в Мюнхен, българско. И като погледне човек в очите на децата, като чуе Високи сини планини в тяхно изпълнение, няма как да не се почуства горд. Толкова много деца имаше, прелестни, усмихнати, с балонче в ръка...

Вижте сега, ако някого го е устройвало да си живурка спокойно, кротко, сиво, послушно т.н. си е негова работа.

Аз не мога да живея така. Скачам, падам, ставам, изтръсквам се и... пак скачам - не искам някой да ме ограничава. А, и обичам материалното, стремя се към по-добър стандарт. И въобще не се срамувам от това.

И да ви кажа - в провинцията се живее спокойно  Живея си на чудесно, спокойно и чисто място.
И най-важното - мога да избирам къде да живея. Щото с моето местожителство по рождение, едва ли щеше да ме огрее имот на морето. По-старите помнят как се сменяше местожителство 

И изобщо за вредата от 45 години социализъм мога да говоря до утре сутринта, но нямам време да пиша пространни постове. Вземете си книгата на Георги Марков, заради която го убиха и я прочетете.

Ганка,аз като човек емигрирал едва от 4 години в друга държава ми е любопитно да те попитам и да разбера какво мислиш.Винаги ми е правило впечатление ,че си родолюбец и всичко в Бг ти е мило и свидно.Защо не зарежеш пустата чужбина и да се върнеш обратно ?Тогава дали всичките ти тези мисли ще са в този си ред ? Не се заяждам, не търся спор просто коментираме и ми е любопитна гледната ти точка.Лично аз за сега не бих се върнала.Напротив, съжалявам за загубеното време в Бг да правим бизнес и т.н.
  Към д-р Бърди. Аз съм съгласна с всяка дума казана от вас.Моят баща е доста по възрастен от вас, но мисълта му едно към едно като вашата.Никога не е бил партиен член, винаги се е противопоставял на режима и това му е  попречило много в живота.Не са му позволили легално да емигрира в САЩ през 60-те години , а след това по късно не са му разрешили екскурзия за 5 дена до Гърция и Турция.През комунизма работеше частно , но тайно и беше привикван десетки пъти в милицията.Няма нормална държава, която да забрани на човек в разцвета на силите си да работи.И да живял е в едно самозалъгване ,че неща които е постигнал за 45 г труд, хората по белите държави го постигат за 15.Останалите години ги прекарват в далеч по приятни неща.

В развитите страни тази тема е добре отработена и тези разтвори децата ги пият с обожание поради великолепния вкус.

Във всеки хранителен магазин има голямо разнообразие от тях в детския сектор. Когато дойдох все ги гледах и си милех, чак пък толкова ли повръщат децата тука. А те хората са си отработили системата. В БГ не съм виждала изобщо на друго място освен в аптека и то на прахчета с гаден вкус.

...

Цитат на: ollivia в Септември 21, 2013, 17:36:51 pm

Цитат на: Бубулина в Септември 21, 2013, 14:21:48 pm

...Да, наистина материалното дава. Но винаги и взема....

Това е просто клише. Нищо не ми е взело материалното, по-скоро ми даде нещо в повече, което не съм желала - завист.
А вкъщи телевизор няма от 10 години.

Разбира се, че е клише.  Ако предпочиташ, има си цена и тя не винаги е в парична равностойност 

Смисъла имах предвид, Бубе, а не фразата.

Вижте сега, ако някого го е устройвало да си живурка спокойно, кротко, сиво, послушно т.н. си е негова работа.

Аз не мога да живея така. Скачам, падам, ставам, изтръсквам се и... пак скачам - не искам някой да ме ограничава. А, и обичам материалното, стремя се към по-добър стандарт. И въобще не се срамувам от това.

И да ви кажа - в провинцията се живее спокойно  Живея си на чудесно, спокойно и чисто място.
И най-важното - мога да избирам къде да живея. Щото с моето местожителство по рождение, едва ли щеше да ме огрее имот на морето. По-старите помнят как се сменяше местожителство 

И изобщо за вредата от 45 години социализъм мога да говоря до утре сутринта, но нямам време да пиша пространни постове. Вземете си книгата на Георги Марков, заради която го убиха и я прочетете.

Eлфи, че кой не се стреми към по-добър стандарт?    Не обичам материалното в смисъла, който ти влагаш, но не мога да живея и като аскет  В спокойната атмосфера от детството ми, не виждам нищо лошо. Все пак дете отглеждам....но не смятам, че това ме прави кротка и послушна и по-малко амбициозна. Просто търся своята си среда.
Колкото до жителството, ела да поживееш в 2 милионна София и няма да ти е толкова противно 

Оливче, разбрахме се 

Ниа, за съжаление не мога да се върна. Децата почнаха училище тук, мъжа ми има твърд трудов договор, работата, която работи е специфична и не може да я върши в България, за сметка на това само на няколко места по света. Ако имах възможност и нямаше пречка - бих се върнала и да, мислите ми биха били пак същите. Имах възможност да емигрирам на 18, при това не като черноработник, с уреден договор и добри възможности. Не го направих. И ако не се бяха стекли така обстоятелствата, не бих заминала и сега. И въпреки че съм вече 9 години навън, това не ми пречи да видя ситуацията и в България, и навън. Единственото нещо, заради което бих се върнала е, ако детето ми пострада от тяхната училищна система. Не я одобрявам, не ми харесва, не е най-доброто, но за сега нямам възможност да го променя. Не съм икономически емигрант и никога не съм била. Затова и мислите ми са такива.
Колкото до миналото - не е било особено прекрасно, тъй като семейството ми не е с правилната партийна принадлежност, но това не ме е накарало да се озлобя и да плюя по всичко.

Колкото до жителството, ела да поживееш в 2 милионна София и няма да ти е толкова противно 

Аз съм селско момиче с номадска душа, в София съм избрала да не живея. Не е за мен.

Относно материалното - ти не знаеш какъв смисъл влагам аз, та да се разграничаваш 
И, изобщо ми е много весело, когато хората не искат да си признаят, че материалните придобивки са хубаво нещо. Този начин на мислене също е ехо от миналото