Разбира се. Спомням си тези неща по повод.
Иначе сега- не.
Но ще започна да си ги спомням и по-дълбоко, ако се опивам да направя от Ян Бибиян българче.
Та затова не се и опитвам.

Боби, погледни КАЧЕСТВОТО на духовното в миналата ни Бг. Не количеството.
От севернокорейски оперен певец полза никаква. Слушаше ни се Павароти, Азнавур, Мирела Френи и т.н. .

И ще разбереш че сме "...стоели на стража пред вратата на клозет". Вместо пред паметник... .

  Аз съм работила в операта, не съм видяла севернокорейски оперен певец. Операта поставяше Моцарт, Верди и т.н.класиките. Също и балета. Аз и по двете не си падам, но не съм съгласна, че не е имало качество. Дори по радиото пускаха Павароти.

Съжалявам, че нахлувам така, но темата ми е малко болна, та затова реших да се включа. 
Основното ни разногласие с мъжа ми е по повод на заминаването в чужбина.
Той иска да живеем и работим извън България, а аз не. Като компромис, си намери работа, която му позволи да пътува и работи в различни държави и същевременно да си идва всеки уикенд в България и така две години. Сега си е локиран в България, но отново работи с чужденци.
И аз имах възможност много да пътувам. Била съм в над 20 страни – къде за по няколко дни, къде за по месец и повече. Харесва ми да разглеждам забележителности, но винаги с желание се връщам в България. Нито едно място не съм почувствала като място за живеене за мен и семейството ми.
В Европа българите ни третират като втора ръка хора (и който твърди обратното, се заблуждава жестоко). На другите континенти е по-добре положението (и то само защото дори не знаят къде е България), но пак не бих заминала, освен ако някакви изключителни обстоятелства не го налагат.
Тук, в България, си имаме професии, прилични доходи, много приятели и роднини,
страхотни места за посещение. Ще спомена само някои от любимите ми – двореца и градините в Балчик, Несебър, Побитите камъни край Варна, Ивановските скални манастири, Крушунските водопади, Царевец, пещерата Леденика, Белоградчишките скали, Рилските езера, Стобските и Мелнишките пирамиди, Копривщица, Чудните мостове, Ягодинската пещера, Жеравна и още много много.
Имаме толкова красиви планини. Нищо не ми липсва.
Да, знам, че е мръсно и че нямаме инфраструктура, че хората са сърдити, че държавната администрация ни смазва, но за мен това не са достатъчни причини да напусна България.

Докторе, моля ви се, стига с тоя драматизъм... Майка ми е учителка, баща ми лекар. Да не мислите, че са имали повече пари от вашите родител? О нее, при това гледаха любовницата на дядо ми, заедно с детето й. Знаете какви бяха заплатите едно време. И въпреки това, никога не съм се чуствала лишена от нищо. Научиха ме да работя за хляба си, да не се оплаквам, да не се тръшкам, да не обвинявам съдбата за неудачите си, а ако имам проблем, да се стегна и да го реша. Не смятам, че съм станала по-лош човек, от това, че са ме отгледали бедно, важно е, че са ми дали богата душевност, за което им благодаря от сърце и душа.
Колкото до времената - като се събрахме с моя мъж да живеем заедно, нямахме и ние пералня и перяхме на ръка. Пък перяхме с домашен сапун, защото най-хубаво се изпираха на ръка дрехите. Полека лека с труд и постоянство запълнихме къщата си с каквото ни е трябвало. Но ако не се обичахме, ако не се трудехме здраво и не вярвахме в себе си, нямаше да постигнем нищо.
Днес се връщам от една среща, една група млади хора, които живеят в чужбина, учредихме дружество и със собствени сили и средства ще правим училище за децата ни. За да не забравят от къде са тръгнали и да не забравят езика, който ние говорим. Пък нека нямаме перални...

мисля, че голяма част от спомените тук започнаха силно да се отклоняват от фактологията и взеха да завиват на към художествената литература и фантастиката.

На гръцки. Няма защо да Ви прилошава. Гръцкият е богат, сложен и много хубав език.
Той знае прилично и немски покрай една моя позната, която се занимава с него постоянно... но аз от немски не знам и думичка.

Хайде-хайде сега... "пукнат линк" и т.н. . Тези неща не минават

Д-ре, разрешете да попитам, Вие казвате, че живеете от около десетилетие в Гърция, а как го говорите този език, нямате акцент, говорите го абсолютно безпогрешно...
Защото аз живея от 12 год в Германия, на 33 год бях като пристигнах,  немския съм го учила тук, е акцента никога не мога да го преодолея, не бих казала, че говоря немски като немец, а и като гледам всички чужденци наоколо са така... Е, не бих обърквала децата си като им говоря на развален немски със силен акцент.
Дъщеря ми говори перфектен немски само от ДГ, ТВ и контакта с немците. Акцент няма.
В къщи  говорим само на Бг

Не разбирам какво питате... говоря гръцки почти без акцент.
Освен това говоря добре и "сложния гръцки".
http://en.wikipedia.org/wiki/Katharevousa

Е, без множествените ударения, придихания и т.н.

Не разбирам какво питате... говоря гръцки почти без акцент.
Освен това говоря добре и "сложния гръцки".
http://en.wikipedia.org/wiki/Katharevousa

Ок. Не знам как, кога и при какви условия сте го учили езика.... но аз не познавам чужденец, който не е роден и израстнал в някоя държава, да говори езика като местен.

Е, акцентът да изчезне не е възможно ... но гръцкия има "нюанси" и спокойно ме вземат за човек от Кипър или от Крит.
Нямам претенции за съвършено владеене. Справям се  някак  си.   

Аз говоря английски перфектно, дори и  с местните диалекти нямам проблем. Дошла съм на 19г и въпреки това имам слаб акцент. Понякога не се разбира,в зависимост от думите,които изполвам, но определено си имам акцент, който никога няма да изчезне. Не бих казала,че говоря развален английски обаче. Вярвам,че е възможно да се говори езика толкова добре,че почти да няма значение. Осовено език с близки до нашите звуци (за разлика от английският и немският, гръцкият мисля, че е по-лесен за нас) Имам познат арабин, който е живял в България 20 години, има деца от българка и говори български като нас, само ако се заслуша човек има слааб акцент. Аз самата, когато се запознах с него не разбрах,че не е българин, а помислих, че е пиян Така че вярвам,че това е постижимо, особено ако не е общувано на родния език с никого. Но някакъв акцент на всеки заминал след 15-16г остава.

Много добър избор, Докторе,  Швейцария!
Нещо интересно http://www.yolinashelvetia.com/category/%D1%88%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/
блогът на една българка в Швейцария. Има доста интересни неща, вкл. и за образованието там.
НО и там децата са по детски градини от 6 месечни с всичките произлизащи от това "екстри"

Благодаря за блога.
Само който не е бил в Швейцария не се е впечатлил, обикнал, оценил.

п.с. Много ви благодаря за този блог!

"Отне ми доста време да възприема нещо, което тя винаги е твърдяла – че хората изпълващи ежедневието и не са тези, които дават смисъл на живота и."

"Най-благодатната среда за професионално развитие е тази, при която се чувстваш уважаван и подкрепян."

"Методиката на Валя за определяне на оптималния брой гости на детски рожден ден е гениална – годините, които навършва детето минус едно."

"...Да, швейцарците са щастливи хора.
Не само в международни сравнения, а и на пръв поглед. Не са Americana happy, по-скоро уравновесени и спокойни и с пълното съзнание, че по-голямата част от света им диша праха в доста отношения.
“Защото имат пари” обаче, не е изчерпателно обяснение за щастието им.
Аз съм стигнала до извода, че причините са три:

В Швейцария мнозинството от хората работят точно това, което им е интересно, а безработицата е под естествената.
Непредвидените неща са сведени до минимум. Няма го онзи лепкав, ежедневен стрес от закъснял градски транспорт, внезапни сметки и въобще всичко, което е следствие от факта, че някой друг не си е свършил работата.
Правилата са над всичко, защото правилата са държавата, а държавата е всеки един швейцарец по отделно. Тарикатлъците са възприемани с презрение, като нещо, което се върши от нецивилизовани."

Аз съм била, не се впечатлих особено - в крайна сметка не впечатлява в центъра на огромен град, при това по туристически маршрут да има витрини със стъклени членове, кръчми със стриптийз, снимки на разкрачени жени, голи мъже и голи гърди... Би ме впечатлило нещо съвсем различно. А природата е като всяка една от европейските държави наоколо...

Интересна дискусия сте заформили...за имиграцията,миграцията и емиграцията.
Като един от онези 7 млн.идиоти,които ИЗБРАХА да останат и да се опитат да изградят по-добрата държава мога само да кажа:щастлива съм тук и сега,с живота,който имам.Да-яд ме е на много неща в държавата,но се опитвам всячески да променя нещо(до колкото зависи от мен,разбира се)към добро.
И винаги в мен са надделявали емоциите,спомените от онези прекрасни мигове,които ме карат да настръхвам,пред вещите.
Има субективизъм в усещането за щастие...всеки си го чувства различно.
Имам много добри приятели,заради които реших,че си струва да остана,останах и заради съпруга ми....и заради мечтата да имам Бузана.Сега като се обърна назад си давам сметка,че си е струвало.Нищо,че държавата не се интересува от мен,нищо че за всичко трябва да се бориш тук...
Обичам дребните удоволствия:да се обадя на приятел,да седнем някъде на приказка,да изпием по кафе,да хапнем сладолед.
Обичам да пътувам,но обичам и да се ВРЪЩАМ в бащината къща,тук ми е сигурно  ...а може и мазохистка да съм.
Бузана тръгва на ясла,аз започвам работа-трудно ще ни е,но това е тръпката.

Само да допълня:на български можеш да прочетеш Вазов,Йовков,Ботев......

www.youtube.com/watch?v=Bpp7psPF8eY

http://www.youtube.com/watch?v=o33ajOsu2v4

http://www.youtube.com/watch?v=mLtrhn48UMY

най-много ме е яд,Док.,че българската история е писана от гръци,kakvoto i kakto re6at da predstavqt

Докторе, моля ви се, стига с тоя драматизъм... Майка ми е учителка, баща ми лекар. Да не мислите, че са имали повече пари от вашите родител? О нее, при това гледаха любовницата на дядо ми, заедно с детето й. Знаете какви бяха заплатите едно време. И въпреки това, никога не съм се чуствала лишена от нищо. Научиха ме да работя за хляба си, да не се оплаквам, да не се тръшкам, да не обвинявам съдбата за неудачите си, а ако имам проблем, да се стегна и да го реша. Не смятам, че съм станала по-лош човек, от това, че са ме отгледали бедно, важно е, че са ми дали богата душевност, за което им благодаря от сърце и душа.
Колкото до времената - като се събрахме с моя мъж да живеем заедно, нямахме и ние пералня и перяхме на ръка. Пък перяхме с домашен сапун, защото най-хубаво се изпираха на ръка дрехите. Полека лека с труд и постоянство запълнихме къщата си с каквото ни е трябвало. Но ако не се обичахме, ако не се трудехме здраво и не вярвахме в себе си, нямаше да постигнем нищо.
Днес се връщам от една среща, една група млади хора, които живеят в чужбина, учредихме дружество и със собствени сили и средства ще правим училище за децата ни. За да не забравят от къде са тръгнали и да не забравят езика, който ние говорим. Пък нека нямаме перални...

 

И ние така, като се събрахме да живеем с мъжа ми, през 1994г, нямахме не само пералня, печка и други подобни, но и събирахме стотинките за хляб, живеехме в една малка стаичка, без топла вода...
Е това са ми едни от най-щастливите години в живота, обичта на младото семейство, безкрайните купони с приятели,  с по един чирос на масата и по 12 души в малката ни стаичка,.... ако можех да ги върна, бих ги изживяла отново.
Не съм по щастлива сега, в Германия и със значително по-висок стандарт на живота....

* Дивата Розичка като специалистка тук ще се произнесе категорично... .

Потвърждавам категорично: това не съм аз!  Не сте и Вие, докторе... Тя си знае коя е...

Скоро си говорихме с един ерудит, и той подтвърди версията на кражбата. Даже имаше романа на Г-н Х за сравнение.
Значи е било истина... .

Не е ли Яна Язова?

Да, тя е .

3 неща са ключови при повръщане при деца:

* Да сте сигурни че не се дължат на сериозна причина ( апендицит или панкреатит, например).
* Ако децата повръщат “серийно”, се оставят да го правят докато не спрат- обикновено повръщат 4,5,6 пъти, и после спират. Всякакво даване на течности в този период само усилва повръщането.
* Не се дава чиста вода като рехидратиращо средство- тя ВИНАГИ усилва повръщанията. Или ги възобновява. Най-доброто са- или прахчета за орална рехидратация смесени със сладък чай, или без чай, ако децата ги пият. В развитите страни тази тема е добре отработена и тези разтвори децата ги пият с обожание поради великолепния вкус. Някои деца пият с наслада иобикновение р-р за орална рехидратация, но често го и  повръщат.

По принцип е добре децата да се оставят около 1/2 час след като спрат да повръщат, без да се дава нещо. После, ако започнете с много малки количества твърда храна, редувана с течности, шанса да задържат течностите е много по-голям в сравнение със ситуацията, ако давате течности без твърда храна.

Независимо от теченията в европейската Педиатрия против Метоклопрамид( Примперан) ( сиропче) една доза спира всякакви повръщания при деца от всякаква вързаст над 12 м и позволява бързо захранване.