0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    Nina

  • *****
  • 2643
  • Понякога седя и мисля, понякога само седя...
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #480 -: Септември 13, 2013, 19:02:47 pm »
На мен също много ми харесва написаното от Роузи, особено тази част, в която разказва за отношението си към учениците. И смятам точно, че подходът на родителите трябва да зависи от това на каква възраст са "излезли" с децата си.
Иначе принципно смятам, че хората са номади, някои се претопяват, други не и не намирам нищо драматично в това. Казвам го като човек, който е със смесен брак, имаме дядо от Африка и ги мислим ние тия корени африкански и като човек, за когото традициите, обичайте, семейство, родният дома са нещо свято, до мозък на костите ми и съм привързана. Но не искам чак това за децата ми. 
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #481 -: Септември 13, 2013, 19:25:53 pm »
Боби, много са ти объркани понятията. Твоите деца са родени там. Няма начин да си направя децата емоционални чужденци. Всичко зависи от това, ти как възприемаш идеята за показването на двете родини, двата езика, разликите в културите и средата и да извлечеш най-доброто от срещата на двата свята. Моите деца не се чувстват чужденци, моя син казва първо аз съм немец, а след това добавя и съм и булгарец. Вярно, не можем да оправим правилната държава, под давление на немския, но въпреки това, той не отделя двете държави по никакъв признак. Да не говорим, че и териториално не може да ги раздели. Никога не съм си позволила да му говоря лоши неща за която и да е от двете страни, говоря и показвам хубави неща, опитвам да не сравнявам, а да покажа само красотата в живота ни. Няма нужда да виждат грозното, лошото, да ги натоварвам с моята мъка и тегоба. Мога само да им дам криле, за да литнат и да изберат своя свят. Децата ни са космополити и не определят родината и средата си по никакъв начин, ние сме хората, които го правим и от нас зависи това да е правилно. Сърцето ми прелива от обич, защото моето дете нарисува на картина блоковете в България, над тях се вее българското знаме, а на пътен знак имаше написано Търново/Варна, при това в правилните посоки. И дойде гордо, да ми подари рисунката. Това е един от най-ценните му подаръци и той го знае. И не защото съм му набивала как това е неговата родина, а защото съм му показала колко е красива моята родина. Ние сме пътеводната светлина в живота на децата си и от нас зависи да ги направим добри хора.
Розе, много обичам да те чета, като пишеш, много. Поклон!
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #482 -: Септември 13, 2013, 20:07:45 pm »
Ели, липсват ми прекрасните ти постове! Пиши по-честичко :D
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #483 -: Септември 13, 2013, 20:08:33 pm »
Кое ми е объркано не разбрах? Аз приоритетите съм си ги изяснила и си гледам от моята камбанария. Моите деца както казваш са родени тук и ще прекарват по 2 седмици в България,а и я отидат всяка година, я не. И в крайна сметка съм съгласна с теб, просто казвам,че съм виждала родители какво правят с психиката на децата си , само и само да ги „българизират‟. Когато 2ри клас дете го питаш какво домашно пише и то ти отговаря „-Ами някакви тъпо, америкаснко‟. Това от родители, които са крайни патриоти и на които повчето хора биха ръкопляскали. По всичко личи, че ти не си така, просто споделям собствените си наблюдения.


  
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #484 -: Септември 13, 2013, 21:58:02 pm »
Цитат
Всеки е свободен да обича и мрази когото си поиска - род, родина, култура, природа, себе си дори. Комплексите ни обаче могат да са много разрушителни просто. Не се впечатлявам от това - ако има възможност човек защо да не предпочете и живота на Марс пред дрипавия си роден пейзаж, те марсианците са най-възпитани и учтиви. Всеки си избира и си живее с избора си, но родителите нямат право по моите представи да лишават децата си от неща, които им се полагат по рождение.

С думата "омраза" се злоупотребява- всяко неодволство и/или обективно негативно наблюдение се кръщава - "омраза". Щом някой е "свободен да", не виждам къде са "комплексите". Не става въпрос за "впечатления от Марсиански пейзаж", а за съвсем обективни сравнения на стандарта на живот на хората от различните страни в сравненние с България ( от преди и сега ). И на базата на това ужасно сравнение изригва ужасно недоволство, тъга и отрицателни емоции. Не става въпрос че "някой си живее с избора си". Става въпрос за това че, сравнението представя Родината ти в ужасна светлина- или по думите на Фадеев- "Мислихме си че, стоим на стража пред паметник, а се оказа че през цялото време сме стояли на стража пред вратата на клозет". Избор на родител е детето му да се запознае с неща, които родителя сам счита достойни за запознаване. Ако не счита, или се съмнява- не ги и запознава.

Няма съмнение че двуезичието за децата не е някакъв важен проблем. Носталгията обаче е капан. Ненужен и вреден. Бг няма нужда от емигриралите си чада. Нито те съмнявам се че имат нужда от нея вече. Вие бихте ли се завърнали в Бг? Днес? съмнявам се… . В този аспект, това раздвоение се създава от родителите, и е естествено за децата да живеят в два свята, тъй като по принцип на децата са свойствени деперсонализационни и подобен тип изживявания. Трагедията с изкуствено насажданата носталгия у децата е че, обекта на носталгия не заслужава обективно това, но децата и родителите не са в състояние да изживеят това състояние. Едно е да носталгуваш по Швейцария, Дания, Норвегия, Финландия, живеейки в Германия, и друго е да носталгуваш ако си живял в страни като Бг, Русия, бившите съветски републики и т.н. . Ако човек обективно погледне, в какви уредени държави живее болшинството от Европейците, носталгията за Бг, освен от лично естество ( близки и роднини), не виждам къде другаде може да се корени. Освен мазохистично да се "наслаждаваш" на всичките си страдания, изживяни когато си бил дете. Или на същите страдания, които си гледал у близки и познати около теб. Сигурно, 12 години режим на тока, или работа събота до средата на 80-те са поводи за безкрайна нацинална "гордост" и "носталгия", когато в другите страни хората имаха от 50-те години по 3 седмици платен отпуск.

Вие смесвате тясно неща свързани с обичта и уважението на учениците към Вас с неща, които са обективни по природа, и нямат никаква връзка. И от удоволствието че Вас ви обичат и ценят, правите проекции към неща свързани с роден език, носталгия и патриотизъм. Няма нищо общо това, или просто това удовлетворява Вашите дълбоко носталгични изживявания, чрез потвърждение в изживяванията на другите. Разбираемо, но не е аргумент.
« Последна редакция: Септември 13, 2013, 22:56:50 pm от Birdie »
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #485 -: Септември 13, 2013, 22:17:49 pm »
Цитат
Нито едно дете обаче не беше комплексирано поради факта, че говори друг език и че е от друга страна и култура. Комплексите са за възрастните. Децата просто попиват всичко, складират го в главиците си и то оформя спомените им и техните идентичности. Това са богати деца с широки хоризонти. Но знанието на родния език е задължение на родителите да ги научат на тях и да направят в тяхното съзнание връзката между тяхното културно и национално вчера и днес, за да няма пропасти в душите им някой ден, защото тогава ще е късно да бъдат запълвани.

Двойнственността в етническото определение при деца не е проблем. Но ставайки възрастни за тях това става огромен проблем. Защото те се мъчат да живеят в света на втората си Родина с етнически, поведенчески, морални прототипи от първата си. Което е "гаранция" за неизброими проблеми. Капанът тук е че това не се забелязва в детската възраст, и не е пречка тогава, защото децата в тази възраст са пластични и приспособляеми. Проблемът разцъфтява после, когато дълбокото раздовение на възрастния индивид е пречка за пълната му хармонизация с втората му Родина, когато моралните и индивидуалните му характеристики го дърпат в света назад, докато от индивида се иска да върви напред, в друг, ТОТАЛНО различен свят. Добре го бе казал Г.Марков, когато говореше за "подвижните пясъци на своята безнадеждност".

Цитат
Обаче ако се държиш мило, любезно, топло и сърдечно и свалиш тези условности и ги освободиш хората от тяхната тежест, те просто започват да те харесват. Защото всеки иска да е до и част от нещо, което минава за поучително и стои високо в техните очи. Хората така сме устроени - да следваме добрия пример, без значение каква националност има той. Останалото са си просто комплекси и страхове.

Това е много, ама-много относително, и изобщо не важи универсално. Важи само за определена категория хора, при определени обстоятелства и случаи, в определени, специфични общества, условия, съсловия, класи.

Цитат
Собственоръчно ще се гръмна, ако тя не научи добре българския език, не заобича страната ни и т.н. лигави  подробности.

За мен е важно детето ми да е идеално хармонизирано в средата където ще живее, да не е обременено с ненужни неща, да има професия, която ще му позволи да живее добре. Също по начин на поведение, обноски, държание да не се ОТЛИЧАВА от мястото където ще живее. Което е предпоставка да не го оставят настрана когато ще се подбира, "кой, за какво, кога и къде" и между "наши и ваши". Извън детската възраст, родителят не може да научи детето си да бъде щастливо- това е изкуство, което всеки сам учи. И или го владее, или- не.
Всичко останало за мен е без значение.
« Последна редакция: Септември 13, 2013, 22:34:15 pm от Birdie »
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #486 -: Септември 13, 2013, 22:38:38 pm »
Знаете ли, предполагам, че професионалната деформация си казва думата понякога, но не смятам, че научаването на български, руски или нещо подобно като език, ще навреди с нещо на моето дете. Аз говоря свободно 5 езика и смятам, че не ми е навредило с нищо познаването на един в повече. Ако мога да дам на децата си богатството на езика, който имаме, богатството на родината си, то смятам, че детето ми само може да спечели. Не мога да проектирам моите страхове, мъки, огорчения и озлобение върху тях. Мога само да се опитам да ги науча да са добри хора. Показването на една страна, култура и език, може само да ги обогати, не и да ги натовари.
Пример от близкото ни обкръжение - наши приятели немци са влюбени в тая същата мръсна, озлобена България, която вие виждате. И пазят едни глинени чаши от 30 години. Тази година бяха на пътешествие, направихме им подарък. Върнаха се очаровани, влюбени в Търново, Жеравна, Трявна, Свещари... И всеки път, когато говорят за килимите, грънците и златните съкровища на България, очите им светят. Мисля, че това е показателно, че човек може да намери най-хубавото от света, който го заобикаля...
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #487 -: Септември 13, 2013, 22:43:22 pm »
Вие носталгично гледате на нещата.
Човек може да се очарова от Гърция идвайки като турист. Може да я заобича, както аз я обичам, живеейки толкова време тук.
Но щом поживее доста сред Гърци, нещата кардинално се променят.
Важи и за други държави, общества. Навсякъде.
От една разходка само не може да се съди.

Иначе- с моят мъник не сме говорили нищо на тема Бг- нито добро, нито лошо.
Баба и дядо са починали, това знае. Знае че съм от Бг, но повече му се ходи в Швейцария, и му харесва там. Особено по Коледа. И тъй като искам да живее, учи и работи там, и тъй като това ще му е по-лесно, ако е с Гръцко поданство, не виждам защо да правя други излишни неща. Искам да живее в уредена и богата държава, да бъде горд че е от такава държава.

Аз? мен- кучетата ме яли. Моята е свършена. Моите емоции, тъга, болка за моите си скъпи и родни, не касаят детето ми. Защо да го касаят? какво ще му дадат в повече? нищо.
Какво ще му дадат разходките из гробищата, описанията на мизерия, недоимък, унижения и страдания?
Какво ще му дадат описанията на "бригади" за домати в нежна възраст, 12 часа на тарга, белейки ябълки на 13 години, унижението и отвратта от червените плебеи и простаци? не, мерси. Нямам желание да го топя в л...ната на моят минал живот. Така или иначе сега съм в мир и равновесие със себе си и миналото си.
« Последна редакция: Септември 13, 2013, 22:50:22 pm от Birdie »
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
*

    Nina

  • *****
  • 2643
  • Понякога седя и мисля, понякога само седя...
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #488 -: Септември 13, 2013, 22:48:24 pm »
За мен е важно детето ми да е идеално хармонизирано в средата където ще живее, да не е обременено с ненужни неща, да има професия, която ще му позволи да живее добре. Също по начин на поведение, обноски, държание да не се ОТЛИЧАВА от мястото където ще живее. Което е предпоставка да не го оставят настрана когато ще се подбира, "кой, за какво, кога и къде" и между "наши и ваши". Извън детската възраст, родителят не може да научи детето си да бъде щастливо- това е изкуство, което всеки сам учи. И или го владее, или- не.
Всичко останало за мен е без значение.

 osi_9
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #489 -: Септември 13, 2013, 22:54:27 pm »
За мен е важно детето ми да е идеално хармонизирано в средата където ще живее, да не е обременено с ненужни неща, да има професия, която ще му позволи да живее добре. Също по начин на поведение, обноски, държание да не се ОТЛИЧАВА от мястото където ще живее. Което е предпоставка да не го оставят настрана когато ще се подбира, "кой, за какво, кога и къде" и между "наши и ваши". Извън детската възраст, родителят не може да научи детето си да бъде щастливо- това е
Това е и моето мнение. Обаче не виждам как говоренето на езика, изпълняването на традициите в къщи  и посещението на моята родина биха навредили на това, коеето и аз като Вас искам да постигна.


  
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #490 -: Септември 13, 2013, 22:55:08 pm »
Всеки сам избира какво и как да даде на децата си. Аз написах - тази година лятото, детето пи за пръв път сироп от виолетка. От моето детство - ония в стъклените буркани с газираната вода. И каза, мамо, това е страхотно... С какво това ще му навреди? Или с това, че аз съм ходила на бригада? Аз съм му казвала, че сме ходили. В резултат, детето иска да ходи на къщата на баба си и дядо си и да вади сам картофи. И все пита - бабо, ти от моите картофи ли ми опържи? Смятам, че съм го научила да цени труда, да работи здраво и да цени това, което има. Не да се прехласва по вилите в Швейцария. Най-малкото защото това ако иска да го има, трябва да се труди здраво. И то не защото е българин :wink:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #491 -: Септември 13, 2013, 22:59:50 pm »
Ганке,
Ти има къде да го заведеш. Ако имах живи моите- сигурно и аз щях да го заведа.
Но майка изобщо нямаше да се засегне ако не говори Български.
Ние с моите родители НИКОГА не сме си говорили на "патриотични" теми. Никога.
Е, сигурно не се прехласва от "вили" в тази възраст... харесват му просто хората, обстановката, богатите музеи, планините.
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #492 -: Септември 13, 2013, 23:08:24 pm »
Не сте прав, но така сте решили, така възпитавате детето си. Ние също не сме говорили на патриотични теми у нас. Моя син смята, че Христо Ботев е братовчед ми от Канада :lol: защото съвпаднаха срещите с посещението в Карлово и Калофер. Рода ми е от Карлово, заведохме го да види от къде сме тръгнали. Вашето дете не е дърво без корен, независимо, че са починали родителите ви. Вашето дете има семейна история. И е жалко, че вие не искате да му я предадете. Дори и мъртви, моите роднини послужиха за нещо. Пра пра дядо ми е записан на паметника в Карлово. А като минават около Царевец, Мила казва - мамо, нали това е двореца, в който хвърлили принца от кулата... Децата пишат собствена история, но не пречи да им дадем и нашата...
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    Nina

  • *****
  • 2643
  • Понякога седя и мисля, понякога само седя...
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #493 -: Септември 13, 2013, 23:13:20 pm »
Не сте прав, но така сте решили, така възпитавате детето си. Ние също не сме говорили на патриотични теми у нас. Моя син смята, че Христо Ботев е братовчед ми от Канада :lol: защото съвпаднаха срещите с посещението в Карлово и Калофер. Рода ми е от Карлово, заведохме го да види от къде сме тръгнали. Вашето дете не е дърво без корен, независимо, че са починали родителите ви. Вашето дете има семейна история. И е жалко, че вие не искате да му я предадете. Дори и мъртви, моите роднини послужиха за нещо. Пра пра дядо ми е записан на паметника в Карлово. А като минават около Царевец, Мила казва - мамо, нали това е двореца, в който хвърлили принца от кулата... Децата пишат собствена история, но не пречи да им дадем и нашата...

Гане, това са чудесни неща, но зависи и как са поднесени. Понякога възрастните са склонни да вменяват някаква носталгия на децата си, тъжна такава. Аз знам такива хора. За всичко и за празниците, и за делниците. Ама в крайна сметка си ги извел тия деца, ако видиш, че не им е комфортно, не задълбочавай. Навсякъде има празници - и Коледи, и Бъдни вечери, че и по-разкошни празници. Най-много да научи още повече традиции. Ако са чуждите и това сплотява със семейство и приятели - нека са "чуждите". За детето може да са по-свои.
Аз мисля, че ако човек не е способен без емоция, особено тъга, да предаде на децата си спомени, то изобщо не е нужно да го прави. Аз така го разбирам д-р Бърди. Иначе детето му един ден може да научи нашата история и по-добре от много българи.
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #494 -: Септември 13, 2013, 23:18:17 pm »
Нина, за мен това е проблема на Доктора - прекалено много горчивина има в сърцето си и не може да го отвори и да сподели хубавите неща. Но не ми харесва това, че се опитва да вмени своята вина у нас и да потърси един вид извинение за това. Аз не осъждам никой, нека всеки си живее живота както иска и да научи децата си на каквото иска. Всеки има свои собствени разбирания за правилата в собствения си живот. Аз знам на какво искам да науча децата си и на какво съм способна да предам. Не смятам да им вменявам вина, тъга, черногледство, омраза или нещо друго. Опитвам се да ги науча сами да преценяват какво е правилно и кое е грешно. Но много моля, някой да не ми вменява неговата тъга и озлобление. Не е приятно. Ако той смята, че е грешно да учи детето си на български и Швейцария е връх на щастието, то той е свободен да го направи. Аз искам да науча децата си, че целия свят може да бъде техен, ако са щастливи, ако са научени да работят и да се учат. Ако дори само едно съм успяла да ги науча, то мисля не съм се провалила като родител.
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #495 -: Септември 13, 2013, 23:54:24 pm »
Така или иначе сега съм в мир и равновесие със себе си и миналото си.
Не бих казала.... Ако бяхте, нямаше да се разрази тази дискусия.

Мисля, че прекалено задълбахте в темата и всеки започна да вади демоните и страховете си. По-лежерно гледайте на тия неща, обикновено евентуалният проблем е само във вашите глави. Децата дори и не подозират за всички тия неща и ако вие не им ги внушите, надали би им минало през ума дори. Живейте си живота, без прекалени очаквания, без крайности, просто им покажете и двата свята, без коментари, без емоции. Те сами ще си създадат отношение към тези светове. Знам, че звуча абсурдно може би, но замислете се - ние хората почти винаги сами си усложняваме живота с твърде много мислене и твърде малко истинско живеене. Да, именно - трябва просто да живеем, днес, тук!
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #496 -: Септември 14, 2013, 00:05:49 am »
"Дискусията" е просто обмяна на мнения.
В Западния свят няма "лежерност". Има борба. И само. И няма "истинско живеене".
Питайте Ганка, как в Германия "истински живеят"- работят от сутрин до вечер.
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #497 -: Септември 14, 2013, 00:08:01 am »
О моля ви, не само работят, представете си и пият, и се веселят, всяка вечер ресторантите са пълни, карат си поршетата на стари години, щото блъскат да изкарат парите. Навсякъде се живее истински, по начина, по който визирате, само паричното изявление е различно :wink:
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #498 -: Септември 14, 2013, 00:13:03 am »
Докторе, простете, може да сте казвал, но от колко години не живеете в България? И колко често я посещавате?
*

    Birdie

  • *****
  • 11040
  • Sviatoslav Richter (1915-1997) - Just listen!
Re: Оценка на моториката №4
« Отговор #499 -: Септември 14, 2013, 00:14:42 am »
Десетилетие и половина.
Идвам си от време на време, ако има нужда. :)
Пътувам не често, но само по работа.
"Failure has a thousand explanations. Success doesn't need one."
"I live in my own little world. But everyone there knows me"
Sir Alec Guinness
***
Mistakes are the secret of my success.