Разбира се че има добри български филми. Всички, които изброихте, че и още си ги харесвам много и то. Чак пък жалки и тъжни не съм забелязала да са. Просто са отразявали тогавашната действителност. Не виждам защо трябва все да оплюваме историята си. Ами да, не винаги е била весела и игрива, но чия ли е била? Те щото руските филми преливат от лукс и интелектуалност..... Често тук се постват снимки на руското кралско семейство, на известни руски творци, спортисти, учени и т.н. Все изглеждат одухотворени и извисени. Дали лицата на обикновения руснак от онова време, че и съвременните са толкова възвишени? Не мисля. Това е една доста западаща нация, особено последните години, огромната олигархия там не може да заличи това, напротив - прави го да изпъква още повече. Те са повече за ожалване от нас Не знам какви снимки на българи сте гледали, докторе, но не забравяйте, че българската аристокрация е била избита, още преди робството. След него - аристокрация нямаме, не и наша си собствена. Сигурно ако имахме техни снимки и те щяха да са одухотворени. Не гледайте толкова черногледо на българската нация, не сме за опело все още.

*

Много бързо сте се редактирали, докторе, не успях да прочета какво сте писали. Може ли да постнете отново, все пак е коментар на мой пост?

Нищо интересно не беше. Просто два, три реда.
Няма значение... .

Здравейте на всички!
Реших и аз да си кажа мнението за руските филми  , понеже сега съм на вълна.
На почивка сме, но аз съм болна (по-скоро повръщаща от бременността) и по цял ден съм в леглото пред телевизора и освен немски канали, които не разбирам, мога да гледам само руския канал 1 и BBC.
Гледах много руски филми, и преди съм гледала. И стари, и нови.
Това, което уважавам при тях е, че не подбират актьорите да са красиви, особено мъжете (тях даже обратно), а и жените почти винаги са пухкавички. Това отговаря много повече на действителността, отколкото е в американското кино.
Не мога обаче да свикна с мудността на сцената, напр. дават как дъждът пада по прозорците 2 минути. Те и българските стари филми са същите де. Дори и замисълът да е много дълбок, тази мудност го убива. Това е ОК за книга (да има описания, защото така може да визуализираш обстановката), но не и за филм. Поне това е моето мнение.
Иначе и руските, и американските, и френските, и италианските актьори играят за мен еднакво добре или зле. Не смятам, че някои са по-добри от други. Всяко време си има и своите добри актьори. Аз лично напоследък съм фен на азиатското кино. Поредицата за Ип Ман ми е любима заедно с актьора Донни Йен.

*

*

*

Това "можеше" да бъде Бг, ако през 1944 не бяха заседнали Бг "комунисти".
А може би и по-хубава... но сега е късно вече.
По повод на "9-и Септември"- незараствщата рана на бедната ни държавица.

На предпоследната снимка- Д-р Бърди, когато ( се опитва да ) слуша Бг "левица" да се "изказва" по държавни теми.

Котарака гледа важно, сякаш е над нещата 
Италия е прекрасна!

И в България има такива места. Страната ни е прекрасна, стига човек да иска да го види. А гета, мизерия и кофти гледки има навсякъде.

С гол патриотизъм нищо не става. С гола "надежда"- също.
Който е погледнал Тирол, Швейцария, Норвегия, Дания, даже УК извън големите градове, никога не може да приеме че нещо в Бг може да го изненада.

Хората просто са на светлинни години от нас- и като среда на живот, и като култура, и като стандарт на живот.
24 години след "падането" на комунизма, БГ е най-бедната държава в Европа- по-бедна и от Хърватия, Словения.
Наскоро пътувах в Бг- провинцията не само е бедна- тя е оскотяла. Масово.

Мислите че долните снимки са от Китай? не- те са от китайската градина в Цюрих, Швейцария.

Не става дума за патриотизъм тук, а за обективност. Бедността си е бедност, природата - природа. Вярно е, че сме на светлинни години, докторе, това няма как да се оспори, но знаете ли, за някои неща сме по-добре от много европейски страни. Все още посещаваме родителите си, без да чакаме официална покана от тях, това е само един пример, има и други, но нека не навлизаме в темата колко другите са добре, а ние колко сме зле и изпаднали. Явно сте имал много лош опит с българи, все на кофти  хора сте попадали може би, но има и свестни. Този форум мисля, че го доказва. Доказва и че не сме толкова изостанали и оскотяли.
Разбирам огорчението ви, чувствата и емоциите ви, но моля ви, разберете и вие, че на нас пък понякога не ни е приятно все да четем колко сме жалки българите, колко сме бедни, клети, оскотели и още, и още, и още. Все пак живеем в България и е редно да се сещате, че говорейки така за родината, нацията ни, индиректно  ни обиждате.

Една мааааалка част от България:





Извинявам се за огромния размер, забравих как се смаляваха. Моля някой ако може да ги намали.

И себе си обиждам- надявам се го разбирате това... . Вие все в конкретното- аз Ви пиша за общото, за всички нас. Не за 2-3 състоятелни... .
От тъга ги пиша всичките тези неща. От тъга.
Не от щастие.
Всеки пък когато се разходя из Европа ме наляга такава тъга, спомняйки си на какво прилича моята държава... .
Това е голата истина за мен. Тъжната истина.
А повод сега бе скорошната ми разходка из родните земи... . Тъга и скръб. А аз все имах някаква малка надежда... .

*
-Какво мислите за днешна Русия Г-н Рахманинов?
-Нищо. Русия я няма. Тя умря.
*

Много добре Ви разбирам, докторе, тази тъга и аз я изпитвам. Но защо трябва да сме все черногледи. Нека видим и хубавите неща, има и такива. Няма полза от този негативизъм, още по-тъжно ни става.

Тъгата е защото, колкото повече виждам, толкова ПО-МАЛКО Бг оставам.
И се връщам/обръщам с гнява назад, ако ме разбирате.
И си губя националната идентичност. И ставам никой.
И като следствие- Ян Бибиян не е чувал за Бг изобщо. Когато го заведа на гроба на баба и дядо му, какво ще му кажа? Как са получили одеяло на сватбата си от другарчетата за сватбен подарък?
Или как за 40 години работа баба му получи 100 Е пенсия, когато със същата професия хората в Европа се оттеглят самостоятелно и осигурени?
По-добре да не му казвам нищо, за да не живее и той в срам. И двуличие.

Бих Ви препоръчал повече разходки из провинцията- спирах на над 20 места... да не описвам нещата, че още повече ще Ви заболи.
Тъжно и ясно.

Както и да е- този разговор няма край. И до нищо не води, за съжаление... 

Ясно ми е какво е в провинцията, западнало, опустяло, застинало сякаш във времето. Говоря за селцата и малките градчета.
Разбирам огорчението и гнева ви, докторе, много добре дори. Понякога ми иде да стегнем куфарите и накъдето ни видят очите...

И като следствие- Ян Бибиян не е чувал за Бг изобщо. Когато го заведа на гроба на баба и дядо му, какво ще му кажа? Как са получили одеяло на сватбата си от другарчетата за сватбен подарък?
Или как за 40 години работа баба му получи 100 Е пенсия, когато със същата професия хората в Европа се оттеглят самостоятелно и осигурени?
По-добре да не му казвам нищо, за да не живее и той в срам. И двуличие.

с риск да Ви засегна, но смятам, че аргументите Ви са несъстоятелни и плод на лична емоционална травма, която не е добре да транспонирате върху детето. не е честно да го лишавате от понятие за род и родова принадлежност поради такива съображения.

НЕ, не ме засягате. Говорим открито ... .
Нямам желание да се идентифицира с моята национална принадлежност. Никакво. Не искам когато каже че е от Бг, да го гледат с отвращение, погнуса, да го квалифицират като "втора ръка човек" само заради това.
Ако той сам почувства нещо, което да го влече... нека е негов избор.
Нямам желание да го уча да говори Български също. Простете.
Не искам да се срамува от нещо, за което няма вина че е така, както е.

Братовчедка ми, която живее от десет години в Чикаго, заведе синовете си на ваканция в България това лято. Едвам "издържаха" броените дни, макар да имаха програма да обиколят най - хубавите места в страната. Превес взе възмущението от това, че "всички пушат", както и чалга - културата.

Най - близките ни приятели, които също са на ваканция в момента, плачат, че трябва да се прибират в Америка и се кълнат, че при първа възможност ще се върнат завинаги. Убедени са, че не са живели пълноценно годините в странство и  че щастието им се намира именно в България.

Ние - заведохме децата в България за Коледа за пръв път, откакто сме в Чикаго /7 години/. Синът ни, почти десетгодишен, преживя "шока" от липсата на интернет и телевизия, както и  студената стая, споделена с баба му, за има - няма 2 дни. След това настъпи щастие. Истинско, неподправено, непредубедено! Не му харесваха дупките на пътя,или препълнените кошчета за боклук, но плака със сълзи при появата на комшията, преоблечен като дядо Коледа, както и  като ходи на кино с приятелчета, а ние го чакахме отвън / нещо, което тук не може да се случи/. Всеки ден от пребиваването му беше специален. Неща, които са толкова нормални за българското дете, за него бяха малък празник. Заобича България по своему. Така, както се обича свиден приятел, въпреки недостатъците му - безрезервно.

Така обичаме България и ние. Не се срамуваме, знаем кои сме. Животът в чужбина ни помогна да направим добра самооценка, да осмислим нещата, които сме приемали за даденост. Да си видим кривините, които сме считали за нормалност. Да открием баланса в душите си и намерим покой - независимо къде живеем.