И ние сме там!

Ще ви пратя на лични, че мисля, че не може лични данни да се публикуват, не знам, току виж съм нарушила нкяое правило.
 Също забравих да кажа, ако някой иска координаитте на Елена Б, имам ги. Тя няма достъп до форума и личните си съобщения.

Това, което ме накара да публикувам статията тук е болезнената откровеност на тази жена и това, че говори за лицемерието на хора, които уж искат деца, а после гледат на тях като на непосилно бреме, но не си признават, че всъщност никога не са искали да имат деца...Постоянно срещам родители, които видимо едвам траят да са с децата си и трудно си прикриват досадата, а от друга страна постоянно ми се налага да измислям някакви рационални причини защо не искам да си давам детето на детска градина, защото ако кажа, че просто предпочитам да се лиша от куп неща, като обувки например и да работя за по 400лв. на месец, но да прекарвам почти цялото си време с него, погледите и коментарите са винаги толкова агресивни и зли, че направо ми се доревава...Та, тази статия ме провокира с темата за фалшивия морал и така...Тя, разбра се, няма нищо общо с хора, които наистина искат деца и отглеждането им, колкото и на моменти да е тежко, изморително и неблагодарно, е за тях най-голямото щастие в живота им.

Момичета, едната девойка от доста време започна да пие много вода. Преди не ми правеше такова впечатление но сега - от около месец, колкото вода да дам всичката я изпива понякога около 100 мл. наведнъж. Шишета не оставям сами да си ги взимат защото започват да отварят капачките /те са от тези, пластмасови със силиконова сламка/, да ги хвърлят и ритат. Вечер отдавна отказа АМ пие вода. Мляко давам сутрин.
С педиатър не съм говорила още. Имам спомен, че д-р Бърди беше писал, ако детето иска вода да изследваме, но не съм много наясно какво точно.
Дали е свързано с теглото незнам, но на година и почти пет месеца тежи около 8 килограма и половина.

Момичета, едната девойка от доста време започна да пие много вода. Преди не ми правеше такова впечатление но сега - от около месец, колкото вода да дам всичката я изпива понякога около 100 мл. наведнъж. Шишета не оставям сами да си ги взимат защото започват да отварят капачките /те са от тези, пластмасови със силиконова сламка/, да ги хвърлят и ритат. Вечер отдавна отказа АМ пие вода. Мляко давам сутрин.
С педиатър не съм говорила още. Имам спомен, че д-р Бърди беше писал, ако детето иска вода да изследваме, но не съм много наясно какво точно.
Дали е свързано с теглото незнам, но на година и почти пет месеца тежи около 8 килограма и половина.

Реално ако не пие АМ пак пие толкова течности т.е. не си е увеличила водата, която поема. Щото не би било добре хем да спре АМ хем да пие същото количество други течноти. Няма значение дали е АМ или вода, все е вода за нея ( само в едната има и други неща) и реално си е намалила калориите, които поема, а не си е намалила водата( освен ако не е започнала и да яде повече).
А иначе - изледва се захарта, когато пиеш прекалено течности. Не знам дали и нещо друго.

Тази жена от статията нещо я тресе критическата.
Това е дейли мейл, не се връзвайте!

момичета, обичам ви, не знам какво друго да кажа.
наистина ако може примера на елена да е от полза на някой, защото през всичките тези години колебанията ни бяха много. не е първия нито ще е последния случай на израстване на проблема, напротив, но при повечето деца това наистина се случва до 1-2г., при нея просто отне повече време, като разбира се не е израстнат на 100%, но е повече от добре към момента. има една тема в бг мама където пишат майки на деца с такива проблема, начетох се през годините на какво ли не, деца оперирани на 2м., изобщо за нечовешки мъки става въпрос и лошото е че в повечето случаи с една операция на тази възраст не се решават нещата, напротив, има доста примери за влошаване. Защо го казвам, защото е много важно да се прецени и риска от една операция, без значение каква, на толкова малък неразвит организъм с незряла нервна система, всички сраствания и други проблеми които могат да последват... Още повече че бъбреците са един от органите които продължават да се развиват и след раждането.

Въпросът е друг- да се работи, мисли, вземат решения, по актуални, световно приети критерии.
Винаги е крайно рисковано да се "пробват" границите- в случай на неуспех, обвинениятя в мнимо "бездействие" са винаги тежки. И неоправдани. Но винаги по-малкото страдание, и възможно минималната употреба на лекарства, са водещи като критерии за поведение от страна на лекаря. Последното е вече рядкост в епоха на невиждана злоупотреба с лекарства, безразборното писане на лекарства и безумната любов към "радикални" мерки. Интересното за Бг обаче е че, ВИНАГИ се обичат радикални мерки с крайно висок риск, докато почти никога не се прилагат радикални, съвременни методи за диагноза.

В края на краищата, нещата са и въпрос на опит, инстинкт, и вътрешно убеждение от страна на лекаря.

Цитат на: Inke Tinke в Април 11, 2013, 18:46:14 pm

Вижте на какво попаднах!http://www.dailymail.co.uk/femail/article-2303588/The-mother-says-having-children-biggest-regret-life.html
Човек като превъзмогне първоначалния потрес, не може да не признае, че задава някои наистина логични въпроси...

Не съм потресена и не мисля, че "проблемът" на тази жена заслужава такъв очерк. Нито я разбирам, нито й съчувствам. Родителството е отговорност и идва с последствия. Откога това е новина?

Винаги има дисфункционални индивиди.
Не виждам какво има за коментар.
Междувпрочем, числото на хората, мислещи така е много, много голямо. Ще се учудите от цифрата, ако я научите. Просто мнозинството от мислещите така се страхуват да го кажат открито. И действат подсъзнателно, често в пълен синхрон с тези си негативни мисли. И се вижда по децата.

Забележете и друго- начина на изразяване, мисли, вътрешни преживявания, са като паспарту отражение на манталитета на средния англичанин. Средният англичанин е бездна, социален феномен за изучаване. Безпътни, достойни за съжаление индивиди.

За паралел- спомнете си само какво направиха родителите на Мадлин МакКейн в Португалия преди детето да изчезне- оставиха детето спящо, само в стаята му, и в апартамента, и отидоха на ресторант. Това е същото като манталитет, същите брътвежи като "действие", които тази жена описва, само че в друго "измерение", в друго превъплъщение. Има ли зрял, възрастен, който ще остави само малко дете, спящо само в апартамент, още повече в чужда страна, и ще отиде в ресторант???

Винаги съм писал че, англичаните като масово лице, са най-болния човек в Европа.
Това са странен тип/абсолютни социопати, абсолютно неподаващи се на каквото и да е било положително влияние.
Това са идеалното олицетворение на абсолютния егоизъм в "движение". Техния егоизъм не е продуктивна, движеща сила. Той е резултат на невиждана в човешката история опресия, фашизоидно управление и порядки. Съчетани с общество, движещо се САМО и единствено от чисто егоистични подбуди за "собствено благополучие" по принципа - "след мен и потоп". Това е общество на социопати- ако погледате тяхната ТВ там се говори за всичко друго освен за отношения между хората- говори се за политика, за наука, технологии, за бездънната им бездна, наречена "здравна система" ( тази с конските обори стаи, преградени с "перденца"). Но никога не се говори за ХОРАТА в тази държава, за техните отношения, освен когато се осъжда със Сталинов по тип език- "лошото поведение" на "безпътните". Никога не се говори за обикновени, човешки, всекидневни теми! за отношенията в рамките на една община, връзките между хората, проблемите им. Няма да видите репортаж от училищата, освен ако не се "осъжда" поредната ненормалност.

Социалната им изолация, освен класова, е и толкова човешка, че тези хора напълно се вместват в прочутата фраза на Оноре де Балзак:

"Колкото животът на един индивид е по-мизерен, толкова всеки един момент от този живот се превръща в безкрайна борба с другите за "отвоюване" на чужда територия."

Иначе, няма друго обяснение какъв може да е един индивид, за да напъха срещнатата на улица котка, приближила го за ласка, в кофата за боклук, че и да затвори отгоре капака плътно.
http://www.youtube.com/watch?NR=1&feature=endscreen&v=eYdUZdan5i8
http://www.youtube.com/watch?v=NjlTaU3TUDY

Точно затова се замислих над тази статия- защото за първи път виждам/чета някой, който е толкова откровен в тези си усещания, а непрекъснато се срещам с хора, които според мен поради социална неприемливост прикриват точно същите мисли.

... докато почти никога не се прилагат радикални, съвременни методи за диагноза.

В края на краищата, нещата са и въпрос на опит, инстинкт, и вътрешно убеждение от страна на лекаря.

По този повод ще ви разкажа нещо, което ми тежи отдавна.

Идва една бременна жена за първи път при нас, в 20 седмица. При прегледа забелязваме малък проблем, който много рядко може да е свързан с хромозомни аномалии, но в огромния процент от случаите е само козметичен дефект или се коригира с много малко усилия след раждане. Обясняваме това на родителите, те разбират, правят амниоцентеза в друга болница, за да се отхвърли сериозен проблем, резултатът излиза добър и ние забравяме за случая, защото го приемаме за решен. След една седмица случайно ставаме свидетели на консултация, която дава друг лекар на същото семейство. Лекарят, както и ние преди, обяснява същите неща - че това е козметичен дефект, че няма хромозомни аномалии, че не е повод за прекъсване на бременността и т.н. Значи поне петима лекари от три различни лечебни заведения твърдим едно и също.

Познайте какво се случва оттук нататък. Тази бременност е била прекъсната по желание на родителите и по медицински причини, каквито няма и в срок на бременността, в който прекъсването е забранено от закона. Ето това е суровата действителност - дори и да имаш познания, опит, инстинкт, вътрешно убеждение, най-добра апаратура и да прилагаш съвременни, радикални методи за диагностика, това понякога не помага. А понякога и вреди, защото ако ние не бяхме описали дефекта, родителите нямаше да знаят и нямаше да прекъснат бременността. Вината, че станахме суъчастници в тази гадост, ме преследва все още и пречи на съня ми.

Нещата са прости- ние даваме мнения, съобразно най-доброто което можем да дадем към пациента.
От там нататък- ние не можем да контролираме избора на пациента, неговите действия и постъпки после.
Неприятно е когато не се следва уговорената линия на поведение, но не е възможно винаги това.

Когато ние като лекари сме направили всичко в съгласие с добрите практики, и без пропуски, тогава нашата съвест е спокойна.
Всеки един от нас е възрастен, и отговорен сам за поведението си.

Мели, ще споделите ли какъв е бил този козметичен дефект, та майката толкова да се е изплашила? 
Чудно ми е при положение, че не е имало медицински показания и бременността е била толкова напреднала, какъв лекар се е съгласил да я прекъсне? Той трябва да не спи според мен, Вие сте била откровена и пациентката не е подведена. Греха се поделя между родителите и лекаря, прекъснал бременността.
Дано на никоя от нас не се случва да се разтревожим толкова силно в такъв момент и да извърши нещо толкова непростимо.

Темата за козметичния дефект ме провокира и аз най-сетне да се включа в месечната тема за нашите дългочакани деца. Моето малко бебче е с такъв козметичен дефект - вродена цепнатина на устната. Диагностицираха ни в 18 г.с. Благодарна съм на всички доктори, които обясняваха единодушно, че това е незначителен козметичен дефект, който се коригира без трайни последствия. Благодарна съм и затова, че го откриха преди раждането, за да имам време да се подготвя за евентуални трудности при хранене и за последвалата операция.

Щастлива бях като бременна, щастлива бях и след раждането, докато го имаше дефекта, щастлива съм и сега след като вече устната е оперирана. Бебчо също е щастлив и преди и след - ето снимки И това щастие се дължи на доктори като Вас, Мели и Birdie

Ние имаме приятели тук - бащата има такъв проблем, навремето е било невъзможно явно да се оперира, затова се забелязва. Но това не намалява чара му по никакъв начин. Детето има същия дефект. Оперираха го на 4 или 6 месеца, сега е един прекрасен малък мъж.
Мели, такова нещо не бива да ти тежи толкова много, ти си постъпила както е било редно. Лекаря, извършил аборта и съгласил се да го направи е виновен. Както и родителите, взели решение да прекъснат бременността заради нещо толкова малко и незначително

 rumyanau, прекрасно е направена устничката!  Кажи кой доктор оперира бебчето?

Благодаря, Smaraidi. Устничката оперира проф. Юрий Анастасов в Пловдив - невероятен специалист и човек!

Пу-пу-пу, да ти е жив и здрав този красавец Руми.

Мели, д-р Бърди, лекарите като вас в Бг за съжаление не са много и именно поради тази причина разказах нашата история, защото всички специалисти тук казваха операция, нека да стане на 3м. и я доветете ако се бяхме доверили на тях, изобщо не искам да си представям през какво щяхме да минем.
сега мели като разказа този случай, си спомних, че при един от прегледите в Пирогов, детски уролог, след като я прегледа и потвърди за пореден път диагнозата ни изпрати с думите "и сега гледайте си я, хранете я, не е голям проблем, след 2м. елате ще я оперираме и  всичко ще е наред". Почувствах се така сякаш, този човек си мислеше, че ще си изоставя детето....

Нещо от ФБ, което много ме натъжи. Сетих се за това, което Мели разказа като го прочетох 


Здравей, мамо !
Аз съм твоят син. Не ме познаваш все още, но ти обещавам скоро да се запознаем. Казвам се Йоан. Имам светла коса и светли очи. Е все още не съм така, но като се родя ще бъда. Няма да имам татко, но това няма значение. Като порасна ще стана лекар!
Днес научи, че си бремена. Беше толкова щастлива. Смееше се. Имаш много хубава усмивка, мамо. Цял ден ми говореше и чувствах такава сигур
ност, мамо. ОБИЧАМ ТЕ, МАМО!!! Обещавам да се гордееш с мен. Ще стана лекар!
Днес каза на татко за мен. Не се зарадва, каза, че не ме иска. Защо не ме иска, мамо? Усетих силен ритник, а след това те чух да плачеш. Удари те, нали? Защо постъпи така мамо? После те прегърна, поиска ти прошка и ти му прости. Казваш, че те обича, но аз не мисля, че това е така. Три дена нито ми говориш, нито ме галиш. Защо мамо? ... Чувам те! Говориш с един лекар. Усещам, че нещо лошо ще се случи! Страх ме е, мамо! Боли ме! Спаси ме, мамо!
... Сега съм в Рая. Не се тревожи, аз съм добре. Защо постъпи така, мамо? Исках толкова много да видя Слънцето, да стана лекар, ДА ЖИВЕЯ! Няма значение, че вече не ме обичаш. Аз винаги ще те обичам. Никога няма да те забравя, мамо! Прости ми, ако съм направил нещо лошо.
ВСЕКИ АБОРТ ОЗНАЧАВА - ЕДНО СЪРЧИЦЕ, КОЕТО НЯМА ДА ЗАБИЕ, ДВЕ ОЧИЧКИ, КОИТО НЯМА ДА ПРОГЛЕДАТ, ДВЕ РЪЧИЧКИ, KОиТО НЯМА ДА ДОКОСНАТ, ДВЕ КРАЧЕТА, КОИТО НЯМА ДА ПРОХОДЯТ, ЕДНА УСТИЧКА, КОЯТО НЯМА ДА ПРОГОВОРИ....
Ако си против Абортите ..  и т.н.

Почувствах се така сякаш, този човек си мислеше, че ще си изоставя детето....

Вероятно защото в нашето общество е ужасно настроено към каквито и да е дефекти, дори и минимални, както каза и Мели. И човекът кой знае какви случаи е виждал за съжаление.